Любимият учител на Пиринско д-р К. Гайтанинчева:В училище трябва да се намали бюрократщината и броя на учениците в паралелките, за да има преподавателят обратна връзка с всички деца

Калинка Гайтанинчева е утвърден образователен специалист с доказан авторитет не само в област Благоевград, а и в страната и в международен план. Тя е доктор по педагогика в Югозападния университет „Неофит Рилски“, член на националната комисия към МОН за иновативните училища, председател на Общинския координационен съвет на СБУ /Синдиката на българските учители/ Хаджидимово. Вече 26 г. е начален учител в СУ „Паисий Хилендарски“ – Абланица, а от 10 г. е и заместник-директор по учебната дейност.

Тази година при изключително голяма конкуренция д-р Гайтанинчева зае престижното трето место в осмото издание от конкурса на вестник „ Струма“ „Любим учител“.

Разговаряме с именития педагог за ролята и мястото на българския учител, предизвикателствата на професията, какво я мотивира да учи цял живот, а и в продължение на цели 5 години да изследва етнокултурните особености  за неуспеваемостта на учениците от 1 до 4 клас и не на последно място за иновациите като начин за задържане на децата в училище.

 – Д-р Гайтанинчева, радвам се, че в тази динамична обстановка се съгласихте да се видим на живо и ме посрещате така топло на работното си място. Вие сте сред любимите учители на Пиринско в осмото издание от конкурса на вестник „ Струма“. Как приемате тази награда?

 – Приемам я много топло, защото не съм българик. Аз съм начален учител и може би не съм най-добрата при създаването на есе, но в него изразих всичко, което чувствах, което съм преживяла през последните  месеци. Те наистина са много тежки, не само за България, за образованието, а за целия свят. Така че това е моето мнение, изразено в есето. Надявам се, че се е харесало на журито, на всички.

 – Любопитна съм как и защо решихте да станете учител?

 – Това ми е детска мечта. Аз винаги съм обичала моята начална учителка. Тя е моят вдъхновител. Беше истински професионалист и завладяваше детските сърца не само като преподавател, а и като човек. Винаги съм мислила, че ще стана учител или лекар. В крайна сметка, когато кандидатствах в Благоевград, първото ми желание бе „Българска филология“, исках да стана българик. Но заради технически особености /аз съм от село Джурово, област София, и излезе така, че съм кандидат за цялата страна/, се класирах в третата специалност: начална училищна педагогика, за което и до ден-днешен не съжалявам. Просто работата ми  с малките ученици е много интересна, завладяваща. Те са най-откровени, чисти. След години се наложи да работя с учениците от всички етапи като заместник-директор. Извършвам дейности за личностното развитие, работя и с проблемни ученици в училище. Те не са много, но ги има. За това много помогна и моята докторантура.

 – Всъщност така до известна степен сте сбъднала и другата си мечта – да станете лекар, защото сега лекувате детските души.

 – Да. Точно така! Именно и докторантурата ми по „Теория на възпитанието и дидактика” е в тази посока.

 – Преди 4 години имах възможността да присъствам на защитата Ви, която действително бе впечатляваща. Какво Ви мотивира, при положение че сте утвърден педагог с толкова опит и стаж, да продължите да надграждате знанията си и с ОНС „доктор“ , при това в продължение на 5 години да изследвате, анализирате причините за неуспеваемостта на ученици.

 – Да, наистина в продължение на 5 години.

 Както казах аз съм от Централна Северозападна България и попаднах в район, в който етносите са различни. Първоначално ми беше много интересно, любопитно да опозная  хората тук, за да се адаптирам в средата. Беше и трудничко да свикна с всичко, но вече 26 /започвам 27 година/ аз съм тук в Абланица и съм очарована от бита, традициите, нравствените добродетели на хората от този край. Това ме накара да започна изследването. Мотивира ме и научният ми ръководител  доц. д-р Траян Попкочев, който също много обича Абланица и неслучайно тук са проведени две конференции с Югозападния университет. И доц. Попкочев ме предизвика, каза: „Калинка, ти трябва да работиш по тази тема за етнокултурните особености  за неуспеваемостта на учениците от 1 до 4 клас. Мога да кажа, че работих с удоволствие, още повече че в този регион има много такива училища – в Гърмен, Рибново, Брезница. В Хаджидимово също се обучават ученици от различни етноси. Има и роми, и българи мюсюлмани, и християни. Така че мястото позволи да разработя тази научна дисертация и съм доволна от това, което постигам.

 – Тогава споделихте, че нямате амбиции за академична кариера.

 – На този етап съм доста изморена. Освен трудовия ми стаж от 26 години, изчислих, че като се започне от 6-годишна възраст, 40 години не съм спряла да се образовам, обучавам. Завърших и втора магистратура, след това последваха и ПКС-тата /б.р. професионално-квалификационна степен/ пета, четвърта, трета, втора, първа. След това и докторантурата. Макар че, ако трябва да бъда честна, от време на време се замислям дали да не запиша и още една магистратура за мениджмънт в образованието

 – Вие сте пример за учене през целия живот.

 – Да /усмихва се/, макар че на този етап все още се въздържам от следваща магистратура.

 – Спомням си, при защитата на дисертационни труд споделихте, че ако срещнете разбиране, подкрепа от страна на МОН, ще разработите и апробирате мерки за намаляване на неуспеваемостта на учениците. Работите ли в тази посока?

 – По стечение на обстоятелствата се сбъдна моето желание, и то точно в посока на това как да задържим децата в училище. През 2018 г. г-жа Янка Такева ме предложи за член на комисията за иновативните училища за България, като там сме двама представители на синдикатите

 – И още ли сте в тази национална комисия?

 – Да, още съм член на комисията за иновативните училища. Това за мен е едно предизвикателство. Всяка година разглеждаме  проекти-предложения, запознаваме се с работата на училищата с цялата страна. Много е интересно. В тази връзка мога да кажа, че развитието на българските училища именно в посока иновации, различие, творчество задържа децата в образователната система. Това много ми помогна да поработя и моето училище да стане иновативно от учебната 2018/2019 г. Много сме доволни. Иновацията е успешна и сме я споделили с много училища в страната. По национална програма „Иновации в действие“ с училищата в Перник, с Втора английска гимназия в София. Сега през януари смятаме да разширим иновацията в посока втори гимназиален етап /б.р. 11 и 12 клас/.

 – Вие сте в трета година от иновацията, като проектите са за период от 4 години.

 – Да, но през януари ще кандидатстваме за разширение на иновацията специално в профила „Софтуерни и хардуерни науки“, където профилиращите предмети са информационни технологии, математика, английски език, информатика. Самият предмет информатика не се изучава в първи гимназиален етап, но ние мислим от догодина да го въведем като факултативен в 10 клас и то този начин да подготвим учениците за профилирането в 11 клас. Така че работим в тази посока. Кандидатствахме и по чл. 105 за иновативните училища, да приложим до 20 процента от учебните часове да се изучават в електронна среда. Чакаме отговор дали сме одобрени, като това отново го прилагаме в паралелката по „Софтуерни и хардуерни науки“.

 – А тези 20 процента часове в електронна среда свързани ли са с настоящата обстановка, или са част от иновацията?

 – Това е възможност за иновативните училища в цялата страна и ние сме готови да го приложим, заложили сме такова развитие и очакваме потвърждение.

 – Тоест, независимо от ситуацията – извънредна ли не, 20 процента от часовете ще бъдат в електронна среда.

 – До 20 процента. Възнамеряваме да започнем от втория учебен срок и точно предмети като информационни технологии, биология , химия, които децата избират да са в електронна среда и да са в един ден. Ние сме посочили петък. Тоест в петък учениците ще учат от вкъщи.

 – По този начин – с профилиращи предмети в електронна среда, мислите, че учениците ще надграждат и дигиталните си умения?

 – Абсолютно! Както на дигитални умения, така ги подготвяме и за университетите. Наистина е много интересно и учениците са много мотивирани.

 – Като говорим за иновации, още повече че сте член на комисията, обърнатите класни стаи, мисловните карти, интерактивните уроци… това ли е бъдещото на образованието? 

 – Бъдещето е във всички методи, които са успешни в образованието. Това е моето мнение. Различното, творческото, успешното – всичко, което ангажира децата и ги задържа в училище, е иновация. Може да е разработена традиция и пак да е иновация, зависи от училището, като ще го приеме и развие. Аз съм била в училища, в които са само роми. Мога да ви кажа, че бях очарована как децата в час по философия разсъждават – иновативно. Раздават им се тези мисловни карти, всеки има стратегия, своя насоченост, идея. Това е иновацията – детето да мисли и да се развива!

 – Д-р Гайтанинчева, извинявайте, но ще Ви призная нещо. Мнозина, включително и аз като родител, свързвам иновациите с повече стоене пред компютрите.

 – Няма такова нещо. Дигитализацията си е глобална и трябва да я има, но иновацията може да и е работа с ръце, например свирене на инструмент по време на учебен процес… Не може да свързваме всичко с компютрите. Да, в моето училище тръгнахме от компютърно базираните тестове, но те са полезни, особено в настоящия период. В малките училища, особено където се работи с начален етап 1-4 клас, не всичко е дигитализация, информационни технологии.

 – Наскоро разговарях с именит професор / няма да споменавам името му, понеже разговорът ни бе неофициален/. Той е на мнение, че след време машината ще измести хората и най-вече педагозите, защото през компютъра учителят може да преподава на 100, 200 студенти/ ученици, а в класната стая на 25. Какво мислите Вие?

 – Категорична съм: никоя машина не може да измести ролята на учителя в образоването. Каквито и машини да се измислят, учителят ще остане вечен!

 – Какво е вашето мнение за провеждащото се в момента дистанционно или т.нар. обучение в електронна среда от разстояние?

 – Отчитаме, включително и на годишния съвет, много добра организация и постижение в обучението от разстояние в електронна среда. Може би като нещо ново, всички го приеха отговорно и ученици, и учители. Специално за нашето училище мога да кажа с въвеждането през месец март този вид обучение протече много добре и това е видно от резултатите. Даже отчитаме повишение на успеха при профилиращите предмети. Там децата разработиха най-различни електронни проекти, което за мен беше изненадващо. Да, навсякъде има проблемни ученици, но те и в клас са проблемни. Успяхме чрез разговори с родители. И тук искам да изтъкна, че ролята на родителите е огромна, дори и при големите ученици. Когато няма отговорност от страна на ученик, ние веднага сигнализираме на родителя, той застава до него и следи дали участва в час.

Що са касае до начален етап, трудностите бяха като навсякъде, но сега и те работят много добре. Единствено майките на първокласниците се притесняват, но 2, 3 и 4 клас, свикнали от миналия период, се справят много по-добре

 – Да, но родители и учители са на мнение, че дистанционното обучение особено в начален етап е компромис.

 – Това е нещо, което се прави в настоящата ситуация, за да не се откъсват учениците изцяло от учебния процес. Но учебният процес в класните стаи е незаменим – с една дума: живият контакт, ролята на учителя, докосването на ръката на ученика са незаменими. Аз смятам, че от 4 януари поне 1-4 клас ще се върнат по класните стаи. И дано да сме живи и здрави, това да се случи, за да олекне на колегите, но и самите те казват за настоящото обучение: все пак не е без нищо. Ето, сега ни дадоха възможност да удължим учебната година за 1-6 клас. Има възможност за училищата, където не се справят, а доколкото разбрах в региона има такива, сега да вземат работа по проекти, упражнения, после ще си наваксат. Така че ще се справим. Мисля, че Министерството на образованието и науката действа адекватно.

С локалния принцип ли?

 – И не само. Колкото и да има негативи срещу МОН, в момента няма по-добър вариант, по който да действаме при създалата се ситуация.

 – Всяко училище само да реши от какви занимания по интереси се нуждае…

 – Да прецени – удължава се краят на учебната година, краят на първия срок, след това се преминава към втория. Какво по-хубаво от това? Та нима в другите европейски държави не е така?

 – Вие на кой вариант се спряхте?

 – Предстои ни Педагогически съвет, на който да решим, но в предварителни разговори с началните учители /аз предимно с тях комуникирам, защото там е най-трудно/. Тяхното мнение е, че  допълнителните занимания, свързани с удължаването, трябва да са през месец юни. Миналата година преди пандемията при нас бумът на заболеваемостта бе през януари. Имахме над 120 деца с грип и учителите се страхуват да не се случи същото, ако решим да удължим първия срок, затова предпочитаме да ги вземем  в края на учебната година.

 – Вместо първия, да удължите втория срок?

 – Да, но предстои да решим това на Педагогически съвет.

 – В такъв случай няма ли да се получи една неравнопоставеност, особено при учениците от 4 клас, на които им предстои Национално външно оценяване, при положение че едни ще наваксват през първия срок, други ще си доучват в края на учебната година?

  – Не би трябвало. Щом учебният процес протича нормално и колегите нямат проблеми, защо да не е равнопоставено? Още повече че въпросното удължаване не е свързано с усвояване на нови знания и е за затвърждаване, подпомагане. В часовете за консултации също може да се наваксва с децата, които срещат по-големи трудности.  

 – Д-р Гайтанинчева, безспорно вашите отговорности и предизвикателства в работата никак не са малко, кой са най-големите?

 – Най-големите предизвикателства в работата ми са да задържим училището на нивото, което е, а и да постигаме нови успехи, ние го можем, доказвали сме го. В момента работим по 6 проекта, което никак не е малко. Работата е много, но колегите са изключително отговорни, инициативни. Имаме много контакти, социални партньори, и то не само от страната, като Българска академия на науките, Югозападния, Софийския, Пловдивския университети… а и от чужбина. Действително работим в много направления, дори в момента въпреки настоящата ситуация. Така че основното предизвикателство е това: да задържим и надградим постигнатото.

 – Всъщност  в СУ „Паисий Хилендарски“ – Абланица сте одобрени по национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“, и то в голямата категория – с финансиране от 300 хил. лв.

 – Да, именно видяното във Втора английска гимназия ни мобилизира и се надяваме да реализираме проекта успешно.

 – А какво предстои?

 – Нашият СТЕМ център – за природни науки, изследвания и иновации, трябва да е готов до 14 септември. Живи и здрави, на 15. 09 да го открием и от новата учебна година да тръгнат дейностите. Имаме два випуска с „Природни науки“ и един със „ Софтуерни и хардуерни науки“ и това ще бъде много полезно за тях. В центъра ще преподават колегите от методическото обединение по природни науки, математика и информационни технологии. Там ще се провеждат часове, ще се правят 3D модели. С 3D принтера ще се изваждат вече готовите  продукти, учениците ще изследват. Ще бъде много интересно.

 – Д-р Гайтанинчева, като специалист, познаващ системата в детайли, не мога да не Ви попитам, ако имахте възможност, кои три неща например бихте променили в образованието? 

Повечето ваши колеги се оплакват от административната тежест.

 – Абсолютно, аз като заместник-директор по учебната дейност съм се превърнала в администратор. Колкото и да навлизат технологиите, все пак тази бюрократщина остава.

 – Но нали има електронни дневници

 – Да, има и те действително са голямо олекотяване. Сега контролната дейност се провежда много лесно. Влизам, виждам всичко за нула време, който не си е попълнил, веднага сигнализирам, правя протоколи… Но все пак бюрокрацията е голяма. Ето например за един констативен протокол – аз го правя, но трябва да го пиша в един екземпляр и да го отчета в книга за контролна дейност втори път. Това е излишно. Може би там трябва да се „ пипне“.

Другото, което бих променила, е броят на учениците в паралелките. В начален етап, дори в 5 и 6 клас трябва да се намали минималният брой ученици

 – От 26 на….?

 – На 20. Двадесет е нормално.

 – Да, но нали парите следват ученика?

 – Това е така, но мисля, че министър Вълчев е добър финансист и би трябвало да измисли нещо в тази посока. Министреството работи добре със синдикатите, но в малките населени места…

При нас например в 10 клас са 29 ученици, в 11клас са 23-ма, в 12-ти са 28. Знаете ли как се работи?

 – Трудно.

 – Обратната връзка е много трудна. За всеки един  ученик да установиш кое е усвоил и какво още трябва да награждаш. Въпреки че аз съм учила в паралелка с 43-ма ученици. Нещата се случваха, но сега децата са други.

Третото нещо е да се продължава в тази посока да се мисли за учителя. Да се увеличават възнагражденията, за да е мотивиран учителят, да е добре облечен, да излиза с гордо вдигната глава пред обществеността. Учителят трябва да е на едно от първите места по заплащане, както е и в много от европейските държави.

 – Като говорим за нещата, които бихте променил и с оглед на това ,че сте начален учител, смятате ли, че трябва да се повтаря от 1 до 4 клас?

 – В моята практика като начален учител никога не съм писала двойка. Заявявам го най-отговорно. И до ден-днешен водя часове, имам норматив от 144 часа, но аз двойка на ученик от 1 до 4 клас не мога да напиша. Категорично съм против да се повтаря,  детската психика е много ранима. Имала съм ученик, който започна да чете гладко през втория срок на 4 клас. Дотогава не бе прочел една думичка, само буква по буква, но аз го пусках напред. За мен е най-важно да се дава шанс на децата. Добрият учител може да намира начин да помага по всяко време на ученика и в един момент той да излее всичко, което е възприемал през годините и да тръгне напред. Да, има колеги, които са убедени, че трябва да се повтаря. Те са от по-старата генерация и си мислят, че като повтаря, детето ще запомни всичко. Това обаче невинаги е така. Понякога детската душа се прекършва. То се чувства не на мястото си, не е сред връстниците си. Затова учителят бавно, славно трябва да дава шанс на детето, да го „дърпа“ напред. И не съм съгласна, когато колеги в 5, 6 клас казват, че от начален курс детето има еди-какви си пропуски. В началния етап учителят е направил всичко възможно, ролята на колегите в прогимназиалния етап, особено в 5 клас, е да намерят най-доброто от детето и да го накарат да се покаже. Но там наистина е по-трудно, защото колегите след 4 клас работят по друга методика и материалът е по-сложен.

Това също е нещо, което бих променила.

 – Но нали от министерството уверяват, че новите учебни програми са по-олекотени.

 – Не е така. Трудно е. Едно дете във втори клас учи таблицата. Ще дам пример с Германия. Там таблицата се учи поетапно до 4 клас и се изискват минимум знания. Единствено донякъде е разтоварен материалът по „Човекът и природата“, но по „Човекът и обществото“ 3 и 4 клас е трудно, същото се отнася и за българския език. Да, някои деца действително стават “осакатени“ в правописа, защото нещата са прекалено много за тази възраст.

 – И от толкова натоварване, в един момент децата се отвращават от училище.

 – Абсолютно! И прекомерните задания за домашна работа допълнително изнервят детето и родителя. То цял ден е било на училище, прибира се след целодневната организация и вкъщи трябва на направи някакъв проект. Родителят е изморен, няма време. Просто, когато не може да се справи с нещо, детето губи интерес.

 – За тези 26 години сте преминали през много трудности, предизвикателства, учене, развитие. Сега ако трябваше да избирате, бихте ли станали пак учител?

 – Категорично! Винаги съм мечтала първо да бъда учител и ще продължавам, само да съм жива и здрава.

 – Д-р Гайтанинчева,  есето Ви за конкурса на вестник „Струма“ завършва с думите, че нищо не може да сломи духа на българския учител. Това ли е Вашето мото, верую?

 – Абсолютно. Неслучайно съм синдикален лидер и когато чуя някой учител да хленчи, казвам: Върнете се назад във времето и помислете нашите предци какви учители са били и по време на войни и при какви ли не обстоятелства са обучавали децата. Смятам, че учителят трябва да е за пример пред обществото, да е духовно най-извисен и да показва пътя само напред и нагоре!    

Разговаря СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *