„Когато границата между цивилизация и варварство не се мести, времето винаги работи за варварите”.
Арнълд Тойнби
На 25 юли от Шотландия президентът Тръмп отправи предупреждение: „Както знаете, миналия месец никой не влезе в страната ни. Никой. Затворихме границите. И изгонихме много лоши хора, които дойдоха заради Байдън. Що се отнася до имиграцията, по-добре се захващайте за работа, иначе Европа вече няма да съществува. Трябва да спрете това ужасно нашествие, което се случва“.
У нас медийни мастодонти на тъгъдък го споменаха. На фона на зачестилите случаи на инциденти с нелегални мигранти у нас. Последният – преди дни, когато бус с 24 мигранти катастрофира, а шофьорът се опита да избяга. По данни на Гранична полиция миграционният натиск за 2024 г. е 55 хиляди души. 2 432 мигранти са задържани при опит да преминат границата. Колко са неразкритите случаи, никой не знае. Трафикът никога не е прекъсвал…
2015-2016 г. две огромни бежански реки от Азия и Африка (Балканският и Централно-Средиземноморският път) се вляха в демографски застаряваща Европа. Насетне са разрои на стотици потоци. Ислямизацията на Европа продължава: капка по капка – поток, поток по поток – море…
В Щатите с идването на президента Тръмп на власт, влизането на нелегални имигранти се пресече. Нещо повече: нижат се полицейски хайки по градове, депортации. Демократическата партия (ДП) и НПО-ата на мизантропа Сорос протестират. Десноцентристка партия при великия президент Джон Кенеди (1960-1963 г.), днес ДП, е неолиберална левичарска креация. По-лошо: прокси, т.е. обслужва исляма. Почна се при Барак Обама (2009-2017), първия US президент с афро-ислямски корени, и се възобнови при Байдън (2021-2024).
В сравнение с Доналд Тръмп, вицепрезидентът Джей Ди Ванс е далеч по-остър в критиките към Запада. Ядоса Лондон с думите: „Обединеното кралство (UK) се превръща в
ИСЛЯМИСТКА ДЪРЖАВА С ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ.
Те [мюсюлманите] скоро ще станат сериозна заплаха за нас, в Америка“.
Юли 2024 г., преди US президентски избори, британският външен министър Дейвид Лами заяви, че смята Ванс за свой приятел. Това не пречи американският сенатор да критикува Лондон: „Наскоро разговарях с приятел и говорехме за една от най-големите опасности в света, разбира се, е разпространението на ядрени оръжия. И говорех за това, знаете ли, коя би била първата наистина ислямистка страна с ядрени оръжия…, че може би това е Иран, може би Пакистан. И тогава най-накрая решихме, че това всъщност е Великобритания“, казва Джей Ди Ванс.
Пращам по вайбъра фотос на моя състудентка. На него се вижда: двама господа коленичили на килимче. Питам: „Познаваш ли тез джентълмени?“.
Вероятно не, щом пише: „Тия пък от къде ги изкопа? Нямам намерение да ги опозная“.
Обяснявам: „Джентълмените на колене са в Голямата Лондонска джамия: крал Чарлз ІІІ и премиерът Киър Стармър. Знаеш, бившият принц Чарлз е държавен глава, освен на UK и на 14 други кралства от Общността на нациите. Стармър е лидер на управляващата Лейбъристка партия. Снимката ми прати приятел, живеещ в Лондон от 30 години“.
ПОКАЗАТЕЛНА за онова, което се „случва“ във Великобритания. Има ироничен смислов паралел с друга (тук публикувана). На вицепрезидента Ди Ванс с тревожния текст: United Kingdom is turning into an Islamic State (Обединеното кралство се превръща в ислямска държава).
Да припомним: Великобритания е родината на сатанизма, а британското кралско семейство отдавна е свързано с окултизма. В един от сатанинските си обреди масоните дори наричат кралицата на Англия „Кралицата на Вавилон”. Различни съобщения се появяват в Лондон и в арабски вестници, че още като принц Чарлз ІІІ е приел исляма. Това се случило, когато се срещнал с мюфтията на Кипър Шейх Назим Адил през 1993 година За това няма никакви доказателства. Лекцията му обаче февруари 1994 г. в Оксфорд превъзнася достойнствата на Исляма; той често посещава ислямските свети места; предан е на джамията в южен Лондон.
Чукване по вайбъра: „Разпознах основните герои, ама мъката си е голяма“.
Пиша в ответ: „Съпартиец на Стармър е кметът на Лондон Садик Хан. Пакистанец роден в Англия. Мюсюлманин, трети мандат кмет. Наследи 2016 г. консерватора Борис Джонсън. На местни избори 2016 г. последният не посмя да се изправи срещу Хан. Бъзливец и доказан лъжльо Борис се провали и като премиер (2019-2022). Управлението му, гарнирано с корупционни скандали, срина рейтинга на Консервативната партия (КП).
Но падението почна при Дейвид Камерън (2010-2016). Плъзна партията в блатото на неолиберализма. КП загърби основни консервативни принципи: 1) поддържане и защита на християнската религия; 2) защита на изконните британски традиции; 3) защита на националната държава; 4) консервативна образователна политика; 5) върховенство на правото, ред и законност.
След Брекзит (2016), когато UK излезе от Евросъюза, Камерън подаде оставка. Наследи го Тереза Мей (2016-2019). Пълен провал… Борис Джонсън получи 3-годишен шанс. И го провали. Наследи го (само за 49 дни!) Лиз Тръс. Политически хамелеон: лява активистка, гримирана в тачърист. Бездарната Тръс тръшна партията към дъното. Октомври 2022 г. партиен лидер и премиер стана индиец – Риши Сунак. Способен финансист. Но бе късно: падането продължи. Ноември 2024 г. подаде оставка. Последваха безпрецедентни изборни поражения…
Така след 14-годишно „гладуване“ лейбъристите отново взеха властта. Триумфът на Садик Хан в Лондон, съчетан с внушителна победа на ЛП на местните избори май 2024, бе прелюдия към идването Киър Стармър на власт. Партията на великите лидери Уинстън Чърчил и Маргарет Тачър се превърна в разкъсвана от раздори рахитична сбирщина…
ЛП обаче отдавна не е labour party (трудова партия). Някогашната пролетарска партия сега е прокси, обслужващо застрашително нарастващаща мюсюлманска общност. Споразумението с Париж за блокиране стотиците имигрански катери и лодки на Ламанша не работи. Британската нация постепенно се превръща в маргинална пихтиеста маса от бели аборигени плюс национално безчувствена, морално деградирала перверзна интелигенция. Сиамски близнак на европейската…
Най-лошо: структурите на националната и социална сигурност парализирани. Върви на тъмно чистка на всичко свястно и патриотично. Отказ на държавата от борба с нарастващата престъпност, 90% дело на мюсюлмани.
Публицистът Станислав Ангелов (януари 2024) по повод посещението на британския външен министър Дейвид Лами в България: „Тръмп и Мъск свалиха правителството на Трюдо в Канада – ключова отвъдморска територия на Великобритания – и подеха безпрецедентна атака срещу правителството в Лондон, и то за нещо наистина изключително гнусно, а именно изнасилването на стотици хиляди деца от пакистански и афганистански педофили в продължение на десетилетия. Мъск открито обвини Стармър, че като ръководител на Кралската прокуратура не е разследвал тази мерзост и де факто е опънал чадър над педофилите“.
Англиканската църква во главе с Кентърберийския архиепископ открито подкрепя разрушаването на страната. Ролята му е важна. Съчетава морално и духовно ръководство, церемониални задължения, място в Камарата на лордовете, надзор на англиканските църкви в повече от 160 държави по света.
Да припомним скандално изказване на Кентърберийският архиепископ Роуен Уйлямс в Royal Courts of Justice (Кралската съдебна палата) и в интервюто му по BBC, че счита за неизбежно включването на някои норми на Шериатското право в британското законодателство. Според него така щяло да се съхрани единството на британското общество, доколкото нямало да се налага мюсюлманите да избират между предаността към националната култура и верността към страната.
Наскоро RADIO GENOA пусна клип: „The UK is cooked“ (Обединеното кралство е сварено). Клипът стартира с портрети на кметове-мюсюлмани. Почва с кмета на Лондон, Садик Хан. Следват тези на Бирмингам – Лийдс, Блекбърн, Шефилд, Оксфорд, Лоутън, Лутън, Рокдейл.
Следват шокиращи данни:
„Всичко това е постигнато от само 4 милиона мюсюлмани извън 66-те милиона в Англия (5,7%).
– Днес в Англия има повече от 3000 джамии.
– Има повече от 130 мюсюлмански шериатски съдилища.
– Има повече от 50 мюсюлмански шериатски съвета.
– 78% от мюсюлманките не работят, с държавна издръжка (State supporting) плюс безплатно жилище (Free accommodation).
– 63% от мъжете мюсюлмани са безработни, с държавна издръжка плюс безплатна квартира (Free housing).
– Мюсюлмански семейства със средно 6-8 деца, издържани от държавата, получават безплатно настаняване.
– Сега всяко училище във Великобритания е задължено да преподава урок за исляма! (Странно, защо не изучават християнство! Очевидно държавна политика!).
Клипът завършва: This is not immigration, this is invasion (Това не е имиграция, това е инвазия).
Заглавието на клипа The UK is cooked (Обединеното кралство е сварено) ни подсеща за „Синдрома на сварената жаба“.
Експеримент, правен преди години: точна метафора как се привиква към нездравословна среда. Жаба поставят в съд с вода. В единия случай я поставят в съд с гореща вода. Тя незабавно изскача. В другия случай жабата поставят в хладка вода и бавно почват да увеличават температурата. Жабата остава в съда, постепенно се адаптира към по-високите градуси, докато в един момент буквално почва да се сварява, без да има възможност да излезе.
Това става с британското общество и с европейските отсам Ламанша. Процесът на ислямизация, разтегнат в годините, бавно променя облика на страните. Нацията анихилира (изчезва), преобразува се в консумираща маса с низки инстинкти, без идеали, мечти, духовни стремления… Зомбираща политика на мултикултурализма – че мирно могат да съседстват култури. Само че една от тях – ислямската – отрича всички останали.
Да припомним: не USA, а UK e център на глобализма, чиято главна цел е трансформация на нациите в аморфна маса.
2021 година бе организирано от Office for National statistics анкетно проучване на религиозните вярвания и общности. Обхваща Англия и Уелс (без Шотландия и Северна Ирландия).
Анкетният сондаж сочи несъмнен
РЪСТ НА ИСЛЯМА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ.
Ето данни:
– За първи път при преброяване населението в Англия и Уелс по-малко от половината (46,2%, 27,5 милиона души) се определят като „християни“, което е спад от 13,1 процентни пункта в 2011 г.
– Увеличение броя на хората, които се определят като „мюсюлмани“ (3,9 милиона, 6,5% през 2021 г., спрямо 2,7 милиона, 4,9% през 2011 г.). През 2011 г. най-честият отговор на въпроса за религията в Англия и Уелс е „християнска“ (46,2% от общото население). Това продължава спада от 2001 г., когато 71,7% (37,3 милиона) се определят като християни.
Според доклад (2006): Тридесет процента от британските мюсюлмани биха предпочели да живеят по законите на шериата (ислямско право), отколкото по британските закони. Двадесет и осем процента се надяват един ден UK да се превърне във фундаменталистка ислямска държава. За 2020 година цифрите са съответно 55 и 46 %. Отразяват процеса на радикализация.
Преди време британски журналисти се докопват до строго пазена информация за действителния процент мюсюлмани в UK – 15 %. Случайно ли белите аборигентски семейства бягат в провинцията или в отдалечени предградия, а мюсюлманите градят пръстен около административните центрове (държавни здания, институции). Лондон и Париж – най-ярки примери.
Миналият август 2024 г. Великобритания бе
ОБХВАНАТА ОТ АНТИМИГРАНТСКИ ПРОТЕСТИ.
Избухнаха, след като стана ясно, че на 29 юли 2024 г. руандиец от Африка – Аксел Рудакубана, заклал три деца и не успял да доубие още десет в северозападния английски град Саутпорт. Името му дни наред бе крито от управляващата Лейбъристка партия.
Медии писаха: „Когато все пак то изтече в социалните медии, хората започнаха да се самоорганизират на спонтанни митинги. Към недоволството и гнева им се добави и спомена от ислямисткия марш в Лондон на 17 юли 2024 г., както и мигрантските погроми в гр. Лийдс ден по-късно. И в двата случая полицията не се намеси, а в Лийдс дори избяга от мигрантите и остави града на техния произвол. Те трошиха и палиха наред. Арести и съдебни дела срещу тях не последваха. Един от неформалните лидери на протестиращите – Томи Робинсън от гр. Лутън, каза на митинг: „Когато съм се родил в Лутън през 1982 година, в града имаше само една джамия. Сега са 45“. В Лутън живеят 220 000 души.
Този август протестите отново се подновиха, по още една причина.
Кристоф Прьосл (ARD, Германия) [23.08.2025]: „Във Великобритания расте недоволството срещу настаняването на мигранти в хотели. Протести от няколко седмици срещу миграционната политика на правителството продължават. Демонстрантите се обявяват за депортации и са планирали протести пред най-малко 26 хотела, където са настанени мигранти. В момента в Обединеното кралство около 32 000 мигранти са настанени в около 200 хотела. Консервативното правителство, което бе на власт до юли 2024 година, вкара в сила тази политика и подписа договори с редица хотели, тъй като другите варианти за настаняване на търсещите убежище бяха по-скъпи и сложни“.
ЗАЩО ОМАЛОВАЖАВАТ ИСЛЯМСКАТА ЗАПЛАХА?
По негласно споразумение държавните статистики в Евросъюза крият истинския брой на мюсюлманите. Една трайна тенденция на омаловажаване заплахата от исляма в християнска Европа приспива общественото мнение. Особена „заслуга“ за това имат медиите. Като френският в. Le Monde Diplomatique. В статия “Митът за арабо-мюсюлманското нашествие”, въпреки основната цел – да прикрие нарастващата опасност, пише: „Ако Европа не бъде купена от монархиите на Залива, има ли опасност да бъде залята от мюсюлмански заселници? Според най-високите преценки сега в ЕС живеят около 50 милиона мюсюлмани и се очаква броят им да се удвои през идните 20-30 години. Тези данни не са измислени от налудничави типове, а са лансирани от известни личности, като канадския журналист Марк Стейн, автор на израза „европейски геноцид”, един от главните пропагандисти на мита за Еврабия“.
2004 година книга бестселър вдигна шум в Европа и Америка. Световноизвестната италианска журналистка Ориана Фалачи публикува La Forza della Ragione (Силата на разума). „Не ми харесва да казвам – пише тя – че Троя гори. Че Европа днес е ислямска провинция, или по-скоро ислямска колония, а Италия е преден пост на тази колония“.
Цитира изказване на алжирският президент Хуари Бумедиен през 1974 г. В реч пред общото събрание на ООН без заобикалки: „Един ден милиони мъже ще напуснат Южното полукълбо на тази планета и ще нахлуят в Северното. Но не като приятели. Защото те ще нахлуят, за да покоряват, и ще покорят Северното полукълбо с децата си. Ние ще победим чрез утробите на жените си“.
О. Фалачи визира и Великобритания: „Днес мюсюлманите са два милиона. Само в столицата са повече от 700 хиляди и всички нямат никакво намерение да се интегрират. Политическата коректност проповядва за мултиетническо, мултирелигиозно общество. Въпреки това мюсюлманите се сражават за тяхната собствена идентичност… Те се противопоставят на интеграцията. Смятат, че не са длъжни да спазват британските закони. В устава на Мюсюлманския парламент на Великобритания пише: „За мюсюлманите спазването на законите на страната домакин е въпрос на избор. Мюсюлманите трябва да се подчинят на шериата и само на шериата“.
На 20 декември 1999 г. Съдът на Шериата издаде фетва (религиозен декрет), забраняваща на мюсюлманите да празнуват Коледа. Във фетвата се припомня, че Мюсюлманският парламент на Великобритания иска да създаде „Ислямска държава Великобритания“.
Във Франция положението е не по-различно. Най-тежък е проблемът в Марсилия. Там близо 70 процента от новородените са на мюсюлмани. Мюсюлмански интелектуалци повдигат въпроса да се смени химна на Франция и в новия текст да се отрази „ислямският принос“!
Ориана Фалачи: „Може би не знаете, но стратегическата база на ислямското нашествие не е Франция с нейната Марсилия и официални 10% процента мюсюлманско население. Базата е Великобритания с нейните 2,5% ислямско население. Именно тази страна е дом на мозъчния тръст, на водачите на ислямското нашествие. На идеолозите и теолозите, които създадоха теорията на нашествието. На имамите, които ръководят офанзивата. На политиците, интелектуалците и издателите, които пропагандират експанзията. На петролните банкери и богаташи, които я финансират – шейховете, емирите, султаните, собственици на най-хубавите имоти и хотели в Лондон“.
В АМЕРИКА НЕЩАТА СЪЩО ВЪРВЯТ ЗЛЕ
Ориана Фалачи в последните си години живее там. Изтъква: „Да не забравяме, че в днешна Америка 85 процента от мюсюлманите са чернокожи. Сто хиляди черни американци приемат исляма всяка година. Мнозина от тях са спортисти. Например някогашният шампион в тежка категория Малик Абдул Азис, роден Майк Тайсън, който по време на бокс отхапва или изяжда ушите на съперниците си… Наскоро те уловиха едра риба на шоубизнеса – Дензъл Уошингтън, носител на Оскар“.
Фалачи споменава факт, подсказващ: защо 15 години след смъртта й Доналд Тръмп забрани американските университети и главно Харвард да приемат студенти от мюсюлмански страни. „През 60-те незапомнена вълна от ислямски студенти от мюсюлманските страни в Африка, финансирани от арабските страни, нахлу в Европа и САЩ с лозунга „Възраждане на исляма“.
В САЩ една секта, известна като „Ислямска нация“ или „Движение на черните мюсюлмани“, започна войнствена религиозна кампания. Джамии бяха построени в Ню Йорк, Бостън, Филаделфия, Чикаго, Детройт, Атланта, Денвър, Лос Анджелис, Сан Франциско. Въпреки че мнозинството от чернокожите подкрепяха баптисткия свещеник Мартин Лутър Кинг, значителна част от афроамериканците станаха последователи на Пророка. Да, добре си спомням черните мюсюлмани. Без никой да ги обвини в расизъм, те обявиха пълното превъзходство на черната раса. Яростно мразеха белите, презираха Кинг и подигравателно го наричаха „Чичо Том“ и „сварена риба“. Водачът не криеше намеренията си. Той се казваше Илайджа Мохамед, роден като Илайджа Пул. Ето какво проповядваше този човек:
„Приемане, приемане, приемане на исляма. Братя, скоро ще трябва да накараме белите дяволи да станат мюсюлмани. Това е абсолютно необходимо, защото първо трябва да освободим Америка. Само по този начин ще освободим Европа и целия Запад“.
Но най-голямото предателство дойде от Лейбъристката партия. Когато е на власт, защитава мюсюлманите, прикрива престъпленията, над 90% от които дело на мюсюлмани. Полицията и съдът прикриват десетки хиляди случаи на изнасилени момичета и момченца от мюсюлмани.
В интервю (1973 г.) на Ориана Фалачи с иранския шах Мохамед Реза Пахлави последният визира западната социалдемокрация: „Ах, тази левица! Покварила е даже и духовенството. Даже и свещениците! И те вече се превръщат в хора, стремящи се единствено към разрушение, разрушение, разрушение!“.
„Лондонският „Таймс“ – пише Фалачи – винаги е бил много благосклонен към исляма. Много ларж, много щедър. Още през 80-те публикува предупреждението на имама на централната лондонска джамия към Маргарет Тачър: „Мюсюлманите в Обединеното кралство няма за дълго да търпят външната политика на министър-председателя, която е обидна за техните панислямистки чувства“.
Европа неусетно, като жабата, се превръща в Еврабия. Брюксел и Лондон премълчават друг тревожен процес: в UK, Белигя, Германия, Франция, Нидерландия, Норвегия се наблюдава все по-често евро-аборигени да приемат исляма. Това се забелязва и в Русия…
Тръмп е прав, когато защитава Израел. Тази държава е ядрена сила. Защитата на Израел, е свръхважна. Израел е преден фортпост на юдео-християнската цивилизация. Случайни ли са страните, които септември в ООН ще признаят Палестинска държава! UK, Франция, Германия, Канада. Там дето исляма напредва, утре, по демократичен начин, чрез избори, благодарение демографският фактор, ще премине на по-високо ниво: от подчинена местна власт към централната. Прогнозите сочат: ще стане към средата на века, когато аборигените християни паднат под 50%.
Ще става онова, което преди 21 години предупреди Ориана Фалачи.
ЕВРОПА Я ЧАКА СЪДБАТА НА ТРОЯ.
Това ще бъде синтез на два процеса. Съчетаване на зиг-загообразна ЕКСПЛОЗИЯ (периодично заливане на Европа с бежански реки и ИМПЛОЗИЯ (взрив отвътре навън – кървава етно-религиозна гражданска война).
Това е най-зловещата форма на хибридна война. Още 1970 г. палестинският терорист Жорж Хабаш открито казва в интервю на Ориана Фалачи: „Ние трябва да се хвърлим срещу Запада. И ще го направим. Америка и Европа не знаят, че ние, арабите, сме едва в началото. Най-хубавото предстои – това, че от днес няма да има повече мир за Запада“.
Несъмнено тази необявена война се подхранва от
КОРЕНИТЕ НА ОМРАЗАТА,
от ред сури (глави) на Корана, проповеди на имами и пр.
Пета сура (Трапезата): „Тези, които воюват против Аллах и Неговия посланик [Мохамед] и се опитват да разпространят по земята нечестието, възмездието ще бъде само това, че или ще бъдат убити, или ще бъдат разпънати, или ръцете и нозете им отсечени накръст, или ще бъдат изгонени от своята земя” .
Джихадът (свещената война) е задължителен за всеки мюсюлманин. На пръв поглед изглежда, че джихадът се отнася само срещу последователите на политеистически култове, а не към онези, които „имат писание”, т.е. юдеи и християни, чиито свещени книги са, респ. Тората (Стария завет) и Новия Завет.
В девета сура (Обявяването опрощение) се заповядва да се воюва и с тях: „Воювайте с тези, които не вярват в Аллах…, не считат забранено това, което е забранил Аллах и неговият посланик; и с тези от получилите Писанието, които не приемат истинския вероустав, докато те не дават откуп за своя живот, обезсилени и унижени” .
ДЕМОГРАФСКИЯТ ФАКТОР ЩЕ РЕШИ СЪДБАТА НА ЕВРОПА
Белите жени (християнки, атеистки) раждат 1 или 2 деца, Шериата задължава мюсюлманките да раждат много. Бъдещи воини на исляма срещу „неверници“: християни, юдеисти, будисти, индуисти и пр. Имамите напомнят: „Трябва да родите поне пет деца“.
Във UK, за разлика от британските аборигентки, мюсюлманките не работят. Въпреки това получават достатъчно средства, за да живеят добре. Лондонският кмет Хан пръв въведе отделна сума за многодетни майки, отделно от държавните детски добавки. В Лондон и градовете, управлявани от кметове мюсюлмани, е практика от години. Местната власт със специални механизми и финансови лостове импулсират раждаемостта. Тази ескалация е ключов фактор на демографския процес, в обозримо бъдеще ще доведе до числено превъзходство на мюсюлманите в Европа и в UK. Смята се, че процесът ще приключи към средата на настоящия век. Тогава легитимно, чрез избори плюс традиционно ниското ниво на гласуване сред аборигените, англиканското кралство ще се преформатира в Британски Халифат. С ядрено оръжие. Законово ще бъдат махнати принципите на светската държава с религиозни.
ЕВРОПА ОТГЛЕЖДА СОБСТВЕНИТЕ СИ ГРОБОКОПАЧИ
Франция е своеобразен страшен парадокс. Когато колонизира Алжир там живеят 1 милион араби. Към 1900 г. надвишават 3 милиона, към 1950 – 8,5 милиона. Французите превръщат Алжир в процъфтяваща страна, по ниво на развитие превъзхождаща Испания. Жизненото равнище на френски Алжир било най-високо сред всички арабски страни (до появата на нефтените монархии в Персийския залив). По ниво на висше и средно образование на глава от населението алжирските араби изпреварват европейски страни като Гърция и Портуалия.
Когато 1958 г. генерал Шарл де Гол идва на власт, разбрал: трябва да даде независимост на Алжир. Мотивът: „У арабите раждаемостта е висока. Ако Алжир остане френски, то Франция ще стане арабска“.
Още 60-те години почва масова икономическа миграция от Алжир и други френски колонии. Мюсюлманите съумяват да внушат във французите комплекса „вина“ за колониализма и расовата дискриминация. А „благодарение“ на френските социалисти издействат законово признаване на полигамните бракове (многоженство). Обявяват се против светския характер на френската образователна система.
На ген. Де Гол принадлежи мисълта: „Французите и арабите са като зехтина и оцета. Никога няма да се смесят“.
ТРЕВОЖНО Е ПОЛОЖЕНИЕТО И В ГЕРМАНИЯ?
„В много мюсюлмански семейства в Германия растат деца, които следват единствено правилата на религиозната общност, а не на правовата държава и модерното общество“, предупреди април 2016 г. Сейран Атеш, адвокатка, писателка, правозащитничка от турско-кюрдски произход. Пристига с родителите в Германия 1971 г., когато е на 8 годинки.
В статии и интервюта остро критикува самозатварянето на мюсюлманите в „паралелни общества”. Според нея доста мъже мюсюлмани вече имат по няколко „съпруги”. С първата се сключва граждански брак, а следващите се регистрират като „самотни майки”. „В арабските страни единствено богатите мъже могат да си позволят по няколко жени, защото според Корана са длъжни да им осигуряват материално благополучие. В Германия обаче многоженството се финансира от данъкоплатците”, визирайки социалните помощи за самотни майки.
Атеш уточнява: „Малцинствата не бива да получават привилегии по линия на криворазбраната политическа коректност. Пред „Берлинер Цайтунг”: „Когато още през 1990 година обърнах внимание на този проблем, възмущението беше огромно. Защото политически коректно разсъждаващите хора мислят по този начин открай време: те вярват, че малцинството заслужава насърчение. Но когато придаваме на едно малцинство по-голяма тежест, ние си затваряме очите пред антидемократичните нагласи вътре в това общество”.
Атеш се осмелява на сурова, но справедлива оценка: „Ето как в името на религиозната свобода Европа отглежда собствените си гробокопачи”. Визира ислямистите, от които, според нея, се боят и повечето мюсюлмани…
Елизео Бертолаци, д-р по антропология в Института за изследвания в сферата на геополитиката в Рим: „През последните години в Европа се наложи неологизмът „Еврабия“. Той беше използван за първи път от британската писателка и историк Бат Йеор през 2005 г. в книгата й „Еврабия: евроарабската ос“. С това понятие се обозначават перспективите за развитие на Европа с оглед на мощната мюсюлманска имиграция на континента.
В момента (2016 г. – бел. а.) броят на мюсюлманите, които живеят в Европейския съюз, е над 16 милиона души (по официални данни, истината обаче е, че той отдавна е надхвърлил 50 милиона), при положение, че цялото население на ЕС е 500 млн.
„Еврабия“ означава пълна промяна и трансформация на целия Европейски континент в нещо съвършено различно. Това несъмнено ще повлияе върху демографските показатели на Европа. Ще промени начина, по който тя възприема собствената си история и култура, своята цивилизация, своите закони и институции, своята политика и съвкупността от всички онези елементи, които формират нейното настояще и обуславят бъдещето й.
Съдейки по всичко, Европа – предвид ниския коефициент раждаемост на исторически коренното население – може да загуби своята идентичност още в рамките на следващите няколко десетилетия. Както впрочем и своята свобода и граждански права на населяващите я коренни народи. Когато евро-мюсюлманите достигнат определена „критична маса“, ще поискат „интегриране“ на средновековните норми на Шериата в Евросъюза и националните правни системи.
Тук е мястото да отбележа – заключава Бертолаци – че политическата недалновидност на управляващите в Европа елити е сред най-важните причини за ширещия се в момента евроскептицизъм сред народите на континента. За съжаление през новото хилядолетие в хода на проникването на исляма в Европа станахме свидетели не на среща, а на сблъсък между европейската и ислямската цивилизации. Всъщност, това беше неизбежно, тъй като откритият характер на съвременното европейско общество не препятства, а по-скоро стимулира имиграцията на хора от целия свят. В същото време измежду всички останали неевропейски култури именно ислямската бе тази, която можеше да влезе в директен сблъсък с европейската култура.
Причината е, че ислямът не е просто религия, като християнството или будизма, а представлява своеобразна „политическа религия“. И ако вярваме, че след като ликвидираме лидерите на екстремистите и разгромим Ислямска държава и Ал Кайда ще сложим край и на т.нар. джихад, дълбоко се заблуждаваме“.
Има още един пункт в плана за създаване на двата ислямски Халифата – Еврабия и Британистан.
Този план е свързан с
ШЕСТОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА ХИБРИДНАТА ВОЙНА;
война срещу самата история на човечеството, срещу цивилизацията и културата на безчет народи, племена, много от които са изчезнали от лицето на планетата преди векове и хилядолетия. Това е война срещу археологическите пластове на човечеството, посягане на историческата памет чрез унищожаване артефактите на онези народи и племена, неизповядващи религията на Мохамед.
Това видяхме в Афганистан, когато талибаните 2001 г. взривиха две огромни статуи на Буда в Бамиян, намиращи се в скалисти клифове. Тези статуи бяха част от световното културно наследство.
Това видяхме в Месопотамия, където ИДИЛ (Ислямска държава Ирак и Леванта) разруши с булдозери и динамит древни градове на Шумер, Асирия и Вавилония; садистично унищожиха богатият музей на град Мосул, уникални паметници в Палмира (Сирия) и др.
С Европа за жалост става онова, което е ставало с Римската империя през ІV-VІ в. Рим започна да загнива тогава, когато заимства модата на варварите – когато жените и мъжете започват да се обличат и държат като варвари.
В Европа наблюдаваме същото. Но днес всичко става по-бързо. Политолози твърдят: в средата на ХХІ век Европа ще е съвършено друга. „Европейската цивилизация“ ще има арабско-африканско лице с цяла поредица от последици не само от културен, но и от биологичен характер.
Ако нещо радикално не се предприеме, ща се сбъдне мисъл на британския историк Арнълд Тойнби: „Когато границата между цивилизация и варварство не се мести, времето винаги работи за варварите“.
НИКОЛА СТОЯНОВ
