*Близо 20 000 зрелостници се явяват на матура по чужд език, а по математика 1400 и 43-ма по физика
*Когато едно дете не знае български език, то няма как да научи нещо друго, убеден е Кр. Вълчев
„Ако преди 15 години родителите са вярвали, че в най-голяма степен децата им ще успея, учейки чужди езици, то сега вярват, че в най-голяма степен ще успеят, ако учат български език и математика“, това заяви министърът на образованието в оставка Красимир Вълчев, който днес бе в Благоевград. Той посети областния центътр на Пиринско във връзка с откриването на СТЕМ център в 8 СУ „Арсени Костенцев“, като бе направена и първа копка на изграждането на физкултурен салон в училището.
При пристигането си, Вълчев говори пред медиите и засегна изключително важни теми. В унисон с визитата си бе попитан има ли учебни програми, по които учениците да се обучават в новоокриващите се училищни СТЕМ центрове, при което отговори: СТЕМ центровете в общия случай се асоциират с по-добра физическа среда – модерни кабинети, обзавеждане, най-съвременно техническо оборудване. Те са и променен метод на учене – с включването на интегрирани часове и мултидисциплинарни теми, свързани с околната среда, здравето и като цяло с природните науки. Ученето чрез правене, чрез опити и експерименти повишава мотивацията. Традиционните методи на преподаване, при които учениците са пасивни, стават все по-непригодни днес. Виждаме, че все по-трудно ги мотивираме да учат, особено математика и природни науки, които предполагат повече задълбочаване и учене с разбиране. Ние сме във все по-трудна конкуренция за вниманието на учениците, с екраните, по-развлекателни неща. Така че убеден съм, че СТЕМ центровете ще променят и методите на преподаване“, посочи Кр. Вълчев. По думите му всички учителите в момента минават обучения за преподаване в СТЕМ среда. Министърът на образованието уточни, че СТЕМ центровете не са единственото условие за подобряване на резултатите по математика, природни науки, функционалната грамотност на учениците, като за целта трябва да се променят и учебните програми, оценяването.
„Направихме крачка назад от намерението си да има интегрален изпит след 7 клас, или по-точно изпит по математика, който да включва елементи на природни науки.
Завършването на основно образование е свързано с разпределението на учениците по училищата, класирането и това протеснява очевидно много родители, ученици“, каза министърът и допълни, че задачите с елементи от природните науки остават и ще бъдат част от НВО /националното външно оценяване/ след 10 клас, което за пръв път тази година ще се проведе по новия формат. Това, което засега се знае, е, че в теста ще има 6 задачи от природни науки, включващи базови знания и компетентности, свързани с биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, физика и астрономия, география и икономика, които десетокласниците ще решават с математически знания. Заедно с тях общият брой на задачите в изпита от НВО ще бъде 18. За да се чувстват спокойни и да имат достатъчно време за осмисляне на условията на задачите, времето за работа ще бъде увеличено с 30 минути, или става общо два астронимически часа. Уверенията на МОН са, че от учениците, завършващи първа гимназиална степен, няма да се изискват сложни понятия, нито необходимост да се наизустява теорията по съответните предмети, а решаване на практически задачи, които ще са им нужни и полезни и занапред в живота.
Най- важно е учениците да знаят български език, категоричен бе Кр. Вълчев и анализира, че немалък процент ученици са с недостатъчни умения и компетентности по български език на входа на 1 клас, а след това проблемите се задълбочават. Именно по тази причина от МОН предлагат въвеждането на т. нар. езикова интеграция, тоест децата, които не знаят български, да започнат с ученето само на родния ни език
„Защото виждаме, че този дефицит след това е предпоставка за слабите резултати по всички останали предмети. И то е логично – когато едно дете не знае български език, то няма как да научи нещо друго“, заяви Вълчев и отговори на питане, свързано с чуждите езици, като коментира, че действително има залитане в тази посока и това е видно от учебните планове. Така при интензивното изучаване на първи чужд език часовете в гимназиалния етап са 990, по български език са близи 600, по математика към 400.
Близо 20 000 зрелостници се явяват на матура по чужд език, а по математика 1400 и 43-ма по физика.
Няма как да просперираме като държава, икономика и общество, ако толкова малко деца имат склонност да учат математика, природни науки. След това да продължат с инженерно образование. И в същото време ще живеем в ерата на изкуствения интелект, програмирането, на който зависи от това дали ще имаме достатъчно ученици с високи математически способности“, акцентира министърът и открои добра новина. По думите му все повече от най-добрите ученици и лауреати на олимпиади, оставали да учат в България.
„Говоря за математиката и природните науки, защото имаме най-голям проблем с тях. Чуждите езици в никакъв случай не трябва да бъдат пренебрегвани. Те са много важни, развиват и когнитивните умения и са с най-голям интердисциплинарен потенциал. Това ознава, че на чуждия език могат да се учат теми по всички останали предмети. Знаете, че в българската образователна система бе заложен и втори чужд език макар и с по-малко часове. Имаше една вяра, че ако децата не учат чужди език ще бъдат непригодни за бъдещето. Децата ще бъдат най-пригодни за бъдещето, ако развият комплексни знания и умения. Трябва да учат и чужди езици, и математика, и български език най-вече, и изкуства, когато говорим за общото образование“, категоричен бе Кр. Вълчев и сподели за публикувано неотдавно изследване. Данните показвали, че за 15 години нагласите дори и на родители са се променили.
„И ако преди 15 години родителите са вярвали, че в най-голяма степен децата им ще успеят, учейки чужди езици, то сега вярват, че в най-голяма степен ще успеят, ако учат български език и математика.
Но това не означава, че чуждите езици не са важни, напротив“, каза министърът.
Репортер на „Струма“ научи, и че няма да има нови рамкови учебни планове, свързани с интензивното и разширеното изучаване на чуждите езици. Също така до края на този месец се очаква да бъдат готови всички държавни образователни стандарти /ДОС/ на професиите, включени в новия списък, по който ще се осъществява държавният план-прием за учебната 2026/27 г.
А иначе в изказването си пред медиите Вълчев акцентира, че в ход е изграждането на над 100 нови физкултурни салона, други 40 ще бъдат ремонтирани. След реализирането на програмата училищата в страната ни, без физкултурни салони ще бъдат под 400. Засегната бе и темата за онлайн обучението /в електронна среда от разстояние/, към което бе преминато във Варна заради обявената грипна епидемия. Висок ръст на заболяваемост е отчетен и в Русе, но там има проблеми с електричеството и не може да се премине към ОРЕС.
„Локален проблем за отделни родители, училища винаги може да има, но се съобразяваме с предложенията на Регионалните здравни инспекции“, каза министърът и прогнозира, че най-вероятно и на други места в страната ще се премине към онлайн обучение.
Малко след това Кр. Вълчев, началникът на РУО Ив. Златанов, областният управител Г. Динев, ресорният зам. кмет Б. Шалявска и директорът на 8 СУ Сергей Биров срязаха лентичката на новия СТЕМ център, оборудван с шест високотехнологични и свързани класни стаи, които ще подпомагат учениците при изследователската и проектнобазираната дейност. Бе отслужен и водосвет за здраве от Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим и извършен ритуал за началото на строителните работи по изграждането на голям физкултурен салон.
Министърът бе изненадан и със специална икона от мозайка на света Богородица Седмострелна, дело на световноизвестния мозаист и учител в 8 СУ Димитрина Гошева.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
