Един от българските великани в класическата борба Александър Томов стана на 70 години. Победител е в стотици схватки, с които го помнят не само у нас, а и по целия свят. Българският исполин и днес продължава да помага на спорта, а хората – където и да го видят, му се радват от сърце.
В родния му пирински край го наричат наследник на Спартак, а коронният му номер, с който печели по пет пъти световни и европейски титли, е прехвърляне през гърди, след което следва …туш. Житейската му витрина е обсипана с награди и отличия – медали, купи, плакети, спомени за слава, която изглежда непостижима във времето.
С физиката му няма как да не го забележиш. И днес е истински исполин. Благата му усмивка обаче може да разтопи всеки, който го срещне. Спортът ни обаче можеше и да се размине с бате Сашо/Сандо, както го наричат всички, които са имали досег с него. Въобще не си е и мислел, че може да стане борец. Като другите деца от родното село Склаве (до Сандански) ходи да бере тютюн и праскови, копае лозето… Но идва 1964-а – новините по радиото гърмят с победите на Боян Радев, Еньо Вълчев, Продан Гарджев в Токио, предават посрещането им на летището, а той слуша, залепен до радиопарата. Няма обаче никаква представа, че борбата ще го заплени.
Започва да тренира чак 16-годишен, когато идва да учи в училището по металургия в Ботунец, доста популярно през 60-те години на миналия век. В школата по борба към “Спартак” отива заедно с приятеля си Милчо Димитров и така попада при първия си треньор Веселин Маринов. Сашо е доста развит, едър, около 1,90. Но всяко начало е трудно. Борбата не е само блъскане, трябва и мисъл да усетиш кога можеш да “катурнеш” другия. Първото му състезание е републиканския турнир през 1967-а, където става пети и си тръгва от него със … счупена ръка. През 1969-а вече е в националния отбор. Идва първият медал от първия голям турнир в Лайпциг – сребърен. На другата година вече е първи на турнира “Никола Петров”. И като се започват едни победи…
Боян Радев, на когото се възхищава, е 7 години по-голям от него и той става не само един от хората, които му показват хватки в тренировъчните борби, а е сред най-близките му приятели. През 1971-а в София на първото си световно Сашо печели златото. Има един култов кадър, запечатен с камерите, който остава сред най-емоционалните в българския спорт. Това е моментът, в който Боян Радев понася на раменете си шампиона Томов и прави почетна обиколка на тепиха. И така пред препълнените трибуни в сектор “А” на стадион “Васил Левски” от раменете на този истински богатир 120-килограмовият Томов приема овациите на публиката, носен от двукратен олимпийски шампион! Еуфорията е пълна.
Много от победите на Сашо Томов са с туш. Статистиката показва, че от 70 победи в големи първенства 40 са завършили с туш, като 24 от тях са от хвърляне през гърди, пет от събаряне назад, три от поясни хвърляния, осем от контриране и затискане на съперника. Може ли да се забрави факта, че на три шампионата – два европейски и един световен, той побеждава всичките си съперници с туш. Може би най-плодотворна за Сашо е 1973-а, когато е световното първенство в Техеран. В Иран тогава се завихря истинска пустинна буря на тепиха. Всичките си срещи българинът завършва с туш точно за 14 минути и 48 секунди! Такъв рекорд никой не е правил преди Сашо. Неговата запазена марка – прехвърляне през гърди, всъщност на спортен език се нарича суплекс. За да го усвои брилянтно, са необходими изключително тежки тренировки. Тренира го непрекъснато, като използва специално чучело, което тежи около 40 кг. Ако човек го хвърли поне 10 пъти – може и свят да му се завие! А той го хвърля по 40, понякога и по 80 пъти. Така тренира бързината, сръчността и подвижността си. И този негов съперник, който има смелостта да направи взаимен захват в срещата със Сашо, веднага полетява и пада на тепиха от “четвъртия етаж”. Затова хвърлянията на Томов са оценявани с “гранд техника”.
Наследникът на Спартак е роден на 3 април 1949 година в село Склаве, недалече от Сандански. Цялата му спортна кариера е в клуба по борба към “Левски Спартак”. Сега той е негов президент.
Дванадесет години Александър Томов представя България пред света. На пет световни и на пет европейски първенства той е неоспорим крал при тежките борци и в чест на неговите победи е свирен химна на България. Има три сребърни медала от олимпийските игри в Мюнхен, Монреал и Москва. Именно тези три пропуснати шанса за олимпийско злато си остават най-голямата му болка. Четвъртият е по политически причини – заради бойкота на соцдържавите през 1984-а в Лос Анджелис. Има и още два сребърни и един бронзов от европейски. Световен студентски шампион, спортист номер 1 на България за 1979 г.
Днес исполинът с добро сърце продължава да подкрепя спорта ни. Мъжкарят плаче всеки път, когато българин застане на почетната стълбичка и заради него свирят “Мила Родино”.
Песен за Александър Томов
Има едно село – Склаве се нарича то.
Тук се роди и израсна Александър Томов,
Българска звезда в стил класическа борба.
Припев: Склаве, Склаве, хубаво село,
ти отгледа най-силното чедо.
Много юначни борци на тепиха той срази.
И на него друг равен няма на света.
Може би потомък славен на Спартак е той.
Припев: Сашо, Сашо, чудо на света.
Твоите победи радват нашите сърца.
Дето и да идеш ти, силен и смел бъди.
В борбата равностойна твърдо побеждавай,
на България достойно честта защитавай.
(написана октомври 1974 г.)
Исполинът от Склаве – един от най-успешните ни състезатели в класическия стил Александър Томов:
Не обичах да ходя на партийни събрания, като се видехме с братушките, сядахме да пием по чашка, един път с Боян Радев в Москва стигнахме до 6 бутилки
– Сашо, как живееш, с какво се занимаваш, откакто слезе от тепиха?
– Занимавам се със спорт, това ми е ежедневието. Не мога и няма да се откажа от спорта, с него ми е вързан пъпът. Аз съм в ръководството на спортен клуб “Левски”, председател съм на клуба по борба. Имам и някои други ангажименти, но главното е спортът.
– Получаваш ли пенсия?
– Да, вземам за възраст и отделно спортна пенсия – заради сребърните олимпийски медали. Плащам си данък върху втората.
– Коя е любимата ти хватка?
– Суплекса. С нея надвивах противниците. Преди години я демонстрирах в шоуто на Слави Трифонов, където бях поканен да участвам, но не на Слави, а на едно момче, което беше предварително подготвено. Разбира се, прилагах и други хватки, но най-вече суплекса. Не е трудно, като ги научи човек, свикваш да ги правиш с лекота. На тренировка отначало правех по 80-100 хвърляния с чучелото, после вдигнах бройката. Не ми беше лесно. Стоенето в мост също беше важна част от подготовката. Е, сега малко ме понаболява врата.
– Би ли участвал в световно първенство по борба за ветерани?
– Знам, че има такива първенства, но не участвам. Достатъчно съм ги тръшкал. Има момчета, които участват, стават шампиони. Все пак знам за какво става въпрос. Работата не е само да излезеш на тепиха, трябва да тренираш, да подготвиш мускулатурата си. Като излезеш да се бориш, не знаеш какво ще направиш, как ще тръгне срещата. Не съм имал много травми, но имам такива, които съм получил от вдигане на щанги, като например дископатия. Още в самото начало си счупих ръката. Срам ме беше да се прибера на село при нашите.
– Поддържаш ли приятелства с големи борци от доброто старо време?
– Разбира се. Сядаме от време навреме на чашка, като се видим. Запазили сме голямо уважение един към друг. И досега си спомням грешките, които съм правил в някои срещи. Срам ме беше, когато губех среща, но в спорта човек трябва да се учи и от хубавото, и от лошото – като загубиш, да си кажеш къде допуснах грешка. В крайна сметка това е борба, не е балет. А като се виждахме с братушките, пийвахме водка. Един руски журналист беше писал в някакъв вестник, че съм пияница. Намерих му телефона, обаждам се и му викам, господине, ти познаваш ли ме? Не, отвръща той. Във вестника пишеш, че съм пияница, откъде знаеш? Ами така ми казаха, вика, извинявай. Смятам, че е нормално да удариш една-две чаши, но не и цяла бутилка. С братята руснаци се случваше понякога, на кой не му се е случвало! На едно първенство за европейската купа бяхме с Боян Радев в Москва. Вика ми, Сашо ела да пийнем водка със сельодка. Шест бутилки изпихме двамата. Бях на 38-40 години. Тялото ми гореше, стоях под студения душ, докато се оправя. Оттогава не съм правил такива глупости. Не е геройство, беше чисто мъжки експеримент. А Боян беше страшно силен, в Мексико през 1968 г. ги мяташе и в най-тежките категории. Няма да забравя, преди да стана за пръв път световен шампион, дойде при мене и казва – ако ти взема точка, ще станеш световен. Взе я.
– Има ли голяма разлика в тренировъчните методи днес и по твое време?
– Има. Според правилника, който беше в сила до скоро
, срещата по-скоро се решаваше в партер, отколкото от стойка, уж за да бъде борбата по-атрактивна, но се получаваше обратното. Сега новият президент на международната федерация по борба промени някои неща и смята да продължава в тази посока, за да направи борбата по-привлекателна и зрелищна. Някога на тренировките един добър борец можеше да има повече партньори – по 4-5, а днес да имаш трима е лукс. Пускаха ми ги един след друг, променяха ми тактиката, докато сега не е така. Освен това намалиха броя на категориите от 10 на 7. Тогава имаше 40-50 човека спаринг партньори за всички категории.
– Какво би казал за днешните треньори?
– Сега също има добри треньори, макар и по-малко. В класическата борба се открояват Армен Назарян, Янко Шопов, в свободната – Валентин Райчев и Георги Енчев, който беше олимпийски и световен шампион. Но някога в България имаше 15 отбора, а сега няма такава клубна база.
– До каква степен в тренировките се набляга на силата?
– Силата е много важна за бореца, но не мога с точност да кажа какви тежести вдигат момчетата. На времето доста тренирах с щанги, от лежанка правех серии със 140 кила, не е кой знае колко, но ми беше достатъчно за борбата, вдигах 270 кила мъртва тяга, кляках с 300 килограма.
– Имаш ли политически амбиции?
– Бягам от политиката, но мога да кажа, че съм помагал. Навремето през 1971 г. ме приеха член на БКП. Бях станал вече световен шампион, и ми направиха забележка, че не съм присъствал на партийни събрания. Казах им – кое е по-важно, да стана световен шампион или да ходя на партийни събрания?
Назаем от nabore.bg
