Македонка – съпругата на ветерана журналист Асен Вълчанов, с когото гонят 95-ата си годишнина, разкрива тайната на здравото семейство: Щастливият брак се крепи с търпеливост и кротост, макар да съм зодия Лъв, се научих да отстъпвам

Асен и Македонка Вълчанови, една забележителна двойка на 94 години, живеят неотлъчно един до друг в радост и болезнени изпитания. Питам какво изпитват след многото години съвместен живот и те без колебание ми дават общия си отговор: Вече 65 години ги владеят едни и същи чувства на любов, на другарство и топлина, на привързаност и грижа един за друг. Подобни думи в условията на емидемична, социцална и личностна криза звучат като откровение, затова естествен е интересът ми как се справят с коронавируса. „За нас като възрастни – признават двамата – е по-трудно и опасно, но се стараем да спазваме правилата за безопасно общуване и дезинфекция”.

 През богатия си житейски път Асен и Македонка Вълчанови са научили своя най-важен урок: да не скланят глава пред трудностите и несгодите, да споделят тревогите си един с друг, да са силни и твърди. А най-важното, уверяват, си остава семейството.

Асен е роден в Дупница, но родът му произхожда от с. Розовец, Пловдивско. От Розовец идва и фамилното име Вълчанови. Асен пояснява: „Ние сме многоброен род. И днес в Розовец стоят запазени къщи на Вълчанови. Има издадена книжка за това китно селце в Пловдивско”.

Македонка е от Петрич. Нейната майка е издънка на големия род Калибацеви. „Бежанци са от Кукуш – уточнява Македонка. – Баба ми е изгоряла жива при опожаряването на града, защото е била на легло и не е могла да избяга заедно със семейството”.

Преди няколко години Македонка отива с братовчедка си Тинка Калибацева на екскурзия в Гърция, „…за да се поклоним пред паметта на предците ни и да видим този някогашен български град. Моите роднини правят родословно дърво, очаквам с нетърпение родова среща!”, вълнува се съпругата.

Асен е завършил „Немска филология” в СУ„Св. Климент Охридски“. Трайно се е свързал с немския език и култура. Македонка се е образовала като специалист по микроскопска диагностика в клинична лаборатория и на професията посвещава целия си трудов живот. Работи дори и след пенсия.

Началото на голямата любов между Асен и Македонка е белязано с вълнения и романтични обстоятелства. Естествено, Македонка е по-склонна да разкрие подробности от първите им чувствени трепети: „Срещата ни беше случайна. Запозна ни колежка при служебна командировка на Асен в родния ми град. Започнахме кореспонденция, Асен ми изпрати и материал за Петрич, написал го като журналист във вестник „Пиринско дело”. Привлече ме най-вече изключителната му ерудираност и култура във всяко едно отношение! Разбира се, беше и много красив!”.

Любовта от първите им писма и срещи продължава и до днес. Двамата се радват на дъщеря си Марияна Балабанова – преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски”. С нея се виждат всеки ден. Внукът им Асен също много помага на баба си и дядо си, а те посрещат и внуците Михаил и Ася, които живеят извън Благоевград. През последните години са се увеличили и правнуците, които също гостуват на необикновените си баба и дядо.

Асен Вълчанов бе един от първостроителите и стълбовете на окръжния всекидневник „Пиринско дело”. За свързването си с вестника разказва: „Завърших военната си служба, прибрах се в Дупница и се нуждаех от работа. Имах наклонност към писане, разбрах, че в Благоевград се прави вестник и кандидатствах за място”. Доста години той завежда икономическия отдел. „Тогава – заявява Асен Вълчанов – Благоевград имаше истинска икономика…”. В онова време вестниците и радиото са основните канали за информация. Телевизията навлиза малко по-късно. И защото младият журналист имал разностранни интереси, не стеснявал изявите си само в икономически теми, пишел за явления в различни области на живота и културата. Владеенето на езици, най-вече на немски и руски, му помагало да бъде повече информиран. „Пиринско дело” имаше партньорство с регионалния вестник в Нойбранденбург, ГДР – споимня си Асен Вълчанов – и на няколко пъти бях в Русия и Германия. Проучих опита в съответните редакции и успешно го прилагах в благоевграското издание. Слушах и радио „Дойче веле”.

Македонка Вълчанова посветила на здравеопазването в Благоевград 45 от най-дейните си години – била лаборант в химическа, паразитологична, микробиологична и клинична лаборатория. Като ценен специалист, продължила да се труди още цяло десетилетие след пенсионна възраст. С носталгия си спомня: „Работих в прекрасен колектив. Преболедувах оставането ми вкъщи…”.

Македонка неизменно споделяла и творческите вълнения на съпруга си. „Асен ми четеше материалите си, винаги заедно ги обсъждахме”. Не е било леко, признава всеотдайната житейска спътница, защото писането изисквало абсолютна тишина вкъщи.

Питам дали нещо е накърнявало свободата на

писане и отстояване на гражданските позиции на Асен Вълчанов. „И да, и не. Журналистическата професия беше на почит, работехме и живеехме в добри материални условия”. Получавали почти безпроблемно достъп до информация, писали и щекотливи материали. „Но, разбира се, имаше и цензура от партията – не скрива Асен. – При един особено критичен мой материал за председател на ТКЗС се стигна до сериозно напрежение и статията беше спряна”.

А дали ветеранът вижда съществена разлика между

журналистите от неговото време и сегашните колеги? Уверява, че винаги се е старал да спазва журналистическата етика, да отстоява гражданските си позиции, да пише вярно и точно. Независимо от цензурата, наградили го с приза „Златно перо за журналистика“. Той вярвал в идеята, че държавата наистина се грижи за хората. „Днес има будни, честни журналисти – убеден е Асен – но и много, които се занимават с жълтини или отразяват крайно пристрастно. Дори на моменти ми се струва, че сега цензурата е по-голяма – тази от страна на собственика, на влиятелния политик, на рекламодателя”. За Асен Вълчанов не подлежи на съмнение, че в България разследващата журналистика трудно пробива, а платените медии са превърнали много от колегите му в придворни глашатаи. „Казвам го с болка – настоява ветеранът – струва ми се, че не взехме поука от уроците на миналото”.

Македонка допълва изповедта на своя мъж: „И аз имам не една изразена гражданска позиция, но все пак журналистът в семейството беше един”. Това ме кара да я питам какво според нея е същественото, което е давало облик на Асен Вълчанов като вестникар и гражданин. „Работеше неуморно, пишеше големи обзорни статии за икономическото развитие на окръга, четеше много и винаги в публикациите изразяваше позицията си чрез негови афоризми, чрез латински сентенции или мисли на известни хора от миналото”. И развеселена си спомня как Асен често забравял битовите си вещи у дома, но никога не забравял сентенциите и немските поговорки.

И до днес е изумително влечението на Асен Вълчанов към немската култура. От малък бил запален по немския език. При посещенията си като журналист в Германия немците му станали още по-близки. Благодарен е, че прихванал от тяхната отдаденост на реда и чистотата. Днес има богата библиотека с немски книги, познава и обожава творчеството на немските писатели и поети. Декламира стихове на Гьоте и Хайне, пее на немски песните на Шуберт. „Тази любов предадох и на внуците си. Асен, който е кръстен на мен – уточнява ветеранът – живя 6 години в Берлин. С него често си говорим на немски, а той признава, че и до днес има на какво да го науча”.

Когато навършил възрастта, в която човек принудително се оттегля от активна работа, Асен Вълчанов е нямал нагласата да се откаже от любимото си поприще. Имал желание и сили да продължи с журналистическите си занимания и след пенсионирането, но поради тежко очно заболяване прекъснал с професионалното писане. „Много пъти съм казвал на внуците – развива мисълта си ветеранът – че журналистът остава такъв, докато е жив. Ето защо и до ден-днешен продължавам да се вълнувам от случващото се у нас и по света. А доскоро диктувах мисли на Македонка, тя все още вижда добре”. Доскоро е пишел и афоризми, сега най-вече слуша класическа музика със слушалка. Не може вече да се справя с книгите, но съпругата вечер му чете, предимно поезия на Багряна, Вапцаров, Пенчо Славейков и др.

Македонка подсилва емоционалните разкрития: „Сега, макар че почти не чува и не вижда, има нужда от занимания с четене и музика. Поддържам паметта му с разговори. И макар да е трудно, не мога да си представя живота без него!”.

В този ред на откровения, естествено е да попитам на какво се дължи дълголетието на семейната двойка, застанала пред прага на общата им 95-годишнина. Македонка не се колебае: „На спокойствието у дома и семейния уют, на уважението и грижата един за друг”. Изтъква неотменните им семейни ритуали: заедно да се хранят и яденето им неизменно да е здравословно. Дори когато единият е бил навън, другият не е сядал на масата без него. Не пропускат да пият билков чай. Не се лишават и от следобеден сън. Непрестанно се разхождат, но заради възрастта ходенето им вече е по-кратко.

И най-вярващите в романтичната безметежност не биха допуснали, че животът на Асен и Македонка Вълчанови е бил огърлица само от красиви преживявания. „Имахме много скръбни моменти – не крие Македонка. – Дъщеря ни остана вдовица с две малки деца на 29 години. Загубихме син. Но любовта ни направи силни, за да издържим и помагаме на близките си”.

Рецептата на Асен и Македонка Вълчанови за радост,

хармония и разбирателство е изстрадана в дълголетието на техния семеен съюз и затова е изречена кратко от съпругата: „Търпеливост и кротост. Той е по-избухлив, изнервен е от физическото си състояние. Аз, макар и да съм Лъв като зодия, се научих да отстъпвам, да го успокоявам”.

Асен и Македонка не спестяват своите вълнения за бъдещето. Македонка ги вижда така: „Пожелаваме си да сме все още със „здрави” глави и крака! Да сме духовна и емоционална подкрепа на близките си в този тежък за всички ни период!”. Асен Вълчанов рисува мислите си с тъмни и светли краски: „Разочарован съм от управлението на държавата ни. Безпокоя се за бъдещето на народа ни. Следя новините постоянно. Не знам какво ни чака, но с Македонка се молим да продължим заедно още, за да видим и най-малките ни правнуци да тичат около нас, и да проговорят. Може би на немски! Шегувам се”.

Идва Бъдни вечер и е чудесно да пожелаем на Асен и Македонка Вълчанови да им се сбъднат всички мечтани очаквания!

ВЛАДО КАПЕРСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *