Най-дългогодишният кмет на бобовдолското Мало село Ангел Александров: По мое време с доброволен труд вдигнахме много сгради в селото, прекарахме водопровод и канализация, а преди това пиехме вода от кладенци, нямахме тротоари, дворовете бяха заградени с тръни…

Ангел Иванов Александров е роден на 04.10.1945 г. в китното Мало село, община Бобов дол. Той е най-дългогодишният кмет на селото, управлявал е от 1967 до 1992 г. По негово време са прекарани водопроводът и канализацията на Мало село. Съпругата му Райна е родена на 27.10.1949 г. в Дупница. Нейният баща Васил Константинов е бил почетен гражданин на Дупница. Райна Александрова е била дълги години счетоводител в БНБ /Българска народна банка/. Семейство Райна и Ангел Александрови имат дъщеря, дядо и баба са на три внучета. На чаша ароматно кафе и домашни сладки разговаряме със семейство Александрови.

 – Г-н Александров, разкажете за рода си, от него произхождат много видни българи, един от които е бившият председател на БНБ /Българска народна банка/ Кирил Зарев.

– Роден съм в китното Мало село, община Бобов дол. Нашата фамилия Спасови е много голяма. Моята баба по бащина линия, Сава, е сестра на майката на известната лекарска фамилия Кишкини и братовчедка с бащата и чичото на бившия председател на БНБ /Българска народна банка/ Кирил Зарев – Димитър и Георги Зареви. Баба ми по майчина линия, Дача, е починала много отдавна. Баща ми Иван Влахов беше миньор в „Мини Бобов дол“ и от там се пенсионира. Майка ми Спасена Влахова цял живот работи в ТКЗС-то. Това в Мало село е първото ТКЗС в Югозападна България. Учредили го през 1945 г. Димитър Зарев и група от девет човека. Аз съм роден на 04.10.1945 г. Имам двама братя. Завърших основното си образование в селото, а след това средно образование в Механотехникум „Акад. Сергей П. Корольов“ в Дупница, специалност „Двигатели с вътрешно горене“.

– Вие сте един от най-дългогодишните кметове на Мало село, по Ваше време то се облагородява. С какви спомени сте от тези години?

Първо започнах като пълномощник в Мало село, община Баланово, през 1967 г., а през 1970 г. бях избран за кмет на Мало село. По-късно към кметството бе назначена за секретарка Павлина Янева, с която работехме много добре. Нашето село беше толкова изостанало – оградите бяха с тръни, нямаше тротоари, пътищата кални… В селото имаше шест бунара, от които черпеха питейна вода 300 души. Имаше една общоселска чешма, която беше направена по време на османското владичество, но при едно наводнение тръбите се повредиха и пресъхна. Проведох разговор с жителите на селото, трябваше да търсим решение за водоснабдяването на селото. ВиК – Дупница и ВиК – Кюстендил взеха решение канализацията, която минава през територията на Бобов дол, да има отклонения за Мало село, Големо село и Долистово. По-късно се построи и профилакториумът в селото, който се използваше за балнеолечение. ВиК – Дупница ни помогнаха за изграждането на канала от отклонението на Бобов дол до селото и профилакториума. От Окръжния съвет ми дадоха проект за резервоар за питейна вода. Освен това ни отпуснаха средства за закупуване на 12 000 метра етернитови тръби, с които водоснабдихме цялото село. Изграждането на водопровода се правеше на доброволни начала от населението на Мало село, като на всеки му беше премерено съобразно живущите в къщите да си изкопае за собствени нужди. След изкопаването Окръжният комитет ни изпрати машини от ВиК – Кюстендил, които веднага започнаха изграждането на водопровода.

По мое време се изгради ТЕЦ „Бобов дол“. Работил съм прекрасно с Михаил Точев, с Георги Белички, част от ръководството на ТЕЦ-а, които винаги са ни помагали с техника за развитието на селото. Много добре съм работил с бившия директор на „Енергоремонт“ – Бобов дол“ инж. Атанас Янев, който винаги е бил съпричастен за решаването на нашите проблеми. По мое време се построи пивница с магазин след отчуждаване на терен от един декар. Освен това ТЕЦ-ът ни подари сглобяем хранителен магазин, който беше поставен в центъра на селото, до училището и читалището, които са построени през 1921 г., където имаше три стаи и една канцелария. До този момент всички обществени услуги се извършваха в частните къщи, а след това се изградиха и магазини. През 1985 г. се построи обществената сграда, в която имаше всички функционални нужди. Построи се ново училище и детска градина на мястото на сглобяемия магазин, за която голяма заслуга има и кметът на Бобов дол Йорданка Каленичкова.

По решение на общоселско събрание всички жители на Мало село даваха по пет дни доброволен труд за построяването на кметството. Направи се канализацията за промишлената вода в центъра на селото и полето. Главният проектант нямаше къде на живее и живееше при нас, в бащината ми къща в селото. Помолих го да вкара в проекта и изграждането на път от Мало село до село Долистово и асфалтирането на пътя, както и пътя от Мало село до село Мламолово, където се намираше помпената станция.

Работил съм прекрасно с кметовете на Бобов дол Стефан Везенков, Димитър Петков и Йорданка Каленичкова, които винаги са ни помагали и са ни съдействали за развитието на селото. И тримата бяха много добри, отзивчиви към моите предложения и винаги ни подкрепяха. В Мало село се поставиха много красиви саксии с цветя в центъра на селото, засадиха се декоративни дървета, тротоарите се оправиха. Центърът стана прекрасен и въпреки че се отглеждаха животни в селото, не си личеше по нищо, че стадата минават по улиците. По това време се направи септична яма, която обхващаше центъра, училището и къщите, които се намираха в центъра на селото.

Едно от даренията на ТЕЦ „Бобов дол“ беше изграждането на бетонен мост над река Разметаница. Също се наложи коригирането на реката и от 1973 г. до днес нищо не е пипнато. Мало село има 4500 декара обработваема земя, която е предоставена на фирма, за да я обработва, по този начин е облагородено полето. По мое време беше изграден регулационният план на селото, масово идваха хора и си купуваха парцели. Беше поставен електронен часовник, тогава се изгради радиофикацията, телефонизация на селото…

– Завършили сте Висша партийна школа в Благоевград. Имали ли сте възможност да посетите бившия СССР и Германия, с какви впечатления сте от тези страни?

По време на кметуването завърших Висша партийна школа в Благоевград, където имах възможност да общувам с кметовете от Югозападна България. За изпълнението на задачите ОК на Кюстендил ме награди с ръчен часовник и екскурзия до бившия СССР, Украйна – Одеса, Брянск… В бившия СССР по линия на ОФ /Отечествен фронт/ с председател Йорданка Каленичкова разгледахме едни от най-красивите музеи в страната. Бяхме на театър, балет… Когато тръгнахме за Одеса, минахме през много български градове, хората ни прегръщаха и плачеха… В Брянск съм бил на паметника на Станке Димитров-Марек, където пада самолетът. В Брянск бяхме със спортния отбор, млади момчета, бяха на състезания. Посрещнаха ни заместник-кметът на града и шефът на ДОСО. Ръководеше ни шефът на ДОСО – Дупница Кирил Пенев. Там разгледахме кристалния завод, стъкления завод. Във военния завод за танкове се срещнахме с жени партизани. Видяхме се с една майка, която ни разказа, че имала девет момчета, немците избили всички, само тя останала жива. Подари ни по един буркан мед и по един буркан консервирани гъби.

В Одеса бяхме на 9 май. Там се запознахме с един полковник от Съветската армия. По време на Втората световна война воювал в Плевен. Той беше без една ръка и без един крак. Като разбра, че сме българи, се разплака…

През 1989 г. групата от Бобов дол посетихме Дрезден, Германия. Разгледахме много красиви музеи. Бяхме много добре посрещнати от германците, които също ненавиждат войната и бяха много добре настроени към нас.

– Казват, че зад всеки един успял мъж стои една жена, която го подкрепя в трудните моменти. Зад Вас стои чаровната Ви съпруга Райна. Как се запознахте?

През 1969 г. с бъдещата ми съпруга Райна ни запозна наша обща приятелка и вече имаме 42-годишен щастлив семеен живот и една прекрасна дъщеря, която завърши специалност „Славянска филология“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. Зетят е италианец – много добър, интелигентен човек. Те са щастливи родители на три деца – две момчета и едно момиче.

– Нека да включим в интервюто и Вашата съпруга. Г-жо Александрова, Вашият баща Васил Константинов е бил почетен гражданин на Дупница. В каква среда сте израснали?

– Родена съм през 1949 г. в Дупница. Баща ми Васил Константинов е почетен гражданин на Дупница. Моята майка беше заместник главен счетоводител в 16 жп секция в града. Аз завърших там средно образование, а след това дълги години работих като счетоводител в БНБ, Спестовна каса – Дупница. С моя съпруг Ангел имаме щастливи 42 години семеен живот. Той е отговорен, когато реши нещо, го прави и гони целта до края. Спомням си, че се е прибирал понякога в 2.00 часа през нощта от работа и цял живот е работил за благото на жителите на Мало село. Неговите родители – моите свекър и свекърва, бяха голям пример за нас във всяко отношение – задружно семейство, хора с гражданска позиция, които също се включваха в доброволния труд за благото на селото. След като дъщеря ми се омъжи и роди внуците, аз ги отгледах от бебета до изпращането им на училище.

– С какви впечатления сте от Италия и италианците? Те празнуват ли коледните празници както нас, българите?

– Италия е известна като страна на любовта. Италианците ценят семейството си. Там празнуват Коледа цялото семейство при свекървата – с печено агне и леща. Има поверие, че колкото са зърната на лещата, толкова късмет и щастие ще има през година в семейството. Моята дъщеря спазва българската традиция и готви българска кухня. Ходила съм с дъщерята и внуците в Швейцария, която също е прекрасна страна…

– Как прекарвате свободното си време днес като пенсионери и според Вас какво трябва да се промени в България, за да могат пенсионерите да живеят по-добре, а младите хора да не напускат родината?

Райна: – В свободното си време сме в повечето случай в ранчото в Мало село. Отглеждаме екологично чисти зеленчуци за нас и децата. Пътуваме често из България.

Ангел: – Моето виждане е да се създадат условия на младите хора да работят и творят в България. Да създават семейства, деца, защото по-хубаво от България няма. Трябва в България да се откриват заводи, в които да работят българите, а не да се вкарва китайска стока. Да се създават условия за младите хора в тези заводи, да не вкарва евтина работна ръка от чужбина, а нашите хора да бягат на гурбет. Българският пенсионер е ощетен с ниски пенсии, високи данъци, скъпи лекарска и добре че децата на България са навън, за да издържат родителите си.

– България е член на Европейския съюз, ще стигнем ли италианците?

Райна: – Не, никога, защото ние, българите, нямаме достатъчно чувство за отговорност, за приемане на вина.

НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *