ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ! Парковете и градините на Горна Джумая и Благоевград – „Града на тополите”

Юлия Петрова Караджова е родена на 9 юли 1955 година в Благоевград. Професионалният й път преминава в Регионалентелевизионен център – Благоевград, където започва работа от неговото основаване през 1975 година. Завършва висшето си образование задочно – специалност „Телевизионна журналистика“ във Факултета по журналистика към Софийския университет „Климент Охридски“ през 1980 година. Работи като редактор, журналист и водещ в програмите на Телевизионния център и на БНТ. В продължение на 10 години прави авторското си предаване „Изкуството да живеем“, което се излъчва в регионалната програма „Канал Пирин“ и в сателитната програма на БНТ. От създаването на програмата на БНТ 2 Юлия Караджова е работила като продуцент на телевизионните предавания „България днес“ и „Добро утро с БНТ 2“. Автор е на десетки документални и художествени филми, които се пазят във фонда на БНТ. През 2009 година издателство „Захарий Стоянов” издава първата й книга „Пътуване към утрото“.

Дълго време търсих информация за историята на парковете и градините на Благоевград, но никъде не я намирах. Няма факти нито в интернет пространството, нито в Държавния архив на града. Част от историческите данни, които споделям в този материал, са запазени в Регистъра на зелените площи на община Благоевград. Любопитството винаги е полезно, не толкова от носталгия по миналото, а по-скоро да вземем полезното за настоящето и бъдещето.

ТЕРИТОРИИ ЗА ПАРКОВЕ И ГРАДИНИ СЕ ОТРЕЖДАТ С УТВЪРДЕНИЯ ПЪРВИ ЗАСТРОИТЕЛЕН ПЛАН НА ГОРНА ДЖУМАЯ ПРЕЗ 1916 ГОДИНА

По-усилена благоустройствена дейност започва през 1925 година с обявяването на града за окръжен център. Започва изграждането на първата градска градина на мястото на отчуждената овощна градина на румънския поданик Димитър Динов Коку с площ 4295 кв.м. Първият градинар е Иван Мужджиев от Пазарджишко. Запазват се по-голяма част от овощните дървета и се засаждат тополи, затова и жителите наричат града си „Град на тополите”. Ентусиазираното население, дружество „Трезвеност” и Скаутската организация започват инициативи за изграждане на градини и паркове и залесяване на околностите на града. Чрез временна трудова повиност се изгражда и благоустроява площад „Македония”, Сапунджи дере, залесява се градската градина, бранището, много улици, изгражда се канализация. През 1932-33 година масово се озеленяват улиците, като видовете дървета са определени от специално избрана за случая комисия. Засаждането и заграждането на уличните дървета, закупени от София, се извършва от съвета. Любопитно е да се знае, че грижата за дърветата е поверена на учрежденията, дюкяните, училищата, пред чиито дворове са засадени.

ЗА ВСЯКО ИЗСЪХНАЛО ИЛИ ПОВРЕДЕНО ДЪРВО СЕ НАЛАГАЛА ГЛОБА ОТ 500 ЛЕВА

 През това време е построен и Ловниянт дом от местното ловно дружество „Сокол”. Две години по-късно с Протокол № 50 общинската управа постановява прилежащите територии да се превърнат в градски парк – място за отмора и развлечение. Но едва през 1938-39 година започва разширяване и изравняване на пътя за Ловния дом. Изграждат се стъпала, поставят се осветителни тела, изравнява се детската площадка. И всичко това се извършва чрез трудова повинност. За строежа на парка и поддръжката му е назначен първият специалист паркостроител Тодор Илиев Тодоров-Кунгалов, работил преди това в Розариума на Краос в София. Започва работа на 1 юни 1940 година, като заварва само един работник по озеленяване – Тодор Траянов. През този период се извършва масово залесяване около града с черен бор.

По времето на кметския мандат на Атанас Камбитов парк „Ловен дом” се продължи до Православния кръст, поставен по идея на благоевградчанката Надка Васева, за да пази жителите на града и да неутрализира негативната енергия, която през последните години е много повече от положителната. За тази цел помага и новопостроеният параклис „Свети Дух”, който привлича вярващите, хората на духа и туристите.

През 1986 година теренът на Ловния дом попада в лесопарк „Делвино”, като идеята е да се развият като зони за отдих и разходка Заева поляна, Хърсово, Бистрица, Дъбрава. Инж. Антон Мавдродиев, който работи като озеленител към „Биострой” – Благоевград, сподели, че е имало проект за оформяне на Централен градски парк, който да започва от покрития пазар до старите гробища на площ от 220 декара, но след реституцията земите са върнати на собствениците и голяма част от идеите остават нереализирани.

Все пак в края на мандата си Атанас Камбитов успя да направи парка по течението на река Бистрица срещу кампуса на Американския университет, който днес е предпочитано място за разходка на благоевградчани. Беше започнат и парк „Македония” на територията на казармите, но и до днес не е реализиран проектът му.

 През годините жителите на града ревностно пазят зелените площи и местата за разходка и отдих.

ПРЕЗ ПЕРИОДА 1926-1944 ГОДИНА СА СЪЗДАДЕНИ ОБЩО 18 ДЕКАРА ГРАДСКИ ГРАДИНИ И СА ЗАСАДЕНИ 150 БРОЯ ДЪРВЕТА

Наводнението през 1954 година нанася сериозни щети – отнесени са градинките в Първи квартал и алеите в централната градска част. След възстановяването им през 1955-56 година е направена градинката в кв. „Вароша” на площ 8 декара със засадени 181 броя дървета,1066 храста и 1000 кв.м розариум, градинка пред съда и читалището. Започва изграждането на стълбите към Ловния дом, градинките около жилищните блокове край банята-пералня и кв. „Грамада”. Идеята е да се увеличава зелената площ на глава от населението.

От 1960 до 1963 година озеленяването в Градския народен съвет се ръководи от инж. Михаил Мишев, като основен обект за озеленяване е бил Ловният парк. Създадени са 30 декара ведомствени градини.

На 30 септември 1960 година по линия на обществените организации се приема комплексна програма за цялостно озеленяване на главните улици в града, за допълнително създаване на квартални градинки, за оформяне на входните артерии на града, за построяване и озеленяване на Зоологическия кът, западно от лесопарка. Зоологическата градина разполага с терен от 150 дка, от които се ползват само 50. Повече от 10 години директор на Зоопарка е Крум Попниколов, който в момента е ветеринарен лекар. Длъжността директор е заменена с организатор и тя сега се изпълнява от Николай Бачев. И двамата не желаят да говорят пред журналисти, но споделят, че е по-добре да говорим за бъдещето на зоопарка, не за миналото, защото концепциите от 60-те години отдавна са остарели. Тогава идеята е била да има животни, а не да бъдат удовлетворени техните екологични нужди, споделя д-р Попниколов. „По-скоро това е лесопарк”, казва той. Тук има над 130 дървесни вида, които лично той със своя екип успяват да запазят от изсичане през годините.

Но да се върнем в 60-те години, когато всички идеи за разширяване на зелените площи и паркови пространства намират широка подкрепа от обществеността. През 1962 година се обявява национален конкурс за изготвяне на идеен проект за парк Бачиново, който е спечелен от колектив в състав: арх. Радка Павлова и инж. паркостроител Борис Георгиев от „Главпроект”  – София. Проектант на парка е инж. Цветан Иванов. Изграждането му започва през 1967 година. Езерото е създадено в чест на празника на града през 1970 година. През 1972 година е проведен конкурс за проект за частта около езерото и е спечелен от арх. Жеков, който внася едроразмерна растителност. От 1972 до 1976 година се подновява осветлението на парка, полага се поливен водопровод и се засаждат 2585 широколистни дървета, 2434 иглолистни, 2172 броя храсти, 21 305 рози.

АЛЕЯТА НА ЗДРАВЕТО ЗА ПАРК БАЧИНОВО Е ПОСТРОЕНА ПО ИДЕЯ НА КМЕТА СТЕФАН ПЕТРОВ

Скоро неговата дъщеря Константина Петрова, която е учител по български език и литература в Математическата гимназия, сподели, че иска да разкаже на настоящия кмет Илко Стоянов какъв човек и кмет е бил нейният баща, който е управлявал общината девет години – от 1976 до 1985 година, когато умира на 49 години от рак на белите дробове. Най-големите аутсайдери в града са го наричали „батко” или „чичо Стефчо” и са го приемали за свой приятел. „Може и да съм пристрастна – споделя тя – но с една дума той беше светъл и силен човек!”. Била е 20-годишна и й правило впечатление, че баща й вдига телефона и разговаря с всеки като с равен, и то по всяко време на денонощието. С това си обяснява, че 30 години след смъртта му все още има хора, които го помнят и плачат за него, разпознавайки го в нейно лице.

Тя разказва, че негова е идеята за изграждане Алеята на здравето към парк Бачиново. Той спасява и питейната вода за благоевградчани, когато от най-високо ниво има идея тя да бъде отбита за софиянци. Това му коства много усилия и нерви, но в крайна сметка успява. По негово време започва строителството на ГУМ. Това са по-важните неща, които тя си спомня и скоро ги е прочела в книга за кметовете на Благоевград от 1912 до 2007 година. В тази книга са описани постиженията на всички кметове на Горна Джумая и на Благоевград до годината на издаването й.

АКО ВСЕКИ ДЕЙСТВАЩ КМЕТ С ЕДИН ПОГЛЕД НАЗАД ВЗЕМЕ НАЙ-ДОБРОТО ОТ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИТЕ СИ, ОБЩИНАТА И САМИЯТ ТОЙ МОЖЕ САМО ДА СПЕЧЕЛИ

Добре е да признава постиженията на предишните и да се учи от грешките им. Всичко е въпрос на интереси, на амбиция и на гледна точка. През 90-те години на миналия век, поради икономическата стагнация, средствата за озеленяване са сведени до минимум и състоянието на много от градините и парковете се влошава. През последните години залесяване се прави все по-рядко, и то на места, където е имало пожари, или по повод Седмицата на гората, но посадъчният материал не е с най-добро качество, за да очакваме и добри резултати.

Днес обществеността се бори да запазим парковете и градините на Благоевград, но за съжаление голяма част от тях са унищожени с цел застрояване с жилищни блокове. По събитията от последните години се вижда, че гражданското общество в града е събудено и все по-трудно управляващите ще му отнемат това, което може да направи хората по-здрави и щастливи.

ЮЛИЯ КАРАДЖОВА