Мистър Делос, или бай Георги Фокусджията, както е известен в Благоевград, е млечен брат на Ванга, направил първия си фокус на 10 г., оттогава мотото му било „Животът е шашма!”

       Името му е Георги Христов Антонов, но всички в Благоевград го знаят като Мистър Делос и още се разказват  легенди за него. Спомените, които искам да споделя, са на двете му дъщери Величка Христова и Таня Антонова, които свързват баща си с незабравимото детство, което са имали. Акцентират и на особената дата, на която е роден Мистър Делос – 13 септември 1913 година.

През 1913 година след опожаряването на Кукуш в Егейска Македония, откъдето е бащиното им потекло, баба им Велика, бременна в 9-ия месец, тръгва да бяга на кон с едно момиченце. Извила се буря, конят паднал от препречен клон на пътя и  Велика ражда Георги преждевременно в едно лозе между Микрево и Петрич. Записват детето в Петрич и отиват да живеят в Струмица, където имали роднини. Когато се ражда синът му, дядо им Христо е бил на фронта при Одрин по време на Междусъюзническата война. Велика е родила 10 деца, но от тях останали само четири. Вили и Таня са имали две лели – Надежда и Фикия, които не са имали деца, и един чичо Димитър, който не се жени. Георги  е избрал артистичното си име Делос, защото баща му се е казвал Христо Антонов Делистоянов.  Братът на баба им Велика се е казвал Георги и на него тя кръщава сина си. Песента „Лиляно моме”, по музика на Димитър Янев, е създадена по повод истински случай с голямата любов на Георги –  Лиляна. Нейната майка не й дала да се омъжи за него. Тогава  той се замонашва в Атонския манастир и там умира. Преди да отиде на Атон, е бил  в бригадата, строила кулата на Солунския часовник. От вуйчо си Георги е наследил строителните умения.

Днес единствените наследници на бащиния им род са Величка, Таня и Христо Антонов, когото всички познават като Фоки. Имат много тъкани от коприна, които пазят, защото в Егейска Македония са имали много черници и са отглеждали буби. Баба им Велика е плела и тъкала килими, чаршафи, покривки и всичко, което може да се създаде от копринени нишки. Не е била образована, но е била умствено надарена с математически способности. Таня е ходила в архива на Кукуш и е намерила документи, от които разбират, че къщата и черниците им са били изплатени. И си мислят, че парите са вложили в имоти, след като се заселват в Горна Джумая.

  До 11-ата си година баща им Георги живее в Струмица, до къщата на Ванга. Той им е разказвал, че майка му е кърмила освен него още едно момиченце Евангелия, и той смята Ванга за своя млечна сестра, която е родена през 1914 година, въпреки че никога не повярвал в гадателските й възможности. Първия си номер Георги направил 10- годишен, като „пробил” с молив палеца си. От малък демонстрирал дарбите си и по-късно показвал  тайните на фокусите, за което Астор го смъмрил, че издава кухненските рецепти на изкуството. А бай Георги винаги е твърдял,че животът е „шашма”. От малък  е демонстрирал зевзеклъците си и днес децата му си мислят, че човек идва на тази земя с дарбите си и ако навреме родителите ги забележат, може и да ги развие и да тръгне в посоката, която Бог му е отредил в живота. А в семейството му забелязали, че той е наблюдателен и изобретателен по рождение.

   След 11-ата му година семейството се заселва в Горна Джумая, където ги оземляват. Тогава на всички бежанци давали имоти. Това са споделяли  бежанците от Егейска Македония, които живеели на  улиците „Радовиш”, „Петър Зографски” и „Крушево”, където се заселва да живее и семейството на Георги. Дядо им разказвал на баща им, че когато са били в Кукуш, е видял как петел греда носи. Баща им попитал: „Ама ти видял ли си го, защото ако ти сега ме излъжеш, аз утре ще го разкажа на моите деца и аз ще ги излъжа!”. И той отговорил: „Тейко ми ли ке ме лаже?!”. И по-късно Георги често споменавал този случай, за да им каже как историите се променят и как легендите се превръщат в истина.

      В Горна Джумая бай Георги, 20-годишен, направил малка кебапчийница, но още първия месец пристигнали активисти на ВМРО и му поставили ултиматум да плати 15 хиляди лева на организацията.Той отказал и една вечер, разказвал на децата си, че затворил заведението и тръгнал пеша от Горна Джумая за София. Там се запознава с циркови артисти и от тях научава илюзионното изкуство. Пътувал е с Мики – бащата на Емил Димитров, с Орфи… Всички негови циркови приятели много са го уважавали и са им гостували, защото циркът се строял срещу къщата им. Водил е децата си в дома на Сенко, когото той смятал за най-големия фокусник на Балканите. Двамата били първите, които „рязали” глави пред онемялата публика. Сенко използвал маска, а мистър Делос цяла глава, изработена от восък. Неговата глава дори можела да говори на зрителите. Казвал им е, че „фокуси се правят с много реквизит, който се купува с големи пари”.Той сам си е изработвал кутиите за разчелянаване на човешкото тяло. За декор дори използвал знамето на ВМРО, което прибрал при разтурянето на организацията през 1934 година, а по-късно предал на музея.

 Бай Георги рядко е напускал страната, но е разказвал на децата си за един круиз  през 1963 година. С бащата на Ели Масева посетили Гърция , Турция и Италия. В Турция забавлявал турски богаташ, като пред очите му завързал в кърпа златна паричка. Тя изчезнала, а после я извадил от косата на турчина. Този номер го е прилагал многократно на своите съграждани по улиците.

Една вечер в Италия се отбиват в един бар и Мистър Делос, известен с детското си любопитство към света и със сръчността на пръстите си, смаял посетителите на бара със своите изпълнения. Собственикът на бара го молил да остане, като му е обещавал, че там ще стане много богат, и е искал да му плати, но той отказал да вземе парите, знаейки, че с тях пътува винаги представител на Държавна сигурност. Когато се прибира в каютата обаче, намира в джоба на сакото си доста пари и на сутринта, преди да си тръгнат, купува кукли на дъщерите си – от онези големи, мигащи и говорещи кукли, които бяха станали хит през миналия век в домовете на хората. За себе си е купил интересен реквизит, включително и за фокусите с хумористичен намек. От Турция си взел кюлоти и  сутиени, които изваждал от джобовете на мъжките сака по време на семейни тържества, където го канили за участие. Най-добър е бил с картите, с топчетата, продупчвал е бомбето си, а после е демонстрирал, че е цяло. Коронният му номер е бил да си вкара 10-сантиметров пирон в ноздрите. „Всичко мога да правя”, твърдял той, „трябва да разбираш от физика, химия и анатомия, останалото е бързина и ловкост”. Самият той казвал, че отдавна е разгадал тайната на летене на нашумелия в миналото магьосник Дейвид Копърфилд, като открил възможността чрез отражение да се създава зрителна измама, че човек се намира във въздуха. Най-големият фокусник за него била природата, която може да направи така, че цял континент да изчезне, както се случило с Атлантида.

   През 60-те и 70-те години на миналия век е имал активна читалищна дейност, за което има няколко грамоти с признание от Националния съвет на Отечествения фронт. Участвал е в състав „Оптимист” ,чийто коронен номер на финала на програмата изпълнявал Мистър Делос. В него е участвал и актьорът Николай Чобанов, Венчо Чернев – в ролята на конферансие, имало е танцьори, комедианти, певци. Вили казва, че куфарът му с реквизит винаги е бил готов за пътуване. Съжаляват, че не могат да ми покажат реквизита и фрака, защото всичко му сложили в ковчега през 2003 година, когато умира на 90 години. До последно е изпълнявал цирковата си дейност, често на улицата при среща с различни групи хора, които се спирали, за да се посмеят с неговото чувство за хумор.

   Спомнят си как се скарал със своя приятел Стойне Бонбоната, заради различните им твъдения откъде изгрява слънцето на вилата му над циганската махала. Георги твърди, че е на североизток, а Стойне казвал, че е на северозапад, и пет години не си говорили заради този спор. На една свинска сватба татко им поканил Тони Бонбоната, сина на Стойне. Той дошъл с приятелка студентка, но Тони се напива безпаметно и тя си тръгва с Иван,  строителен техник и добър приятел на баща им. По-късно създават семейство и им се раждат три деца.

  Освен с известното му чувство за хумор и двете твърдят, че баща им е бил много по-добър от популярни по онова време български илюзионисти, но не се е развил в професията, защото е избрал да остане при семейството си. Таня е събрала всичко, което е останало от неговата циркова дейност, и е решила да го даде на актьора Ненчо Балабанов, който  прави къща-музей на илюзионистите. Снимала е фокуса с отрязаната глава, а Вили казва, че всичко е било игра със светлини, но не издава тайната на фокуса, въпреки че преди време той сам си го разказваше.

   След многобройните циркови турнета Георги решава да се прибере в родния си град и да създаде семейство. Бил е на 40 години. Интересна е срещата му с майка им – Кирка Христова Антонова, която през март тази година навършила 89 години. През 1953 година майка им е завършила промишлено училище и е била готвачка в Промишлено-тракторното училище, което се е намирало на мястото на днешните казарми. Георги пък е бил  домакин. От там тръгва любовта им. Но много преди  това тяхната баба Стоянка, с която той се познавал, го кани на седянка, когато диплят тютюна, за да го сватоса с една позастаряла мома. Тогава той й казал: „Не я искам тази, много е стара, аз ще чакам твойта дъщеря!”. Баба им казала: „Тя е много малка, само на 12 години”. „Нищо, аз ще чакам!”, и в крайна сметка я дочакал. Шегата станала истина и живели заедно 50 години. Георги започва да строи къща на ул. „Крушево” със собствени сили и възможности. Таня ми показа нишите, които е вградил във всяка стая на жилището, където е срещата ни. Ниши, които като архитектурен елемент днес се връщат и в модерното съвременно строителство. Раждат им се три деца. Величка е най-голяма – родена е през 1954 година, Таня – през 1955, и Фоки – през 1958. Георги е казвал за майка им, че е светица, и често го е повтарял през последните си години. Бил е всеотдаен към семейството. Майка им е била готвачка, но си спомнят, че той им готвил вкъщи. Правил е  фантастични кюфтета. Десет години след като те са се родили, той бил вече пенсионер, докато майка им е работила като главен готвач в ясла и в първата детска кухня в града. И двете твърдят, че са получавали много обич и грижи от него. Непрекъснато ходил да проверява как живеят и как се чувстват, където и да били. Таня си спомня, че е ходил да я види на студентска бригада.

    Величка завършва аранжорство, но винаги е имала желание да стане актриса, защото смята, че е наследила артистичните дарби от баща си. Кандидатства много години, стигнала до последен кръг, но не я приемат. Тогава  става стажант актриса в кюстендилския театър, където работи 1 година, след това 4 години в кърджалийския  и 2 години в Ямбол. Актьорско звание получава в Кърджали, където е изиграла най-хубавите си роли. Там си е партнирала със Стефан Данаилов. За постановката  на пиесата „Страшни смешки, смешки страшни за герои със опашки” на Недялко Йорданов  в ямболския театър режисьорът поискал представлението да започне с фокус, като от магическия куп да излезе зайче. Баща й, който не пропускал нейно представление, направил и дарил на театъра магически куб, който бил като кубчето на Рубик – метър на метър. Илюзионистът показва, че е празен, и после от него излиза заек или човек. Бай Георги отишъл там като консултант и помогнал да изработят куба в работилницата на театъра.

     Когато става на 30 години, на Вили й омръзва скитническият живот и решава да създаде семейство. Връща се в Благоевград и започва работа като аранжор в „Местна промишленост” и в мебелния магазин „Аско Деница”. Омъжва се за д-р Борислав Христов – патоанатом. Имат дъщеря Надежда, която работи като магистър фармацевт и управител на голяма аптека в столицата. Омъжена е и Вили още се надява на внуче. Много са спомените,  които иска да разкаже за баща си. Когато са починали приятелите му, тя му казвала на шега: „Татко, няма кой да ти дойде на погребението”, а той и отговарял: „Аз не бързам, ще чакам!”. Спомня си, че баща й още млад останал без зъби, които му били избити от преследвачите от ВМРО, и Вили един ден му казала след посещение при зъболекаря: „Татко, на теб съм се метнала с тези проблеми в зъбите”, а той пак с чувство за хумор й отговорил: „А аз имам два чифта, едните ми са официални, а другите за всеки ден”. Официалните били много красиви, но не му били удобни, и си направил още един чифт – за хранене.

   Таня е кръстена на баба си Стоянка по майчина линия. Завършила е Строителния техникум в Благоевград, а висше образование получава във ВИАС, специалност „Строителен инженер”. Тя смята, че е наследила математическите умения на баща им, защото е разбирал много от строителство. Бил е добър занаятчия. Търсили са го за ВиК дейности, за лепене на фаянс и дълги години е  работил  като частник. Имал е проект за кръгла къща със стъклени стени – това му е била мечтата, но за съжаление не  успява да я осъществи.

  Таня  не е семейна и се гордее с тримата си племенници, за чието отглеждане много е помогнала. За баща си тя казва, че е бил подвижният надзор на целия град. Наблюдавал е дали качествено се изпълняват ремонтите  и стротелните работи по улиците на града. Бил е опозиция на властта. През 1988 година предложили на Таня като инженер в Домостроителния комбинат да стане партиен член, но тя изпълнила желанието на баща си, който я посъветвал да не членува в никаква партия, въпреки че той е бил активен борец и не се е срамувал от това, но през 1989 година и баща й, и леля й Фикия, разочаровани, са си хвърлили партийните билети и редовно критикували властимащите. Таня ходила във „Врабча” 1 да провери какви досиета имат трите деца на Георги. Оказало се, че те нямат досиета, но намерила информация за баща си: „Строго секретно до началник-отдел ДС с цел разучаване или разработка от 9 януари 1987 г.”. Баща й тогава е бил на 75 години. В документа пише: „След направената проверта в Окръжно управление на МВР – Благоевград се оказа, че лицето понастоящем е в много напреднала възраст и умствено и физически недобре. Предлагам да се прекрати работата на лицето. Старши лейтенант Христов – 21 март 1988 година”. Около година и два месеца са го разследвали. Таня си спомня, че до 90 години баща й е бил в прекрасно умствено състояние, защото ги е карал да напишат сто предмета и той в обратен ред ги е повтарял всичките. Този номер е използвал и в цирковата си програма. Правил го е, като навързвал ситуации, за да ги запомни. И децата си е карал да го правят. Бил е и добър шахматист и допоследно  е играел шах със сина си.

   Брат им Христо Георгиев Антонов – известен в града като Фоки със своето чейндж бюро, е умеел да прави фокусите на баща си, но не го е наследил. Кръстен е на двамата си дядовци по бащина и майчина линия, които носили името Христо. Фоки и интериорната дизайнерка Даниела Сивикова, с която сега са разделени, имат двама синове. Най-големият  – Георги, е на 29 години и е IТ специалист, живее в София. А по-малкия Борис е на 18 години и сега ще бъде 12 клас. Даниела и Фоки искали да кръстят големия си син Жоро. Дядото се качва в кабинета на своя зет д-р Христов и се оплаква, че не харесват неговото име. Докторът му дал съвет: „Отиваш при тях и казваш – аз държа да се казва Георги, и излизаш!”. И тогава изпълнили неговото желание. От снахата Даниела им е останал портретът на Георги фокусджията, който тя е нарисувала.

   И двете сестри си спомнят как брат им Фоки като ученик в Механотехникума ги излъгал, че е спечелил шестица от тотото. Тогава фишовете в тотото се попълвали с индиго. Той пише с молив на екземпляра, който остава за него, и когато излизат числата, изтрива грешните и написва верните. Обажда се на сестрите си, които учат в София, че е спечелил шестица от тотото, и те тръгват веднага за Благоевград. Баща му вече черпел приятелите в сладкарница „Аджария”. Тогава той признава, че е направил тази шега, за да види как ще реагират. Но е предизвикал съдбата, като казал на семейството и на приятелите си, че следващия път ще спечели. Тогава приятелите му поискали и те да попълнят неговите числа и наистина спечелили 5+1. Тъй като повече хора попълнили едни и същи числа, вместо по 15 хиляди, взели по 9. Тогава Фоки е бил на 18 години. Приятелят му Момчил Ангелов през терасата му извикал: „Фоки, спечелихме!”, а той пак се шегувал: „Аз забравих да пусна фиша!”. Похвалил се и на сестра си Вили, но и тя му казала: „Вече не ти минават номерата!”. А той : „Сега никой няма да ми повярва, а аз наистина спечелих!”.

   Двете сестри си спомнят един случай, в който баща им разказвал за стиснат лекар, който редовно получавал шоколадови бонбони, но не давал на екипа си, а сам ги изяждал. Тогава колегите му решили да му направят номер, като в шоколадовата кутия сложили кози барбаленки, потопени в шоколад, и му ги поднесли. Този номер и баща им е правил с негови познати, като карал сладкарите да направят животинско изпражнение от какао и после го изяждал за ужас на зрителите.

  Художникът Николай Маринов от Гоце Делчев в началото на  80-те години на миналия век по времето на своето следване в Югозападния университет се запознава със семейството на Мистър Делос. Приятелката му, художничката  Лидия Асенова, го води там на гости. В неговия спомен бай Георги е един „елегантен висок човек, който в двора на дома си имаше летен театър и там организираше малки представления”, казва Ники. Много пъти е нощувал в дома му, разговаряли са на различни теми. Впечатлила го е добре оборудваната му библиотека. Казва, че е обичал да чете Цвайг и автори от световната класика. Тогава бай Георги го е провокирал да препрочете „Шахматната новела” на Стефан Цвайг. От него е запомнил мисълта: „Светът обича да бъде лъган!”. Тони Бонбоната му е разказвала, че от Мистър Делос знае как може да се ходи по отвесна скала прав. Било е отдавна, но Ники Маринов е запазил спомена за образа на една изтънчена, аристократична фигура и смята, че част от неговия човешки и артистичен чар носят и децата му.

   Таня ми остави да прочета един цитат от романа „Възгледите на един клоун” на любимия й автор Хайнрих Бьол: „Животът е лодка, балансирана от несигурностите на Съдбата. Когато съдиш някого, имай предвид, че и той се бори за сигурност. Другите не са по-различни от нас, затова не съди за тях по външния им вид или приказките. Не се доверявай никуму. Не се бутай във властта, не се самоизтъквай, защото днес си горе, но утре долу. Вещите и имотите могат да изгорят в пожар, да ги помете наводнение, да ти ги отнемат политиците. Не се захващай с непознатото, то ще ти причини зловредно вълнение. Мисля за теб с много любов. Твой баща Еманюел Зоненщайн”. Мисля, че с този цитат Таня  искаше да ми каже накратко философията за живота на нейния незабравим баща Георги Антонов – Мистър Делос.

ЮЛИЯ КАРАДЖОВА

loading...


Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *