Младата учителка по математика Г. Коюмджиева, извела най-силния випуск на благоевградското Второ ОУ: Частните уроци не са гаранция за успех, със или без тях се иска учене, усилия от страна на детето

Галя Коюмджиева придобива бакалавърска, а след това и магистърска степен по „Педагогика на обучението по математика и информатика” в ЮЗУ „Неофит Рилски”. Преди 3 години започва работа в благоевградското 2 ОУ „Димитър Благоевград“, за да изведе сега първия си випуск седмокласници, които са с впечатляващ среден резултат от 47.96 т. на НВО по математика. За предизвикателствата на професията, как успява да мотивира децата, дистанционното обучение, достатъчно ли са часовете по математика и не на последно място за частните уроци, разговаряме  с младата учителка, чиито ученици  постигат най-високия успех по математика за 2 ОУ, откакто се провеждат националните външни оценявания.     

 – Г-жо Коюмджиева, учениците Ви постигнаха среден резултат от 47.96 на националното външно оценяване по математика в 7 клас, което е и най-високият успех за 2 ОУ, откакто се провеждат НВО. Как успяхте да мотивирате децата?

 – Истината е, че никога не съм се държала като строгия учител от типа: „Не, аз съм учител и вие трябва да ме слушате”. По-скоро им изяснявах защо им е необходима математиката и се стремях децата да я заобичат. Постоянно им повтарях, че всичко около нас е математика. Защото повечето деца точно на това не могат да си отговорят – за какво ще им послужи дадено нещо.

 – А всъщност математиката би им послужила в целия живот.

 – Навсякъде! Преди да постъпя във 2 ОУ, работих в Музикалното училище за танцово изкуство. Там първоначално се сблъсках с голям отпор и от страна на учениците и на колеги.

 – Отпор към математиката?

 – Да, всички казваха: „Но защо толкова ги тормозиш, те са танцьори”. Аз обясних на колегите, че точно в танците има най-много математика, защото все пак, ако не могат да си изброят тактовете, елементарната симетрия в красотата на танца, за какво говорим. Така успях въпреки и млада да наложа математиката и там да се изучава в голяма степен. Просто това е начинът да достигнеш до децата. Особено когато давам домашни, им обяснявам ,че това не е за наказание, и ние, учителите, сме наясно, че днешните деца са прекалено заети с разните странични занимания, но това ще им е от помощ да затвърдят знанията си. 

 – Може би за самата Вас успехът е по-голям и поради факта, че това е първият випуск, който извеждате?

 – Може би, не знам. Като има други успехи, база за сравнение, ще мога да кажа със сигурност. Но децата са прекрасни и в основата е тяхното желание. Другото, което лично аз практикувам, е постоянен контакт с родителите, и не само 7 „в”, на които бях класен ръководител, а с всички, на чиито деца преподавах. За мен беше много важно през цялото време да не въвеждам в заблуждение родителите, че децата им много знаят. Напротив, винаги съм искала да дам максимална яснота къде грешат децата, на какво трябва да се наблегне, защото най-лесно е да успокояваме родителите и да ги залъгваме…

 – Но е по-добре да имат обективна информация и реална преценка…

 – Именно. И те вече оттук нататък си преценяват как ще действат, дали ще обърнат внимание, ще наблегнат на странични занимания, защото има и по-амбициозни родители, купуват странична литература. Но пак казвам, важното е да не остават в заблуждение.

 – Не мога да не Ви попитам как приемате дистанционното обучение.

 – Аз лично съм привърженик на дистанционното обучение.

 – Защо?

 – Защото при мен се случваха нещата. Аз буквално пренесох средата от училище вкъщи. Купих си бяла дъска и камера в по-висока резолюция, за да бъде максимално ясно за децата. Първото, което ми направи впечатление, колкото и странно да звучи, е, че имах по-личен контакт със самите деца, относно проверките на домашните. Конкретно в училище при домашните залагам на това, посочвайки верния отговор, децата да коригират сами грешките си. Докато сега, при дистанционното обучение, на всяко едно дете по отделно проверявах  домашните, връщах отговор, качвах да поправят грешките си и пак да им изпратя задачите. Някак си усетих, че децата се почувстваха по-специални, така да го нарека. А и те самите споделяха, че се чувствали по-спокойни, защото е нямало какво да ги разсейва. Естествено, винаги съм била на разположение, ако някой има нужда, и консултациите не са в определен ден, час. Казала съм и на родителите, и на децата, че ако имат някакъв въпрос, не е нужно да чакат вторник например, могат да ме питат винаги, по всяко време.

 – Целият този процес преподаване, проверка, връщане отговор на всеки, а и да сте на разположение по всяко време не изисква ли повече време, енергия.

 – За учителя определено е повече. За децата не бих казала, дали в присъствена или дистанционна форма, така или иначе те пишат домашни.

 – Доколкото знам, в един от онлайн часовете сте имали „гост”?

 – Имах проверка от Регионалното управление на образованието. Старши експертът по математика г-жа Манова беше на гости в един от моите виртуални часове. Тя останала очарована, тъй като доказах, че нещата се случват и онлайн.

 – Всъщност, макар годината да приключи онлайн, Вие успявате да предадете целия материал по математика, заложен в програмата.

 – Не само да се предаде, а и да се затвърди. Самото наблюдение беше на предговорен урок за упражнение и основно децата вземаха участие и всъщност показаха, че това, което сме взели като материал онлайн, те са го усвоили, не просто да е преподадено и да „минава“. 

 – Как бихте искали да започне новата учебна година, споменахте, че сте привърженик на дистанционното обучение?

 – В реална среда, но съм „за” предложението част от учебните часове да са и онлайн.

 – Например от понеделник до четвъртък децата да са на училище, а в петък да учат онлайн от вкъщи ли?

 – А защо не в понеделник и петък да са дистанционно, а от вторник до четвъртък в училище.

 – Тоест, според Вас, този смесен „вариант“ е приложим.

 – Разбира се. Това е бъдещето. Все пак ние не откриваме „топлата вода”. На Запад се набляга именно на дистанционното обучение. Бих искала да подчертая, че говорим за прогимназиален и гимназиален етап. За първи клас това е неприложимо.

 – Казахте, че сте повече приятел с учениците, отколкото строг учител. В този смисъл имате ли проблеми с дисциплината?

 – Всъщност съм и двете. Когато се налага, съм строга, а когато трябва, съм приятел и те много добре го знаят. Когато сме в час, работата трябва да се свърши, а в междучасията, или ако по-рано сме приключили урока,  могат да споделят с мен и лични проблеми, което нерядко се случва.

 – Според Вас достатъчни ли са часовете по математика?

  – Категорично не! Определено упражненията са прекалено малко. Особено в 5 клас е много стряскащо за децата. От 2 до 4 клас те общо взето използват един и същ алгоритъм. Дали ще събират двуцифрени, трицифрени числа с преминаване, алгоритъмът е един и същ и те остават с впечатление, че това си е през цялото образование. И като дойдат в 5 клас… изведнъж математиката става много трудна.

Аз им обяснявам, че всеки час трябва да учат за следващия и че нямат време за кога да отлагат. Особено след като свършим дробите – първия раздел, те очакват, че и втори раздел това ще учат и остават доста учудени, но и това се преодолява.

 – От Министерството говорят за „олекотяване” на учебните програми, но сме свидетели как учебният материал се „смъква” все по-надолу.

  – Цялата основа, специално по математика, е заложена в 5 клас. В 6 клас вече идват рационалните числа и ако децата не са усвоили дробите, основните свойства и изобщо как се действа с тях, всичко се губи.

 – Като изключим впечатляващия резултат, постигнат от вашите ученици, статистиките и анализите показват, че децата „дърпат назад” с математиката. На какво се дължи това?

 – Точно на това – на недостатъчните часове за упражнения. Те са именно за затвърждаване на знанията и ако има повече време, бихме могли да наблегнем на по-нестандартни задачи, които са по-приложими в живота. Но пак казвам, това е въпрос на време.

  – Говорейки за време и затвърждаване на знания, според Вас дава ли основното образование добра основа, или са нужни и частни уроци, особено за да влязат децата в желаните гимназии.

 – Истината е, че има амбициозни родители, които без значение какви резултати постигат децата им, някак си, за да успокоят себе си, може би, ги пращат на частни уроци. Аз например имах ученик, който „вървеше” много добре, справяше се прекрасно с материала, вземаше участие. В момента, в който започна да ходи на частни уроци, се отпусна, защото очакваше в часовете да си почива и да учи на частните уроци.

Прави ми впечатление и друго. Повечето родители си въобразяват, че щом пускат децата на частни уроци, значи това им гарантира някакъв успех, което не е така! Дали ще ходи на частни уроци, или не, иска се учене, тоест усилия от страна на детето.

В действителност този въпрос има две страни. Да, действително няма достатъчно часове за упражнения и се предполага, че на частните уроци се набляга точно на това – не тепърва да се преподава, а да се затвърждават знанията. Но пак ще кажа: частните уроци не гарантират успех! Ето например имам деца с над 90 точки от НВО по математика, едно е с 98 т. /б.р. от максимални 100/, без да ходят на частни уроци, сигурна съм в това, а други ходят, но въпреки това не се постига желаният резултат. Лично моето мнение е, че това понякога води до някакво объркване от страна на децата. Имам един ученик със страхотно мислене. На частните уроци госпожата /не я познавам, явно е по-амбициозна/ го кара да мисли  по нестандартен начин. В един момент обаче, когато му се подаде по-елементарна задача, той не може да се справи с нея, защото мисълта му е на  друго ниво.

 – Ще споделите ли Вие какви нетрадиционни, новаторски методи на преподаване използвате?

 – Освен наложения онлайн метод ли?

  Заложено е т.нар. проектно базирано обучение /б.р.  метод на преподаване, в който учениците придобиват знания и умения, като работят, за да проучат и да отговорят на автентичен въпрос, проблем или предизвикателство, които са свързани с реалния живот/.   Аз също го използвам и моите ученици направиха страхотни проекти за 24 май. Даже може да се видят на  сайта на училището. Децата създадоха презентации с хипервръзки между слайдовете /не някакви обикновени презентации/. Аз само дадох темата и насоките и всеки сам прецени как да реализира своя проект. Най-важното е, че на децата им е интересно и се научават много нови неща.

 – Сега, след като вече бившите Ви ученици „вдигнаха летвата”, какви очаквания имате към следващия си випуск?

 – Като млад учител имах своите съмнения и опасения. В днешно време, за съжаление, въпреки че аз вярвам в себе си, знанията, уменията си, не рядко съм била подценявана заради възрастта си. Едва ли не като си млад учител, нищо не става от теб. След като показах на хората, че се случват нещата, за бъдещия випуск искам още по-големи резултати, постижения. Още повече, че по-малко от една точка е разликата между училището на второ място и нас, а между четвърто и пето място в областта разликата е една стотна. Което си е супер постижение, особено за начинаещ учител. Така че за следващия випуск, живи и здрави, още по-големи успехи. Все пак да не забравяме, че много важна е подготовката в начален етап. Смея да твърдя, че колегите, който са изкарали този випуск до 4 клас, са им дали наистина добра основа. Така че трябва да отдадем дължимото и към труда на колегите от начален етап, което ме подсеща, че задължително трябва да има връзка между начален и прогимназиален етап. Аз например често споделям с моите приятелки начални учители на какво да наблегнат, защото мога много по-ясно да видя къде са основните затруднения, пропуски, с които учениците постъпват в 5 клас.

 – С какви трудности се сблъсква едни млад учител, може би административната тежест?

 – За щастие във 2 ОУ са изцяло на електронен дневник, което много, много улеснява нещата. Първо, че може да работиш и от вкъщи, а не да чакаш колегите да върнат дневника, да си попълниш материала. Така че това е голямо удобство.

 – Добре, ще попитам по друг начин: какви са предизвикателствата пред младите учители, Вие лично как започнахте работа във 2 ОУ и защо станахте учител, и то по математика?

 – Предизвикателствата са свързани най-вече с това да се наложиш и да се докажеш. Млади не означава  неграмотни, неопитни. Понякога има трудности да те възприемат в самия колектив.

Завърших висшето си  образование с 5.98 и с дипломата в ръка тръгнах да си търся работа. Обиколих всички училища в Благоевград, но за съжаление точно тогава беше кризата, наборите с най-ниска раждаемост и всички ми казваха, че се чудят как да осигурят часове на своите учители, камо ли да назначават нови. Тогава се насочих към София. Там за музикалното училище за танцови изкуства процедурата бе доста тежка. Подадох документи, след това ме накараха да разработя урок, явих се на интервю, на второ и така.

Във Второ ОУ започнах случайно. Видях, че има обявено място, кандидатствах, минах интервю.

 – В началото в музикалното училище имате интересна случка…

 – Да, това бе първата ми родителска среща. Влязох в стаята щастлива, с „бойна стъпка”, поздравих, но никой родител не ми обърна внимание. Аз се представих, че съм новата учителка по математика, но пак нищо. Тогава вече им се „скарах” със  строг глас, взех да казвам служебната информация, а един татко стана и пита: Ама Вие настина ли сте учителката по математика, ние мислихме, че някоя ученичка се шегува с нас.

 – Може би са очаквали по-възрастен учител.

 – Да, особено по математика. Не си спомням дали при същите родители или при други, но имах един клас с 32 деца – български народни танци. Всички колеги плачеха от тях, а аз като влязох, всички пазиха тишина. И обяснявам на родителите, че децата са прекрасни, а родителите ме гледаха с недоумение, защото за пръв тъп някой хвалеше този клас. Но как да кажа на бялото черно. Децата наистина полагаха старание.

 – Ако трябва пак да извървите този път, да обикаляте от училище в училище, да кандидатствате, да изживеете своите съмнения и опасения, бихте ли станали пак учител, или ще изберете друга професия? 

  – Винаги съм искала да бъда учител. Бях отлична ученика по всичко, просто математиката ми беше най на сърце. И съм щастливка, че се занимавам точно с това, с което винаги съм искала. Даже много пъти и колеги, и ученици, като знаят, че специалността ми е и информатика, ме питат, защо вместо учител не съм програмист например. Не бих заменила учителската професия за никоя друга. Просто не мога да си представя живота, ако не съм сред децата и на дъската.

 – А има ли рецепта за успешен учител?

 – Към днешни дни вече не е валидна тази представа, че децата трябва да са спокойни, мирни, едва ли не да са някакви войници. Напротив. Да, децата трябва да знаят, че ти си учител, авторитет, но въпреки това да са и уверени, че в същото време си и техен приятел. Защото ако те приемат само като учител, не се случват нещата. Например моите деца – от 7 „в”, на които бях класна, единствени останаха в този въпросен петък, когато обявиха, че ще сме в извънредно положение. Другите масово се възползваха от създалата се ситуация, но от моя клас никой не си тръгна от който и да е час, просто имаха уважението към мен. Аз се гордея с тях, защото те израснаха преди всичко като хора.

 – На Вас самата налагало ли Ви се е да пишете двойки, за да мотивирате учениците?

 – Да. Например на въпросното дете, за което казах, че има нестандартно мислене. Той знае много добре, че аз му се възхищавам и неведнъж са му го казвала. Един път го изкарах на дъската и той започна да решава задачата, при което аз му обяснявам, че е грешна, и му давам шанс да помисли, да се коригира.

 – А той всъщност е добър математик

 – Той е добър математик, но толкова е повярвал в себе си, че едва ли не вече започва да подценява авторитета на учител. Дадох му шанс да се поправи, но той твърдо заяви, че това е решението. И настина му написах двойка. Детето бе много изненадано, но след този случай научи какво наричаме разстояние от точка до права.

 – Значи си трябват и двойки

 – Разбира се, но естествено в рамките на нормалното.

 – Е, все пак не на целия клас.

 – А защо, ако е необходимо, и на целия клас. Аз например съм привърженик на т.нар. десетминутно изпитване. Задавам една, две задачи, естествено елементарно, не някоя, която не могат да изчетат за 10 мин., като 22 задача на НВО. Първоначално децата се стряскат, но след това свикват на това темпо и най-вече свикват да учат наистина ден за ден, а не да разчитат да наваксат в края на седмицата – събота и неделя. За националното външно оценяване най-вече наблегнах на видовете ъгли, които се получават при пресичането на успоредни прави с трета. На НВО имаше такива задачи, и то не една и децата споделиха: Г-жо, ако не ни тормозихте така, нямаше да научим нещата и нямаше да се справим. Тоест те наистина оценяват „тормоза”.

 – И като казахте НВО, отпадането на част от материала за изпита, изучаван в дистанционната форма, плюс или минус е за децата?

 – Зависи. В нашия случай беше минус, защото, както казах, взехме целия материал и смея да твърдя, че децата го овладяха. Да, имаше въпроси от рода за какво трябва да се учи нещо, при положение, че няма да бъде включен в НВО. Аз им обясних, че този материал ще им трябва. Примерно системи линейни неравенства се учат в 9 клас и нагоре, така че това ще им е необходимо за напред и никой няма да тръгне и тепърва да им преподава това, което би трябвало да имат като основа от 7 клас.

– Тоест след това ще им бъде по-лесно.

 – Разбира се! Плюс това НВО е нещо като „сверяване на часовника” как се развива образованието, но знанията, уменията си остават за децата за цял живот. Трябва ли да прескочим два раздела, защото отпада от националното външно оценяване?

 – Какво Ви е мнението за новите интегрирани тестове, които от МОН възнамеряват да въведат като НВО в 7 клас?

 – С риск да ме анатемосат, аз съм „за”. Действително има някаква тенденция, специално в 7 клас, да се набляга основно на математиката и българския и другите предмети остават назад. Така че е хубаво да се включи и някоя от другите области, все пак училището не е само за математика и български, а за цялостна подготовка на децата. Най-малко от обща култура трябва да имат познания. За да се изградиш като личност, трябва да си от всяка област, поне малко, но компетентен.         

 – И на финала, какво бихте искали да пожелаете на вече бившите си ученици, който продължават образованието си  в ЕГ, ПМГ…

 – Да продължават да са все така упорити, целеустремени и да постигнат всичко, което пожелаят в живота!

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *