Музикалният педагог от Дупница Лилия Аспарухова: Учителят трябва да има доверие в децата, да го показва и да ги обича

Лилия Аспарухова е от Дупница. Музикален педагог с дългогодишен педагогически опит в детските градини в Бобов дол и Дупница. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“, филиал Благоевград, специалност „Предучилищна педагогика“ и втора специалност „Музика“. За себе си казва, че е учител по призвание, а работата с децата – мисия и съдба. В момента Л. Аспарухова е музикален педагог в ДГ „Зора“ – Дупница. Пише стихове и афоризми, вече има две издадени стихосбирки. Семейна е, щастлива майка на две пораснали и успели деца.

– Г-жо Аспарухова, Вие сте музикален педагог с богат педагогически опит. Откъде идва любовта Ви към музиката и учителската професия?

– Моята майка притежаваше вокално-изпълнителски умения. Имаше невероятен глас и пееше автентични български народни песни. Баща ми също пее и е акордеонист. Безспорен е фактът, че съм закърмена с любов към музиката и към музикалното изкуство от моите родители. Музиката помага на човека да усети красотата в живота и да намери своето място в пъстрата житейска картина, да се наслаждава на любим жанр и да обогатява културата си.

Към учителската професия ме отведе моята безрезервна обич към децата и желанието ми да им дам тази обич чрез педагогически методи и похвати. Да бъда учител се оказа мое призвание и моя мисия.

– Дълги години сте била детска учителка в Бобов дол, а след това в Дупница. Какви качества трябва да притежава един педагог, за да остави светла диря в сърцата на своите възпитаници?

– Безспорно, на първо място учителят трябва да притежава морални ценности. Да бъде високообразован, интелигентен. Да може да борави с информацията, да бъде търсещ и прилагащ основните методи в педагогиката. Да бъде творец и иноватор, и най-вече да обича децата. Да демонстрира доверието си в децата, да ги подкрепя и насочва, да изгражда знания и умения върху техните познания, да формира представи за заобикалящата ги действителност, да провокира интереси и потребности в социалната среда. Да умее да бъде партньор на децата, да им дава знания по достъпен начин, а личният пример на учителя е еталон за децата. Децата трябва да усещат подкрепата му. Ето така добрите учители остават в сърцата на своите възпитаници.

След завършване на висшето си образование веднага бях разпределена в Бобов дол като учителка по музика. След Бобов дол бях поканена да работя същата професия – музикален педагог в детските градини в Дупница. Това беше през 2004 г. Приех поканата и обслужвах няколко детски градини.

– Живеем в трудни времена на пандемия. Как ви се отрази на Вас това?

– Пандемията дава своите отрицателни, но и положителни резултати и върху мен в частност. Обаче се мобилизирам, самодисциплинирам се. Спазвам въведените противоепидемични мерки с ясното съзнание да опазя и себе си, и близките си, а и останалите хора около мен. Оставането ми у дома ми носи и полза, тъй като обичам да чета и да пиша. Имам повече време за тази дейност.

– Като педагог какво Ви е мнението за т.нар. онлайн обучение?

– Дистанционното обучение, отново мога да кажа, че има и плюсове, и минуси. Ако плюсовете надделяват, то ще бъде въведено като съвременна форма на обучение в определени периоди или моменти, определени от компетентните институции. Мисля, че това е един вид тестване на учителите за справяне с работата, а също така и на учениците за справяне с техните задължения. В тази навлизаща с голяма скорост дигитализация просто трябва да се адаптираме към този начин на обучение и вероятно ще остане за по-дълго практикуването му в такъв вариант. Самите учители, които участват пряко в този процес, могат да дадат по-добри и по-правилни отговори на този въпрос, тъй като аз не осъществявам такъв вид обучение.

– Според Вас днес учителската професия актуална ли е, както преди време?

– Учителската професия е за хора с призвание. Според мен младите педагози трябва да бъдат подкрепяни и наставлявани от доказали се в професията, опитни педагози.

– Освен че сте педагог, Вие пишете стихове. Как се зароди любовта Ви към поезията?

– Поезията, за разлика от прозата, е малко по-труден жанр за разбиране, не е за всеки. Тъй като това е разговор на поета със себе си, със своята душа. За да се пише поезия, трябва човек да има богата душевност и духовно израстване. Аз просто правя опити в това изкуство и така се родиха две стихосбирки, като едната е изцяло за моралните ценности в живота, а втората е посветена на децата, с детски стихове. Обичам поезията и чета напоследък новите поети, които не са никак малко. Поезията им е актуална за нашето съвремие.

– Автор сте и на афоризми. Какъв е поводът да навлезете в критичната литература?

– За писането на афоризми не бях си и помисляла, но се появи и това предизвикателство пред мен. И мога да кажа, че да измисляш истини, поуки, мъдрости, каквито се съдържат в афоризмите, трябва да имаш богат житейски опит и трезв поглед към живота и събитията, които съпровождат ежедневието ни. Случайно бях открита от писател мърфолог, който ме насочи към тази интелектуална дейност, и аз продължавам да пиша почти всеки ден. Обикновено на ден измислям по пет-десет афоризма.

– Нека завършим нашия разговор с Ваши афоризми, които са актуални за днешното време?

– Ще Ви кажа два мои афоризма: „Оправяй себе си, не света“ и „Никой не може да предаде на другите това, което го няма у него“.

Разговаря НИКОЛАЯ ИВАНОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *