Майсторът на ашладисването Асен Иванов от струмянското село Каменица: Дивото дръвче е по-издръжливо, но питомното ражда повече, затова най-важното е присаденото да е на дивачка

Над 100 вида овощни дръвчета има в райския си кът в село Каменица, община Струмяни, Асен Иванов. Майстор е по ашладисването, но каквото знае, не се скъперничи, а го дава като съвети на други. Наследил е уменията от баща си, доусъвършенства ги в Селскостопанския техникум в Гоце Делчев. Трудовите му години минават като шофьор, тракторист и помпиер към „Напоителни системи”.

Семейство е създал с Антоанета Иванова, счетоводителка. Радват се на дъщеря Величка, син Иван, зет Съби Дашев и снаха Цветелина, и внучките Сабина и Антония.

– Асене, как се захвана с ашладисване на овощни дръвчета?

– Ами аз по душа и сърце съм си селянче, изживяло доста повече време от годините си в село Каменица, община Струмяни, в което съм роден. Там, кажи-речи, все съм си бил сред природата, из ридищата на Малешевска планина. През всичките ми трудови години очите ми са се пълнили с чудни природни гледки, любувал съм се на какви ли не природни творения. Из нашите ридища край Каменица растяха и все още растат много диворастящи плодни дръвчета, като знаещи и можещи облагородяват някои от тях. Това често правеше и баща ми. Той умееше да ашладисва и много създадени от него облагородени дръвчета имаше и в нашите ниви, а помагаше и на други хора да си ги засаждат. Като гледах сръчните му ръце, и на мен ми се искаше да го правя. Приех от тате нещо в наследство, а после постъпих в Селскостопанския техникум в Гоце Делчев и добавих по нещо и от там научено.

– „Ашладисване” не е българска дума. Как се е наложила?

– Турска е. На български означава „присаждане”. Наложили са я петте века робство. По-рано вероятно е имало и друга дума за този вид дейност, изразяваща се в облагородяване на диви дръвчета, с каквито човекът се е хранел още преди хиляди години. Природата е стигнала донякъде в своите дарове и човекът е потърсил възможности да я продължи. Така стигнал до опитомяване на много растения, а и животни, използвайки ги като поминък, а и като помощници в труда си.

Но стана реч за „ашладисване” и „присаждане”. „Ашладисване” идва от турската дума „ашлама”, а „ашлама” пък означава клонче за присаждане. Клончето за присаждане диалектно се нарича и „калем”. „Калем” пък е дума, с която се обозначава тръстика, използвана още в Древния Египет за писане с мастило. Като средство за писане „калем” е използвана дума и в българския говорим и литературен език.

– Лесно ли се опитомява дивото?

– Щом човекът е опитомявал растения и животни от хиляди години, а и още го прави, означава какво – че не е лесно и винаги е било в развитие. И според мен нещата не се получават само със знания и опит, а нужно е и любов. Ще спомена нещо и за древния мъдрец Езоп. Един овощар го попитал защо неговите облагородени овошки се разболяват, нападат ги разни вредители, податливи са на слани, студ, мраз, а дивите им събратя и посестрими из природата издържат. Езоп му отговорил, че дръвчетата в природата оцеляват, защото природата е тяхната майка и като такава се е погрижила за тях. „Ще оцеляват и твоите дръвчета – казал на овощаря – ако и ти се грижиш за тях като майка. Твоите дръвчета имат нужда от такива грижи и науката ти е дала такава възможност, като това можеш да правиш с подсилване на корените им с торове, на растежа и плодовете, както и предпазване от болести и вредители с третиране с различни отрови”.

– И все пак как от дивото става питомно?

– Как да ти обясня? Това си е наука, изкуство. Започва от диви коренчета, семенца и костилки, обработка на място, засаждане, осигуряване на облагородени калеми, присаждане, окопаване, резитби, третирания с торове и препарати, и така пълни три години, докато е създадена фиданка за засаждане на място за плододаване. Тези три години тази фиданка е като малко дете и се нуждае от майчина любов, без каквато трудно може да се стигне до добър резултат.

– В твоите овощни градини какво имаш?

– Ябълки, праскови, круши, поне по десетина вида. Не липсват кайсии, орехи, лешници, дрен, дюли, череши, мушмули, хинап, киви, въобще що има известно дръвче като плодно и възможно за облагородяване.

– На какви подложки облагородяваш?

– Само на диво. Сам си търся семената и костилките, сам си създавам калемите.

– Защо непременно се използват за корените дивачки?

– Защото всичко диво и необлагородено расте при екстремни условия, повече е калено, има по-дълготраен живот, издръжливост, устойчивост откъм болести и вредители. Тези свои качества дивото предава на облагороденото и то така хем дава повече плод, хем и донякъде достига дивото в дълголетие. Да го кажем така – дивото си има свой ген и го предава в голяма степен и на опитоменото.

– Защо човекът присажда, нали дивачките също раждат?

– Да, но техните плодове обикновено са по-дребни, нямат вкуса на облагородените и хранителността им, а и раждат много по-малко.

– Ако някой ти поиска съвети, какво би му казал?

– Ако е сериозен в начинанията си, бих му казал първо да си обработи мястото, да го проучи в почвено състояние. Ако купува готов разсад, то засаждането е най-добре да е есен, към месец октомври. Може обаче и в предпролетно и пролетно време – до началото на месец април. За опазване пък на засадените вече фиданки да извършва редовно зимно третиране с бордолезов разтвор, а през пролетните и летните месеци с препарати, с каквито разполагат всички земеделски аптеки. Третира се срещу струпясване на листната маса, срещу сивото и кафявото гниене на плода.

И друго – който иска да бере хубави, сочни и едри плодове, то трябва да контролира раждаемостта не само чрез зимните резитби, но и с премахване на част от плодовете, ако те са много. Ако това не се прави, ще се родят дребни плодове, а и ще се отнемат силите на дървото и то може в следващата година да не роди.

– Какви дивачки използваш?

– Според вида на дръвчето, което ще облагородявам. За ябълки използвам млади корени от киселица, сливите слагам на джанка, крушите на горница, известна като горска круша, черешите ми са на махалетка, райските ябълки – на кавказка фурма, дренът – на див дрен.

– Кое е най-доброто време за присаждане?

– Пролет, когато в основата на дивачката има движещи се сокове, или към септември на спяща пъпка.

– С лозарство занимаваш ли се?

– Като отглеждане знам цялата му азбука от А до Я, но иначе в семеен формат отглеждаме само към 6 ара. То е при къщата ни в Каменица. С лозница е покрит и дворът около къщата. В година берем по около тон и половина грозде. Една част използваме за консумация, но повечето отива в бъчви за вино. Не сме нито аз, нито синът и зетят особени пиячи, но има в този живот и празници, че не може на трапезата ни да няма и чашки, пълни с вино. Така повече в компания си пийвам и по стотина грама ракийка, но само качествена.

– И коя ракия е с добри качества?

– Ами тази, която ние си печем. Винаги ни е добра, ама това зависи и от джибрите, които също трябва да са на ниво в качество. Това качество пък се постига с контрол на захарността при правенето на виното. За мен добра ракия е тази, която е с второ печене е и към 50 градуса. И хубаво е да се пие поне след като отлежи няколко месеца. Добре е при печенето първият половин или един литър от отточката да се изхвърли, че в него има и отрови. Още едно условие има в печенето за добър ракиен максул – и то е падне ли градусът на отточката под 42, да не се бърка вече с оттеклата се ракия. Това обаче вече не е проблем за знаещите и незнаещите, защото много от казанджийниците разполагат с такива казани, които отчитат всичко чрез специални уреди.

– Мразиш ли нещо?

– О, да! Не ми е мило да видя отсечено дърво и още повече плододаващо.

– Много промени настанаха в живота на хората, а така и на селищата. Твоето родно село Каменица как е сега?

– Моите най-стари корени са в Брежани. Там родът ми е бил известен с име Йововци. Заселил се там някой си Йово, той имал син Лазар, мой прадядо, а той след бягството на турците от Каменица, което е било и турско село, макар и по-рано християнско, взел, че се заселил.

– И сега Каменица?

– И сега Каменица боледува. То е както и другите селища наоколо. Няма вече училище, няма бригада, няма кооперативното стопанство. Млади хора няма, че повечето берат ягоди из Англия или мият чинии из Европа. Пенсионерско село е сега Каменица, ама и те редеят… Добре че преди двайсетина години се направи Божият храм „Св. Панталеймон”, та има място, където човек може да запали свещичка и да се помоли за каквото си иска.

– В спомените ти как е Каменица?

– Като ранно християнско селище не го знам, но като турско Васил Кънчов го сочи в книгата си „Пътуване по долината на Струма, Места и Брегалница” – с 220 турци. Към 1965 година е брояло 391 души. Помня го селото по времето на кооперираното земеделие – в района му имаше само праскови над 800 дка, а сега има само из градинките на хората за лична консумация. Селото произвеждаше до 60 тона тютюн, а сега листото му е непознато.

– Какво прави Асен Иванов, когато се види без работа?

– Ами може да се приеме като хоби гледане на телевизия и най-вече мачове и други спортни програми. Към спорта си имам и малко мая, че като ученик в Селскостопанския техникум в Гоце Делчев бранех вратата на училищния футболен отбор, а после това правех и в тима на кресненското село Сливница.

Няма да пропусна и туризма. Със съпругата ми Антоанета обичаме да шетаме из Рила, Пирин, Малешевска планина. Прескачали сме и държавните граници с екскурзии в Гърция, Македония, Албания, Унгария, Румъния.

– С какви впечатления си от тези страни?

– Ами май там живеят по-добре, по не се мразят, имат повече старини и умеят да ги показват.

– С политика занимаваш ли се?

– Не се занимавам активно с партии и политика. За мен политиката е работата ми. Политиката обаче не ми е чужда – в смисъл на това да знам какво и що става и ще се оправяме ли.

– И ще се оправяме ли?

– Ще си послужа тук с един лаф, който го казваше навремето артистът Владимир Давчев от театъра в Благоевград: „Една циганка щяла да се омъжва и я питали девствена ли е, че се омъжва, а тя отговорила: „А дано, ама надали!”.

– Асене, вече си, така да се каже, в категорията на третата възраст, когато човек повече знае, но по-малко може, та как ще я караш?

– Ами не мисля да скръстя ръце. Ще се занимавам с овошките, с лозето. Пък и ще вкоренявам дивачки, ще ги облагородявам с калеми, па кое дръвче стане, или ще го харижа на някой приятел, пък може и да продам, че да нямам нужда към пенсията си от надбавките на Бате Бойко. Създаването на облагородени дръвчета е много благородна работа и много ме задоволява това, че от диво мога да правя питомно.

А друго какво? Ами само здраве! Семейно да сме добре, да ме спохождат приятели и аз да ги спохождам. Пък дано държавата ни тръгне към оправия!

В овощната градина през януари и февруари

Плодните дървета и ягодоплодните култури имат мно
го разнообразна фауна. В тях намират подслон през
зимата голям брой насекоми, акари, микроорганизми – бактерии и гъби. Общо фауната в овощната градина се разделя на 3 големи групи: вредни организми, които използват за храна културните растения; полезни организми – унищожават вредните организми, и инеферентни – само обитават градината.

През зимните месеци трябва да дадете превес на нехимичните (агротехнически и механични) превантивни методи с оглед да се получава по-чиста от пестициди продукция. Още повече че в малките овощни градини и в дворните може да се използват много нехимични методи, които са високоефективни. Механичните (културно-стопански) мерки, използвани в овощарството, са предимно предпазни и допринасят твърде много да не се допусне масово намножаване на неприятелите и причинителите на болести.
Най-ефективните и екологосъобразни механични мерки за опазването на овощните култури от вредители са следните:

– В почти всички овощни градини се наблюдават загинали или загиващи дървета. В тях презимуват множество вредители като корояди, дървесинояди, причинителите на съчмянката, огнения пригор и др. Те са предпоставка за заразяването на здравите дървета. Изкоренете ги и веднага ги изнесете от градината. Използвайте ги за гориво.
– Чрез санитарната резитба може да се ограничи развитието на редица гъбни и бактериални болести, на някои неприятели, които паразитират и презимуват върху овощните дървета и могат да причинят изсъхването на отделни клони или на цели дървета.
– При малините се извършва резитба в плододаващите насаждения, изсъхналите издънки се събират, изнасят се и се изгарят, за да се унищожат презимуващите в тях малинов агрилус, малинова галица, малиново комарче, малинова стъкленка и др.
– При касиса през февруари приключва резитбата за плододаване, изрязват се всички по-стари от 4 години счупени и изсъхнали заразени клони. В храст се запазват по 3-5 броя 4-годишни, 3-годишни и едногодишни издънки. Засадените през есента касисови растения се изрязват на 2-5 видими пъпки над почвената повърхност.
– За предпазване на стъблата на овощните дървета от пригор и измръзване стволът и дебелите клони се намазват с гъсто варно мляко, приготвено от 10 кг прясна гасена вар, 5 кг глина и 30 литра вода, преди настъпването на големите зимни студове. През зимата, в периода януари-февруари, в ясните слънчеви дни южната част на ствола се нагрява сравнително силно, но през нощта температурата се понижава много (минус 10 – минус 15 градуса) и в резултат на тези промени кората на мястото на слънчевото огряване се поврежда. Най-големи са пораженията при кайсията.
– Останалите по дърветата през есента мумифицирали плодове са носители на причинителите на опасни болести по овощните дървета. В тях презимуват болестите кафяво гниене, загиването на завързите по дюлята, огненият пригор по крушата и дюлята, както и нападнатите от бадемовия семеяд плодове. С пълното им обиране и премахване от градината се предотвратява до голяма степен заразяването от тези опасни болести през следващата година.
– Опадалите листа в много случаи са заразени от причинителите на струпясването по ябълката, крушата, бадема, от червените листни петна по сливата и други. Нападнати са от миниращите молци и други вредители. Под окапалите листа през зимата намират убежище редица вредни насекоми като крушовата дървеница, крушовата листна бълха, ябълковия златист хоботник, ябълковия цветопробивач и др. Поради това събирането и унищожаването след листопада на листата е една от първите важни предпазни мерки срещу неприятели и болести по овощните дървета. Листата се събират с гребла. Може също да се заравят с есенната дълбока оран, при условие че се прекопава и ивицата в реда и че през пролетта на тази площ се извършва само култивиране.

  • Старата и напукана кора по стъблото и основните клони е добро скривалище за различните неприятели и най-вече за плодовите червеи. Поради това тя трябва редовно да се отстранява със специални стъргалки, без да се засяга новата кора. Преди остъргването около ствола се поставя чаршаф или платнище за събиране на падналата кора. Тя се изнася от градината и се изгаря, за да се унищожат запашкулените в нея гъсеници, хоботници, акари и др.
  • Чрез изрязването, събирането и унищожаването на гъсеничните гнезда и яйцата на бялата овощна пеперуда и златозадката, които зимуват в зимни гнезда по клоните, на гъботворката и пръстенотворката, които зимуват в яйчни купчини, предимно по ствола и като яйчни пръстенчета по тънките клони, може да се постигне сигурно ограничаване на посочените неприятели.
  • През януари и февруари започва събирането на резници, които се използват за калеми при пролетното присаждане. Те се съхраняват във влажен пясък на сенчесто място в хладни избени помещения. Калемите се вземат от южната страна на короната от предварително маркирани здрави сортове и видове.
  • Полагат се грижи за стратифицираните семена, регулира се температурата и влагата в помещенията, а когато семената са в открити трапове, се предпазват от наводняване и гризачи. В южните райони при затопляне на времето може да започне засаждането им в семенилищата.
  • Преглеждат се окулираните през есента подложки в питомниците и се подготвят за преприсаждане тези, на които пъпките са пропаднали. В края на февруари в по-топлите райони може да започне преприсаждането. Не забравяйте да изрежете частта над присаждането. От това зависи силата на растежа на окуланта.
  • За да не се допуска изтегляне на младите, засадени през есента ягодови, малинови и касисови растения, почвата около тях се притъпква своевременно. Ако не извършите това, растенията заболяват и изсъхват.

Разговаря БОРИС САНДАНСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *