Мотел „Рилци“, донесъл орден „Червено знаме на труда” на ексдиректора на „Балкантурист” В. Ангелов, се превърна в най-грозния пример на родната приватизация

Летен ден.

Двама млади архитекти решават да посетят мотел „Рилци“, на 3 км от Благоевград, за да видят работи или не. Установяват, че не работи още на паркинга – огромен, но празен и обрасъл с трева.

С интерес правят оглед на сградата. Откъм пътя тя изглежда ниска, разлята и добре вписана в терена. В професионално отношение ги грабва покривът, отводнен със скрит олук и барбакани, както и интересните детайли на витрините.

Основната част на мотела леко разочарова младежите заради 5-те си етажа, разваляща добрата пропорция, но пък козирката на входа и тънките, дълги балкончета в потъналите зони между отделните части на сградата буквално ги пленяват.

В купчината боклук, струпана отпред, двамата изследователи виждат бюра, керамични кашпи и изпопадали букви от надписа „РЕСТОРАНТ“.

Обхванати от вехтошарска страст, те товарят в багажника на колата си 2 кашпи и 2 букви и продължават огледа вътре в сградата, откъдето проникват през счупена балконска врата на първия етаж. И в този момент пред мотела паркира микробус, от който слизат две яки момчета с бухалки в ръцете. Отнякъде се появява и пазач.  После идва и бяло BMW.

Подложени на кръстосан разпит какво правят в мотела, двамата обясняват, че сградата е много характерен пример за архитектурата на мотелите от периода на социализма, затова много искали да я разгледат. Отегчени, охранителите ги пускат да си вървят, но не и преди да им напомнят, че повече работа нямат тук.

СЛУЧКАТА Е ОТПРЕДИ 8 ГОДИНИ, А АРХИТЕКТИТЕ СА ЖАНА СТОИЛОВА И ПРИЯТЕЛЯТ Й ИЦО, КОИТО Я ОПИСВАТ В БЛОГА НА ЖАНА.

„Надяваме се, ако някога собственикът й реши мотелът да заработи отново, да запази сградата и интериорите в оригиналния вид. С малък ремонт и претапициране на мебелите можем да си имаме един чисто нов-стар, соцмотел“, пише авторката.

„Ето пример как ниският данък имоти води до колекциониране на неизползвани имоти. Собствениците ги оставят да се рушат, не ги използват… но опитайте се да ги купите – ще ви искат пари като за нови“ и „Ха, общежитието ми от първата година в Американския. Боядисах си стаята в бяло, че беше със супер депресиращи кафяви тапети. После някой донесе домашен ликьор от бира и мед; пихме го с кисели краставички, а вечерта повръщах“, са два от любопитните коментари под публикацията.

 АКО ДНЕС ЖАНА И ИЦО РЕШАТ ДА СЕ ВЪРНАТ В МОТЕЛ „РИЛЦИ“, ВЕХТОШАРСКАТА ИМ СТРАСТ МОЖЕ НАПЪЛНО ДА БЪДЕ ЗАДОВОЛЕНА, ПРИ ТОВА БЕЗ РИСКОВЕ.

 Мотелът е пълен с артефакти от социализма, които никой вече не охранява. Останали са, понеже не са били интересни на вандалите, които през годините непрекъснато са го разграбвали. Кой днес дава пари за масивен кожен фотьойл, нуждаещ се от претапициране, плюшена табуретка или мрежеста завеса? Не е ли нещо метално, да се предаде за скрап, за нищо не става.

И днес разрухата на мотел „Рилци“ се забелязва, както през 2012 г., още от паркинга. Той е все така обрасъл с трева, но по него вече се търкалят и разнесени от вятъра части от фасадата на мотела, стъкла, дюшеци, плоскости, мебели, дори печати… Иначе входният портал фарсово е заключен, макар че стъклото на вратата липсва и с едно прекрачване вътре без проблем може да влезе и дете. И явно много са използвали този не особено труден начин за проникване в мотела, защото се вижда, че във фоайето са свалени тонове изпочупени мебели, които някога са били обзавеждане на стаите, на втория етаж е бушувал пожар, има отворени прозорци, откъртени от покрива плоскости /вероятно за по-лесно отмъкване на олуците, които така силно бяха впечатлили двамата архитекти/, изкъртени са медни пана, изтръгнати са душовете на баните и металните тръби на инсталацията, липсват тежките медни полилеи.

ОТДАВНА Я НЯМА И ВОДНАТА ПОМПА, ОСИГУРЯВАЩА СОБСТВЕНОТО ВОДОЗАХРАНВАНЕ НА МОТЕЛА.

Същото е положението и в ресторанта на мотела в съседство, където вратата дори не е заключена, но вътре сякаш е вилнял ураган.

Малко вероятно е някой някога да успее да възстанови тази руина. Според специалисти в строителния бранш много по-лесно и евтино ще е тя да бъде изрината до основи /барабар с мебелите и посудата вътре/ и на нейно място да бъде построена нова.

Въпреки това само преди месец имотна агенция качи на сайта си информация, че същата тази руина се продава, и то за невероятните 3 500 000 евро. Това прави по 70,84 евро на квадратен метър.

В краткото резюме мотелът е представен като спа комплекс с местонахождение село Рилци и площ от 49 409 кв.м.

„Комплексът се намира непосредствено до главен път Е-79 София-Кулата. Връзката с главния път е осъществена чрез собствена пътна връзка с отклонение на главния път за с. Рилци. Мотелът представлява пететажна монолитна сграда с раздвижена форма и височина, застроена площ – 2177 кв.м, разгъната застроена площ – 8370 кв.м, разделена на три блока. Блок А се състои от един надземен и два подземни етажа, ресторант с 200 места с площ от 420 кв.м и 100 места на покрита тераса с площ 120 кв.м, зала със 140 места на площ от 340 кв.м, приемна дневна и помощни помещения на нива под залите. В другите 2 блока има94 стаи със 188 легла. Комплексът разполага още със собствен трафопост, 2 халета за автобуси и леки автомобили  с канали за ремонти, паркинги за 130 коли и 4 автобуса, нафтово подземно стопанство и прилежащ терен на комплекса с площ от 49 409кв.м“ – това са малка част от изброените характеристики на „Рилци“. Наблегнато е и на хидротермалните води под мотела – лицензирана фирма била определила точните места на бъдещите сондажи за каптирането им.

СОБСТВЕНИКЪТ НА „РИЛЦИ” – БИВШИЯТ ВОЕНЕН КОМЕНДАНТ НА БЛАГОЕВГРАД МЕТОДИ КАЛЪМБОВ, Е ПРОЯВИЛ ЗДРАВ РАЗУМ И НЕ ДАЛ НА ИМОТНАТА АГЕНЦИЯ СНИМКА ОТ МОТЕЛА.
Вместо фото на поломената фасада с купища боклуци пред нея към обявата е прикрепена снимка на лъскав хотел с басейн отвън. 

Не че някой си купува мотел за 7 млн. лв. по снимка, но така по е възможно евентуален купувач да се заблуди и да реши колко на сметка ще му излезе покупката.

Малшанс – само така може да бъде охарактеризирана съдбата на мотел „Рилци“, който има възможност да работи само няколко години, преди да бъде приватизиран от Калъмбов.

За него си спомня Васил Ангелов, който по онова време е окръжен директор на „Балкантурист“, в чийто актив се намираше „Рилци“, преди приватизацията анблок на държавното туристическо обединение. За мотела Ангелов, който в момента има туроператорска фирма, дори получава орден „Червено знаме на труда“.

„Беше в началото на 80-те години на миналия век, когато започнахме едновременно строителството и на „Рилци“, и на Австрийския хотел в Сандански. Правехме ги успоредно, когато ми поставиха въпроса за кой от двата обекта искам да получа ордена. Казах им, че и двата са ми еднакво скъпи, и те решиха да е заради „Рилци“. Затова него го открихме по-рано – през 1983 г., а Австрийският остана за следващата година.

Ние бяхме инвеститор, изпълнител на „Рилци“ беше СМК, направиха го много добре и мотелът тръгна отлично. ПРЕДЛАГАХМЕ РУМСЕРВИЗ В СТАИТЕ, ОБМЯНА НА ВАЛУТА, КОНФЕРЕНТНАТА ЗАЛА БЕШЕ МНОГО ИЗПОЛЗВАНА.

Пратих там най-добрия готвач на Благоевград, който правеше на клиентите чевермета, шкембе под капак, всякакви местни специалитети – нали беше до Е-79, искахме да популяризираме тукашната кухня. Много резервации имаше за мотела. Бяхме във връзка с един битолски комбинат, който имаше и собствено туристическо бюро. Аз им пращах в Македония по 4-5 автобуса, те ми връщаха по 2 автобуса с македонци за „Рилци“ – що печени прасенца се изядоха от македонците в ония години… Имахме идея да направим на втория етаж на мотела вътрешен басейн, а в двора – и външен, смятахме да го пълним с минерална вода, но не стигна времето. Много отдавна не съм ходил да го видя отблизо, зървам  го само като минавам по пътя и ме е яд, че не работи. С този прекрасен парк около него мотелът имаше голямо бъдеще. Сега май има само минало“, заключи Ангелов.

МОТЕЛ „РИЛЦИ“ ЗАВИНАГИ ЩЕ ОСТАНЕ В ИСТОРИЯТА НА БЛАГОЕВГРАД КАТО ПОРЕДНАТА СЪСИПИЯ,

резултат от криминалната приватизация на държавна собственост, случила се в България в първите години след демократичните промени.

Първата процедура за продажбата на 58% от „Мактурс“ АД /наследникът на „Балкантурист“/ е от 1995 г., но тогава на търга се явява само 1 кандидат и тя е отложена. Следва нова процедура, на която вече кандидатите са 4-има, и през 1998 г. за победител е обявена никому неизвестната благоевградска фирма ЕТ „Кейт Континентал“, собственост на съпругата на военния комендант Методи Калъмбов. Катя Калъмбова предлага цена от 1,8 млн. долара, половината от които в брой, другата – чрез дългосрочни държавни облигации. Посоченият източник на финансирането е банков кредит. По-късно институцията, финансираща сделката, е сменена с банка ДСК, поради което през 2000 г. ВАС отмени процедурата за избор на ексклузивен купувач на туристическо дружество „Мак турс“ АД – Благоевград с мотив „неясен произход на средствата“. Контрата остана в Агенцията по приватизация, но тя не направи нищо и Калъмбов си остана законен собственик на хотелите „Ален мак“ и „Бор“ в центъра на Благоевград, на мотел „Рилци“, на култовата някога сладкарница „Алба регия“ и няколко имота по Рилското корито.  Сладкарницата бе бързо продадена, а хотелите започнаха да се рушат. През годините Калъмбов периодично обявяваше, че планира за тях грандиозни ремонти, но всичко си остана голи обещания. Днес нито един от обектите не работи, от което освен Калъмбов, огромни загуби инкасира и община Благоевград, която би трябвало да получава по левче такса нощувка за всяко хотелско легло. Община Рила продаде рибарника на Калъмбов заради неплатени данък сгради и такса смет на обектите му в Рилското корито, та поне частично успя да погаси задълженията му към местната хазна, но община Благоевград от години се прави, че рушащите се хотели на Калъмбов не съществуват. А благоевградчани мечтаят за едно европейско законодателство, което би отвързало ръцете на местната управа – в почти всички страни в ЕС такива неподдържани и рушащи се сгради се конфискуват в полза на общината, на чиято територия се намират. 

В момента от всички обекти на Методи Калъмбов, приватизирани в двете общини, работи единствено хотелът на дъщеря му Димитрина до Рилския манастир. Той бе построен с огромен кредит, теглен срещу ипотека на „Ален мак“. Ако и към неговото управление семейството се отнася така, както към останалите си хотели, въпрос на време е от разрухата да бъде спасен поне ипотекираният „Ален мак“.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *