Трагедията за децата на нарцистични родители е, че те никога не са ценени за наличието на собствения им „Аз“, а само за това, което могат да донесат на масата на нарцисиста (за това, което се нарича „нарцисично хранене“) по отношение на задоволяване на нуждите му. Нарцистичният родител често се оказва пълно копие на детето си и бързо губи интерес към него, ако вече не може да го контролира и манипулира, за да осигури резерва от преданост и послушание, които се изискват от детето. Ето защо изолирането на деца от родители с това разстройство на личността често води до доброволно напускане на нарцисичния родител.
Ако няма контрол върху детето, тогава нарцисистът няма какво да използва за психологическа защита и следователно детето трябва да бъде демонизирано. Била съм свидетел как родители обвиняват децата си, че не ги подкрепят в постигането на житейските им цели. Докато децата се превръщат в същества, за да задоволят нуждите на родителите си, нарцисичният марш продължава през поколенията. Децата се нуждаят от родителите си, за да могат да им осигурят подходящи граници, за да се развиват независимо, докато растат.
В дома на нарцисистите няма граници, а само цял куп смътни желания, очакващи изпълнение от децата
Нарцисистът се разкрива, когато вятърът се промени и истинската природа на техните проекции върху другия стане очевидна. Това може да се случи в един миг, ако нарцистичната рана се активира чрез противоположни идеи и вярвания или чрез отказ да се действа и реагира според условията на нарцисистите. Едно от странните неща при нарцисистите е склонността им да вярват, че всички останали са нарцисисти и всички те са нормални.
Тази проекция на скрития „Аз“ (това, което не може да види в самия себе си, а вижда само в другите) е налудно състояние на ума, което се проявява клинично, когато човек с нарцистично разстройство на личността откаже да приеме такава диагноза, т.е. счита себе си за болен. Това се дължи на психологическите защити, използвани в нарцисизма, които винаги защитават човека от реалността, че няма интегрирано чувство за себе си.
Нарцисистите често са много умни и са в състояние да използват знанията си, за да се защитят от това, което се възприема като атака срещу тяхната реалност, когато са принудени да приемат различна гледна точка. Когато едно дете изпадне в измамно състояние на ума на нарцистичен родител и този измамен балон се спука, когато детето бъде отстранено, най-честият резултат е, че нарцистичният родител напуска детето и не се връща.
Когато това се случи, трагедията за детето е, че то трябва да се примири с факта, че то като отделно човешко същество никога не е имало значение за нарцистичния родител, който го е мотивирал да отхвърли другия родител. Тази загуба е много важна за детето и трябва да се внимава да го защитите, като му помогнете да разбере, че проблемът не е в него, а в това, че родителя вече го няма.
Постигането на това с детето без поддържане на разделено състояние на ума е нашата цел в работата по обединяването. Поправянето на раздвоението е защитата, от която детето се нуждае, за да предотврати развитието на разстройство на личността.
Тази работа е деликатна и отнема много време, но е много необходима. Това се постига чрез изграждане на стабилна връзка с детето чрез терапевтичната подкрепа, от която то се нуждае, за да разбере, че родителят мисли различно, и да развие вътрешно разбиране, че това не е негова вина или отговорност.
За едно дете да има родител, който често грее (излъчва „любов“) по-топло от слънцето и който след това изключва тази топлина и го изоставя, е наистина ужасно преживяване.
За приемащия родител на такова дете терапевтичното родителство е ключово. Събирането на дете с отхвърления родител е само началото на изцелението и това, което следва, е от решаващо значение за продължаващото здравословно пътуване на детето в живота, за да се интегрира със себе си.
За здравия родител кошмарът е да поправи щетите, нанесени от обсесивната защита на детето.
Когато нарцисистът си тръгне, здравият родител остава с белези. Изцелението и превръщането им в благополучие и сила е това, което следва.
