Медсестрата от барикадите – ЮЗУ възпитаничката Мая Илиева от Радомир

Мая Илиева е родена през 1974 г. в Радомир. Завършила е Техникум по електротехника и Полувисшия медицински институт в Благоевград. Впоследствие се дипломира с бакалавърска степен по социални дейности за работа с деца в Югозападния университет. Започва работа през 1996 г. в кардиоинвазивния сектор на Окръжната болница в Перник. От 2000 г. започва работа в сърдечната реанимация на Националната кардиологична болница, а от 2007-а постъпва в кардиохирургията на „Токуда”.

Справедлива и пряма. Така накратко се самоопределя Мая Илиева – предводителката на белите престилки. Тя влезе в обектива на общественото внимание преди една година, когато оглави протестите на медицинските сестри и на практика стана техният лидер. Заради това беше уволнена от болницата, в която работеше. Преди месец обаче съдът реши, че това не е правилно. Затова решихме да ви разкажем за медсестрата от барикадите.

За хората, които я познават, а и за тези, които я знаят само от публичните й изяви, е пределно ясно, че в нейно лице насреща си имат човек, безкомпромисен към неправдата и двойния стандарт. За нея черното няма нюанси, което съвсем не означава, че е черногледа. Сред приятели е душата на компанията. Просто тя е свикнала да назовава нещата с истинските им имена и да се раздава докрай за кауза, която е припознала за разрешаване на определен обществен проблем. Такъв проблем за нея е положението на медицинските сестри – неадекватно заплащане, което не навсякъде стига дори минимума по Колективния трудов договор от 900 лева.

„Откровеността не рядко ми играе лоши номера,
но не мога, а и не искам да се променя, казва Мая Илиева. – Вече има хора, които имах за приятели и близки, дистанцираха се от мен. Първоначално ми беше болно, но сега си давам сметка, че е по-добре да имаш по-малко, но верни, отколкото много, но недотам верни приятели”, въздъхва Мая Илиева. Тъжно й е, че макар и да поддържа отношения с тях, искреността помежду им е изчезнала. Надява се, че решенията на съда по делата, които води, ще ги увери в нейната правота. 

Тя осъди болница “Токуда” заради това, че беше уволнена от лечебното заведение. Делото е на първа инстанция и подлежи на обжалване. По-късно тя започна работа в държавната Белодробна болница в София, но беше отстранена и от там. Илиева има намерение да съди и това лечебно заведение.

Сега изцяло се е отдала на организирането
и структурирането на Синдиката на българските медицински специалисти след регистрирането му в съда. За по-малко от година вече са сформирането 16 секции в страната. Пандемията обаче забави създаването им и на други места. На съмишленичките си, особено на първите в протестите, тя вярва безрезервно.

„Разбира се, вярвам и на семейството ми, което ме подкрепя в нелеките ми дни и нощи, особено по време на протестите”, казва Мая Илиева. Съпругът й е полицай. Случвало се е той да е дежурен, когато тя е на площада да защитава правата на съсловието. Затова и често пъти се шегуват със семейните приятели, че са

мъж и жена от двете страни на барикадата.

Това отстояние обаче не им пречи да организират домашните задължения прецизно, често пъти с точност до часове и минути. Така двамата са се уговаряли и редели дежурствата си по време на извънредното положение, за да има кой да е с дъщеря им, която завърши трети клас online.

Да играе баскетбол или да прави дълги преходи в Родопите са нещата, които Мая Илиева прави с удоволствие.

„Обичам българската природа и съм възмутена от цялата си душа на застрояването по Черноморието и мръсотиите, които някои хора си позволяват да изхвърлят в планините”, ядосва се медицинската сестра. Заради тази си любов към родната природа, а и желанието да отгледа детето си в България тя се е отказала от примамлива възможност за работа в чужбина.

Докато е в наследствената къща на село,
където семейството обича да си почива през уикендите, Мая Илиева все си намира работа в градината. Определено близостта със земята й действа релаксиращо и зареждащо. Затова и се старае всеки път, преди да потеглят обратно за София, да окопае някой храст или просто да засади цвете. Признава си обаче, че дори когато работи, пак мисли за нещата, които й предстои да постигне за медицинските сестри, най-важното от които е да станат пълноправни в преговорите за подписване на Националния рамков договор. Илиева не е очарована от промяната на Закона за лечебните заведения, който вече дава право на медицинските сестри да работят самостоятелно, организирайки се в свои професионални практики. Причината е, че зад тази възможност не стои

никакво финансово изражение.

За самостоятелна дейност Здравната каса не плаща. „Ето защо трябва да имаме право на глас в договарянето на цените на клиничните пътеки. Не можем да разчитаме само на богати пациенти, които плащат на ръка. Синдикатът ни ще успее и по този въпрос”, убедена е неговата лидерка Мая Илиева.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. ММуйо Уйов

    Браво на момата, но какво общо има ЮЗУ със сегашната и дейност? Или тъпият Юруков с такива неща мисли да си лъска имиджа, след като не може с научни аргументи?!

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *