Личност на 2018 г. в категория “Спорт” за първи път пред”Струма” Благоевградският учител Ст. Сотиров: Дори поздравът на бивш ученик носи удовлетворение от нашата професия, но системата на образование трябва да претърпи коренни промени

Стоян Сотиров е роден в Благоевград през 1954 г. Завършва основното си образование в мес-
тното III ОУ „Димитър Талев“, а после – II випуск на Спортна гимназия „Георги Бенковски“ в Плевен, където е приет с лека атлетика /висок, дълъг и троен скок/. След казармата се дипломира във ВИФ „Георги Димитров“, специалност „Учител по физическо възпитание и спорт“. Най-сериозното му постижение като спортист е бронзовият медал на дълъг скок от републикански шампионат за юноши младша възраст. Учителската професия стартира в ПГ „Яне Сандански“ /Сандански/, 1 г. по-късно е в с. Микрево /община Струмяни/, а след още 12 месеца одобряват документите му в VII СУ „Кузман Шапкарев“, където се труди 37 г., преди да се пенсионира в края на юни тази година. От 2001 г. насам /и все още/ работи като треньор по баскетбол на подрастващи в БК „Пирин-Темков 1946“ /Благоевград/. Миналия месец Ст. Сотиров бе удостоен от община Благоевград с приза „Личност на годината“ в категория „Спорт“.
– Г-н Сотиров, как почувствахте първата лятна ваканция извън системата на образованието от 39 г. насам?
– Не съм се откъснал от училището, помагам с подготвителни групи в училищния отбор по баскетбол, както и в БК „Пирин-Темков 1946“.
– Нищо различно независимо, че вече сте пенсионер?
– В общи линии – не. Ангажиментите са си ангажименти.
– Правите впечатление на доста зает човек, а битува мнението, че физкултурниците са по-свободни хора, някои от колегите ви работят и друго паралелно с учителството?
– Трудно ми е да отговоря, любов към спорта.
– Изцяло сте ангажиран със спорта и семейството?
– Цял живот със спорта като професия. Развивам училищен спорт и помагам на професионалния спорт с подготовката на подрастващите.
– У дома как реагират, сигурно Ви виждат по-рядко?
– Няма проблеми, изпълнявам всички домашни задължения, но с училището не мога да се разделя.
– Може би Ви липсват учениците, дори проблемите с тях, колегите, ритъмът на VII СУ?
– Зает съм плътно през целия ден и не мога да се оплача от някакво бездействие.
– Срещат Ви със сигурност ваши ученици, разменяте по някоя дума.
– Радващо е за един учител, когато вече порасналите, завършили в България и чужбина, те спират, разговарят с теб. Това е голямата радост и признание към един учител. Независимо какъв учебен предмет преподава. Удоволствие е да срещнеш ученика и да ти каже къде е, що е, какво е завършил, къде работи. Дори поздравът на бивш възпитаник носи удовлетворение от нашата, учителската професия.
– Това компенсация ли е за многото нерви на фона на малкото пари в родното образование?
– Е, тук вече отиваме в малко по-друга посока. Може би въпрос на друго интервю. Системата на образование трябва да претърпи коренни промени. По отношение на учебни програми, учебно съдържание, едносменен режим на работа, а относно спорта училищните бази трябва да имат задължително зала с нормални размери – 30 на 20 или 40 на 20 метра.
– Това закрито съоръжение в IIIОУ “Д. Талев”, дето го направиха наскоро, върши ли работа?
– Трето училище може да бъде модел, има и други с добра закрита база – Четвърто, Шесто, Девето, Пето, гимназията. Но примерно Строителният няма. Второ училище – също, а там бе първата спортна зала в Благоевград. За жалост, беше съборена преди 37 години.
– Как се прие разрушаването на големия салон на II ОУ „Д. Благоев“ сред учителите по физическо възпитание?
– Стесни се училищният двор, останахме без спортна зала, а там тренираха гимнастиците, играеше се баскетбол зимно време, леката атлетика се вместваше в някакъв график. Беше единственото училище със зала в града, а сега остана от малкото без такава.
– За кого от вашите ученици се сещате веднага, когато стане въпрос?
– Звездите на нашето училище са Георги Гайдарджиев, Тодор Козладеров, световни и европейски шампиони по канадска борба и таекуон-до, футболистът Димитър Бербатов, който бе капитан на националния отбор, Иван Цветков, кариерата си започват в Спортния интернат доста от футболистите на „Пирин“ от 70-те и 80-те години. Сред тях са Красимир Безински, Йордан Мурлев, Иван Муларов, Иван Бербатов… всички тръгнали като ученици на Седмо училище. Сегашната ни звезда е доскорошният капитан на училищния отбор по хандбал Валентин Митев, който в момента играе в Белгия с тенденция да бъде трансфериран във Франция. Разбрах, че са го искали французи, а там хандбалът е на световно ниво. Държа да подчертая, че от Седмо са тръгнали не един и двама шампиони, а образование са получили множество големи спортисти. Такива са хандбалистите Соня Пеудова /б. р. – майка на футболния национал Божидар Чорбаджийски/, Любима Урумова, Ваня Стоилова, Филка Калаузка, Теменужка Стоянова, Кирилка Янева, Стефка Ушатова, Добромира Василева, Емилия Николова, Румяна Тошева, Михаила Кюрова, Величка Златкова, Соня Календерска, Антония Колева, Симона Христова, Даниела Давидкова, Мария Донева, Веска Кърпачева, Марина Воденичарова, Надка Овнарска, Мая Христова, Иванка Донина, Емил Костадинов, Станислав Иванов, Юлиян Ораков, Стефан Димитров, Андрей Поповски, Борислав Борисов, Даниел Марков, Валентин Шляков, Денис Чамишки, футболистите Стойне Илиев, Младен Георгиев, Илия Лясков, Георги Кунгалов, Любомир Ангелов, Симеон Ципов, Николай Петров, Иван Русев, Николай Динчев, гимнастиците Радослав Шопски, Иван Попов, Марин Карадачки, Камен Балабанов, Анастас Николов. През 1987 г. имахме и отбор по художествена гимнастика /V-VIII клас/, който завърши шести на ученическите игри в Благоевград, а в него бяха Ангелина Георгиева, Елена Йотова, Рита Йотова, Данаила Мишева и Даниела Въчкова. За успеха на ученическите отбори голяма заслуга имат учителите по физическо възпитание и спорт Емил Крамарски, Свободко Богданов, Иван Томов, Божидар Стоилов, Росица Дерменджиева, Вера Въчкова, Васил Мурджов, Спас Самарджиев, Лидия Христова.
– България обаче няма мъжки национален отбор по хандбал в момента, а в Благоевград липсват представителни формации и в двата профила?
– Жалко е, че спорт, който имаше традиции в Благоевград, особено в женския профил, сега е с един-единствен професионален треньор в лицето на Софка Арабаджиева. Без да й се помага, просто не виждам развитие.
– Там имаше пари преди 15 г., а „Пирин“ беше шампион и носител на купата, редовен участник в евротурнирите. Къде е грешката, какво доведе хандбала пред закриване?
– Работата с подрастващите. Многото клубове по един и същи спорт. Не може 3, 4, 5 или 6 клуба да разделят децата в Благоевград. Градът е малък, а общият брой на учениците в България за 35 г. е намалял с 1/3 – от 1 200 000 до 800 000. Не бива в един спорт на общинско ниво да има повече от един клуб.
– Общината не може ли по някакъв начин да регулира този процес? Клубовете се водят общински, ползват безплатни бази и получават пари за постигнати успехи?
– Пример е Ботевград, където кметът категорично застана зад позицията за един баскетболен клуб и край. А тук 3 деца от един клас и едно училище играят в два баскетболни клуба. По едно време в Благоевград имахме 4 баскетболни клуба в мъжко направление.
– Имате ли някакво хоби?
– Звучи малко архаично. Тото 1, 13 футболни срещи. Събираме се трима приятели, седим на една и съща маса в едно и също заведение, един път седмично.
– Улучвате ли ги?
– Уцелваме понякога, играем с малки суми, но редовно. По този начин се подпомага спортът, защото половината от субсидиите отиват там.
– Не Ви ли влече играта по интернет, сега е модерно, а и там коефициентите са по-големи?
– Не, не. На други спортове не залагаме.
– Сега държавният тотализатор е в немилост, в тежък нокдаун. Нароиха се частни лотарии с билетчета, талончета, телевизионни игри, при това ежедневно. Отклоняват се доста пари от онези, които биха подпомогнали спорта през Тото 1 и Тото 2.
– Разводниха се много игрите, и числовите, и тези с футболните срещи. Може би трябва да бъдат по-събрани и атрактивни. Като че ли са нужни корекции.
– Виждате ли се с колеги учители по физкултура, говорите ли?
– С колеги от училището. На градско ниво едно време се знаехме учителите от целия окръг. Имаше събирания, а сега се губи връзката, липсва обмяната на опит, някой по-възрастен или по-опитен да ти подскаже нещо.
– Защо е така?
– Просто е въпрос на инициатива на общинско и областно ниво.
– Учениците променят ли се?
– Това е отделна тема, но мотивацията за учене трябва да тръгне от семейството. А и изобщо поведението в училището, на улицата, в обществените заведения? Нужна е и извънучилищна спортна дейност, която да обогатява двигателната култура. Задължително. Защото само в часовете по физическо възпитание трудно става. За съжаление, всичко е прехвърлено в детската градина, а оттам в училище. Това е основният проблем – липсата на мотивация.
– Имате ли някакъв паметен епизод като учител или треньор?
– На ученически игри през 2000 г. във Варна участвахме на хандбалните финали за девойки /ХI-ХII клас/ с четири седмокласнички и спечелихме сребърни медали. Куриозно постижение, а имената на вицешампионките помня и до днес – Веселина Сиренарска, Петя Кюпова, Надя Николова, Мая Иванова, Ани Николова, Симона Давидкова, Рая Терзиева и Венера Календерска. Колегата от училището в София се разплака, след като бихме неговия отбор на полуфинала. Донякъде го разбирам, защото разлика от 3-4 г. в тази възраст при момичетата е сериозно нещо и те се смятаха за сигурен финалист. Безспорен фаворит за златото беше тимът на Велико Търново.
Разговаря ИВАН ДЕЛЧЕВ

loading...


 

Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *