Младият актьор от трупата на ДТ “Невена Коканова“ – Дупница Вл. Богданов: Държавата гледа на театрите като на бизнес, който трябва да носи пари, а не като култура, а ние трябва да одухотворяваме хората, за да се спасят от съвременната халтура…

Владимир Богданов е роден в София през 1990 г., но израства в курортния град Сапарева баня. Завършва Гимназията по туризъм в курортния град, след това Пловдивския университет, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на доц. Иван Налбантов и ас. Стефан Попов. Снимал се е в епизодични роли в сериали като “Столичани в повече“,“ Полицаите от края на града“ и “Откраднат живот“. Вл. Богданов е един от младите, талантливи актьори в трупата на ДТ „Невена Коканова“ – Дупница.

– Г-н Богданов, Вие сте роден в София, но сте израснал в Сапарева баня. В рода Ви има ли личности, които са свързани с изкуството, разкажете за детството си?

– Дядо ми по бащина линия Михаил Богданов свири на акордеон, сестра ми Михаела също се занимава с изкуство. Тя е танцьорка във ФА “Тракия“ – Пловдив. Родителите ми не работят в сферата на изкуството. Завърших средното си образование в Гимназията по туризъм в Сапарева баня. Детството ми беше напълно нормално, пълно с въображение, като всяко дете. Не съм създавал проблеми на родителите си. След завършването на средното си образование работих в сферата на туризма…

– Какви бяха условията на работа тогава и какво според Вас трябва да се направи, за да се развива още по-добре туризмът в България?

– Условията на работа бяха различни в различните места, където съм работил, но според мен трябва да се оценява повече трудът на хората. Работил съм и в хотели, в които се държи много на персонала, защото, когато един персонал работи добре и обслужването е на ниво. Виждам, че в момента има много млади хора, които се занимават с бизнес, и тяхното управление е различно, по-европейско. Според мен трябва както бизнесмените, така и градоначалниците, да отидат в европейските градове, за да видят как се работи там, как се прави бизнес и след това да приложат този опит в България.

– Завършили сте „Актьорско майсторство“ в Пловдивския университет, в класа на доц. Иван Налбантов и асистент Стефан Попов. С кои известни днес актьори сте учили заедно и как премина Вашият студентски живот?

– Моите колеги, както и аз, все още не сме известни, защото още не ни е излязъл шансът да се изявим. Според мен това е късмет, колкото и добър актьор да си, ако няма кой да те забележи, няма как да станеш известен. Като цяло хората приемат актьорите, които не са завършили НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, като не толкова добри актьори, а това не е така. Не е важно само името на университета, който си завършил, а преподавателите, които са те учили. Хората трябва да бъдат по-отворени към всички завършили и трябва да се дава шанс на всички. Студентският ми живот беше прекрасен. През тези четири години аз се промених и израснах като човек. С моите колеги се сближихме много и все още поддържаме връзка. Имах щастието мои преподаватели да са великите актьори Иван Налбантов и Стефан Попов. С моите колеги имахме много забавни моменти през тези четири години. Както казват моите преподаватели: „Най-важното е да се забавляваме на сцената”. Най-голям успех имахме с нашето представление за Алеко Константинов „Щастливецът иде“ по Руси Божанов. В него имах честта да изиграя самия Алеко Константинов.

– Според Вас българинът ще се спаси ли от байганьовщината си и чувства ли се европеец?

– Не, няма да се спаси, защото байганьовщината не е само в България. Тя е и на Балканите. Това ни е манталитетът. Българинът може да се мисли за европеец, но няма как да избяга от своята същност.

– Вие сте един от младите актьори в ДТ „Невена Коканова“. Кое Ви провокира да работите в дупнишкия театър?

– Имаше кастинг и аз се явих. Късмет за мен беше, че този театър е в моя край и да бъда актьор в дупнишкия театър е чудесен старт за мен. Още от първия ден ми направи впечатление, че колегите – както актьорите, така и целият колектив на театъра, са страхотни хора и се работи много добре с тях.

– Коя е ролята, която имате желание да изиграете на сцената?

– Всяка роля е предизвикателство, самото превъплъщаване да влезеш в кожата на друг човек. Моите преподаватели са ме учили, че всяка роля е значима и трябва да си отдаден.

– В бъдеще как ще Ви виждаме повече, като драматичен актьор или като комедиен?

– В бъдеще се надявам да ме виждате и като комедиен, и като драматичен актьор, защото и двете са трудни по своему. Комедията не е по-лесна от драмата и двете са предизвикателство. Според мен един актьор трябва да е гъвкав, да може да изиграе всичко.

– Имали сте възможност да играете в българското кино. Разкажете повече?

– Да. Бях в епизодични роли в сериалите „Столичани в повече“, „Полицаите от края на града“  и “ Откраднат живот“. В сериала „Откраднат живот“ имах щастието да се снимам с едни от големите актьори в България, като Юлиян Вергов, Владо Карамазов и Александър Димов, които са страхотни професионалисти и много земни хора.

– Били сте Германия, Италия и Франция…С какви впечатления сте от тези държави?

– Да, ходил съм на екскурзии там. Германия ми хареса като страна, но хората там сякаш са лишени от чувства. Във Франция бях в Париж. Невероятен град, но французите са като германците – националисти. Когато седнеш в заведение, посрещат те с усмивка, но когато разберат, че си турист, отношението им се променя. В Италия съм ходил в Милано и Рим. За мен Рим е най-прекрасният град на света. Град, който задължително трябва да се посети. Хората пазят културните си забележителности и своята история.

– Как българският театър и кино ще спасят българското общество от съвременната халтура?

– Според мен държавата гледа на театрите като бизнес, който трябва да носи пари, а не като култура. Съвременният български театър трябва да прави повече качествени пиеси, няма значение дали ще бъдат драматични или комедийни, които да накарат хората да се замислят. А ние, актьорите, трябва да одухотворяваме хората, за да се спасят от съвременната халтура.

– Какво ще пожелаете на младите хора, които искат театърът да стане тяхна съдба?

– На младите хора, които имат желание да се занимават с театър и не само на тях, пожелавам да следват мечтите си, да работят това, което обичат и да вярват в себе си.

НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *