Местят пациентите от Хърсово в психодиспансера в Благоевград, разкриват центрове за психично здраве в Кюстендил и Перник

Осигуряване на по-добър достъп до психиатрични грижи чрез разкриване на структури във всички областни градове, пребазиране и ремонти на държавните психиатрии, по-добро финансиране и заплащане на работещите в сферата. Това предвижда проектът за Стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030 година, публикуван от здравно министерство, пише clinica.bg. Документът се чакаше отдавна, за да даде начало на реформа в психиатричната помощ.

Програмата предвижда само за осигуряване по-добро заплащане на работещите в сферата на психиатричната помощ да се отпуснат 500 милиона лева за следващите 10 години, а за ремонти и поява на нови структури – 39 милиона лева. Целта й е намаляване с 5% на заболеваемостта и смъртността от психични заболявания. Средствата са от държавния бюджет и от европейски програми и проекти.

До 2024 година се очаква да бъдат разкрити центрове за психично здраве в 7-те областни центрове, където в момента няма такива – Видин, Монтана, Габрово, Кюстендил, Силистра, Шумен и Перник. Държавната психиатрична болница „Нови Искър” ще бъде преместена в бивша сграда на Транспортна болница в София. Пребазирането ще започне догодина, а крайният срок за промяната е 2024 година. Така пациентите с тежки психични болести в София ще имат по-добър достъп до лечение. За тази промяна ще бъдат отпуснати 5 милиона лева. Предвиждат се и ремонти в психиатричните отделения в областните и университетските болници, както и създаване на клиника по хранителни разстройства в София, каквато у нас сега изобщо няма. Центърът за психично здраве в Пловдив ще се премести в университетската болница „Св. Георги”, а психиатричното отделение в Хърсово – в центъра за психично здраве в Благоевград.

Идеята е след 10 години да има мрежа от дневни центрове за психосоциални услуги, които да са в непрекъсната връзка със психиатричните стационарни служби във всяка община, пише в стратегията. Очаква се това да става с разкрити малки стационари с по 30- 40 легла на всеки 150 000 души население. Те ще поемат спешните състояния и ще са в непрекъсната комуникация с мрежата от дневни центрове и амбулатории за психично здраве. Целта е психиатричните грижи да се концентрират в общността, като болничните легла трябва да отстоят на разстояние не повече от 30 мин. път от дома на потребителя. На всеки 150 000 души следва да се осигурява пълен цикъл от услуги – болнични, извънболнични и рехабилитационни. Средният брой на стационарните психиатрични легла в един район на обслужване ще бъде между 50 и 75. Предвижда се финансирането на психиатричните грижи да остане както сега – основно от държавния бюджет, а не през Здравната каса, но тепърва да е на база оценка на качеството.

За преодоляване на огромния проблем с липсата на кадри се предвижда ръст на заплащането. До 3 години заплатата на начинаещ лекар трябва да е 2000 лева, на лекар със специалност – 2500 лева, на медицинска сестра – 1200 лева, а санитарите да получават поне 20% над минималната работна заплата. След това ежегодно възнагражденията трябва да растат над това ниво. В момента психиатрите у нас са 500, от които едва 22-ма детски, което е крайно недостатъчно, особено на фона на последните данни, според които 14 на сто от българите имат пожизнени психически заболявания.

В стратегията се отбелязва и проблемът с дисбаланса между отделните професионалисти – психиатри, социални работници, психолози, медицински сестри, санитари и друг персонал. На практика в системата доминират лекарите, а кадри за мултидисциплинарни екипи почти няма, което е пречка за рехабилитацията и ресоциализацията на пациентите.

За догодина, освен старта на преместването на държавната психиатрия от Нови Искър в София, е предвидена и оценка на потребностите от психиатрична помощ, с която да се създаде база данни. Тя ще се финансира с 55 000 лева по ОП „Развитие на човешките ресурси”. През 2021 година трябва да има въведена методика за оценка на качеството – и в стационарните, и в амбулаторните грижи, а също и в услугите в общността – дневни центрове и защитени жилища, въз основа на която да е и плащането за тях.

В момента психиатричната грижа е разпокъсана и отделните й структури нямат връзка помежду си. Идеята е тепърва те да са свързани, а основна единица на системата да са центровете за психично здраве в общността, където да има медицински дейности, психосоциална рехабилитация, спешна психиатрия, домашна грижа, мобилни екипи, кризисни интервенции, ранно откриване, активно издирване и проследяване на случаите. Центовете трябва да отговарят и за връзките със социалните, образователните и правозащитните служби, общопрактикуващите лекари и специалистите в извънболничната помощ, т.е. те да направляват пациентите, които в момента в повечето случаи се оправят сами в различните нива на системата.

В стратегията се припомня и че в момента у нас за психично здраве се отделят едва 2% от публичните пари за здраве, или около 100 милиона лева годишно за стационарни грижи.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *