Топ теми

Надменно неглижирайки името “Северна Македония”, нашенската “дипломация” ни вкара в капана на панелинизма и македонизма

Така става тези дни с проточения с години казус за окончателно име на югозападната ни съседка. От 1992 г., известна под името Бивша Югославска Република Македония (съкратено БЮРМ).
Миналата седмица един дипломатически гаф – отказът на премиера Б. Борисов и външния министър Е. Захариева да приемат гостуващия на президента Радев македонски колега Георге Иванов – беляза нова фаза на задкулисната игра около окончателното име на БЮРМ. Мотивът премиерът да откаже прием: видите ли, гостът имал намерение да наложи вето на споразумението за новото име на БЮРМ – Северна Македония.
В протест, че Г. Иванов приел в кабинета Зоран Заев само за 120 секунди и го “изгонил”, BG премиерът разигра поредния театрален етюд: “Щеше да е предателство, ако след срещата за 120 секунди аз днес да го посрещам с фанфари и почести. Нямаше да е честно заради техните (на Заев и Ципрас) усилия. Прецених, че днес не е моментът”.

Но “да си върже гащите”, имитирайки “принципност” (еднаква отдалеченост между евросоциалисти и евроконсерватори), премиерът добави: “Говорили сме и в ЕНП (Единната народна партия – бел. Н. Ст.) с ВМРО-ДПМНЕ и Мицотакис (лидер на гръцката консервативна партия Нова демокрация) да не пречат на договора за името”. Накрая, за да придаде тежест, каквато България няма (първа по корупция, първа по бедност!), премиерът заключи: “Двата народа ще решат за името, но ако спорът не приключи, пропада всичко, направено на Балканите. Македония е крайъгълен камък”.
От горе казаното вярно е само последното. Да, Македония е крайъгълен камък. Щом е тъй, не е ли редно, ако не народът, то поне парламентът да пита българския премиер: Как така

СПОРЪТ ЗА ИМЕТО ЩЕ РЕШАВАТ ДВА НАРОДА –
гръцкият и македонският, а българският го няма никакъв! Народ, който 12 века и половина е населявал и доминирал в същата тази Македония, която Борисов нарича “крайъгълен камък”?! (Виж картата на Българската екзархия). Отговорът се крие в дефицита на грамотна политика и визия по националния въпрос. От 1990 година насам.
От няколко дена българските медии, с редки изключения, разпространяват горе споменатата официална лъжа за изгонените от Г. Иванов премиер Заев и външен министър Н. Димитров.
Че става дума за провокативна лъжа, съгласувана между София и Скопие, която да оправдае отказа на премиера за среща с македонския президент, говори един факт. Вечерта на рождения ден на Борисов (13 юни) се провежда телефонен разговор между него и Заев. Това става, след като Външно министерство не успява да убеди президента Радев да отложи с няколко дена планираното посещение на македонския му колега. Този факт доказва: отказът на премиера Борисов да приеме македонския президент не е по принципни причини, както се внушава, а провокация, вероятно подсказана от влиятелно чуждо посолство. Твърде обезпокоено от пресните посещения на българските президент и премиер в Русия.
На фона на скандалния отказ синхронно нелепо прозвуча злъчен коментар. От Кр. Каракачанов, лидер на ВМРО, една от “трите патриотарски патерици” на ГЕРБ. В интервю по “Канал 3” (14 юни 2018 г.) министърът на отбраната заяви: “Македонският президент е основната причина да се развалят преговорите между Македония и Гърция за името. Какво да говориш с Иванов, който спъва усилията на правителството в Скопие за постигане на компромис по отношение на спора за името, а България помага на Македония за НАТО и ЕС. И един такъв, който саботира твоята политика, какво да говориш с него?!”.

Истината се познава в сравнение. Ето аргументите на Г. Иванов: “Не може стратегическите цели на Македония да бъдат алиби за лоши и вредни договори. Вярвам и се надявам, че ще има разум и ще се стигне до взаимно решение, а не до ултиматум срещу Македония. Никого не съм гонил от кабинета си, а отказах да легализирам договор, който виждам за първи път и който е изготвен без мое участие. Както са го създали без мое участие, така нека и го завършат без мое участие”. Пояснявайки, че по конституция президентът трябва да участва в сключването на международни договори, Г. Иванов заключи: “Не приемам квалификации, че аз преча на стабилността в региона. Не мога да приема акт, който противоречи на конституцията и законите в Македония. Това е лично решение на един премиер, който не е взел предвид всички последствия на този вреден договор”.

Прав ли е македонският президент” Принципно да. Защото, първо, трябва да се проведе референдум за името, а той е планиран чак есента. Второ, неизбежна промяна в македонския устав (конституция). И едва след това договорът, прелиминарно (предварително) подписан от Заев и Ципрас, македонският парламент да ратифицира, с последващ указ на президента.
Да, но над всичко горе казано стои гръцката хитрост. Защото гръцкият парламент, който в събота (16 юни) се занимаваше с вота на недоверие към кабинета “Ципрас”, чак в началото на 2019 г. ще гласува, т. е. узакони споразумението Ципрас-Заев. А дотогава Скопие трябва да промени конституцията, съгласно условията на Атина да махне ветото си за членство в НАТО.
А ето “толерантният пляс”, който премиерът Борисов получи от македонския президент. “Пляс”, защото Г. Иванов го уличи в заемане едностранчива позиция, и то в особен етап. Г. Иванов: “Негово (на Борисов – бел. Н. Ст.) е решението и негова е отговорността, тъй като той не е само премиер, а и председателстващ ЕС. Казва да се води диалог, а с този жест заема страна”.
На планираната, но отложена за неделя сутринта (заради съботния вот на недоверие в гръцкия парламент) среща на Ципрас със Заев в Преспа, на гръцка територия, трябва двамата външни министри (Никос Коцияс и Никола Димитров) да подпишат споразумението между Атина и Скопие за името. Принципно срещата била уговорена по време на телефонен разговор между двамата премиери още на 30 май. Това каза лично Заев пред скопския TV канал “Сител?: “До петък (15 юни) ще имам разговор с гръцкия премиер Алексис Ципрас, на който ще утвърдим правната рамка на договора и неговото изпълнение. Отиваме към последните крачки за разрешаване на спора на името. За решението на спора за името ние ще проведем референдум и народът ще има последната дума. Истинските патриоти днес са онези, които гарантират бъдеще на гражданите на Македония”.
Въпросът, който днес си задава всеки мислещ и политически грамотен българин, е защо

СОФИЯ УПОРИТО БЯГА ОТ КАЗУСА С ИМЕТО?
Отговорът: до ден-днешен България няма национална доктрина, в частност по македонския въпрос. Т.е. научно-концептуално на Външно министерство, на кабинета като цяло. Липсва стратегическа научна експертиза, документ, одобрен от парламента. Упрек не само към днешните, а и предишни управляващи.
Друг въпрос. В своя устав (конституция) Скопие се нарича “Република Македония”, макар в документите на ООН и ЕС официално да ползва “временното” наименование БЮРМ. Любопитното е, че някои страни, вкл. 4 от 5-те постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Великобритания, Русия и Китай), без Франция, признават Македония под конституционното й име. Но ветото на Атина за членство в ЕС и НАТО е непреодолимо, докато Атина не получи гаранции, че новото име няма да съдържа и намек за териториални и пр. претенции към Гърция.

Трети въпрос. Защо само Атина се интересува какво ще е новото име, а не и София” Външнополитическа пасивност, тъжно наследство от “президентските времена?: от философа-дисидент Жельо Желев, през адвоката по бракоразводни дела Петър Стоянов и партийния историк Георги Първанов, и приключим с “джобния ястреб” (израз на К. Кеворкян) Росен Плевнелиев.
По повод лансираното малко след срещата във Варна за Западните Балкани (17 май) име-вариант “Илинденска Македония”, Кр. Каракачанов, чието мнение би трябвало да опре на експертизата на странно защо снишилия се Македонския научен институт (МНИ), на 20 май 2018 г. заяви по Българското национално радио: “България няма проблем с обсъждания вариант за име Илинденска Македония на западната ни съседка. Ние нямаме комплекси за малоценност към името Македония, защото чисто в исторически план българите смятат това за част от нашата история. Този спор е доста измислен и се дължи не толкова на нещо друго, колкото на страховете, които все още съществуват в Атина; от това, че признаването на държава като Македония, може да доведе до някакви претенции спрямо нея”.

Твърдението на русенския “войвода” доказва: историкът, новоизлюпен д-р по международно право в ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград, си остава профан по македонския въпрос. Нищо че е сайбия (на тур. стопанин) на МНИ. Научен институт, който и досега няма ясна позиция, по това, как и защо в договора от 1 август м.г. София официално призна измисления “македонски jазик”!
Странно, възможно ли е византийски везаната външна и вътрешноетническа политика на Атина, основана на родената 1844 г. гръцка национална доктрина Мег?ли идея (Великата идея), да храни страхове, както твърди д-р Каракачанов! Ни най-малко. Но пък нашенската външна политика 140 години след Освобождението от турско иго е без компас, лишена от национална доктрина. Дори албанците имат такава, приета на 27.11.1878 г. от Призренската лига. Това не пречи на лъжевойводите от “Пиротска 5” да твърдят: “Няма проблем”. Нищо, че десетилетия наред поколения македонски българи от Вардарско след 1945 г. са обучавани и възпитавани, че произлизат от древния македонски народ на Филип “” и Александър “?” Македонски, че Самуил е цар македонски, а пък ние, българите, сме татаро-монголи. Нищо че не сме с “дръпнати очи?! И досега нашата историческа наука няма смелост да признае, че съществува македонска нация, говореща на западнобългарски диалект, изкуствено инфектиран с немалко сръбски думи. Такава, каквато е австрийската нация, говореща на немски.
Прав е проф. Божидар Димитров, който казва: “Когато прочетох, че премиерите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев са се разбрали бившата югославска република да се казва Илинденска Македония, откровено си помислих, че става дума за някаква шега. Защото е срамота наистина двама големи и възрастни мъже да предлагат име, което може да събуди само смях, но и опасения поне в три държави”. И наистина, ден по-късно Атина оповести, че няма начин този вариант да бъде приет.

Нека обаче погледнем на феномена “име” от друг аспект. Руският религиозен философ Павел Флоренски (1882-1937): “Досега ставаше дума за социалната значимост на имената, доколкото те служат за точки на приложение на известни вярвания и убеждения на народите. Може би имената са нищо, но тях народите ги признават за нещо и по силата на това признание на имената в живота на обществото се гледа като на някакви фокуси на социална енергия. Макар тези фокуси да са мними, но за окото, виждащо ги, те напълно са равносилни на действителните фокуси”.
Но името има и друг, функционален аспект: преименуването. Етно-религиозна, лингво-културна и психо-етична операция с особена значимост. С основание П. Флоренски твърди: преименуването влече след себе си съдбовен прелом. “Промяната на мястото в света, новото онтологическо и мистическо, а отчасти и просто обществено съотношение със света, влече след себе си преименуване, или от друга гледна точка, преименуването произвежда такъв прелом в живота”.
Това обяснява болезнеността на процеса на търсене окончателното, международно признато държавно име в македонското общество. Процес натрапчив, с рецидиви и ексцесии, които виждаме днес и в Скопие, дето опозицията протестира, а мнозина от управляващите “стискат зъби” в съгласие. Нямат избор: от години СДСМ, македонските социалисти са спонсорирани от Сорос. А в Атина и Солун огромното мнозинство гърци са убедени, че е недопустимо името “Македония” да е част от названието на новата република. Най-нови сондажи сочат: 75% от гърците са против идеята магическата дума “Македония” изобщо да присъства в името на северната им съседка. Чудно ли е,

ПО ПЛАКАТИТЕ ЧЕТЕМ: MACEDONIA IS GREECE! –
“Македония е Гърция!” Едва ли случайно в събота в гръцкия парламент експремиерът Антонис Самарас укорително се обърна към Ципрас: “Аз се борих за македонския въпрос, а ти го предаде!”.
Ето защо името “Македония”, по обясними историко-културни причини със световна значимост, е тъй скъпо на гръцкото сърце. И обратно, ако името се изгуби, изчезне или бъде отнето, тогава това означава трагедия. “Окончателната загуба на името – отбелязва П. Флоренски – обществено винаги означавало гражданска и историческа смърт, окончателно изчезване от хоризонта на историята”.
Проблемът с името “Македония” е: само по себе си имплицитно (скрито) политически съдържа капан, наречен “териториални претенции”. На Скопие към Гърция, доколкото малко над 50% от Македония е в нейните граници. Но така е и с България, заради Пиринска Македония.
Това го усеща 2012 г. един български държавник. Който по повод тогава лансиран вариант за ново име, припряно сърдито заяви: “Един от вариантите, който попадна при мен, беше за Северна Македония. И аз казах, че това пък ние не бихме го приели, защото утре ще кажат, че Благоевград е македонски”.
Е, днес, 6 години по-късно, изглежда, “утрето става днес”. Щом управляващите “клекнаха” и безгръбначно приеха името “Северна Македония”. Нищо че географски включва Вардарска и Пиринска Македония. Не е ли Благоевград, напук на сръднята на нашенския държавник от 2012 г., де факто македонски град, щом е разположен в Северна Македония?! Тоз държавник – и тогава, и сега – е един и същ. Премиерът Борисов. Това е демонстрация на непоследователност, съчетана с огромно его, подслаждано от тесногръд кръг на пресекулки “мислещи” съратници и съветници. А на другия, печеливш полюс, е Атина. Която “си оплете кошницата”. Чрез името “Северна Македония” по византийски изтика “горещият кестен” на север, към безхаберна София. Другояче не можеше и да бъде: от 18 години без почивка България се управлява от национал-нихилисти еничари.

На 13 юни 2018 г. пред bTV формалният външен министър Екатерина Захариева радостно изпя: “Името Северна Македония е по-добро за нас от Илинденска”. Изтъкна рядко глупав аргумент в оправдание на пасивната ни дипломация: “Не участвахме в преговорите, защото още през 1992 г. сме признали югозападната си съседка с името Република Македония”.
В каква степен София е дезинтересирана от това, какво си говорят Атина и Скопие, личи по най-прясно признание: гръцката и македонската страна са информирали София на какви имена са се спрели, но тя, министърката, все още не е виждала текста на споразумението между Македония и Гърция. “Смятаме, че каквото и да подпишат Гърция и Македония, това не трябва да води нито до териториални, нито до исторически, нито езикови претенции”.
Три дена по-късно, след среща в събота (16 юни) в Скопие с македонския външен министър Н. Димитров, евродепутатът от ЕНП и ГЕРБ Андрей Ковачев, разтревожен, внимателно “намекна” за нещо нередно в името “Северна Македония”. Намекна внимателно: да не ядоса Шефа. Щото идущата година идат избори за Европарламент, ще се редят листи! “София – каза той – трябва да настоява за допълнителни клаузи в договора за добросъседство”, сключен миналата година в Скопие между Борисов и Заев. След като стане факт в двете страни – в Гърция и в Македония – тази промяна, ние трябва да поискаме и да поставим и на юридическо ниво допълнителни гаранции за това, че тази промяна не застрашава по никакъв начин България”.
Премиерът обаче има лош кют (навик): рядко следи мненията на съпартийците си. София не знае текста на споразумението между Атина и Скопие за името, но той, намекна: “Ще впишем допълнително в нашето споразумение за добросъседство това, което се е променило”. Но го каза между другото. По-важното бе да си “пише” отлична оценка: “Положихме такива усилия да подпишем договора за добросъседство. Вродената ми скромност пречи да кажа, че поколения политици преди мен не го направиха. Не можаха да го направят”.

Добре изигран – пред послушни медии – театрален етюд. Поразително напомнящ мисъл на Фридрих Ницше: “Патосът на етюда не принадлежи на великото; онзи, който се нуждае от етюди, е фалшив” Бъдете предпазливи с всички живописни хора!”.
В нашенската политическа менажерия театралните етюди са специалитет на хора, страдащи от СПИН (Синдром на природна интелектуална недостатъчност), с неизбежно произтичащите мизерна политическа и дипломатическа култура. Състояние, гъвкаво прикривано с феномена “профанация” (от лат. profanation, опошляване). Това е неглижиране на сериозното, отговорното в политиката. Защо е тъй” Защото “шопският инстинкт” не стига да управляваш държава. Инстинкт, най-долна степен на “селския инстинкт”. Без ценностно надграждане, наречено обща и специална култура. Заради традиционно отглеждан умствен мързел, българският политик си остава душевен инвалид, способен на подвиг тип “суджукгейт”. Още 1922 г. д-р Никола Кръстников, специалист по нервни болести, говорейки за нравствената тъпост и ниска душевна култура на българската политическа класа, казва: “Ориенталската хитрост много често се проявява и в нашите международни отношения, и затова често пъти ни прави жалки и смешни пред европейската дипломация”.

Колкото за хвалбата, че поколения политици преди премиера не го направили, не подписали договора с БЮРМ, дали пък това не ги спасява от съда на историята! Защото с договора от 1 август София де юре призна “македонският jазик”, базиран на българска лексика, но както казват някои, “печатан на сръбска пишеща машина”. Това е цената на консумираното преди година родоотстъпничество, реализирано в безпринципен блок с Обединените лъжепатриоти, и подкрепено на 18 януари т.г. от останалите партии в парламента, ратифицирали договора. На 14 февруари 2018 г. документът придоби международноправна сила с подписания от външните министри Захариева и Димитров протокол (виж снимката).
Великият немски философ Макс Вебер казва: “Честта на всеки политически лидер, най-вече на държавния глава, се състои точно в това да носи изключително лична отговорност за всичко, което върши”.
У нас висшата власт принадлежи на премиера. За жалост

БОРИСОВ ИМАШЕ ЗЛАТЕН ШАНС, НО ГО ПРОПУСНА.
Поне на заключителния етап на преговорите за името можеше да се включи в преговорите лично, като арбитър, и да наложи най-подходящото за България име – Вардарска Македония. Вариант, също предлаган от Атина. Ако София бе “в блок” с Атина, името нямаше да бъде “Северна Македония”, включващо и Пиринско. Още повече, че в Гърция Панос Каменос, лидер на партията “Независими гърци”, част от правителствената коалиция, се застъпваше за името “Вардарска Македония”. Каменос не е кой да е. Силна личност и настоящ военен министър. Той призова за свикване на референдум по спора за името, въпреки че правителството е против. Именно този “тънък момент” в коалицията, управляваща Гърция, не бе усетен, не бе осмислен от Външно министерство, от кабинета?! Две са причините: самонадеяност, липса на експертен потенциал и ампутирано национално чувство”
Медиаторът Матю Нимиц, упълномощен от ООН да води преговорите за името, разбра притесненията на Атина. “Тя е загрижена по въпросите на историята, за собствеността върху историческото наследство, за учебниците”. Никой обаче не се сети поне веднъж да го покани в София!

Да, името “Вардарска Македония”, което София не проумя да наложи, задоволяваше и Атина. Защото отсича македонистките мераци (историко-културни, политико-териториални) на Скопие. Докато “Северна Македония” географски очевадно съдържа териториални и прочее претенции. Това е резултатът от пасивно-безплодната “българска” дипломация.
В член 11 от договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество се говори, че “нито една от двете договарящи се страни няма да допуска нейната територия да бъде използвана срещу другата от организации и групи, които имат за цел извършването на подривни, сепаратистки и застрашаващи спокойствието и сигурността на другата Договаряща се страна действия; че “нямат и няма да предявяват териториални претенции една спрямо друга”.
Това може да стане факт, едва когато от македонската конституция отпаднат онези членове,?защитаващи” измислените “македонски малцинства” в Пиринска и Егейска Македония. Ние обаче пропуснахме да заложим това условие в прехваления договор от 1 август.
Всъщност истинската причина лятото 2017 г.
договорът да бъде приет набързо, “на пожар”, бе решението на Вашингтон след като “цветната революция”, организирана и финансирана от US посолство в Скопие и сурия неправителствени соросоидни организации, свали кабинета “Груевски”. Тогава

ПРИШПОРИХА СКОПИЕ ЗА ПРИЕМ В НАТО.
Целта: да се осуетят руските енергийни и китайските транспортно-търговски планове, за които преговаряше правителството на ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски.
Тук публикуваната карикатура от гръцкия в. “Kathimerini” ясно потвърждава истинската цел Скопие и Атина по-скоро до решат проблема с името. Зоран Заев (вляво) казва: We want to join NATO! (Ние искаме да везем в НАТО). Ципрас го подкрепя, а медиаторът Нимиц обобщава: Guys, I?ve got it! MACEDONATO! (“Момчета, аз схващам МАКЕДОНАТО”).
Горе споменатият десен политик Самарас “изплю камъчето на истината”, когато в съботните дебати в гръцкия парламент укорително заяви: “Гърция ще се окаже в по-лоши позиции. Единственото, което постига договорът, е, че отваря пътя за интеграция на Скопие в НАТО; нищо друго, прескочихте гръцкото вето и не решихте нито един проблем”.
Неслучайна е подкрепата на преговорите за името от Анкара, Тирана. Например, както съобщи ПИК от 2 юни 2018 г., към срещата в Преспа в събота пожелал да присъства и Еди Рама. Това, разбира се, няма да стане, но е знак от Тирана. Още повече, че Рама заяви: “Гърция е гръбнакът на стабилността и сигурността в региона и така поема водещата роля”. От друга страна, Рама напомни, че той е действителният лидер на Западните Балкани, открито заявявайки, че “ще гарантира сигурността на албанците в Македония”.

На 13 юни същият Рама заяви: “Свалям шапка на гръцкия премиер Алексис Ципрас и македонския му колега Зоран Заев за споразумението”. От Косово бившият терорист и настоящ премиер Рамуш Карадинай също побърза да поздрави за пробива с името.
За съжаление българската политика си остава безидейна, творчески безплодна, грубо материална. Без никакъв просвет, без визия. Направлявана от полуграмотници. Ще доживее ли България истински, достойни лидери” За да се сбъдне проникновената мисъл на Хераклит: “Правдата ще съумее да сложи ръка и върху ковачите на лъжи, и върху лъжесвидетелите”.
НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *