Най-младата лекарка в МБАЛ – Благоевград, 26-г. македонка от Берово, луда фенка на „Ливърпул”, д-р М. Симевска от три месеца лекува пациенти в ковидното вътрешна отделение

Д-р Моника Симевска е на 26 години и е най-младият лекар в МБАЛ – Благоевград, която от 3 месеца е част от болничния екип. Родена е в Берово, РС Македония, но има и български паспорт. Завършва медицина в Тракийския университет в Стара Загора и само месец след като получава дипломата си започва работа във вътрешно отделение на благоевградската болница, най-натовареното по време на ковидната пандемия. Първите си стъпки в практическата медицина прави под наставничеството на началника на отделението д-р Румен Кондев, който я въвежда в тежката и отговорна лекарска професия. С негово участие д-р Симевска даде и първото си интервю за читателите на в. „Струма“.

Д-р Симевска, защо решихте да учите медицина в България ?

– Винаги съм искала да уча медицина. След като завърших гимназия в родния си град Берово, записах медицина в Тракийския университет в Стара Загора. Дипломирах се през октомври 2020 г., в средата на януари взех дипломата си. Първоначално бях решила да се върна в Македония и да работя като лекар, но след като се прибрах, се оказа, че не се признава българската диплома и за да се легализира, трябваше да платя около 4000 лв., което беше за мен супермного скъпо. Тогава реших да се върна и да работя в България.

– Защо не се признава българската диплома по медицина?

– За да се легализира, трябва да се преведе, както и да се положи държавен изпит пред лекарската камара в Македония, която е като Българския лекарски съюз. Моят брат, който беше студент в Благоевград, учеше магистратура по туризъм и хотелиерство, ми каза, че е по-добре да започна работа като лекар тук. Вслушах се в съвета му и един петък през февруари тази година реших да тръгна за Благоевград. Направих си PCR тест и на другия ден в събота тръгнахме. Минахме през ГКПП – Гюешево, който беше единственият възможен за влизане в България, и се отправихме към болницата. Било е следобед и първият дежурен лекар, с когото разговорях, беше д-р Рабаджийски. Попитах го къде мога да подам заявление за започване на работа като лекар и той ми обясни да отида на следващия ден на петия етаж – при болничния директор. Отидох, попитах и ми казаха, че има свободно място и мога да започна работа като лекар. Подадох си молба за вътрешно отделение в МБАЛ – Благоевград, като тогава не знаех, че е станало ковидно. Трябваше да представя всички документи, които се изискваха, което ми отне няколко дни. В петък, след като бях готова, отидох във вътрешно отделение и се запознах със завеждащия д-р Румен Кондев, бях назначена и първият ми работен ден беше в понеделник на новата седмица.

– Звучи ми като приказка. Как толкова бързо сте започнали работа сама, без да познавате никого, без ходатайства и протекции?

– Точно така стана. По това време имаше дефицит за лекари заради пандемията от коронавируса.

– Разкажете за първите си дни като лекар. Имахте ли притеснения?

– Никога не бях практикувала като лекар и се притеснявах дали ще мога да се грижа за пациентите. Но само с помощта на д-р Кондев успях да се справя. През първите две седмици заедно с него приемах пациентите, ходех на визитация. Той ми показа абсолютно всичко – начина на лекуване, разчитането на снимките. Медицинските сестри и другите лекари също ми помагаха.

Д-р Кондев: Толкова бързо навлизане в работата и естеството на материята, каквото показа д-р Симевска, рядко се случва. И преди са идвали млади лекари, но им бяха нужни месеци, за да свикнат самостоятелно да преглеждат. А тя след втората седмица започна да дава самостоятелни дежурства.

Хвърлили сте я направо в дълбокото , както се казва.

– Действително се справи много бързо, все едно че е работила 5 години. Много е внимателна, чувствителна, състрадателна към пациентите и отзивчива.

– Д-р Симевска, има ли други лекари във Вашия род?

– Леля ми, сестрата на моята майка, е лекар. Тя също е завършила медицина в България. По-възрастна е от мен с 12 години и когато аз бях ученичка в гимназията, тя беше студентка. Когато идваше през лятото да чете за изпити, аз започнах да се интересувам от медицина и тръгнах по нейните стъпки.

Къде е лекар Вашата леля?

– Работи в  Германия като специалист по вътрешни болести и гериация (медицина за възрастни пациенти над 70 г.).

Какви са Вашите професионални планове?

– За момента искам да остана тук. Първоначално се бях насочила към анестезиология и акушеро-гинекология, но след като започнах работа във вътрешно отделение в благоевградската болница, се насочих към вътрешни болести. Но тъй като Благоевград не е място за специализация, мисля, че ми трябва време да натрупам опит и след като съм сигурна какво искам точно, тогава ще решавам. Дотогава ще остана да помагам и да работя тук. София не я обичам заради забързания ритъм, много е натоварено. В Благоевград се чувствам, все едно че съм при семейството си. В началото се страхувах как ще ме приемат, но лекарите и медицинските сестри са толкова сърдечни, че се чувствам, все едно цял живот съм живяла с тях. Благоевград много ми харесва, макар че има лекари и сестри, които казват, че е застаряващ град.

– Имате ли вече приятели?

– Да, аз имам приятели от моя край, които учат и работят в Благоевград. Но вече имам приятели колеги от болницата.

– Имате ли други интереси извън медицината, някакво хоби?

– Обичам да чета и да пиша. Като студентка по медицина започнах да си водя дневник, все още не съм решила дали ще напиша книга. Много обичам да гледам футбол и съм фен на „Ливърпул”.

– Страхотно! В Благоевград има фенклуб на „Ливърпул”. Гледахте ли мача, в който вратарят Алисон вкара гол?

– Да, гледах го по телевизора в спешно отделение.

– Как приемате българите, чуствате ли ни като кръвни братя?

– Хората, с които работя и контактувам всеки ден – медицински сестри и лекари, имат роднини в Македония. Моята баба Вангелия е от Симитли и е омъжена за дядо ми от Берово. Аз се чувствам сред свои.

– Имате ли българско гражданство ?

– Да, още като студентка. Просто се налагаше, за да мога да уча и да имам постоянно пребиваване.

– Откога не сте си ходили на Берово?

– Ами не бях си ходила от февруари, откакто започнах работа в Благоевград. Прибрах се миналата събота и неделя за първи път, тъй като вече може да се минава през ГКПП – Станке Лисичково. Допреди това можеше да се върна само през ГКПП – Гюешево, тъй като само там имаше служители на РЗИ. Постоянното правене на тестове за Ковид-19 също щеше да ми излезе скъпо, но сега вече съм ваксинирана.

– Има ли според Вас различия между българи и македонци?

– Аз живея в тази част в Берово, която е близо до България, и няма никакви съществени различия помежду ни. В другата част на Македония, където са по-големите градове, има известни разлики, говорят и по-различно. Например празниците ни са две седмици след българските – на Коледа, на Великден.

– Иначе Вие пишете спокойно на българската азбука,   нали?

– Да, аз като дойдох в началото в благоевградската болница, някои колеги мислеха, че съм от Стара Загора. Казваха ми, че говоря много правилен български. В Благоевград, както и при нас в Берово, се говори на „ке“, на „че“, докато в Стара Загора не е така. Но сега вече си говоря на тукашния диалект.

– А когато се запознахте с д-р Владимир Рабаджийски, разбрахте ли, че и той е от Берово?

– Когато първоначално се срещнахме и разговаряхме, той ме попита къде съм учила медицина и откъде съм. Казах, че съм завършила в Тракийския университет в Стара Загора и че съм от Берово, Македония. Той ме погледна странно и каза: „Откъде?”, аз повторих: „От Берово”. Д-р Рабаджийски ми каза: „Ами добре”.

След като започнах във вътрешно отделение, където и той работи, се разговорихме и сега вече знам повече неща за него. Баща ми каза, че живеел близо до нас.

– Какво нещо е съдбата. Първият лекар, когото срещате в Благоевград, да е от Вашия роден град Берово. Мислите ли, че е случайно?

– Да, наистина. Дали е случайно, не знам, но със сигурност е много интересно съвпадение.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *