Мартин Деянов е роден на 17.01.1980 г. в Бургас. Пристига в Петрич през 2001 г. заедно с отбора на „Хебър“ /Пазарджик/, чийто лиценз бе купен от тогавашния собственик на комитите Костадин Хаджииванов. В периода до 2005 г. изиграва 124 мача за „Беласица“, в които се разписва 9 пъти. Впоследствие е трансфериран в малтийския „Пиета Хотспърс“. От островната държава всъщност започва футболният му път още на 18 г., преди да се прибере в родината, за да играе за тима от Пазарджик /30 мача с 6гола/. В Малта, където продължава да живее и в момента, сменя още няколко отбора – „Марсашлок“, „Балзан“, „Бирзебуга“, „Хамрун Спартанс“ и „Гаргур“, за които записва общо 299 двубоя, отбелязвайки 70 попадения. Спира с футбола на 36 г., но се установява трайно със семейството си в най-малката страна от ЕС. Изглежда там се справят много добре с пандемията от коронавируса, което потвърждава и бившето крило на бяло-червените.
– Мартине, здравей! Стана ясно, че в Малта отчетоха 0 заразени през уикенда и бързаме да се информираме от първо лице. Как се стигна до тази успокоителна статистика, която чакат навсякъде по света?
– Радвам се да се чуем, поздрави на всички в Петрич. Ами явно властите тук са избрали добър подход. Наистина имаме ден без заразени, но за да се разхлабят нещата, трябва този резултат да остане постоянна величина в рамките на 14 последвателни дни. Иначе досега на острова има 448 заразени, от които 270 излекувани и 4-ма починали, при население малко под 500 000 души. Тук се правят много тестове, до момента над 30 000, за сравнение в България, която е с 12-13 пъти по-голямо население, тестовете са около 4000, вижда се каква е разликата. Препоръчваното съотношение е 63 000 теста на 1 милион население, това се обяснява по местните медии. Тук след всеки положителен тест следва карантина и проследявяне на околните потенциално заразени. Но най-важното е, че се разчита на самоконтрола на населението и мерките не са драконовски. Манталитетът на хората е по-различен. Иначе се използват обичайните дезинфектанти, маски, превантивен полицейски контрол…
– Пострада ли тамошната икономика?
– Няма как да се избегне подобно нещо. На хората, които временно загубиха работата си, властите раздадоха във вид на помощи по една минимална заплата за тези два месеца /б.а. в Малта минималната заплата е 780 евро/, а не като в България, където се обещават кредити.
– Ти и съпругата ти работите ли в тази ситуация?
– Аз работя към кантора на нотариуси и не съм спирал. Обикалям из държавните офиси, регистрирам договори и други документи. Разбира се, влизаме само по двама, избягваме струпванията по този начин. Съпругата ми Василена по принцип работи в студио за красота, което в момента е затворено. Преди кризата да обхване и Малта, с нея се сменяхме в грижите за дъщеря ни Ния, докато тръгне на училище.
Със съпругата Василена на последния рожден ден на дъщеря им Ния
– Колко време вече си в Малта?
– Вече станаха общо 28 години. Всички от моето семейство имат малтийско гражданство, дъщеря ми е родена тук. Всичко започна много отдавна, баща ми Георги Деянов е бивш футболист с дългогодишна кариера по тукашните терени, за първи път заигра в Малта през 1983 г., когато бях едва на 3 години. През по-голямата част от времето до 1998 г. живеехме при него. След като приключих с „Беласица“ през 2005 г., дойдох да играя тук, та досега без прекъсване.
– Вероятно нямаш проблеми с езиковата бариера?
– Тук се говорят английски и малтийски, който е смесица от няколко езикови групи, има и доста италиански думи. Да, говоря свободно и двата езика, това е обяснимо, след като толкова време живея и работя в Малта.
– С нещо, свързано с футбола, занимаваш ли се?
– След като приключих с кариерата на футболист, съм само фен, от време на време ритаме с приятели. Основната ми работа отнема много от времето ми, пък и трябва да отделям определени часове за семейството. Вече стана дума, че с жена ми се грижим на смени за детето.
– Спомняш ли си годините, прекарани в Петрич?
– Разбира се, много ясно. Онова време няма как да се забрави. Изиграхме паметни мачове с бяло-червената фланелка, бяхме добър отбор и колектив. Дойдох в Петрич с Воин Войнов, после работих с Мишо Вълчев, Младен Катич, Миро Миронов, лека му пръст, с Георги Иванов-Геша и малко с Петър Михтарски. Все още поддържам връзка с някои от тогавашните си колеги – Светлан Кондев, Венци Иванов, Никола Бойчев, Венци Алдев… С тях бях най-близък по онова време. За последната Коледа даже Светльо Кондев ми гостува в Малта.
– Кой от многото мачове с фланелката на „Бела“ не можеш да забравиш? Спомняш ли си попаденията, които отбеляза за петричкия тим?
М. Деянов /клекналият в средата/ с екипа на „Беласица“
– Доста двубои са оставили трайна следа в съзнанието ми. Как да забравя баража за място в групата на майсторите през лятото на 2003 г., когато на столичния стадион „Локомотив“ победихме „Пирин“ /Бл/ с 4:1. След като головете на Габриел Радойчич, Венци Алдев /от дузпа/ и Щерьо Димитров ни осигуриха солиден аванс, Георги Бижев намали за 3:1, но с мое попадение в самия край всичко бе решено. Сега си спомням и един от мачовете срещу „Левски“ на „Герена“, беше предишния сезон, когато изпаднахме. Играхме много здраво, аз вкарах 2 гола, на два пъти изравнявах, втория в 89-та мин. Вече виждахме как заслужено си тръгваме с точката, но в крайна сметка сините ни попариха с гол на Георги Чиликов буквално в последните секунди. Имам и още запомнящи се мачове за „Бела“, все пак за този отбор играх в най-силните си години, докато навърших 25. И да обобщя накратко: Славно и интересно време беше, докато играех на стадион „Цар Самуил“!
СТАНЧО СТАНЧЕВ
