Куршум се лее в сряда, петък и неделя

Народните лечители, баячките и техните методи за целене и предпазване са на почит из нашите земи от най-дълбока древност. Във всеки регион в България има специфични и уникални способи да целене, разваляне на магия и баене, пише 24 часа. Предлагаме ви да узнаете нещо повече за традициите в народната медицина и баенето.

НАРОДНА МЕДИЦИНА

Още траките са известни с умението си да лекуват с различни билки, напеви и музика, да използват лечебните свойства на минералните води.

В народните представи болестите най-често са персонифицирани същества, които ходят от село на село и поразяват хората. Според традиционното мислене заболяванията са наказание за сторените грехове. Болестите са Божа работа – „Бог дал, Бог взел”. Други се дължат на въздействието и вселяването на зли духове и нечисти сили в човека. Болестта може да бъде причинена от урочасване, от „лоши” очи и „лоша” среща („мома умира от уроки”, „урочасан на хорото”), уплах, вихрушка, магии, клетви, самодивска намеса. Ако човек стъпи на „самодивска софра” през Русалската неделя, кракът му изсъхва и може да умре. Вихрушките пък са сестри на самодивите. Те също са нечисти сили и носят болести. В Пловдивско най-разпространени са клетвите: „Чумата да те ръгне”, „Чумата да те помете”.

Софра за баба Шарка

Друг по-цялостен образ на болестен демон е този на шарката. Начините за нейното омилостивяване са различни. Вечер оставят софрата невдигната, та като дойде баба Шарка, да вечеря. Вярва се, че когато е разсърдена, причинява големи обриви, а когато е „подсладена” – малки и минават лесно. Жените месят питки, които мажат с мед и раздават, не готвят гозби със свинско, не колят животни, не предат вълна. Вярва се, че човек може да се освободи от болестта чрез магии и наричания. И до днес се посещават лековити места и извори, аязма, особено срещу Спасовден. Интересни сведения е оставил Димитър Начов: „Два часа на югозапад от Пловдив, над с. Дермендере (дн. Първенец – б. а.) има едно място, наречено Росен. Това място било много обичано от самодивите, които се къпели в самодивския извор в дола. Всички болни в Пловдивско отиват на това място с надежда да се изцерят, и то само веднъж в годината срещу Спасовден”. (Българска митология. Енциклопедичен речник. С., 1994. с. 382.) Надлъж и нашир е прочуто аязмото в местността Клувията край Бачковския манастир. На втория ден на Великден, в религиозното шествие от манастира до аязмото участват болни от цялата страна. Легендата разказва, че тези, които се докоснат до иконата по време на процесията, оздравяват. Самият апостол Лука нарисувал лика на Светата Дева върху иконата и й придал чудодейна сила.

Билки и мехлеми

Народните лечители сами събират и приготвят лечебните средства. В Пловдивския край ги наричат чекръкчии, лечители с кръвопускане, билкари, баби, баячки (баснарки), зъбари. Разпространени са схващанията, че „за всяка болка си има билка”, „най-лековити са билките, събирани преди изгрев слънце на Гергьовден и на Еньовден”, когато и росата е лековита. Сред народните лечители се откроява Иван Раев от Сопот (1876–1936), лекувал сънна болест (паркинсонов синдром) с винен екстракт от корени на лудо биле. В Карлово между 1850–1860 г. бил известен Колю Джараджият, прочул се като специалист по вадене на куршум и церене на прободни рани. Пак в Карлово Танко Хекиминът пък лекувал вътрешни болести, като сам си правил лекарствата. Той препоръчвал при тифус млечна диета, след кръвопускане. Има данни, че дори е ваксинирал. Интересни са предписанията на Г. Фратев, медицински фелдшер, който умело подбирал народни рецепти и обяснявал „как може всеки сам да се ползува от общодостъпните церове при обикновените заболявания”:

Ружин корен. „Ружата расте, както е известно по градините, корените й се събират есен, като дебелите от тях се хвърлят, а се вземат само тънките на дебелина колкото гъсчено перо и се очистват от горната тънка кожица. Отвара от тоя корен действа умегчително, против суха кашлица и дрисък. Външно се употребява за гаргара против гърлобол”.

Дъбови кори. „Събират се на пролет от тънките клончета на дъбовите дървета. Те имат силно трапчив и горчив вкус. Отвара от дъбовите кори действа против глъткобол и против болестите по венците. 100 г кори на 1000 г вода се варят 1–2 часа. На тази отвара може да се добави 5–10 г стипца и 20–30 г мед и се употребява като гаргара на всеки половин час, а също за промиване на венците. Употребява се и за промиване на детеродните органи, когато има трипер и за преминаване на гнилостните рани и язви по два пъти на ден, но без меда и стипцата”.

Живовлек. „Расте навсякъде из България. Листата му се употребяват за превързвание на рани”. (Фратев, Г. Домашна аптека. С., 1899. с. 28–30, 34). Прилаганите от народния лечител техники и средства са негова „тайна”, която той предава само при определени обстоятелства и условия. Традиционно е схващането, че лечителят не бива да съобщава своето знание, докато е още здрав и способен да лекува, за да не изгуби лечителската си сила.

Баене против уроки

Баячките приемат наследеното умение като колективна ценност и го съхраняват свято. Те не лекуват всеки ден. Ако баят в неподходящ ден, получават главоболие. Не баят на свои близки, изключение се прави само за децата. В такъв случай слагат лъжица в пазвата си и изричат: „Лъжицата ти е майка, аз не съм!”. (Каблешкова, Р. Народната медицина. С., 2003. с. 43.) Куршум леят в сряда, петък и неделя. Традиционно е прилагането на баене или леене на куршум против уроки и страх, но не е изключено използването на отвари, настойки и други лечебни средства. Често лечителят има дарбата и да открива и да лекува болестта. При леене на куршум, куршумът трябва задължително да е пушкан (гърмян). Баячката го загрява на огън и го излива в пръстена паничка с вода. Процедурата се повтаря три пъти, като разтопеното олово се лее над главата, а после над тялото и над краката. По формата на оловото тя гадае от какво е уплашен човекът, след което то се дава на болния, за да пренощува при него. След три дни оловото се изхвърля в течаща вода, където не стъпва човешки крак. При уроки се практикува и хвърляне на бучка едра сол в огъня (до три пъти). Ако солта пука – има уроки. Според народните представи може да се бае за всяка болест. Целта е, чрез магическото слово на лечителя и определени магически действия, тя да бъде изведена от тялото.

Баенето срещу уроки може да се извършва и с камъчета, донесени от хаджилък или с въглени. Баячката взема въглени с маша и ги пуска на кръст в пръстена зелена паничка с вода, като бае шепнешком. Падналите на дъното въглени показват, че уроките са влезли в костите на болния и че той ще се залежи. С водата от паничката му измива очите и заедно с въглените я лисва на гърба на куче. Ако то се отърси, болният ще оздравее, ако ли не – му дават да пийне още малко от водата. Друга баячка пуска деветнадесет въглена във водата и изговаря шепнешком три пъти: „Урочо, борочи, да пръскат тия очи, които детето урочасаха!”. (Каблешкова, Р. Цит. съч. с. 43.) Из „Пловдив и Пловдивска област”

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *