Майката на 9-г. благоевградчанка, спечелила кастинг в Холивуд, д-р Цветомира Съботинова: Мечтата на дъщеря ми Люси е да живее в Америка, да бъде известна и всички да се гордеят с нея

Д-р Цветомира Съботинова е на 38 години и е гл. асистент по пиано във Факулета по изкуства на Югозападния университет. В същото учебно заведение тя завършва висшето си образование при проф. Йордан Гошев. Първоначално работи в читалище “Никола Вапцаров – 1866” в Благоевград, след което завършва докторантура и започва да преподава в ЮЗУ. Има и частно музикално училище. Дъщеря е на музиканти, които живеят в САЩ.
При последното гостуване при родителите й през юли 9-годишната й дъщеря Люси Сивикова спечели кастинг в Атланта за участие в детски филми и реклами на Холивуд. Тя е първото дете от Благоевград с 3-годишен договор, който й осигурява обучение, пари и слава в Меката на филмовата индустрия.

– Г-жо Съботинова, как решихте да изпратите дъщеря си на кастинг за роля в Холивуд?
– Аз не съм амбициозна майка. Всичко стана много случайно, по предложение на една моя приятелка, която много харесва Люси. Ние имаме зелени карти за САЩ и ходим всяка година, за да ги поддържаме и да се виждаме с родителите ми. През юли решихме да участваме на един от кастингите в Атланта, организиран от агенция за талантливи деца. След участието на Люси на следващия ден ни се обадиха да отидем на лична среща с мениджъра на агенцията. Предложиха ни договор, те знаеха, че не живеем в САЩ, и след около една седмица размисли приехме. Преценихме, че Люси не трябва да си губи шансовете да прави това, което иска, и след няколко месеца ще заминем пак.
– Как премина самият кастинг?
– Прослушването се проведе в център “Джон Казабланка” на 23 юли. Започна в 19.30 ч. и продължи 3 часа, имаше 30 участници на различна възраст, но преобладаваха тийнейджъри. Люси беше най-малката и единствената европейка, всички други бяха от САЩ. Родителите и придружителите на участниците бяхме през цялото време на кастинга. Имаше една жена, водеща, която обясняваше какво предстои да се случва, тъй като имаше прослушване за актьори, певци, танцьори, модели за реклама. Преди това всеки от кандидатите бе попълнил бланка, в която описва с какво се занимава и какви са предпочитанията му.
Когато попитаха Люси какво умее, тя отговори: “Всичко”. Може да танцува, пее, рисува. Изпя акапелно песента на Стиви Уондър “Вяра”. След това я накараха да дефилира по подиума като манекен, накараха я да изиграе някакъв етюд. Задаваха въпроси, за да видят бързина на реакциите на участниците, интелигентност, дали се притесняват и т.н. Обясниха ни, че цялото прослушване се записва, като за втория етап ще останат трима участници, които са получили най-много точки. На другия ден ни се обадиха да се явим на интервю с мениджъра на центъра “Джон Казабланка”, който ни каза, че са се спрели на Люси, тъй като била много артистична. В договора, който ни предложиха, тя ще мине през обучение по актьорско майсторство, пеене, танци в Холивуд.
– Разчу ли се вече за холивудската оферта, разбраха ли приятелките на Люси?
– Тя е малко притеснителна в това отношение и не обича да се хвали. Сега, като отиде на 17 септември на училище, ще има да разказва на съучениците и учителите.
– Музиката е Ваше призвание и професия. Откога се занимавате с нотите?
– Майка ми и баща ми са музиканти, но всъщност баба ми ме записа на пиано, когато бях на 5 годинки. Оттогава не съм спирала да се занимавам с музика. Аз свиря на класическо пиано. Повече от 10 г. преподавам пиано в Югозападния университет, който аз самата също съм завършила. Имам и музикална школа, която е ориентирана към поп и рок групите, една от които е “Рок кидс” на талантливи деца, които бяха финалисти в “Голямото рок междучасие” на БНТ. Сега подготвям няколко концерта, един от тях е с Биг бенда. Непрекъснато съм заобиколена от музиканти и деца и ми е изключително приятно да виждам тяхното развитие.

– Разкажете малко повече за генетичната мая в музиката, кои са Вашите родители?
– Баща ми Христо Съботинов е китарист, а майка ми Люси Съботинова е певица. Свирили са в България и в чужбина с тяхната група “Белканто” и непрекъснато ни водиха със сестра ми по концерти. Така допреди 20 години, когато заминаха да живеят в САЩ. Баща ми и сега продължава да свири за удоволствие, защото това му е в кръвта. Правят си партита с приятели – българи, американци. Той е пенсионер, а майка ми върти в Атланта фризьорски салон “Люси”, какъвто имаше и в Благоевград. Когато замина за САЩ, премина през курсове, преквалифицира се, държа изпити. Нейната мечта – да живее в Америка и да има собствен фризьорски салон, се осъществи.
– Вие сте преподавател по класическо пиано, а избрахте да отворите музикално училище за рок. Защо?

– Защото до момента в Благоевград нямаше такова училище. Решихме, че това ще бъде по-интересно за децата, и освен класика свирим рок и създаваме музикални групи. Непрекъснато имаме някакви изяви и участия и това ни създава удоволствие.
– Как успявате да се издържате, да се финансирате?
– Често казано, училището се самоиздържа. Досега не сме имали нито един спонсор, който да ни подкрепя финансово, дори и морално. Общината не ни субсидира и от време на време ни включва в някои участия.
– От колко време се занимава дъщеря Ви с музика?
– Тя пее от 3-годишна, но уроци по пеене взема от 1 година. Първоначално уроците й бяха досадни. Не я карам насила, защото всичко става с желание, но от една година се занимава системно с пеене при Деница Веселинска. Изкуството определено я влече и й харесва. Танцува при Деси Петачка, ходи и на рисуване при Лидия Асенова. Синът ми Митко пък свири на барабани.

– Има ли притеснения Люси, че ще се премести в друго училище?
– Не, на нея мечтата й е да живее в САЩ, да бъде известна и всички да се гордеят с нея. Това ми го каза тя самата.
– Кои са й любимите певци?
– Тейлър Суифт беше една от първите й любими певици. Сега е обладана от Джоджо Сиуа, която е 15-годишна американска певица и актриса. Люси се опитва да й подражава. Тя сама се научи на английски от интернет, от филмчетата, постоянно е с телефона.
– Вас не Ви ли блазни да заминете за постоянно в САЩ, след като имате зелена карта?
– Единственото, което ме спира да отида да живея там, е частното ми училище. Вложих много труд и емоция през тези 4 години. Замислям се обаче дали не е по-добре да съм в една уредена държава като САЩ. Нищо не се знае, човек не може да предопредели съдбата си.
– Докато бяхте в Атланта, запознахте ли се с интересни хора?
– Да, всеки път ни се случват интересни неща. В Атланта ходихме в едно училище – Rock school, което има филиали в цяла Америка. Единият е близо до нашия квартал и ходихме от любопитство да видим. Беше готино, те правят често концерти по подобие на нашите. Но там имат много средства, подкрепят ги родители, меценати. Много е важно родителите да са заинтересовани и да подкрепят децата си. В Благоевград рядко срещам такава подкрепа. Мисленето на хората в България и САЩ е различно. Не искам да обиждам никого, но нивото на възпитание при нас е, меко казано, ниско. Не оценяват това, което правиш за техните деца. Те си плащат, но въпросът не е само в парите, а в моралната подкрепа на това, което правим. Всъщност отношението на хората е единственото нещо, което може да ме накара да замина да живея на друго място. Разочарована съм. Някои родители искат бързи успехи, а те не идват изведнъж. Трябва да ходиш сериозно и системно на уроци, да имаш инструмент вкъщи, а много от тях нямат.

– Заниманията с музикален инструмент изискват постоянство и време за сметка на детските игри. Отне ли Ви нещо в този смисъл пианото?
– Често казано, нищо не ми е отнело, а ми е носило само удоволствие. Винаги ми е било приятно да свиря на пиано, никога не ми е било досадно. Всичко е въпрос на желание и нагласа.
– Мислила ли сте за прилагане на по-модерен подход за привличане на децата към музиката? Все повече изпълнители на класическа музика използват по-разчупени форми при изявите си?
– Да, свидетели сме на много примери от наши и чужди музиканти. За да го поднесеш по този атрактивен начин, трябва да си достатъчно креативен, да харесваш това, което правиш, да си слушал и да си свирил различни видове музика. Да бъдеш на много високо ниво, да си изключителен професионалист, за да си позволиш да импровизираш и поднесеш нещо качествено на публиката.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *