МВЕЦ край Сандански на общинския съветник Рашко Динков пред затваряне заради отказ на Басейнова дирекция да продължи разрешителното за водоползване

Благоевградският общински съветник Рашко Динков бе „на косъм” да загуби печелившия бизнес с МВЕЦ, който има край санданското село Ново Ходжово. Причината е, че Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ отказа да продължи разрешителното за водоползване на фирма „Хидроенерджи-БГ“ООД, в която съдружници са тримата братя Рашко, Милен и Илиан Динкови. Разрешителното за водовземане от река Пиринска Бистрица било издадено през 2014 г. с цел производство на еленергия от МВЕЦ-а, който се намирал в землището на село Ново Ходжово. След изтичане на 5-годишния срок от благоевградската фирма подали заявление за продължаване срока на действие на разрешителното, но получили  отказ от Басейнова дирекция с мотива, че определеното място за водовземане попадало в границите на две защитени зони „Среден Пирин – Алиботуш” и  „Мелнишки пирамиди“. Интересното е, че двете защитени зони били обявени като такива с решение на Министерски съвет през 2007 г., но това не било пречка при издаване на разрешително за водоползване на фирмата през 2014 г. Управителят на дружеството Милен Динков обжалвал отказа на БД “Западнобеломорски район“ в Административен съд, като в хода на делото е назначена съдебно-екологична експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че определянето на границите на защитената зона става със заповед на министъра на околната среда и водите, в която се описват имотите, попадащи в зоната, и общата й площ, но такава по отношение на „Среден Пирин – Алиботуш“ липсва, и МВЕЦ-ът не е включен в нейната територия. За другата защитена зона – „Мелнишки пирамиди“, пък няма изработен и влязъл в сила план за управление, като в нея няма местообитания или биологични видове, за които поддържането или подобряването на състоянието на водите да е важен фактор за тяхното опазване.

На база експертизата съдия Димитър Узунов приема, че след като мястото на водоползване на МВЕЦ-а не е включено в защитената зона „Среден Пирин – Алиботуш“ и по никакъв начин не засяга животинските видове в защитена зона „Мелнишки пирамиди“, то няма основанието за постановяване на отказ. С тези мотиви той отменя решението за отказ и връща преписката за ново разглеждане в Басейнова дирекция, която е осъдена да плати 1550 лв. разноски. Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

В Административен съд има няколко идентични дела, преди време „Струма“ информира за случая на бизнесмена от Кресна Димитър Христосков, който получи отказ за удължаване на разрешителното за водоползване от Басейнова дирекция  за МВЕЦ край Стара Кресна заради това, че попадал в защитени зони по програма „Натура 2000“. Парадоксът е, че тези защитени зони са били въведени от МОСВ по времето, когато бизнесменът вече е стартирал инвестиционния си проект и срокът на разрешителното му за водовземане с цел производство на еленергия е удължаван от 2007 г. 3 пъти от РИОСВ, но при четвъртия получил отказ от Басейнова дирекция.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. бай Курти

    Стига са цицали грешни пари, а населението да страда от безводие! Аман от “бизнесмени”-имбецили!

    Отговор

Оставете коментар за бай Курти Отказвам коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *