Най-младата писателка в Разлог, 16-г. Евгения Гарабийска: Обичам да танцувам, но мечтая да стана зъболекар

16-годишната Евгения Гарабийска от Разлог, ученичка в 10 клас на СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви”, е най-младата авторка в Разлог. Преди дни от печат излезе първата й книга, озаглавена   „Да запазим българското“, в която младото момиче е събрало интересни факти от историята на града, формирането на кварталите, описва значението на стари и малко познати диалектни думи, разказва увлекателни лични истории на възрастни хора от града. „Разложанче да се наричам – първа радост е за мене“ – това е мотото на младата авторка, която вече обмисля идеите си за издаване на втора книга.

Евгения Гарабийска танцува, рисува, пише. От малка е запленена от красотата на народните носии и богатството на българските традиции и фолклор. Любовта й се засилва още повече, когато преди две години става част от ТС „Разложанче“. Още от малка Евгения Гарабийска е дейно дете. Заедно с другите малчугани от квартала си многократно организират различни представления, за да разнообразят деня на по-възрастните. Като всеки млад човек, и тя мечтае, но мечтите й са насочени в друга посока – иска да има колекция от народни носии от всички етнографски области на страната. Мечтае също да стане зъболекар, но споделя, че все още не е решила твърдо. Категорична е обаче, че не иска да следва стъпките на баща си Борис Гарабийски, който е адвокат.

– Само на 16, а вече си автор на книга, разкажи ни какво съдържа тя?

– Идеята ми беше да запиша различни истории, свързани с нашия град, и да обясня значението на стари думи от нашия диалект. Записала съм едно интервю на моя приятелка, която не е от Разлог, и ми беше интересно какво е нейното впечатление от града ни. Тя пее и ми беше също интересно да разбера дали смята да продължи да се развива с народната музика или клони към друг стил. Включилата съм и историята на нашия град, как са се формирали кварталите и интересни факти за града. Има едно интересно стихотворение, което открих, на Ани Кюркчиева е. Не я познавам, но стихотворението много ми хареса и е поместено още на втора страница на книгата.

– С кого се срещна, за да разбереш за тези истории?

– Когато реших да напиша книгата, отидох в читалището и се срещнах с жената от детската библиотека. Споделих моята идея и тя ми разказа една нейна лична история за нейната баба, но това ще го прочетете в книгата. Жената, която работи в библиотеката за възрастни, също ми разказа една история. Разказала съм също за моята първа носия, колко беше вълнуващо, когато я видях. Баба я е изработила с помощта на моята прабаба. Тогава бях на 4 години, но помня колко много се вълнувах и се радвах, че вече имам носия. И досега за мен да облечеш народна носия е тръпка и смятам да си колекционирам още много носии от различните етнографски райони.

– Имаше ли неща, които ти не знаеше за историята на града и научи сега, докато събираше материали за книгата?

– Не бях запозната с историята за формирането на махалите. Беше ми много интересно да науча това. Търсих дълго време информация и не можах да открия, накрая ми казаха в музея. Често ме питаха за какво се интересувам и събирам тези истории, но винаги казвах, че е тайна. Отне ми около два месеца – от началото на ноември до началото на януари да събера различните истории и да ги опиша.

– Предполагам, че родителите ти са те подкрепили?

– Аз започнах да пиша, но не казах на родителите си, защото исках да е изненада, и всъщност те разбраха в началото на януари. Много бяха изненадани, но ме поздравиха и подкрепиха изцяло. Радваха се и им беше интересно да прочетат какво съм написала. Хареса им. Родителите ми, баба ми и най-добрата ми приятелка са единствените, които са прочели книгата ми.

– Кой финансира издаването на книгата?

– Семейството ми само финансира книгата. Тиражът е 100 броя. Много хора вече са се записали да си я купят. Не мога да кажа дали ще има допълнителен тираж, това зависи от интереса.

– Откога е любовта ти към българското и кой запали искрицата?

– Любовта ми е от моята  баба, а след това народните танци я засилиха. Записах се в ТС „Разложанче“ в началото на 2018 година и още първата година се влюбих в народните танци. Искам да танцувам всеки ден, два часа седмично не ми стигат. Танцувам дори и в училище, в час по физкултура. Мечтая също да имам всички носии от етнографските области на България. 

– Каква мечтаеш да станеш, като пораснеш?

– Много искам да стана зъболекар, но все още не съм решила и се колебая. Това ми е едно от трудните решения и все още не знам. Знам само, че не искам да съм адвокат като баща ми.

ЯНА ЙОРДАНОВА

Евгения Гарабийска

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *