Книгата на живота си, събирана 27 г. за баща й, най-младия бунтовник в групата на Герасим Тодоров от с. Влахи, представи пред близо 100 души Лалка Бенгюзова

„Книгата на моя живот“ – така журналистката и писател Лалка Бенгюзова определи 27-годишното си изследване на историята за членовете на групата на легендарния бунтар от с. Влахи Герасим Тодоров, дръзнал да се опълчи срещу комунистическата власт в Пиринска Македония през 1947 г.

Авторката тръгва да разплита нишката на съдбите на участниците в групата заради баща си Лефтер Бенгюзов, най-младия бунтовник, който бил едва 17-годишен, но изследването й започнало да набъбва заради връзките с още участници в групата на Герасим Тодоров. Съдбите на убити, загинали, безследно изчезнали и съдени, и на техните фамилии проследява Л. Бенгюзова, като редува сухите архивни данни със силно емоционални и нтервюта с много от техните близки.

„Книгата на живота ми разказва за малко познати лица и събития в моя роден край – днешната община Кресна, за членовете, ятаците и помагачите на нелегалната въоръжена група на Герасим Тодоров от село Влахи. С тази книга изпълнявам и своя синовен дълг към моя баща Лефтер Петров Бенгюзов и я посвещавам на 90-годишнината от рождението му“, отбеляза авторката.

„1948: Кръстосани съдби“ не е роман, тази книга е подвиг и съм изумена как Лалка е успяла да устои на изкушението да вкара лично чувство, излагайки документи как убийците са описали какво са предали на близките на убитите – потник, обувки…“, отбеляза водещата Илияна Тошева.

Премиерата на книгата събра миналата вечер много хора във фоайето на читалище „Н. Вапцаров“ в Благоевград. Болшинството родственици на членовете на съпротивителната група пристигнаха специално от Петрич, Сандански, Кресна, Черниче, Разлог и Гоце Делчев и мнозина просълзени взимаха думата, за да направят дълбок поклон пред авторката.

„След смяната на властта през 1944 г. в България се случват неща, които карат кръвта на тези хора да кипне от негодувание, и най-напред Герасим Тодоров, а после и другите излизат в гората срещу терора. Всеки от тези мъже е бил образован и материално обезпечен, като мнозина са учили в чужбина. Записите показват ужаса на преживяното, а потомствата им продължават с години да носят печата „неблагонадежден“, каза драматургът Елена Илиева в ролята на коректор и отбеляза: „Книгата е пример в журналистическата журналистика!“.

„Не използвам думата „горянин“, защото никога не я чух от баща ми“, заяви авторката по повод опитите на историци да вкарат в тази рамка Герасим Тодоров и членовете на групата, и продължи: „В нашата къща тази история се разказваше свободно и баща ми дори в ония години никога не се е притеснявал да говори за нея. 140 души са били арестувани през март 1948 г., една част отиват в лагери, друга са освободени, а трета никога не се връщат… Но разбирам и хората, които са мълчали, пазейки дълбоко тайна. През целия си живот съм се старала да търся истината! Можех да продължа с изследването си, но реших да спра и с тази книга да дам началото, а други да продължат да вадят цялата история от архивите. Проучването ми ме срещна с много хора, една от тях бе невероятната леля Цана от Кресна, тя почина преди 2 г., чийто баща е бил от безследно изчезналите. На 8 листа на нейния си диалект тя бе написала историята им. Тогава, през 1948 г., са арестувани 140 мъже от района на селата Влахи и Ощава. И скоро си дадох сметка, че затова този район е опустял. Там са били най-будните хора, голямата част от тях са симпатизирали или членували в БЗНС, защото самите те са земеделци. Асен Драчев, също безследно изчезнал, всяка седмица например е ходил пеша от махала Полена на с. Влахи по 15 км да си купи вестник от Гара Пирин и да го чете после на съселяните си! Дядото на младия каменоделец от Кресна Веселин Костадинов – Иван Танчов Иванов, е арестуван, когато второто му дете било още кърмаче, и не го виждат повече. Много мъки е изживяла баба му, голяма мизерия, за да изхрани децата си… Четирима са всъщност безследно изчезналите, чиито близки десетилетия са се молили за гроб, на който да могат да отидат… И нямам обяснение как тази истина досега още не е излязла! Нямам обяснение защо са ги убили, въпреки че не е било никакъв проблем да ги осъдят на смърт?!“, недоумява и до днес изследователката и автор на книгата.

„Не съм била нито пионерче, нито комсомолка! С диплома 5,85 не бях приета никъде“, разрида се пред микрофона Лора Тополигова от Петрич, чийто баща Георги Тополигов е сред осъдените на смърт. „Баща ми е бил френски възпитаник, хвърлен с Буров в Пазарджишкия затвор и обесен на 33 г., не го помня, била съм едва на 2 г. Дано половинчатата истина за него и за останалите да излезе наяве, защото историята на историците ни не е вярна. Дядо ми е бил най-богатият земевладелец и пръв организира ТКЗС-то, за да не убият и другите му деца. И сега пак трябва да се пазим от комунистите…“, допълни през сълзи жената.

Л. Бенгюзова разказа как преди години баща й я завел при сестрата на Герасим Тодоров Райна. „Връзката между хората, участвали в онези събития, беше специална, дълбока и искрена, пълна с безкрайна топлина. Тя ми даде снимки на Герасим и за първи път ги публикувах тогава. Скрила 2 снимки в клозета и 40 години си трае и не ги показва на никого. Вади ги чак след 10 ноември“, разказа авторката.

Веска Чивиева от с. Черниче направи дълбок поклон в знак на признателност към усилията за разкриване на истината и разказа как от сълзите на свекърва й Божана подгизвал тютюнът, докато го нижели, когато тя разказвала за брат си Петър Гърков, втория човек след Герасим Тодоров, секретар на групата. Обсаден в плевня на съседи, той се самоубил, също както Г. Тодоров, за да не бъде задържан жив, и оставил 3 деца сираци.

„Тези хора са мъченици и ти благодаря за огромния труд!“, обърна се към Л. Бенгюзова и бившият депутат от Сандански Борислав Джолев, син на свещеник Иван Джолев, останал в архивите като помагач на бунтовниците. „Като станало напечено, майка ми настояла да бягат, но баща ми отказал: „Мен Господ ме пази!“. „От комунистите и Христос не може да те опази“, опитала се тя да го разубеди, но не успяла. Хората като тях са били обречени, също както и Христо Ботев, и Левски, и Бенковски преди тях, но ако не е имало такива обречени, нямаше да ни има и нас!“, емоционален бе учителят по история.

„Днес е празник, а с тази книга празнуваме смисъла на делото на нашите близки и смелите техни съмишленици!“, допълни емоцията треньорката по плуване и президент на ПК „Пирин“ Валентина Атанасова, по баща Драчева. „Баба все повтаряше: „Дядо ти така си отиде“, и плачеше, а аз й казвах: „Не, той и хората като него са ни дали много и животът им не е бил напразен! И сега съм безкрайно щастлива и благодарна на Лалка, че имаме този изключителен труд“, добави тя.

Борис Сандански също взе думата: „Аз съм най-възрастен тук и искам да ви кажа, че имам спомени за част от събитията в книгата. Помня как тялото на самоубилия се Герасим Тодоров бе проснато на площада върху едни трупи в Гара Пирин. Помня и как караха арестуваните мъже, натоварени на камиони, да се навеждат, като преминаваха по улиците, за да не ги видят хората кои са“.

„Обречени стихийни страдалци са хората около Герасим Тодоров. Тази книга е паметник!“, обобщи доц. Димитър Тюлеков, председател на Македонския научен институт и съученик на авторката в санданската гимназия.

„1948: Кръстосани съдби“ носи огромен политически заряд. Представяте ли си какъв отзвук щеше да има, ако се бе появила малко след 1989 г.?!“, провокира издателят Иван Коджабашев с пожелание: „Дано тя да е последният паметник, в който се описва как българи убиват българи!“.

„Книгата ми е като мозайка, от която липсват много камъчета, но главното изображение си личи“, отбеляза Лалка Бенгюзова. „Често съм мислила как ли са живели жените в този район до 1956 г., когато толкова мъже са били в лагери и затвори. Истинските герои тогава са били жените, които са отглеждали сами децата си!”, заключи тя.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *