HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

МАНАСТИРСКО АГРОНОМСТВО! Монасите от Копиловци засадиха краставиците, гонят вредителите по зеленчуците с бабини цветя, нямат провал на реколта и се шегуват: Само бананите не ни се получиха

С „Христос Воскресе!” посрещнаха екипа на вестник „Струма” братята земеделци от манастира „Благовещение” край кюстендилското село Копиловци. Последователи на стария стил на календара, освен промяната на празниците мъжете в черно не признават и смяната на часовото време. Така че уговорката ни бе според техния часовник, т.е. един час назад.

В двора на трактор-радосеялка идва самият игумен отец Касиан. „Вече съм на години и братята много-много не ми дават да се натоварвам, но аз не слушам, не мога да не отида на полето. Ето, миналата нощ до четири часа през нощта пръсках овошките. Сега също използвах, докато те закусят, да свърша нещо. Аз все още не съм закусил, но има всичко – и мляко, и сладко“, казва духовникът. И докато разговаряме с него, го спира един брат, който търси съдействие да отиде да нагледа пчелините в района на село Жабляно.

„НА ПРАКТИКА НИЕ РАБОТИМ НА ПРИНЦИПА НА СТАРИТЕ ЗЕМЕДЕЛЦИ, КОИТО НИ УЧАТ НА ЗАТВОРЕНИЯ ЦИКЪЛ НА ПРОИЗВОДСТВО И ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО.

За да има овощарство, трябва да има и оборски тор, затова са животните. Какво представлява затвореният цикъл – използваме отпадъчните продукти от овощарството, от зеленчукопроизводството, имаме и кокошки, излюпват се пиленца, вече дадоха три поколения, така че нищо не се изхвърля. Вече имаме над 200. Отглеждаме две кравички и една юничка, радваме се на две телета, те се обаждат от време на време – коментира Касиан. – За да има един хубав естествен цикъл, тези неща се допълват, особено в наше време, когато искаме да произвеждаме чиста продукция”, уточнява мъжът.

До малкия обор с кравите, които носят имената Алпи, Ива и Жарсе, лежи коте. То има и своето предназначение – да гони мишките. В балкана, в района на село Жабляно, пък имали още 13 крави. Те са от породата „Монбиляр”, широко разпространена в Швейцарските Алпи.

На агрономство Касиан се научил от баща си, който по професия бил такъв. И наистина – посрещат ни стройни редици от красиво окроени фиданки, опънати като под конец. Насажденията са от кайсии, праскови, ябълки, круши и череши. Напук на останалите земеделски производители, братята обаче не се оплакват от лошите години. „Ние сме свикнали да благодарим за всичко. Ясно е, че всяка година има различни атмосферни аномалии, затова сме заложили на различните видове овошки и ако едните не дадат плод, то от другите задължително ще има. Сега например на сто процента тотално е унищожена продукцията от кайсии и праскови.

„АНОМАЛИИТЕ НЕ НИ ПРАВЯТ ВПЕЧАТЛЕНИЕ, ИЛИ ЩЕ ИМА ГРАДУШКА, ИЛИ ЩЕ ИМА СЛАНА“,

казва Касиан. Другото обаче ще компенсира. Касиан казва, че е в изпълнителния сектор, но грубо изчислява, че овошките са на площ около 100 декара. „Отглеждаме всички възможни плодове, не винаги климатът позволява, ако насадим само праскови“, казва духовникът.

Зеленчуковата градина също е огромна, а монасите сами произвеждат разсад за продукцията. Там има всичко – домати, чушки, зеле, пипер, лук, краставички. „Обикновено засаждаме картофи на около 100 декара, сега бързаме да засеем пролетниците, сеем просо за кокошките, люцерна за кравите“, обяснява Касиан.

Спанак, марули, лук и репички от манастира са се превърнали в най-търсената продукция на столичния пазар. „Беше правена проба на марулите и се оказа, че нашите са най-хубавите. Хората идват на място тук, в манастира, за да си купят от нашата биопродукция. Продаваме предимно на столичния пазар, за Кюстендил не ни остава време, а и хора не ни достигат. Толкова сме заети, че трудно отделяме братя от полето, за да отидат да продават на пазарите“, казва Касиан.

На място в Копиловци има и 3 пчелина, а също и в Жабляно.

„ЕДВА 10 ЧОВЕКА СМЕ, ИДВАТ РАБОТНИЦИ ДА НИ ПОМАГАТ, НО СЕ ОКАЗВАТ НЕСЪВЕСТНИ, НЕ СА ОТГОВОРНИ, СВИКНАЛИ СА НА ПРИВИЧКИ ОТПРЕДИ ВРЕМЕ,

на други условия – да не работят, но да получават. Не го работят със сърце, с желание“, казва Касиан.

За резитбата също не намерили хора, но въпреки това се справили сами. Цяла зима кроили и резултатът е налице. Сега не се наложило да палят слама, за да предпазят овошките, въпреки че около дръвчетата се виждат струпани. Така спасили преди две години реколтата от праскови. „Срещу снега и студа нищо не помага – пада и унищожава всичко. Не кандидатстваме по програми пред Държавен фонд „Земеделие“. Имахме една за „Млад фермер“, но тя не се реализира. Дори заложихме дръвчета, но на втория транш не се получи, особености на самия човек, както и да е, не взимаме пари от субсидии“, допълва Касиан.

Цялата продукция е био, дори идвали аспиранти да правят своите проучвания. Научили се на стари технологии, намерили книги от миналия век, където всичко си било показано – как се прави бордолезов разтвор, начини да се справиш с мъхнатия бръмбар.

„Слагаме сини легенчета до дърветата и това спасява. Казах дори и на един съсед, че това е спасението, а той ходи и пръска дръвчетата с препарати, които са опасност за нашите кошери, тъй като са точно там. Ходи, пръска и пак не помага, мъхнатия бръмбар го има по неговите насаждения. А ние почти през всяко дърво сме сложили такива легенчета. Имаме дори по 50 бройки, просто е доказано, че синият цвят ги привлича“, казва Касиан.

Овошките пръскали със специална микронизирана вар, предпазваща от корояд. „Тя е немска и много особена, с най-различни съставки. Предпазва и от огнен пригор“, обясняват братята земеделци. Кроенето също е направено красиво, няма стърчащи клони, всички имат еднаква форма, слагат сезал, така че да не отиват встрани.

„ТРЯБВА ВСИЧКО ДА СЕ ПРАВИ С ЛЮБОВ, ИНАЧЕ НЕ СТАВА“, КАТЕГОРИЧНИ СА МОНАСИТЕ.

Всички дървета са в един вид.

Най-новото, с което започнали, са кокошките, птичият грип не ги притеснява. Консултирали се с най-добрите ветеринари и акцент поставят върху храната. Не разчитат само на просото, ами варят дори и черен дроб, всичко както си било по учебник. Третото поколение пиленца са 80, вече дори и разширяват двора за кокошките. Продали много яйца и за отминалия Великден, стигнали дори и за малки пиленца. Давали им по 10 яйца на ден.

Прасе и коза обаче Касиан се зарича никога да не отглежда. „Коза мога да гледам само на снимка, и то вързана на въже“, казва той. Овце имат в другия манастир край Жабляно, направили си и малка мандра за собствени нужди.

Освен тънкости за справяне с вредителите по овошките братята имат такива и за зеленчуците. Под оранжерията, която е огромна, вече засаждат цвете, което да пази от болести. Доматите вече ги засадили, а останалия разсад продават по 50 ст. коренчето. Цветето се казва тагетис, което още навремето старите баби садили по градините и хората се чудили защо. То гони листната въшка, белокрилка, които са основните вредители за зеленчуците, разяснява ни друг брат, когото наричат Иван.

Сред насажденията с краставици братята слагат растението латинка. Използват също и цвете, наречено пиретрум, отделящо вещества, прогонващи инсектицидите. „Бабите са били по-добри агрономи“, категорични са братята.

Няколко култури се слагат на едно място – домат паралелно с чесън. „Чесънът също гони вредителите, има си други свойства. Спазваме правилото да обръщаме насажденията, ако тук са били краставиците, а там доматите, сега сме ги разменили. Но по принцип използваме оранжериите и за зимно производство – марули, спанак, лук, чесън и моркови, после слагаме разсад. Сега сме оставили обръчи за всеки случай, ако падне студ. Капковото напояване пък остава единственият начин за справяне със сушата“, казва Иван.

Братята използват и специален найлон за покриване на разсада, той е сребрист на цвят и също гонел насекомите белокрилка и листна въшка. Жълтото също имало такива свойства.

„НЯМАМЕ КУЛТУРА, КОЯТО ДА НЕ СЕ Е ПОЛУЧИЛА“,

казва Иван и добавя на шега: „Само бананите не се получиха“. С компетентностите си човек си мисли, че този брат сякаш е завършил агрономство, оказва се обаче, че е банкер по професия и идва от Плевен. Запалил се по един от братята на пазара в София. „Тук дойдох на агрофитнес“.

Под оранжерията има и разсад за дини, дори ги засадили, виждат се и безколови домати за лютеничка. Всичко е с табелки – чете се „биволско сърце”, сортът на едни от най-хубавите домати. Парадокс е, че навремето хората са ходели по манастирите, за да хранят монасите, сега е обратното. „При нас идват хора ние да ги храним“, допълва Касиан.

„Ние не продаваме биопродукцията си по-скъпо, за нас е важно хората да са здрави. Дори на съсед по парцел му предложих само да си плати препаратите, за да му напръскаме. Той пита: „Колко ще струва?”, аз казвам: „Трудът и пръскането безплатно”, и изчислявам 80 лева. На него пак му се вижда скъпо. А аз му викам: „Абе, човече, с това ще изкараш 5 тона ябълки и ще забравиш да си вземеш пенсията“, възмущава се игуменът.

Техниката е в двора на манастира, когато се наложи ремонт, сами си поправят машините. Наскоро купили и комбайн, защото изчислили, че така ще им излезе по-евтино. Извън строя вече били два трактора и се надяват в най-скоро време да си ги отремонтират. „Ние сме на принципа „Направи си сам“, шегуват се в манастира.

ГЕРГАНА ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *