Кюстендилец увисна на бесило след диагноза рак на езика, местни лекари 6 м. го лекували от афта…

Лекарска небрежност плати с цената на живота си кюстендилецът Славчо Мирчов Мазгарев. Почти половин година 71-годишният мъж лекува раничка на езика си, което според лекарите в Кюстендил е афта, а всъщност се касае за рядко срещан карцином на езика, разкриха близките му.
71-годишният мъж разбира за диагнозата си едва миналия месец в Александровска болница, съобщава му я д-р Евгени Алексиев. Два дни по-късно кюстендилецът слага край на живота си на таванското помещение на къщата си на ул. “Козлодуй”. Оставя две предсмъртни писма, а въжето от шията му сваля синът му Христо. Той поиска думата в “Струма”, за да разкаже за драмата с баща му.

ИСТОРИЯТА

Всичко започва в началото на годината, когато Славчо търси съдействие от личния си лекар д-р Соня Попова. Повече от 7-8 години носи изкуствени зъби и въпреки че си помислил, че неудобството /раничката/ е причинено от тях, решава да се консултира с джипито си. Две седмици се храни със супи и пасирана храна. След като ченето е коригирано от зъботехник, а раната на езика не заздравява, Славчо отново е при личната си лекарка. Тя обаче е категорична, че проблемът е за стоматолог, тъй като се касаело за афта. Всеки ден мъжът посещава зъболекаря, за да му маже “афтата”, която остава нелечима. По съвет на джипито сменя зъболекаря и същата процедура продължава по познатата схема, така месеци наред.
“Изумен съм, че личният лекар на баща ми не е разбрал, че става въпрос за нещо сериозно, при условие че той много отслабна. Другото нещо е, че баща ми имаше хронично заболяване и взимаше хапчета за разреждане на кръвта. Затова всеки месец правеше кръвни изследвания, за да се види, ако има инфекция, че левкоцитите са променени”, уточнява синът му Христо.
Баща му изкарал пневмония, която довела до аритмия, и това наложило назначаването на задължителното приемане на “Синтром” за разреждане на кръвта и редовните месечни кръвни изследвания.
Славчо Мирчов е лекуван впечатляващите шест месеца от афта. После на ухото му излязла бенка, която доктор Попова преценила, че е доброкачествено образувание и ще падне. Маже го с мехлеми и действително пада.
“Но да се върна към афтите. Всеки начинаещ зъболекар, а това се знае и от обикновените хора, че те минават в рамките на 7-10 дни, защо като не минава, не е пратен за биопсия?”, озадачен е синът. Той признава, че баща му е пращан при двама зъболекари, дерматолог и специалист УНГ, и то в рамките на 6 месеца. Смята обаче, че джипито е трябвало да му даде талон за София, след като в Кюстендил нещата не се оправили.
Отслабването на възрастния мъж е значително през април, когато за Великден от Гърция се прибира и неговата дъщеря. Свалянето на килограмите обаче не значи, че не се е хранел, тъй като разполагал с пасатор и сам приготвял супите си. Младата жена се пита защо тогава нейният баща толкова много е загубил от теглото си.
В крайна сметка, след като Славчо продължава да отслабва, синът Христо, прибирайки се в България от Италия, където работи, настоява личната лекарка да даде талон за преглед на баща му при специалист в София. “Талонът е с дата 6 август и държа да подчертая, че не е издаден по инициатива на д-р Попова, а по мое настояване. Искахме преглед при специалист по лицево-челюстна хирургия”, разказва Христо.
Ден преди пациентът да се сдобие с направлението става свидетел на сцена между медицинската сестра и лекарката. “Чичо Славчо, ти си за лицево-челюстна хирургия”, била репликата на медицинската сестра. Докторката обаче се сопнала, твърдейки, че възрастният мъж трябва да се прегледа при УНГ. “Ти да не си лекар!”, скастрила тя медсестрата и двете дори се скарали”, разказва синът.

СОФИЯ

За столицата заминават баща и син, където на 10 август /петък/ започнали и самите прегледи. Веднага се разбрало за какво става въпрос. Диагнозата е най-тежката – карцином на езика. Столичният лекар уверил, че образуванието ще бъде отрязано, ще се наложи и отстраняване на част от езика и че Славчо имал шанс да живее. Трябвало да се подложи и на осеммесечна химиотерапия.
Кюстендилецът не изпаднал в шок. Само казал: “Е, докторе, какъв е този лекар, дето толкова време ме лекува от афти? Как може такова нещо?”. На 13 август, понеделник, трябвало да бъде хоспитализиран, да започнат медицинските процедури и да се вземе материал за изследване. 71-годишният Славчо обаче не дочакал 13 август и се обесил.
Предсмъртното писмо се намира в МВР – Кюстендил. В него пише: “Ицо и Мишо /от Миглена, името на дъщерята/, никой не е оцелял от рак. Нямам намерение да се мъча и да съм ви в тежест. Много би обичам. Сбогом”. Второто предсмъртно писмо описва подробно къде са му банковите сметки – че едната е разплащателна и една спестовна. Има и напътствия, че трябва да бъде извадено и удостоверение за наследници.
Славчо е толкова слаб, че няма сили да увисне на въжето. Обесил се на колене, които били на два сантиметра от земята. От въжето го свалил лично синът Христо заедно със служители от МВР.
“Приемам смъртта като нещо естествено, приемам, че един човек, ако е тежко и неизлечимо болен, ще си отиде, но не мога да приема да не бъде диагностициран правилно – възмутен е Христо. – Ако се знаеше диагнозата, щяха да му дадат обезболяващи и да облекчат страданията му, нямаше да се отчая от болките и да сложи край на живота си”, страда синът.
На съседите Славчо казвал, че през нощите спял едва по 5 минути. Боляло го е. Последните два месеца дори споделял, че не може да спи, не може да ходи, не може да се храни. След аутопсията се установява, че всичко тръгва от левия бял дроб, лезия в черния дроб, левия бъбрек и хранопровода.
“Отново подчертавам, приемам смъртта като нещо естествено, но е недопустимо, че поради неглижиране можеш да доведеш човек до самоубийство. И според мен както се разследва едно убийство и мотивите за него, трябва да се разследват и причините за самоубийство”, категоричен е Христо.
Иначе Славчо като физика бил едър мъж, в най-добрите си години дори тежал малко над 100 килограма. Дълги години е бил шофьор в “Товарни превози” – Кюстендил и “Водно стопанство”. Като пенсионер повече от година и половина е работил като охрана в Регионалния исторически музей. Последните две години намалил и драстично цигарите, наложил си да пуши само осем на ден. Боледувал е само веднъж, когато бил малко над 30 години – от пневмония.

ФАТАЛНИЯТ КРАЙ

Неделя, 12 август. Славчо е с дъщеря си в къщата на ул. “Козлодуй” в Кюстендил. Дори сутринта дълго време говорил по телефона със сина си, който го подготвял психически за столичната болница. Излиза да изпуши цигара, но оставя мобилния си телефон. Нещо, което изобщо не му се случва. Миглена, дъщерята, спи следобеден съд, събужда я мобилният телефон на бащата. Започва да го търси. Междувременно се обажда на брат си Христо в Дупница и продължава да проверява дали баща й не е при някого от съседите. Не го откриват. Миглена обаче вижда, че лампите по етажите на кооперацията светят през деня, запалил ги нарочно, за да може да бъде намерен. Викат съсед, качват се на тавана и откриват тялото…
Христо не търси отмъщение. “Един такъв лекар не е лекар. Докато дишам, ще направя всичко възможно да я спра да не убива повече хора. Това е търговец на човешки души. Обществена тайна е, че лекарите получават процент от продажбите на фармацевтични продукти. Самото наименование, под което действат личните лекари – търговски дружества, под това наименование са също поликлиниките и болниците, го даде Иван Костов”, споделя Христо. Той е написал жалба до Комисията по лекарска етика и до омбудсмана на Република България.
Друга пациентка на д-р Попова – Христина, 65-годишна, е с отрязан пръст. Втора седмица лежи в “Токуда”, получили се дори усложнения, разказва жената. Първоначално Христина била лекувана само с хапчета. Оплакванията са, че е почервенял палец, съпътствано със силни болки. След това участъкът около него станал черен. Стигнала до Спешен център и оттам я изпратили до Военномедицинска академия. Личната лекарка първоначално само разтваряла между пръстите и дотам се обяснявало лечението. Сега след отрязания пръст Христина трябва да ползва специални пластири – всеки един струва 25 лева. Кракът й от коляното надолу е без оросяване и възможността да го загуби е твърде вероятна.

Д-р С. Попова: Направила съм всичко необходимо,
личният лекар не е социален работник…

Направила съм всичко необходимо за пациента си Славчо Мазгарев. Това, че всеки месец е правил кръвни изследвания, са да регулираме протромбиновото му време. Той имаше сърдечносъдово заболяване и пиеше “Синтром”. Няма как от тях да се разбере, че става въпрос за карцином на езика. Ние не сме му правили туморни маркери. Наблюдавали сме го всеки месец и съм го изпращала при специалисти. Още при първото му оплакване за раничка на езика го изпратих при стоматолог. Махна протезата, коригираха я. И държа да подчертая, че при всички специалисти е ходил сам. Къде бяха неговите деца? Личният лекар не е социален работник. Твърденията на сина Христо и хвърляне на вината към личния лекар е само избиране на собствената безотговорност. Аз като личен лекар бях тази, която се поинтересувах, говорих с колеги от София и му дадохме талон за лицево-челюстна хирургия, заяви д-р Попова.

ГЕРГАНА ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *