Минералните бани на Благоевград – красива градска легенда и скромна действителност

Нищо по-надеждно не е градяло самоличността на Благоевград от минералната баня и топлите извори, бликащи  в града от незапомнени времена. Градската баня бе една от най-представителните сгради. Хората не само се къпеха и добиваха здраве, но наред с площад „Македония” и кръчмите тя бе средище за общуване, където благоевградчани се осведомяха един за друг, научаваха новини, нищеха млади клюки или подгряваха стари. Точно е определението, че минералните извори са един от най-важните градоорганизиращи фактори на Благоевград.

 Като малки в градската баня ни водеха родителите. После отивахме дружно приятели по махали или съученици. За много хора градската баня днес е мил спомен, а за други все още е благодат, която посещават поне веднъж седмично.

Вярна на римската максима „Sanitas per aqua – здраве чрез вода”, Лили Узунова не пропуска съботата, за да се наслади на минералната прелест и гребне с пълни шепи бодрост и здраве. По обичая на старите джумалийки тя ползва телякиня. Навярно за младите трябва да поясня, че телякът е важна фигура от обслужващите баняджии. С платнено кисе той сваля кирта на къпещия се, после го измива със сапун, а по желание и го масажира. Лили има своя философия за минералната вода и ако впрегне познанията си на професионален историк, би могла да напише трактат по въпроса. Ето какво споделя: „Обществената баня е гордост за града ни. Беше мястото за обсъждане на проблемите на Благоевград от мъжете и център за разпространение на актуалните новини от жените. Не трябва да изчезва като елемент на цивилизацията. Нашата баня все още носи самобитността на града ни, дори е обект на завист от жителите на други селища, където нямат минерални извори. Към нея може да се обособи институт за профилактика и контакти, в център за получаване на наслада от допира с природата, с нежните ласки на прекрасната ни минерална вода”.

Мишо Попов, израсъл до самата градска баня, не

удържа носталгията си, осолена с мъка: „Вече не ходя в минералната баня. Това не е нашата градска баня с кабини, където човек спокойно се събличаше и обличаше, имаше достатъчно място за дрехите, обувките и чантата. На леглата изкъпалият се можеше да направи задължителния отдих, защото топлата вода уморява. Като малък ме водеше баща ми, поотраснали ходехме с приятели”.

Мишо си спомня как неговата баба и бабите от града си доставяха радост в градската баня, а на излизане се облажваха с тулумбички, пасти и боза в близката сладкарница „Малина”.

В някогашния градец Горна Джумая е имало няколко бани, а по улиците са текли чешми с топлата вода. Ученият от Благоевград Искрен Азманов бе открил 18 съществуващи чешми с топла вода. Павел Топалов, който прекарва част от годината в родния Благоевград, а през останалото време живее в Америка, е чувал от стари хора, че чешмите с минерална вода са били 26. Днес горещата си благодат изливат само две – едната е под стадиона, другата е в близост до старата часовникова кула.

Сегашната, вече единствена баня, е открита през 1956 г. на мястото на турската Чарши баня. В книгата си „Благоевград” Мирчо Юруков описва старата: „Тази баня се използуваше половин ден от мъже и половин ден от жени. Тя имаше само една обща стая с единадесет легла, а често се налагаше и случваше да влизат наведнъж по 130 граждани, които натрупваха дрехите си върху други на леглата”.

 Минералните води на Благоевград имат забележителна история, която за съжаление не е събрана в цялостно  изследване. Началото струи в Скаптопаренския надпис – един уникален античен паметник, открит през 1861 г. в квартал „Грамада”. В него жителите на Скаптопара гордо заявяват на римския император Гордиан ІІІ, че селището им се намира в най-добрата част на община Пауталия /дн. Кюстендил/. И поясняват: „Надарена с планини и равнини, а в добавка има и топли извори, които са не само изключително подходящи за удоволствие, но и за здравето и лекуване на тялото”. Баните на Скаптопара привличали древните, желаещи да ползват лечебната им сила. И нищо ново под слънцето – по време на ежегодния панаир в близост до селището войници и служители се настанявали по домовете, без да плащат. Този рекет от държавни помазаници станал повод за жалбата на скаптопаренци до първия човек на Римската империя.

За османските завоеватели Скаптопара бил съблазнителна плячка и около минералните извори обособили свое турско поселище. В пътеписа „Пътуване през С. Македония, София, Чирпан и Елхово за Одрин и Цариград” от 1662 г. Евлия Челеби описва Горна Джумая. И едва ли е пропуснал да разтуши тялото и душата си с освежително къпане. Неслучайно е оставил живи наблюдения: „Близо до това култивирано изворче има четири минерални извора, които, ако бяха близо до някой голям град, биха били украсени със сгради, издигнати от творителите на благодеяния. Понастоящем при две от тях има полезни неголеми постройки, покрити с керемиди, с помещения за събличане и широк басейн. Водите от тези два извора са извънредно горещи. Като се сложи в тях ледена вода, става умерена”. Турският пътешественик съобщава, че има още два извора, те пълнели открити басейни с размери 10х20 м и се ползвали от „християните”. Забележително е друго сведение: „Когато се къпят в тях отслабените коне, катъри и говеда, те напрупват месо и тлъстина и ако се продължава по този начин, стават като охранени самури”. Евлия Челеби  уверява, че човек, къпал се седмица  в минералната вода на Горна Джумая, излекувал краста и проказа. И добавя нещо невероятно: „През сезона на черешите тук идват 40-50000 души, които се разполагат под сенници и палатки, прекарват в наслада и задоволство и се стремят да спечелят здраве…”

След Междусъюзническата война през 1913 г. повечето турци напускат Горна Джумая и се изселват в Турция. Техните обиталища остават като известната и днес Турска махала, в която се настаняват бежанци от Егейска Македония. Прииждат и българи от близките села Дъбрава, Бистрица, Хърсово. Техни наследници пазят спомени. Георги Костадинов уверява: „Слушал съм като предание, че първата вода извряла в Турската нива, която се е намирала на 50 м под пречиствателната станция. За да не се заселят турци в Дъбрава, хората запушили извора – през нощта носели брашно, замесвали го на тесто и го хвърляли в извора. Доскоро на мястото вирееха шафари. Тази топла вода избила при Струма”. Валентин Сиркаров има смътни спомени за старата баня под стадиона. „Като дете майка ми ме къпаше в някакви каменни корита”. Известният благоевградски шивач Саид Мутишев, вече покойник, твърдеше, че в двора си имали чешма с топла вода и като дете неговата майка го е къпала в каменно корито. Но дъщеря му Мерихан Мутишева пояснява: „Наистина, в двора ни имаше каменно корито, но водата бе студена. Горещата я носехме от близката градска чешма, която се намираше при кръстовището на улиците „Трети март” и  „Васил Априлов”. Мерихан допълва, че са ходили с майка им в банята под стария часовник, там и перели. По-късно водела сина си, тя влизала в женското отделение, а момчето оставала в мъжкото. Много от жените на Благоевград посещаваха тази баня и съчетаваха къпането и прането. Днес постройката я няма, тя бе премахната от предишната общинска управа, а мястото, което пустее като „турски гробища”, бе продадено на частно лице.

Топлата вода била любимо място не само за жителите и гостите на Благоевград, но и свърталище на живини, сред които преобладавали змиите. През смях Георги Велков прецежда как баба му черпела топла вода от кладенеца при стадиона и обичайно с кофата „улавяла” по няколко змии. Жената ги изхвърляла с ръка и с пълния съд потегляла за дома. Георги Велков възражда картина от детството си: „Под самия стадион имаше стара турска баня. В нея се къпехме и перехме. Доколкото си спомням, един ден беше мъжка, а на другия бе женска. Идваха и помаци от Церово, връзваха добичетата си за стара черница и ползваха банята”.

В том първи на своите „Избрани произведения” Васил Кънчов описва Горна Джумая, останал по османска власт след Руско-турската война от 1877-1878 г.: „През града минава една дълга улица от единия до другия край и тя е напълнена с дюкяни, ханове и фурни. Покрай реката има хубави места за разходка. Всред града има минерални бани”. Добросъвестният изследовател описва и покрайнините, осеяни с лозя, зеленчукови гради, ливади и пасища. Но не е знаел, че освен плодородната земя и благоприятния климат в Джумайското поле, минералната вода помагала на джумалии да отглеждат богатата селскостопанска реколта. Покойната историчка Спасина Хисарлъшка разказваше как предприемчивите джумалии напоявали с минерална вода, която по вада докарвали до градините си.

Васил Шарков дава по-подробни сведения в книгата си за историята на Горна Джумая: „Около изворната зона днес са построени две бани – „Шафа” и „Османко”. Има още една постройка за малка баня под часовника, която изглежда е от римско време. Турците са строили Чарши баня и отделни топли чешми”.

Мирчо Юруков описва: ”Старата Чарши баня отдавна не можеше да задоволява нуждите на града. Буржоазните правителства обаче нито помисляха за нейното подобрение”. Вярно е само първото твърдение, защото през двадесетте години на миналия век родолюбиви и просветени кметове и най-вече Панайот Тасев подемат действия за съвременно включване на минералната вода в живота на Горна Джумая. Васил Шарков удостоверява: „През 1928 г. общината прави постъпки пред Министерството на държавните имоти и предложението е веднъж завинаги да се определи правното положение на минералните извори в Горна Джумая. За тази цел идва комисия за проучване на място”. Специалистите препоръчват да се направят хидроложки проучвания и се каптират изворите, около тях да се създаде охранителна зона, да се  изгради парк. Управа и граждани вярвали, че Горна Джумая ще стане малка Швейцария. Част от тези идеи се осъществили при откриването на новата баня през 1956 г. и с това свършили добрите намерения. Нещо повече, със стопанското и социално развитие на Благоевград започва упадъкът на минералните бани. Големият удар бил нанесен от взривовете при построяването на новия стадион в Турската махала. Тогава част от водите потънали в недрата на земята, дебитът силно намалял.  За трескавото дерзание около построяването на новото спортно съоръжение Йорданка Спасова обяснява: „Свекърва ми разказваше как багерът копаел около минералната вода, а кофата с пръст гъмжала от змии. Говореше и други интересни спомени за банята, ама кой да помни, бяхме млади, други неща ни вълнуваха”.

Градската баня далеч не бе тихо и спокойно място. Суматохата създавахме децата, за които басейните не бяха място за отпускане, а плувахме, играехме на гоненица, пръскахме се и виковете ни кънтяха до високите тавани. По някое време идваше баняджията и ни смиряваше със строги забележки. Веднъж така се бяхме разбеснели, че един от тях заля приятел с кофа студена вода. Човекът тръгна към изхода, а в това време пострадалият хвърли към него напоен с вода налъм и го нацели в кръста. Затвориха изхода на къпалните, дойде чичко милиционер и дълго време ни разпитва голи. Но не се намери издайник и случаят завърши само със заплахи и обещания за сурови последствия на пакостниците.

Минералната баня на Благоевград! Днес тя е скромна действителност, потънала сред околните сгради и твърде постната си градинка. Но за по-възрастните си остава красива градска легенда, като тази как се е основал градът ни: Човек загубил любимото си конче. Било зима и той го търсил дни и нощи. Накрая, прекапал и отчаян, го съзрял в снежната околност да пасе на зелена полянка, сред която бликала вода. Радостният стопанин се приближил, за да утоли жаждата си, но изненадан открил, че водата е топла… Това предание използвал благоевградският резбар Христо Бараковски, за да създаде герба на Благоевград – с коня, в чиято грива сияе щедрото слънце, а под копитата му скача фонтан с минерална вода.

Дали някой ден отново ще се възвърне славата на Благоевград като средище на минерални води? Зависи от гражданите и най-вече от далновидния поглед на общинските ръководители. Съвремието предлага много възможности за балнеолечение и СПА центрове. Доста селища от областта доказаха, че това е възможно и вложената мисъл, пари и действия дават завидни ползи. И нека си признаем, ние, благоевградчани, хората от центъра, недопустимо изостанахме.

ВЛАДО КАПЕРСКИ

Част от материалите са предоставени с любезното съдействие на Исторически музей – Благоевград

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *