Мъж, жена, любовница – кой е виновният?

Ника Набокова е родена в Санкт Петербург преди 37 години. Рано губи майка си. До петата си година е артистично дете, което постепенно се затваря в себе си. В училище й вървят единствено литературата и руският език, по останалото има тройки. Започва работа на 14 – като журналистка в тийн вестник.

Баща й е композитор, така че музикалното й образование е предначертано. Свири на флейта, но не с това си изкарва франзелата и брито. Била е разследваща журналистка, дори са я преследвали заради нейна статия, 12 години е шеф на рекламна агенция. Сега се определя като писателка – има издадени 5 книги, певица и блогър.

Аз съм селфмейд бранд, казва Ника. Никога не е получавала нещо наготово. Всеки неин успешен проект е предшестван от 2-3 провала. Най-големият й пробив идва вследствие на решение, което взима, докато е в психическа дупка, в квартира под наем и със 100 рубли в джоба (приблизително два лева).

В началото на годината на български излезе книгата й „В леглото с мъжа ти. Бележки на любовницата“. В нея ще откриете всичко, през което минава подобна връзка – любовта, тайните срещи, лъжите, ревността, обещанията, самообвиненията. Ника може да се смята за експерт в областта: „Наистина съм била любовница. Не се гордея с това. Гордея се с това, което успях да построя върху този свой отвратителен опит. И досега работя с терапевт. При мен има доста компликации, тъй като съм преживяла насилие като дете и като по-възрастна, семейството на родителите ми беше абсолютно деструктивно, баща ми през голяма част от живота ми издевателстваше морално над мен и брат ми. Имам много за ремонтиране“.

Няколко години Ника Набокова поддържа огромна практика като психолог. За себе си казва, че е експерт в областта на токсичните отношения и нещастната любов. „Ако бях продължила да работя по тази тема, сега щях да пиша от пентхаус”, смята Ника. Но й става скучно и затова днес пише от апартамента си в Банско.

– Какво правите в Банско?

  • Преместих се в България при мъжа си и съм тук вече трета година. Живеехме в София. Бяхме ходили няколко пъти в Банско, хареса ни много и решихме да си купим апартамент. Ако трябва да съм честна, планът беше това да е място за почивка между моите гастроли и нашите пътешествия. Но пандемията ни коригира. И ето че вече от година живеем в Банско без излизане. Но знаете ли, би било грях да се оплаквам. Планина, природа – това е доста по-хубаво, отколкото ако в локдауна бяхме заседнали в големия град.
  • А мъжът Ви кой е? И, извинете за въпроса, знае ли за Вашето минало на любовница?
  • Питате за отношенията в един триъгълник така, сякаш става дума за тежко престъпление или работа в ЦРУ. Знае ли мъжът ви, о боже, че някога сте били част от любовен триъгълник? Знае. Както и това, че съм била омъжена, че съм сменяла работата си, а и не е получил девственица все пак… Мъжът ми е италианец. Преместих се в България, за да бъда с него. Когато се запознахме, работеше в международна компания в София. Сега имаме общ бизнес. Това е моят трети брак. Предишните два не искам и да си ги спомням.
  • Защо решихте да опишете опита си в книга?
  • Написването на „В леглото с мъжа ти. Бележки на любовницата“ премина без особени страхове и перипетии. Идеята за книгата се зароди в блога ми, който започнах, когато осъзнах, че темите за любовните триъгълници тактично се премълчaват или разглеждат едностранчиво. Помислих си: „Това е несправедливо и трябва да се промени“.
  • Кое беше най-голямото предизвикателство?
  • Честно ли? Това не е най-дръзката или смела постъпка в живота ми. Нуждаех се от много повече решителност при започване на певческата си кариера например.
  • Имаше ли моменти, в които се притеснявахте как ще Ви възприемат, след като открито говорите за ролята си на любовница?
  • Не, не е имало такива моменти. Може би, защото Ника Набокова е псевдоним и представлява само част от мен, но не и цялост. Още повече че се заех със задачата да създам свеж и популярен продукт. А добре осъзнавам, че без смелост и провокативност това е невъзможно.
  • Съжалявате ли понякога, че сте решили публично да говорите по тази противоречива тема?
  • Никога. Успях да изградя силен, международен бранд по темата. И отдавна надскочих пределите й. Благодарение на откровеността ми стотици хиляди хора успяха да подобрят живота си. Създадох голям бизнес за психилогическа помощ, който осигурява работа на професионалисти в сферата и помага на хора от цял свят.

За какво мога да съжалявам? : ) Бих го направила отново.

  • Кои са най-често срещаните клишета за любовниците?
  • Много са, но ето го най-странния мит: Любовниците са фатални красавици, тип Джесика, от филмчето „Кой натопи Заека Роджър“. Строги, на високи токчета, излъчващи похот и стереотипна сексуалност. Това, разбира се, съвсем не отговаря на действителността.
  • Какво кара една жена да стане нечия любовница?
  • Страхът да допусне истински интимни отношения

С човек, който вече е женен или е в дългосрочна връзка с някого, е невъзможно наистина да се сближите. И се оказва, че имате връзка, но тя сякаш е на безопасно разстояние.

  • Ниската самооценка и самочувствие

Убедеността, че жената не е достойна за истинска любов, я принуждава да се задоволи с ролята на любовница.

  • Склонността към конкуриране

Това се случва, когато жената следва сценария – съперничество за любов. Това й е познато и друго не умее.

  • Стремежът за материално осигуряване

Всъщност тази причина се среща по-рядко от останалите, но въпреки това е важно да се спомене.

  • Има ли различни видове изневяра?
  • Не, няма различни видове. Съществува следното: дал си на човека до тебе обещание да бъдеш единствено с него, но си го нарушил. Границите на позволеното зависят от самата двойка. За някои флиртът с друг човек е недопустим. За други той е приемлив, стига да не прераства в сексуални отношения. Няма общоприети норми.
  • Можем ли да говорим за вина, когато има изневяра? Има ли виновни, има ли невинни?
  • Разбира се. Виновна е тази страна, която е нарушила обещанието за вярност. И никой друг. Много е важно да помним това. Често хората търсят причината и прехвърлят вината върху половинката си, която не е достатъчно добра и това е довело до изневярата. Или търсят причината другаде, хвърляйки обвинения от типа „подведоха ме“, „омагьосаха ме“, „гадината нахлу в семейството ми“.

Това, приятели, са подвеждащи и глупави разсъждения. За изневяра е виновен този, който е изневерил. Точка.

  • Защо хората изневеряват? Различни ли са причините при жените и при мъжете?
  • Причините при мъжете и жените са сходни. Ето и основните:
  • За да запазят семейството или връзката си

Представете си, да. Най-често изневярата е начин да съхраниш отношенията си, а не да ги разрушиш. Схемата изглежда приблизително така: някой не е щастлив във връзката си, но не знае как да промени това (няма и способностите). Да се раздели с човека до себе си не желае, например имат някаква взаимна изгода или зависимост един от друг. И излиза, че най-добрият вариант за справяне с реалността е намирането на отдушник. Така проблемите във връзката или семейството стават по-лесни за изтърпяване.

  • Познаният ни вече страх от близост

Човек се страхува да се сближи наистина с партньора си, обективно погледнато, това никак не е безопасно, особено ако не си напълно наясно със себе си. Измяната се превръща в прекрасна възможност да запазиш дистанция.

  • Неутолима жажда за любов

Това е, когато човек изпитва неадекватна и незадоволима нужда от любов (отново става въпрос за неразрешени вътрешни проблеми). Така му се налага да търси други източници, тъй като партньорът не е способен да задоволи потребността. Както не би могъл и никой друг.

  • Взаимна зависимост

Колкото и странно да звучи, изневярата съпътства съзависимите отношения. Хората, изпаднали в такава ситуация, са изцяло погълнати от човека до тях. Първо, има различни типове взаимна зависимост. Второ, в тях човек губи своята независимост. И за да я възстанови, за да си докаже, че все още е свободен, той изневерява.

  • Липса на умения за изграждане на взаимоотношения и справяне с проблемите, недостатъците и рутината

Да, да изградиш отношения – това е умение. И ако не го притежаваш, се получава някаква измислица. Жал ти е да напуснеш, а не знаеш как да я поправиш. И решаваш да се позабавляваш с други.

  • Какво да прави човек, ако разбере, че половинката й/му изневерява?
  • Като за начало трябва да приеме реалността. Да не се опитва да търси оправдания и извинения. Да погледне на ситуацията без розови очила: изневериха ми. След това да си даде време да преживее първата вълна от силни емоции. Най-добре на този етап е да не се вземат никакви решения. Просто да си даде шанс да се отърси от шока и да се погрижи максимално за себе си. Измяната е травма, болка. Рана, за която трябва да се погрижи и превърже.

След като отмине първоначалният шок, може да помисли вече за решенията. Тук трябва да разчита единствено на себе си. Не слушайте съвети, не запазвайте отношения, само водени от идеята за децата ви. Основният въпрос, който трябва да си зададете, е: Ще мога ли да продължа да живея с този човек и да се чувствам щастлив/а?

  • Може ли една връзка да просъществува след изневяра?
  • Да, може. Но това ще изисква огромни усилия и от двете страни. И по правило не би се получило без помощта на семеен психолог.
  • Можем ли да кажем кой изневерява по-често – мъжете или жените?
  • Прието е, че това са мъжете, но практиката показва, че съотношението е приблизително еднакво.
  • Как да продължи напред един човек, ако половинката го е напуснал/а заради любовник/ любовница?
  • Важно е да не изпадате в самобичуване и самосъжаление. Така и така не се чувствате добре, болно ви е, не се разсипвайте допълнително и с мисли от типа как на нея или на него му е много по-добре.

Добре е да възприемем следната идея: ние избираме хората не по това колко са добри и красиви, а изхождайки от това харесваме ли себе си, когато сме заедно с тях. Харесва ли ни начинът, по който се чувстваме, когато сме до тях. И, разбира се, чрез останалия арсенал за повдигане на духа: да се утешавате, да се грижите за себе си и да си обръщате повече внимание, да си осигурявате малки приятни емоции, да се научите да превъзмогвате и се освобождавате от тежките мисли в себе си.

Това, което със сигурност не бива да правите, е да търсите утеха в алкохола или да се обсебвате и следите живота на човека, който ви е изоставил.

  • В книгата си казвате, че само двама души могат да разрушат едно семейство – съпругът и съпругата. А човек отвън?
  • Как един външен човек би могъл да го направи? Никак. Външният човек е решение на семейните проблеми. Или на личните проблеми на някого от семейството. Отговорността за изневярата носи единствено и само човекът, който изневерява. И е важно това да бъде разбрано. Именно той решава да разреши семейните проблеми по този начин. Той решава да има странична връзка. Той решава да лъже, да предава. Отговорност за семейството носят изключително и само членовете му. Мъжът и  жената. И никакви странични сили не могат да разрушат връзката между хора, които са в добри отношения и умеят да преодоляват сложните моменти. Вижте. Аз не ям месо. Това е мой избор. И дори да сложите пред мен 5 чинии с апетитно изглеждащо и вкусно месо, няма да го ям. Защото без месо се чувствам по-добре, без месо изглеждам по-добре. На мен са ми важни моето добро самочувствие и тяло. Аз избирам тях. Верността също е избор. Избор на конкретния човек. И ако за него са важни чистите отношения без предателства, той няма да се занимава с изневери.
  • Любовницата е едно почти митично създание, в смисъл, че за нея има много митове. Кои от тях са верни?
  • Най-често хората смятат, че тя е изключително и само за секс. И това го има, но само при част от историите. Има и огромно количество случаи, в които „кривването“ води до деца, съвместен бит. Друг мит е, че любовниците са фатални жени, хубавици със силиконов бюст и толкова. И това го има, но по-често става дума за обикновени момичета. Друг мит: излизат с женени мъже заради парите им. И това го има. Но също не е често. В повечето случаи причините са други.
  • А ако погледнем от другата страна на барикадата във войната жена-любовница… Какво може да направи една жена, за да задържи мъжа си?
  • Абсолютно нищо. Мъжът сам взима решение къде да отиде и какво да прави там. Ние сме отговорни само за нашия принос в отношенията. За това какво гориво наливаме в тях. А за решенията на мъжа – да бъде или да не бъде, да си тръгне или да остане, да изневерява или да не го прави, не носим отговорност.

Ника се определя като бунтарка, под номер едно в ценностната й система е свободата на избора и самоизразяването. Феминистка. Стилна, забавна и любителка на животните. „Всички бездомни кучета и котки в Банско са ми приятели – казва тя. – Хората обичам по-малко“. Ника може да бъде доста директна, но това е начинът да се казва истината. В книгата й ще намерите точно това – грозната истина, че вместо да обвиняваме друг за нещастията си в любовта, и не само, е по-добре да надникнем в ъгълчетата на вътрешната си стая и да оберем оттам паяжините на самозаблудите. Не е приятна работа, да не се заблуждаваме.

След „В леглото с мъжа ти“ провокативната руска авторка Ника Набокова вече има втори роман, преведен на български. „Не бъди овца. Избавление от терзанията стъпка по стъпка“. В нея Ника разкрива как да приемате и оценявате своето истинско „аз“, за да сте уверени и успешни. Време е да сложите край на токсичните връзки и излишните страхове, да се вслушвате в себе си и да взимате правилните решения. Забравете митовете за любовта и света, които само ви спъват.

Ето и откъс от „Не бъди овца”.

Искам да бъда себе си. Различна, странна, сложна, уникална.

Искам да бъда себе си. Да вдишвам този свят, да усещам текстурата му, да чувствам пулсацията му.

Искам да бъда себе си. Момичето, което може да лети без криле, да вижда вселената в чашата вода на масата, да лови слънчеви зайчета.

Искам да бъда себе си. Жената, която знае всичко за себе си и се къпе в онази безтегловна, невидима и необяснима хармония.

Искам да бъда себе си. Дръзка и невъзмутима, нежна и рязка, разбираема и многопластова.

Искам да бъда себе си. Да живея в образ, който не ме стяга. Пък нека да не е като от моден журнал.

Искам да бъда себе си. Да се променям, когато ми се прище, и да стоя на едно място, докато това ми е нужно.

Искам да бъда себе си. С мнение, което е формирано в самата мен, а не взето някъде от канавката покрай житейския път.

Искам да бъда себе си. Да зная какво е добро и какво е лошо за мен. Какво ми носи полза и какво ми вреди.

Искам да бъда себе си. С право на самостоятелен избор с кого да бъда и какво да изпитвам.

Искам да бъда себе си. Женствена не по учебник, а по усещане. И тогава, когато имам желание за това.

Искам да бъда себе си. Да се чувствам прекрасна без чиято и да било оценка.

Искам да бъда себе си. Да определям какво е нормално според вътрешната си скала, а не според наставленията на другите.

Искам да бъда себе си. Да живея така, както е приятно, комфортно и интересно за мен. А не за околните.

Искам да бъда себе си. Да усещам собствената си състоятелност без чиято и да било оценка или съответствие на някакви критерии.

Искам да бъда себе си. Да се карам с оная дяволица в мен, а сетне да се сдобрявам.

Искам да бъда себе си. Да се гордея и да не се притеснявам от това.

Искам да бъда себе си. Да усещам това, което се случва, а не онова, което уж е нужно.

Искам да бъда себе си. С пижама и вечерна рокля, с пухено яке и кожено палто, на токчета и с маратонки на сто години.

Искам да бъда себе си. Онази жена, която се харесва на мен. А не на повечето хора.

Искам да бъда себе си. Всеки ден, когато поглеждам към огледалото, да съм наясно кого виждам там. И да се радвам точно на това отражение.

Искам да бъда себе си. И да живея извън критериите за това какво е правилно. Ти с мен ли си?

Написах тази книга, за да можеш най-сетне да изправиш рамене и да поживееш. Именно да поживееш, а не да потърпиш, да посъществуваш, да попълзиш.

Голяма част от това, което разказах, е свързано с

личен опит. Добре де, защо скромнича – тук всичко е свързано с него. И грешките са мои, и прозренията, и изводите.

Със сигурност зная, че от всички тия морални канавки, ментални блата и непрогледни гъсталаци на зависимостите може да се излезе. Че на това отгоре и с плюс за себе си. Ето го живия пример – пред теб е.

Само че това е работа. Бачкане. И далеч невинаги е приятно. Но пък какъв прекрасен ефект има! Не, ти няма да станеш вечно блажена и хронично щастлива, да пази господ.

Ти ще станеш себе си. Такава, каквато си. И това е най-хубавото, което може да се случи с теб.

По материали от eva.bg и Rozali.com

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *