Топ теми

Лидерът на КНСБ в Благоевград Емануил Манолов заряза синдиката насред мандата си и се върна да свири на пиано в НХГ, 7 г. му стигали

Регионалният председател на КНСБ в Благоевград Емануил Манолов напусна синдиката и се върна към преподавателската си професия. Той вече е учител в Националната хуманитарна гимназия по музика. Временно на мястото му е Силвия Стоянова-Христова, досегашен експерт-специалист в синдиката. По време на предизборната кампания точно тя подписа от името на КНСБ предизборно споразумение с тогавашния кандидат за кмет на Благоевград Атанас Камбитов за бъдеща съвместна работа, каквото и да означава това. Изборът на Стоянова трябва да бъде узаконен с делегатско събрание, което да я направи титуляр на поста, ако не се пръкне конкуренция.

Манолов напуска след 7 години начело на най-голямата синдикална организация в Благоевград. През 2012 г. той бе единственият кандидат за овакантения пост и оттогава бе преизбиран 5 пъти. Официалната причина да се върне в училище е, че 7 г., колкото бил един прокурорски мандат, му стигали, затова решил да си смени приоритетите. „Вече имам дете и искам по-често да чувам „тате си е у дома”, обясни той. Неофициалната е, че от години синдикатът е една куха структура, която не прави нищо смислено, освен да събира членски внос от членовете си. Структура, от която всъщност нищо не зависи.

По документи Регионалният съвет в Благоевград е постоянно действаща структура на КНСБ за подпомагане дейността на синдикалните организации в областта. Тя трябва да участва в регионални преговори със социалните партньори, държавни, частни, обществени органи и организации и отделни работодатели, да осигурява информационен обмен между членовете на организацията и централата на КНСБ в София и др. Според официалната справка към РС на КНСБ в Благоевград са изградени 230 синдикални организации с около 8000 синдикални членове, повечето от които работят в публичния сектор. Повечето от членовете обаче дори не знаят къде се намират офисите на КНСБ в Благоевград, нито пък някога са търсили синдикална защита. Плащат си членския внос по инерция, останала още от времето на соца, когато синдикатът беше нещо като БЗНС в Народното събрание преди демокрацията – опозиция проформа. От членския внос се формират заплатите на 3-мата експерти в КНСБ – Благоевград и режийните им разходи. В режийните не е включен наем, тъй като от десетилетия синдикатът ползва цял етаж в сградата на областната управа безвъзмездно и во веки веков. Имотът му бе предоставен от държавата за безвъзмездно ползване.

В национален план КНСБ все пак симулира някаква дейност – в момента преговаря с държавата по темата за болничните /настояването на синдикалистите е да отпадне сегашната практика фирмите да плащат за първите 3 дни болнични на работниците, а те да се поемат от държавата/, имат още идея минималните заплати да се определят според икономическия сектор и квалификацията, че дори да се стартира програма за заселване в страната на хора с български произход от трети страни чрез издаването на “карта за български произход”. От нафталина са извадени предложенията за данъчно облекчение при покупка на жилища за млади семейства на работещи /без да е посочено кой точно ще предоставя подобни заеми/, въвеждането на данъчни отстъпки в зависимост от дохода на семейството и броя на отглежданите деца, възстановяване на данък върху доходите на служители с ниски доходи и материални възможности съгласно “праг”, който не е прецизиран към този момент, и т.н. Отсега е ясно, че предложенията няма да бъдат приети от правителството, най-малкото защото проектобюджетът за тази година вече е направен. А и самата формула някак е сбъркана, защото вместо да натисне частния бизнес и да прокара по тази линия придобивки за всички работници в страната, синдикатът иска от държавата, при това с любезното съдействие на Съюза на работодателите, който в случая е негов партньор.

За разлика от столицата, където все пак КНСБ се появява чат-пат в националните медии, в регионалните синдикални организации, включително и в благоевградската, ситуацията е направо плачевна. За миналата година КНСБ в Благоевград сложи името си само в една инициатива, и то като партньор на синдикалната организация на ФСЗ към КНСБ при бюджетно звено „Дневни детски ясли и детски кухни”- Благоевград, които поискаха увеличение на заплатата си. Бившият кмет Атанас Камбитов обеща да ги увеличи. Втория път, в който КНСБ се появи в благоевградските новини, бе с наколенката пред Камбитов – синдикатът го подкрепи чрез споразумение за следващ мандат, защото си работели много добре през изминалите 8 г.

Ясно е, че ако Камбитов бе станал кмет, с настоящата декларация синдикатът нямаше да има нито очи, нито смелост да осигури надеждна защита на членовете си, работещи в кметската администрация и всички останали звена в общината, които получават заплатите си от и чрез общинската хазна.

През 2018 г. пък, когато избори нямаше, цялата дейност на КНСБ в Благоевград се изчерпа с поднасяне на цветя пред паметника на загиналите и пострадалите при трудови злополуки работници и служители, изграден от КНСБ в струмянишкото с. Илинденци. Още година по-рано – през 2017 г., КНСБ тържествено обяви, че е осигурила 2 магазина в Благоевград, в които срещу членска карта членовете му могат да пазаруват с 5% отстъпка. Оказа се, че единият магазин е за гипсокартон, другият обект е фризьорски салон.

Същото, даже по-трагично, е положението и в КТ „Подкрепа“ в Благоевград. Тук от 23 /!/ години председател е Димитър Марчев. За него се чува само когато за пореден път го преизберат на поста. Разликата между отделните информации през годините е само в броя на делегатите, които гласуват за него, а приликите са много – Марчев винаги е единствен кандидат, винаги го избират с пълно мнозинство и винаги след това се пускат слухове, че изборът е манипулиран от самия него по познатата схема чрез вкарване на „верни“ хора в делегатското събрание и отклоняване на неудобните.

Естествено, и професионалният синдикален лидер Димитър Марчев миналия октомври отърча при кандидат-кмета Камбитов и на свой ред подписа с него „споразумение за сътрудничество и бъдещи съвместни действия в полза на обществото“. След подписване на своеобразния „пакт за ненападение” Димитър Марчев благодари за конструктивния и ползотворен диалог през последните 8 години с Камбитов и увери присъстващите на събитието журналисти, че ще продължи да работи с д-р Камбитов. Словото на Марчев не бе особено пророческо, но пък не бе лишено от самочувствие. „Смятам, че той ще успее да извоюва и трети мандат по категоричен начин, въпреки цялата помия, която се излива през този предизборен период. Подкрепяме г-н Камбитов, защото ние като членска маса сме повече от всички членове на политически партии в Благоевград“, каза подкрепаджията.

Камбитов изгуби изборите, а твърдението за членската маса беше доста смело, защото „Подкрепа“ в региона има не повече от 90 секции, а членовете надали стигат 1000 души.

Любопитен е въпросът каква точно синдикална дейност развива „Подкрепа“ в Благоевград.

През последните няколко години топсиндикалистът Димитър Марчев се появи в общественото пространство само 2 пъти – с новината, че стана за първи път дядо, и като съорганизатор на протеста на социалните работници в Благоевград миналата година. Внукът носи неговото име, а протестът беше общонационален и доведе до сваляне на бившия социален министър. Приносът на Марчев към министерското уволнение бе сериозен – в продължение на 2 седмици той давал указания на неколцината членове на синдиката си в „Социални грижи“ – Благоевград как се прави стачка. Макар и скромно, в крайна сметка социалните успяха все пак да постигнат нещо. Бойко Борисов попари искането им за 40% увеличение на заплатите, но им обеща до 15%. Колко точно ще получат ще стане ясно през февруари с януарските заплати. Иначе удоволствието им да са членове на КТ „Подкрепа“ е членски внос от около 4-5 лв. месечно. Извън логистичната подкрепа от страна на Д. Марчев по време на едночасовата стачка, другият им бонус от членуването в „Подкрепа“ са 7 почивни дни повече към годишния платен отпуск. Те дори нямат привилегията да си купуват гипскартона с 5% отстъпка.

Избраната удобно роля от председателя на „Подкрепа” да дава отдалеч съвети си има логично обяснение. Освен че Марчев се закле във вечна вярност на предишния благоевградски кмет, той ползва и общинско помещение за офис на синдиката – то е в идеалния център на Благоевград и за 66.65 кв.м офиси КТ „Подкрепа“ в продължение на още 4 години ще плаща символичната цена от 66,32 лв. месечно. Защо му е на Марчев да си руши хатъра и да си застрашава заплатата, която се формира от членски внос, като извива прекомерно ръцете на работодателите?

От години синдикатите всъщност, вместо да се борят със зъби и нокти за правата на все по-оредяващата им членска маса, те са се сдушили с работодателите и заедно се правят, че притискат държавата с едно или друго искане. Държавата пък се прави, че се заслушва в претенциите им, и не пропуска да погали егото им.

Че реално синдикатите отдавна са абдикирали от основната си функция – защита интересите на работниците, показва миналогодишният им отказ да подкрепят проекта на БСП за намаляване ставката на ДДС на брашното и изделията от брашно, мляко, яйца и сирене от 20% на 5% и на лекарствата – на 9%. Обяснения не бяха дадени. Синдикатите упорито мълчат още по въпроса за необходимостта от пенсионна реформа. Деликатно не се месят в болната тема къде потъват огромните средства, които държавата непрекъснато отпуска за здравеопазването. Нямат никакво отношение към огромната безработица в страната. От години ролята им е сведена до това да играят единия връх в Националния съвет за тристранно сътрудничество и да се правят, че вярват на хвалбите на другите два върха – държавата и работодателите, колко са значими синдикатите. Истината е, че тяхната членска маса се топи прогресивно, защото в частните фирми и семейни бизнеси такова чудо като „синдикат, синдикалка защита и синдикални придобивки“ няма, поради което единственият начин на синдикалните лидери да запазят някогашната си функция на неотменим фактор е да надушват коя по-голяма група работници имат проблем, най-вече със заплатите, и да яхват вълната на недоволство. Само по този начин те успяват да останат „на върха“ и да запазят за още някоя и друга година заплатите и нищоправенето си. Включително и да подпишат най-важното нещо, заради което съществуват – поредния колективен трудов договор. Той основно е с работодатели в публичния сектор, където главно са и синдикатите структури, и сам по себе си е абсолютно ненужен, защото вдигането на заплатите за следващата година реално е зададено от държавата и работодателят няма как да не се съобрази с това. Актът „колективно договаряне“ обаче после остава 1 година повод за гордост от страна на съответния синдикат, който не спира да се бие в гърдите, че е успял „да договори“ по-високи трудови възнаграждения в съответния колектив.

ВАНЯ СИМЕОНОВА


Д. Марчев с най-важното събитие на „Подкрепа” за 2019 г. – подкрепа на кандидат-кмет чрез споразумение за съвместна работа

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. Едно към едно

    Синдикални мекерета. А този се е върнал в училище заради заплатата.

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *