Кой е интелектуалният подбудител и поръчителите на убийството на Тодор Александров?

Имало е времена по-тежки,
но по-подли, никога…
Н. Некрасов

Преди години в интервю на Цвета Трифонова с Неша Станишева-Крапчева, съпруга на големия публицист, македонския българин Данаил Крапчев, по повод трагичните раздори във ВМРО казва: “Убийствата на Тодор Александров и генерал Александър Протогеров и други той счете като трагична грешка не само за съдбата на македонското освободително движение. Той бе принципиален и върл противник на политическите убийства изобщо. В тази насока заслужава внимание статията му “Политическите убийства” /в. “Зора”, 2.11.1923 г./. Тя започва с думите: “Няма нищо по-безчовечно, по-противообществено, по-антикултурно от политическите убийства”.
Политическото убийство, освен че е безчовечно, антикултурно, носи в “мрачната си плът” въпроси и загадки относно скритите причини, мотиви и пружини, довели до варварския акт. Сред политическите убийства в Царство България в началото на ХХ век най-загадъчно, покрито с пелена от предположения, смътни догадки и най-вече с лъжи и изопачения, е това на легендарния вожд на ВМРО Тодор Александров.
В историографията
ДОМИНИРА ВЕРСИЯТА НА ИВАН МИХАЙЛОВ,
залегнала в брошурата “Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ”, публикувана в края на 1924 г. Ето в синтезиран вид: “Двама-трима търгаши “революционери” около Алеко, двама-трима партизанствуващи около Г. Занков и неколцина продадени македонствуващи комунисти и комуниствуващи македонци около Чаулев, Влахов и Димо х. Хаджидимов, ето тайфата, която по хитрото и златно внушение на Москва устрои и изпълни на 31.VIII. т.г. пъкления заговор против Т. Александров”.
Версия обаче не резултат от юридически законно следствие, а окървавен плод на безмилостна гилотина, на уж революционен, а всъщност – терористичен съд. Арестуваните са психически смазвани, физически измъчвани, заставяни собственоръчно да пишат показания, диктувани от главните следователи Ив. Михайлов и П. Шанданов. След документиране на “вината” нощем по каналния ред ги “лапала месечината”.
Благой Видов, член на ВМРО, за брошурата: “Почти от всички македонски деятели се знаеше навремето, и се знае и сега от останалите живи участници и свидетели на тези злодейски събития, че тя цяла е изтъкана от най-долнопробни фалшификации”.
Изкривеният от пропагандата набор от причини и мотиви, времена и обстоятелства затруднява разкриването на скритите в Зоната на здрача виновници: интелектуални подбудители и поръчители на убийството. Тяхната сплав – комбинация между демоничен ум и бича страст – дала плът и душа на заговора. Да, има съществена разлика между “подбудител” и “поръчители”. Първият се рее над облаците на заблудите, вторите – пишат смъртоносния сценарий на заговора. А долу – екзекутори с пушки. Три нива на заговора: висше (подбудител), средно (поръчители), нисше (изпълнители). А между тях по вертикала курсира тъмната фигура на режисьор-постановчика. Ключова за успеха на заговора, името й бе разкрито (виж “Струма”, 31.08.2018). Янко Стоенчев, министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в правителството на проф. Александър Цанков.
На 30 юни 1924 г. в интервю на руския публицист Леонид Неманов за британския в. “Таймс” Т. Александров, изразявайки недоволство, че правителството на Демократическия сговор продължава предателската към македонските българи в Югославия, политика на предишното земеделско управление, предупреждава: “Новата власт, ако тръгне по пътя на Стамболийски и сие, скоро ще си счупи главата”.
Конфликтът между ВМРО и управляващия Демократически сговор ескалира лятото на 1924 г. Акад. Георги Марков: “Отношенията със сговористкото правителство стигат точката на замръзването. Партизанщината заплашва да се пренесе от вътрешната във външната политика. На 13 юли Александров изказва отдавна отстоявано мнение: “Крайно време е, мисля, и в България да се приеме от всички управляващи партии една обща приемствена държавна политика, поне по Македонския въпрос, която да се следва неуклонно”. Той отново изтъква независимостта на ВМРО от обкръжаващите я партийни влияния: “Печатът на ЦК е по-добре да бъде окачен на една бука в Македония, отколкото да стои на коя и да е маса в София”.
Това изказване е знаково: то сякаш подготвя завой в революционната стратегия на ВМРО в политиката спрямо Деветоюнската власт. Два дена по-късно, на 18 юли 1924 г., във Виена, брой 1 на в. “La Federation Balkanique” (“Балканска федерация”), публикува Майския манифест. Въпреки настояването на Т. Александров до Димитър Влахов, главен преговарящ с Москва и Коминтерна, да забави максимално публикацията, която не просто шокира властта. Конфронтира ВМРО с довчерашните съюзници в борбата с комунисти и земеделци. Автоматически е задействан класическият принцип на конфронтацията –
“КОЙТО НЕ Е С НАС, Е ПРОТИВ НАС!”
Въпреки че, принудени от властта, Т. Александров и ген. Протогеров в декларация с дата 1 август се отказват от подписите под манифеста, нещата не се успокояват. ВМРО отваря наведнъж два фронта в противоположни две посоки: ВМРО-Демократически сговор (заради подписания болшевишки документ), и ВМРО-БКП (заради отказа от манифеста).
Г. Марков за последиците от антиправителственото съдържание на манифеста: “Смъртната присъда на Т. Александров, макар и неподписана от самия него, е вече издадена. Коминтерновските дейци и техните изменили на освободителното дело помагачи са първичните интелектуални подбудители. Устроителите ще ги дадат други тъмни сили”.
На Т. Александров, въпреки отказа си от подписа, не прощават. На 2 август в. “Илинден” публикува пръв в България манифеста. Това маркира политическия развод на стратегическия брак ВМРО-Демократически сговор, сключен малко преди Деветоюнския преврат и укрепен през Септемврийския бунт 1923 година. “Брак”, който, докато е жив Тодор, властта смята за непоправимо разтрогнат. Защото Майският манифест съдържал силни и остри текстове срещу властта, директно обвинявана в национално предателство спрямо Македония. В отговор правителството предприема арести на македонски дейци и наказателни мерки срещу мафиотския бизнес на ВМРО в Петрички окръг. Арестите са дело на вътрешния министър ген. Иван Русев, но зад него прозира сянката на министъра на войната ген. Иван Вълков. Наглед вежлива, но вътрешно сурова, волева личност, с колосално влияние в правителството. Именно дуетът Вълков-Русев е оста на т.нар. “Силов център” на властта (виж фотоса с превратаджиите, в навечерието на 9 юни 1923 г. в дома на ген. Иван Русев. Виждаме изправени “двата стълба” на властта – вътрешния и военния министър). Те ще бъдат “оста” на заговора и срещу Т. Александров.
А позициите на последния отслабват застрашително. За мнозина е вече политически банкрутирал. И за десни, и за леви. Това отбелязва Христо Ампов: “Мярката му от страна на правителството на Цанков беше му взета. Т. Александров трябваше да бъде премахнат – трябваше да си плати за дяволията. Скроен бе план: колкото подъл, толкова и коварен. Убийството му трябваше да бъде “извършено” от левицата в македонското освободително движение: илинденци, или така наречените “серчани”. Та после – с един куршум два заека. Под повика “дръжте убийците” на “най-великия” мъж на века да бъдат избити и всички леви елементи в Македонското движение”.
Както във всяко националноосвободително движение, така и в Македонското има предатели – малък, среден, голям калибър. Но в Македонското има един, надхвърлящ всички представи. Кукушанинът
ДИМИТЪР ВЛАХОВ – ТРОЙНИЯТ ЮДА НА ВМРО.
В сянката на почти всяка велика личност се таи Юда. Предател, без когото нямаше да има Голгота, оная разпната жертвеност, чужда на продажните души. Предателството към Т. Александров започва месеци преди подписването на Майския манифест и се свързва с гъвкавия като червей Димитър Влахов.
Д. Влахов не просто е агент на антибългарски каузи. Той е отровен продукт: демоничен подхлъзвач на доверилия му се Тодор. За жалост Влахов е негова фатална кадрова грешка. Прави го шеф на делегацията, водеща преговори с болшевиките: първо в Москва, сетне във Виена. Прикрепва към него зет си Михаил Монев от Горна Джумая, който нищо не разбира от дипломация. С ходатайството на Александров пред външния министър Хр. Калфов и с лична препоръка на министър-председателя Ал. Цанков, Влахов е пратен генерален търговски консул във Виена. Нищо не разбирал от търговия, но компенсирал с нещо, което никой не подозирал. Шпионирал не само за Москва и Белград, но и за Деветоюнската власт.
Благой Видов: “За водените във Виена преговори и подписаните документи правителството е било редовно и най-точно осведомявано. То е притежавало преписи и факсимилета от подписаните документи, но също и от отделни разменени лични писма и телеграми. Това Тодор Александров не е предполагал и затова след завръщането си в България от Виена бил крайно изненадан, че в правителствените среди се знае всичко за Виенските спогодби, до най-голямата подробност”.
КАК И КОГА Е ВЗЕТО ПРИНЦИПНО РЕШЕНИЕ
за физическото отстраняване на Т. Александров? Непосредствено след публикуването на Майския манифест (18.07.1924 г.). Дечо Добринов: “С публикуването на манифеста кръгът на враждебност около него се затваря напълно. За правителството на Ал. Цанков той е “предател и болшевик”, за БКП и Коминтерна – “непоправим националист”. Заобиколен от недоверие и враждебност, Т. Александров е оставен сам”.
Когато световните агенции гръмват с новината, че във Виена е публикуван документ, парафиращ съюз между ВМРО и Москва, правителството на Ал. Цанков веднага иска среща с Т. Александров, за да изяснят отношенията. На нея присъстват вътрешният министър ген. Русев и министърът на външните работи Хр. Калфов. Срещата, повече от бурна, изостря отношенията между Александров и кабинета на Ал. Цанков.
Именно след тази среща в тесен задкулисен кръг е взето “принципно решение”: да бъде насилствено отстранен вождът на ВМРО. “Окончателното решение” ще последва, когато в началото на август гръмва новина: на 2 август в. “Илинден” публикува Майския манифест, дотогава непознат на широката общественост. Пак тогава конфиденциална информация от вътрешен източник в централата на ВМРО донася: Т. Александров пак възобновил контактите с БКП. “Чашата на търпението” преляла. Вождът на ВМРО бил “поръчан”, характерен термин за онова време.
Отлична възможност за реализация на заговора се открила с предстоящия тогава конгрес на Серския революционен окръг, планиран за края на август в Пирин планина. Нямало по-удобен момент и място за атентат. Бил: 1) далеч от столицата, в Македония. 2) в територия, база на ВМРО, дето властта на София е почти символична; 3) в Петричко имало гноясали рани от миналогодишните септемврийски събития 1923 година. Т.е. наличен “горивен материал” за отмъщение.
Колкото до това защо е решено Т. Александров да бъде убит точно преди Серския конгрес, отговорът се таи във важна среща “на четири очи” между Т. Александров и Петър Шанданов, състояла се на 25 август в Кюстендил. На нея вождът споделя план за драстични реформи във ВМРО. Там се ражда идеята за съд над лявоориентираните илинденци. “Смятам до свикването на конгреса – споделя Тодор – да можем да се справим поне с раздорниците от Илинденската организация Георги Занков и Арсени Йовков. Ще назначим един съд от страна на ВМРО. Смятам, че ще бъде най-удобно да се издаде спрямо тях една по-скоро морална присъда, отколкото една крайна присъда за физическото им унищожение”.
ЗАЩО И КОГА Е ВЗЕТО “ОКОНЧАТЕЛНОТО” РЕШЕНИЕ
за насилствено отстраняване на Т. Александров? Планът за реформиране на ВМРО е споделен от Александров пред Шанданов на 25 август. С него Тодор е запознал по-рано проф. Н. Милев, неофициален съветник. Също и членовете на Задграничното представителство (ЗП) на ВМРО К. Пърличев и Г. Баждаров, секретарят Ив. Михайлов и Наум Томалевски.
Но вътрешен информатор предал “плана” на властта. А тя била незаинтересована от стабилизация на организацията. В него имало пункт, който е фундаменталната причина да се посегне на вожда на ВМРО. Изпълнението на плана означавало драматичен завой на 180 градуса в политиката на ВМРО, радикален опит да скъса с дотогавашната върховистка линия. Това правителството не можело да позволи. Ето отговора на въпроса в подзаглавието: ЗАЩО Е ВЗЕТО “окончателното решение”. Следващият въпрос – КОГА Е ВЗЕТО, е свързан с действията на Т. Александров през август. Кабинетът, както посочихме, имал информация, че, обратно на клетвите пред властта, Тодор дискретно се срещал с функционер на БКП, Коста Янков, шеф на Военната комисия към ЦК. Тогава се дава парола за заключителната (техническа) фаза на заговора. Дава я лично министър Янко Стоенчев и полковник Савов в средата на август в Свети Врач (дн. Сандански). Там, на тайна среща с водещия атентатор Щерю Влахов, дават “зелена светлина” на покушението.
Задкулисието нямало интерес Т. Александров да присъства на конгреса. Съображение: спекулирайки с публичната тайна в Петричко за обтегнати отношения между Т. Александров и Алеко Василев, че от София лидерът на ВМРО идвал на конгреса да го разобличи, не било трудно да се внуши: Алеко не можел да допусне това и заповядал на верните му Щерю и Динчо да застрелят Тодор по пътя за конгреса в с. Лопово.
Тук е “заровено кучето” (тайната на убийството). Лидерът на ВМРО трябвало да бъде насилствено спрян преди Серския конгрес, за да има време, месеци преди Общия конгрес, властта: 1) да стартира клеветническа кампания за участието на уж подкрепения от БКП и Москва Алеко в убийството; 2) да осигури логистична и военно-полицейска подкрепа на софийската ВМРО група, на която се разчитало да възстанови политическия съюз, разрушен от Т. Александров с Майския манифест.
МИСИЯТА “СТОЕНЧЕВ” Е СВЪРЗВАЩО ЗВЕНО
между средното и техническо ниво на заговора. Режисьор-постановчикът Янко Стоенчев, стар приятел на Т. Александров, министър в кабинета на проф. Цанков, задействал заключителната фаза. Той е най-близкият от кабинета с ВМРО, масон и влиятелен член на Военния съюз. От години с широки връзки и доверителни контакти съЦК и ЗП на ВМРО. Когато на 2 август в. “Илинден” изненадващо публикува Майския манифест и “ножът приближава кокала”, именно Стоенчев е упълномощен от Силовия център да се срещне последователно с Протогеров и Александров. Срещите са документално потвърдени.
К. Палешутски: “Правителството е безсилно да противопостави сериозни аргументи на манифеста, поради което започва да се готви за разправа с неговите привърженици. То се стреми да принуди Т. Александров и Протогеров да се откажат от подписите си на манифеста. Тази работа успява да свърши министър Стоенчев”.
Че първото раздвижване става именно в началото на август, сочи политически доклад до Прага на чешкия посланик в София Б. Павлу. Д-р на историческите науки Д. Тюлеков: “На 4 август 1924 г. чехословашкият посланик Б. Павлу нарича македонското движение “ахилесовата пета на правителството”. Министър Цанков, “който е на заслужена почивка в морския курорт край Варна, побърза да се върне в София тъкмо сега, в началото на август, да се съвещава какво трябва да се направи, за да може поне в последния момент да запази македонската организация за нуждите на правителството”.
Интелектуалният вдъхновител и подстрекателите на убийството на Т. Александров съставляват Задкулисието. Ключова е ролята на средното ниво – Силовият център в кабинета на проф. Ал. Цанков. Включва 4-ма министри: силови (вътрешният ген. Русев и военният ген. Вълков), външният Калфов и министър Стоенчев. Каква е ролята на Цанков? В течение на заговора, но решението за убийството е на Силовия център, който е ядро на 10-членния Конвент на Военния съюз.
Една и съща фигура е водеща в Конвента и в Силовия център. Но кой точно е
“ЧЕРНИЯТ ПАЯК” НА ЗАГОВОРА?
Вторият председател на възстановената януари 1990 г. ВМРО Стоян Бояджиев хвърля светлина. Младежкият лидер на ВМРО бил в концлагер “Заград”. Там на 2 декември 1946 г. пристига под конвой въдвореният 71-годишен генерал Ив. Вълков, военен министър в правителствата на Ал. Цанков и Андрей Ляпчев.
Генералът е настанен в стаичката, дето живее Ст. Бояджиев. Отначало Вълков мислел, че младежът е “ухо” на властта. Но след напрегнат разговор между младока и дошлия на посещение министър на вътрешните работи Антон Югов, състоял се в присъствие на генерала, последният разбира, че обитава стая с честен човек, патриот, обвинен за връзки между ВМРО, английската легация в София и тайната организация “Неутрален офицер”.
Една вечер генералът получил сериозен сърдечен пристъп, но благодарение на медицинските умения на Ст. Бояджиев животът му бил спасен. Тогава почва да му се доверява, разказвайки епизоди от своя живот. “Говорехме на различни теми – си спомня Ст. Бояджиев. – Позволявах си да му задавам въпроси от нашето минало. Попитах го кой и защо уби Тодор Александров. Той отговори: “Това беше работа на генерал Иван Русев. Той беше председател на Военния съюз тогава”. “И защо?”. “Военните бяха силно разтревожени от политическите ходове на Тодор Александров и контактите му с дейци на Коминтерна и с Москва, с цел получаване на дипломатическа и материална помощ в борбата за Македония. Това беше първопричината. Освен това много от офицерите не одобряваха лозунга за независима и автономна Македония и го считаха за проява на сепаратизъм”.
В разказа на стария генерал прави впечатление натрапчивата фиксация върху ген. Русев, водещата му роля в решението за ликвидиране на Т. Александров. Въпросът кой е “Черният паяк” в заговора срещу Александров пряко е свързан с версията за ролята на Конвента. Тя придоби тежест, след като изказването на ген. Вълков стана през 2011 г. достояние. Но генералът скрил от Ст. Бояджиев истината. Не ген. Русев, а Вълков оглавявал Военния съюз. На 6 юли 1920 г. Вторият конгрес на Военния съюз избрал за председател тогавашния полковник Иван Вълков, шеф на Картографския институт към Министерството на войната.
Самият Вълков ще го потвърди на съдебния процес 1954 г. срещу него и още 12 бивши офицери от Трета секция към Министерството на войната. “В 1921 година бях избран за един от председателите на Централното управление на Военния съюз – единият бях аз, който представлявах действащото офицерство, другият беше генерал Лазаров, който представляваше запасното офицерство”.
Ген. Вълков е, който обезпечил победата на Ив. Михайлов и софийската група над Алековци в Горна Джумая на 12-13 септември 1924 г. Още на 7 септември, 4 дни след погребението на Т. Александров, без никакви доказателства софийските ВМРО функционери почва да ги гложди съмнение. Убедени, че Алеко Василев е насъскал срещу Т. Александров неговите “верни псета” Щерю Влахов и Динчо Вретенаров, готвят възмездие в Горна Джумая. Така се ражда контразаговор срещу измислен заговор. На 9 септември “софийските завераджии” търсят подкрепата на властта за предстоящата акция в Г. Джумая. Наясно кой “държи калъчката” в Царството, с посредничеството на проф. Н. Милев (последния близък на царя!), осигуряват подкрепата на ген. Вълков. Това описва в спомените си членът на ЗП на ВМРО Георги Баждаров.
Внимателният прочит на неговите спомени и тези на другия член на ЗП, Кирил Пърличев, съпоставени с други документи, подсказват наличие на имплицитна (скрита връзка) между убийството на Т. Александров и горноджумайската кървава нощ. Не са ли двете събития две фази на по-голям, мащабен заговор срещу ВМРО?!
Съпоставителният и контекстуален анализ на наличните извори позволява идентификация на поръчителите на заговора: 1) ген. Ив. Вълков, 2) ген. Ив. Русев, 3) Хр. Калфов, 4) Янко Стоенчев, 5) ген. Велизар Лазаров, 6) полк. Дамян Велчев), 7) полк. Кимон Георгиев, 8) майор Н. Рачев, секретар на Военния съюз. Всичките масони и ключови играчи на друг, по-мащабен (държавен) заговор, реализирал Деветоюнския преврат 1923 г.
Че ген. Вълков е “Черният паяк” на заговора, изкусно плетящ мрежата около Т. Александров, подсказва Иван Йовков в “Хроника на едно царуване”, посветена на цар Борис III. “Ген. Иван Вълков имал редица качества, предимства пред всички останали висши офицери, за да възглави Военния съюз в трудно време – неграмотното, бездарно и национално безотговорно управление на Александър Стамболийски. Кроткият, вежливият, необичащ да се показва полковник е същевременно властолюбив кариерист, който няма да се спре пред нищо, за да постигне своите цели. Единствен, пред когото и сам той ще бъде принуден да се преклони, е неговият пряк и върховен повелител – цар Борис III.
Последното изречение на пасажа косвено отговаря на още по-важен въпрос:
КОЙ Е ПОДБУДИТЕЛЯТ НА ЗАГОВОРА
срещу лидера на ВМРО? Оня, който стои на върха на пирамидата. Като египетски сфинкс, мълчаливо наблюдава кървавата тупурдия из улиците и храсталаците на Отечеството. В Третото Българско царство това може да бъде само коронована особа.
Че връзката Борис III – ген. Вълков не буди съмнение, имало още една причина. Монархът от времето на Фердинанд си отвоювал неписано право лично да посочва кой да е министър на войната.
Че царят не бил безучастен към онова, което “натворили” с Майския манифест Т. Александров и Ал. Протогеров, е вън от съмнение. Било прецедент: за пръв път така ясно и недвусмислено лидери на ВМРО, организация, с която династията години наред имала проблем, декларират, че тръгват по път, криещ опасност за самата монархия.
Да резюмираме: в заговора срещу Т. Александров участва ядрото на Конвента, в една или друга степен имаща отношение към Македония и македонския въпрос. Версията, че 10-членният Конвент на Военния съюз “аn block” (вкупом) стои зад решението за отстраняване на Александров, е несъстоятелна. Същото е и с кабинета “Цанков”. В него само четирима министри са заговорници.
ДВЕ ЦЕЛИ ПОСТИГА ДЕВЕТОЮНСКАТА ВЛАСТ
с подлото отстраняване на Т. Александров. В един момент, когато решил да поведе организацията по съвсем нов път, вождът на ВМРО е убит. Деветоюнската власт постига две цели: от една страна, отстранява амбициозен, неверен съюзник, поддал се на изкушение да играе самостоятелна роля на международната арена. От друга, убивайки го, властта прави от него знаме, в името на което оправдава кървавата вакханалия над измислената “левица” във ВМРО, като “отмъщение” за неговото убийство.
На 10 август 1924 г. от Кюстендил Т. Александров праща ключово писмо до членовете на ЗП на ВМРО К. Пърличев и Г. Баждаров и личния му секретар Ив. Михайлов. В него за пръв път Т. Александров споменава за твърдото си решение ЦК на ВМРО да отиде в Македония, така както било при ВМОРО на Гоце Делчев, Даме Груев и Яне Сандански. В София остава само ЗП. “Вярно е – пише Александров – че тая тъмна глава от дейността на ВМРО – манифести, декларации и пр., не е завършена, но не съм съгласен с Пандов [К. Пърличев], че не бива Сабри [Т. Александров] да се отдалечава. Напротив, крайно време е вече той да си отиде в Курорта (алегория на Македония – бел. Н. Ст.), за да стегне положението и за това се готви бързо”.
Идея революционна. Тя слага кръст на зависимостта на ВМРО от властта, укрепва външнополитическите й позиции, анулира постоянните обвинения – че била маша на София. Но вътрешен Юда донесъл в Трета секция (военно контраразузнаване) и властта научила за радикалното решение. Реализацията му означавало стратегическа стъпка към пълна самостоятелност на ВМРО. Връщане към традицията: ЦК на ВМРО да бъде в Македония, там сред политически и културно обезправените македонски българи. Та нали затуй великите създатели на ВМОРО Гоце и Даме я нарекли Вътрешна! И нещо далеч по-важно: това означавало скъсване с пагубната върховистка традиция, която от 1919 г. Александров и Протогеров налагат на възстановената организация, превръщайки я в наказателен “инструмент” на Деветоюнската власт. Ето защо властта трябвало на всяка цена да предотврати участието на Тодор в планирания за края на 1924 г. Общ конгрес на ВМРО, на който щял да предложи мащабни реформи. Тодор Александров бил обречен…
Както посочихме, решението за отстраняване на Т. Александров е взето след постъпила информация от неведом шпионин, за намерение ЦК на ВМРО да се пребазира за постоянно в Македония. Това означавало окончателно “разтрогване на безпринципния брак” между ВМРО и Сговористката власт, начало на пълна самостойност. Това не можело да се позволи, да не говорим – прости. На крачка от своята гибел Тодор Александров осъзнал пагубността на върховистката идея за съдбата на българщината в Македония. Да, характерът на човека определя съдбата ни. В характера на вожда на ВМРО доминирали волеви черти: решителност, настойчивост, мъжество. Легендарният харизматичен вожд има злощастието да живее в ужасно, мрачно време. Обременено с краха на националните идеали след двете национални катастрофи. По вина на престъпния мегаломан Фердинанд. Време, като онова, великолепно казано в стих на големия руски поет Некрасов: Я книгу взял, восстав от сна / и прочитал я в ней: / бывали хуже времена / но не было подлей”.
Да, “имало е времена по-тежки, но по-подли никога”. Времена, в които мерзки дела компрометирали, помрачили светлия благороден ореол на освободителния идеал за Македония. Т. Александров се опитал в последните дихания на противоречивия си живот да поправи грешките – свои и на предшествениците му. Не успял. Замислените от него дълбоки реформи във ВМРО, чиито “скъпоценни зрънца” срещаме разпилени в последните интервюта и писма, в спомени на съратници, са безпощадно пресечени.
Историята с него приключва с кръстоносна Голгота в дебрите на Пирина. Ако следваме емоционалната “логика” на Некрасовия стих, Тодор Александров живеел в най-подлото време на Следосвобожденска България. Времена на политическа разруха и нравствена парализа след унизителния Ньойски договор, присъдил 9/10 от Македония, 12 века доминирана от българския етнос, на историческите ни врагове. Не по-малко тъжно било, че Старио, както любовно го наричали другарите, бил предаден от свои приближени. Тема, заслужаваща специално внимание. Тема, старателно избягвана. За да не разруши измислени митове и демаскира фалшиви герои…
НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *