Когато си отидат доктори слънца! Лекарите баща и син Вакльови вдъхваха кураж на другите, а те угаснаха

Баща и син – истински лекари, които не се посвениха да рискуват живота си, за да спасят този на другите, ни отне К”-19. Кардиологът д-р Емил Вакльов издъхна в реанимацията на „Пирогов” въпреки усилията на медиците. Дни преди това – на 24 август, си отиде и неговият баща – общопрактикуващият лекар на четири села в Рила и Родопите д-р Муса Вакльов. Така те станаха деветата и десетата жертва на коронавируса сред лекарското съсловие. В реанимацията на „Пирогов” се борят за живота на тяхната майка и съпруга Ава, която е работила като медицинска сестра в кабинета на мъжа си.

Пред паметта на самоотвержените медици днес се прекланят не само близките им, но и цялото общество, а пациентите и колегите им трудно намират думи, за да опишат дупката, която зейва след тях.

„Доктори слънца! Лекуваха с думи, всякога ще ободрят човек, ще му вдъхнат кураж, ще му дадат сили да се бори, да оздравее и да се възстанови. Вдъхваха бодрост на другите, а те угаснаха”, разказва Муса Мустафа Мизур, кмет на село Краище, откъдето е родът Вакльови и където е домът на бащата – д-р Муса Вакльов, и съпругата му. Всички там са потресени от трагедията във фамилията.

Според кмета, който се оказва роднина със семейство Вакльови по сватовска линия, общопрактикуващият лекар се е инфектирал от някой свой пациент, положителен с Ковид-19 – вероятно е някоя от шивачките от цеха в Разлог, където работят немалко жени от селата, които е обслужвал покойният доктор.

За д-р Муса всеки говори само с добро. И има основание за това. Толкова себеотдаен лекар като него едва ли пак ще отиде там. Хората не помнят за 30-те години, откакто д-р Вакльов е станал доктор, да е взимал отпуска за повече от седмица, пише clinica.bg.

„НЯМА СЛУЧАЙ, В КОЙТО ТОЙ ДА НЕ СЕ Е ОТЗОВАЛ,
та дори да го извикат при пациент късно през нощта”, казва още Мизур. Независимо че лекарската му практика е в село Краище, д-р Вакльов баща е имал пациенти в листата си още от съседните Дагоново, Бабяк и Горно Краище.

Саможертвата на д-р Вакльов в битката с Ковид не е първият пример за доброта и отговорност в живота му. Бабячани, както се наричат жителите на селото, няма да забравят пожара, тръгнал от гората на 2 август 2012 г., който бе локализиран на метри от крайните къщи. Няма да забравят и как д-р Вакльов-старши повече от две денонощия не си тръгнал за родното Краище, за да окаже евентуална помощ на някого, настигнат от огнената стихия.

СИНЪТ МУ ЕМИЛ СЕ Е МЕТНАЛ НА НЕГО.

Той бе кардиолог в болница ПУЛС в Благоевград от година, където скърбят за него. Неведнъж се е случвало да помага на баща си и да консултира хората в селата му на добра воля. В Краище поминъкът е оскъден – не е туристическо селище, няма и промишленост. Повечето хора се прехранват с това, което роди земята им, и нямат пари да пътуват до града, да ходят на консултации при специалисти и да купуват скъпи лекарства. Затова и младият кардиолог никога не отказвал услуга на хората, когато навестявал родителите си на село. В последните месеци дори идвал да помага в лекарската практика на баща си.

ХОРАТА ГО ВИДЕЛИ ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ В
началото на август. Бил се върнал от море със съпругата си – зъболекарка, и детето, и отишъл да навести родителите си. Точно тогава те се чувствали неразположени. Впоследствие PCR-ите им се оказали положителни. Дни след това такъв резултат дал и тестът на младия д-р Емил Вакльов. В семейството му обаче всички се оказали здрави. Въпреки лечението в Ковид отделението на благоевградската болница, състоянието на двамата родители и сина им се влошавало с всеки изминал ден. Наложило се да ги транспортират в „Пирогов”. Засега само майката Ава е жива, но в тежко състояние и е интубирана.

В четвъртък здравният министър проф. Костадин Ангелов с пълно предпазно облекло влезе в реанимацията при медицинската сестра и все още живия й тогава син.

„Д-Р ЕМИЛ ВАКЛЬОВ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОБЪР ЧОВЕК –

говори все още в сегашно време за него медицинската сестра от кардиологичното отделение в благоевградската болница Силвия Георгиева. – Много леко се работеше с него. Дори в тежки, в патови моменти запазваше самообладание и по никакъв начин не изнервяше екипа, с който работи”, допълва тя.

В лечебното заведение колегите му са покрусени.

„ЗА БРОЕНИ ДНИ ИЗГУБИХМЕ ДВАМА ПРЕКРАСНИ ЛЕКАРИ,

посветили живота си на медицината и на своите пациенти. Д-р Емил Вакльов изгуби битката с коварната болест, но с достойнство изпълняваше своя професионален и морален дълг”, написаха от съсловната организация в съболезнователния адрес до семейството.

Часове след новината за смъртта му негови колеги изразиха скръбта си от загубата и в социалните мрежи. „Той е мой връстник, млад лекар, от моя курс по медицина в Плевенския университет. Баща му почина, а майка му се бори за живота си. Днес и нашият колега и приятел Емил си отиде завинаги от този свят. Има и малко детенце”, написа д-р Вики Сорисо.  „Колко още хора и лекари трябва да ни напуснат, за да повярваме, че вирусът не е безобиден? Изисква се единствено разум и спазване на простички правила”, допълва тя.

СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ НАПИСАХА И НЕГОВИ ПАЦИЕНТИ.

„Той е не само най-добрият специалист, а и уникален ЧОВЕК. За него мога да кажа само едно – той винаги ще остане жив в моето сърце”, написа с големи букви и Муса Исмаил, който е бил пациент на д-р Емил Вакльов. „С времето се сприятелихме, станахме семейни приятели. Болката ми е голяма. Не мога да говоря много, простете”, казва той с неприкрито вълнение в гласа, защото така става, когато от този свят си отидат лекари слънца.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *