Малтийка откри рая в бобовдолското село Голема Фуча, не може да се насити на зеленината и спокойствието, в Банско видяла сняг за първи път в живота си

Малтийка се засели на хиляди километри от дома си в малкото бобовдолско село Голема Фуча. 33-годишната  Кристина Валетти  пристига преди няколко години, следвайки сърцето си и любимия мъж Симеон. Младата двойка има момиченце на годинка и половина – София. Репортер на „Струма” се срещна с малтийката в Голема Фуча, която бе любезна да разкаже своята житейска история, която я довела в България.

– Здравей, Кристина! Кой вятър те довя в Голема Фуча, що за  мъж е този, заради който си се преместила да живееш на хиляди километра от родния си дом в Малта и щастлива ли си тук?

– Приятелят ми Симеон е човекът, заради когото се преселих в България. С него се запознахме през 2014 г. Той работеше като барман в едно заведение в Малта, а аз бях управител. Беше ми интересен събеседник. Разказа ми за България, дотогава не знаех почти нищо за страната ви. Разказа ми за живота по време на комунизма и как живеете сега, при демокрацията. Стана ми интересно… През 2015 г. си станахме по-близки, а през 2017 г. Симеон ме доведе в България за първи път. Първата ни дестинация беше Банско. Влюбих се в този град и в Пирин, а  впоследствие и в Рила. Видях различна култура от нашата в Малта. За първи път видях сняг и беше голяма емоция за мен. При нас, в Малта, климатът е друг, има само пролет и есен. Тук имате четири сезона и е красота.

– Разкажи нещо за себе си, какъв беше животът ти в Малта?

– В Малта съм завършила за учител на деца с проблеми и съм инструктор по въздушна йога. Малта е един остров, пренаселен с много хора. На него живеят около 600 000 души, от които 20 000 са българи, предимно работят сезонна работа. И приятелят ми Симеон беше дошъл на сезонна работа. В момента е пак в чужбина на работа, но не в Малта.

–  От колко години живееш в Голема Фуча, как се справяш сама жена с малко дете?

– От 2017 г. живея в селото и съм щастлива. Не ми липсва нищо, въпреки че няма магазин. Веднъж седмично отивам в Дупница и пазарувам всичко необходимо за вкъщи. Сама отглеждам зелунчуци в градината. Съвети ми дава съседката баба Лили. Засаждам всичко – домати, пипер, рукола, моркови… каквото се сетите. Докато спи дъщеря ми, аз съм на двора и в градината. Засадила съм много цветя и обичам да си пия кафето сред цветята и природата. Малта не ми харесваше толкова, затворен си в един остров, а тук има широта, планини, зеленина… всичко е мое. Съседката баба Лили ме нуачи да обработвам градината и съм много доволна. Всеки ден ходим с детето при нея на гости. Тя се радва много на София, води я при кокошките, из градината… Детето ми трябва да живее спокойно и да познава и животинския свят. Ходим и при съседа дядо Васил. Той е сляп и му помагам да храни магарето и кокошките. Той много обича дъщеря ми. Зимата я качва на шейната и я вози по снега из двора, а тя е щастлива. Така си живеем на село, спокойно, без шум от автомобили, без много хора. В Малта като отворя прозореца, виждам само хора да щъкат нанякъде. А тук, в Голема Фуча, виждам само зеленина.

– Каза, че произвеждаш зеленчуци, готвиш ли?

– А, да, обичам да готвя. За Великден сама омесих козунак и го опекох, стана пухкав.

–  Каква  кухня харесваш – малтийска, английска или българска?

– Готвя всякакви ястия от всякаква кухня. Любимото, което приготвям, е запечен свински джолан на фурна със зеленчуци. Обожавам шопската салата.

– Спомена, че си йога инструктор. Намираш ли време с малката да медитираш и да се упражняваш?

– Не разполагам с много време покрай малката и не правя често упражнения, но обичам да се разхождам по зелените ливади около къщата ни. В Малта няма толкова зеленина, тук, докъдето ти вижда окото, все е зелено, красота.

– Все пак не ти ли липсва родният край?

– На моменти ми липсва. Там е майка ми, която ме чака да отида. През юли отлитам за Малта. Досега съм си ходила само веднъж. Детето ни се роди в Малта и на 19-ия ден след раждането му се пренесохме в  Голема Фуча.

– Малката София на какъв език я учиш да говори?

– В Малта се говори малтийски и английски.Уча детето си на български, малтийски и английски. И се разбираме добре и на трите езика. Възпитавам я да е учтива още сега, нищо че е на 1,5 г. Да казва „благодаря”, „заповядай”… това е част от елементарното възпитание на човека.

– Мечтаеш ли някога да се върнеш да живееш в родината си?

– Не! Тук, в България, ми харесва. Ще ходя на гости на майка си, когато мога. Аз свикнах да живея в Голема Фуча. Даже зная част от историята на селото. Дядо Васил ми я разказа. Защо има две села – Голема и Мала Фуча. Един баща имал двама синове. Разделил им имотите и изпратил единия да живее в горната част на имота, а другия, по-малкия, в долната част. Та за това двете съседни села носят имената Голема Фуча и Мала Фуча, завършва разказа си малтийката от Голема  Фуча Кристина Валетти.

ЙОРДАНКА ПОПОВА 

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *