Спас Гегов е на 23 години, от Благоевград. Възпитаник е на Професионалната гимназия по икономика „Иван Илиев” /випуск 2016/, а 4 години по-късно придобива бакалавърска степен по „Педагогика на обучението по география и история” като отличник на Природо-математическия факултет на Югозападен университет „Неофит Рилски”. В момента следва магистратура по „Регионално развитие”, заместник-председател е на студентския съвет на ЮЗУ, смята да продължи да надгражда знанията и професионалните си компетентности с докторантура.
През тази учебна година става част от колектива на благоевградското 4-о ОУ „Димчо Дебелянов”. Преподава география и икономика, история и цивилизация на учениците в прогимназиален етап /5, 6, 7 клас/ и е класен ръководител на 6 „б” клас.
Какво вдъхновява един млад човек да избере учителската професия като свое призвание и заплатата ли е водещият мотив? За използваните методи, подходи… най-важното, на което иска да научи учениците си, какво би променил в образователната система, ако имаше тази възможност – по тези и други теми разговаряме с младия учител.
– Г-н Гегов, как бихте определили изминалата учебна година, която за Вас бе и първата като правоспособен учител?
– По-трудна от обичайната и различна, защото трябваше да е приспособим към един нов начин на преподаване, при който отсъства зрителният контакт. Специално за обучението по география се изисква карта, показване и аз отделях време, за да изрязвам полуострови, острови, максимално да онагледя това, което говоря. Но не видя ли погледа на учениците /а по това се вижда дали разбират това, което им говоря/, ми е по-трудно.
По история – също. Колкото клипове и презентации да се правят, виждането, слушането, чуването са различни неща. В този смисъл при завръщането ни в присъствена форма гледах максимално да набележа пропуските на децата и да ги преодолеем.
– Какво мотивира един млад човек като Вас да стане учител?
– Първо, любовта към децата и към науката. Независимо колко е трудна тази професия, със сърце и душа нещата се получават. У околните се формира усещане, че това, което правиш, е лесно, но всъщност то е плод на много голям труд. Най-важното е човек да „гори” за професията си.
– Мислите ли, че увеличението на учителските заплати е водещ стимул за младите хора да се ориентират към тази професия?
– По принцип живеем в материален свят, в който парите са водещият фактор. Но лично за мен те са просто средство да си набавиш това, което не можеш по друг начин. За някои финансовият аспект може и да е същественият, но от моя гледна точка определящото е да работя това, което искам и обичам, да съм близо да учениците, да им помагам, обогатявам, за да може те да са образовани хора.
– Преди малко в неофициален разговор споделихте, че и 600 лв. да вземате, пак ще искате да сте учител.
– Да, наистина е така. Действително за мен парите не са водещият фактор.
– Как се запалихте по географията и историята?
– Като ученик в 11 клас се увличах по рисуването, но моята госпожа в Икономиката Елена Алексова /б.р. дългогодишен учител по география в ПГИ/ ме запали по тази наука. Тя преподава по толкова интересен, достъпен и забавен начин, винаги знае отговорите на всички зададени й въпроси, каквото й да я питаш, веднага ще ти каже. Просто дава усещането, че това е лесно, и ме вдъхнови.
За учителството като цяло голяма роля със своето поведение, отношение, авторитет и ерудиция изигра и моята класна Емилия Шаренска. Когато бях в 12 клас, от Югозападния университет донесоха в училището флаери, даже още си пазя един. Видях, че има прием в „Педагогика на обучението по география и история”, и си казах, че това е моята специалност. Като следващи желания посочих „Начална училищна педагогика” и „Информатика”. Радвам се, че ме приеха на първо желание.
– Ще разкажете ли как в детските години сте си играли на учител?
– Да, като малък с моите приятели от квартала много често си играехме на учители. Вземахме тебешири и пишехме по железните капаци на мазетата. Правихме диктовки, даже си водехме и дневник под формата на един тефтер, в който фигурираха имената на всички съседи. Беше много интересно, а и аз от малък обичам да обяснявам, да се изявявам. Така изнасях и представление пред блока, бях водещ на празниците, пеех на импровизирани тържества по различни поводи. Вече като по-голям се насочих към рисуването, но, както казах, учителката ми по география и класният ми ръководител ме вдъхновиха за науката.
– Тоест, следвайки примера на учителите си, и Вие…
– Точно така. Добрият пример има голяма роля и е „заразителен”.
– Бяхте ли притеснен в началото при влизането си в класната стая, как Ви посрещнаха децата?
– Влязох в класната стая още докато бях студент. Обадиха ми се да ме попитат дали мога да замествам в Математическата гимназия и аз, воден от желанието си упражнявам тази професия, веднага казах: „Да!”. След това реалността започна да ме „обхваща”… Подготвях си урока няколко пъти, дори и предната вечер, но бях малко притеснен. „Изправих се” пред единадесетокласници и постоянно си мислех да не объркам нещо, но всичко мина добре. Така постепенно добих самоувереност.
При първия ми час в 4-о ОУ бях по-спокоен, защото вече бях преминал през този път. Разбира се, пак се вълнувах, но децата ме приеха много добре и постепенно навлязох в ритъм. Всеки път влизам с желание в класната стая и не мога да си представя да работя нещо друго. Действително смятам, че съм открил призванието си.
– А как започнахте работа в 4-о ОУ?
– О, постъпването ми в 4-о ОУ има предистория. Миналата година кандидатствах и за учител по география, и по история, и за двете в много училища – в Благоевград, Гоце Делчев, дори във Варна. Ходих и на 2-3 интервюта, но никъде не ме взеха, най-вероятно защото бях на 22 години и имах малък стаж. Отказах се да си търся работа и бях обзет от едно чувство на безпомощност и безнадежност. Майка ми, която редовно следеше свободните места на сайта на РУО, ми каза, че търсят учител в 4-о ОУ. Аз й отговорих, че няма смисъл да кандидатствам, защото пак нищо няма да стане, но тя настояваше. Подадох си документите, викнаха ме на интервю. Задаваха ми въпроси по мотивационното ми писмо, защото искам да съм учител, по учебната програма и ме харесаха. Цял живот ще бъда благодарен на ръководството на 4-о ОУ и на директора /б.р. Илиян Чапкънов/, че ми дадоха шанс, защото е много трудно да започнеш.
/Тук в разговора се включва и учителката по математика в 4-о ОУ Таня Филипова. Тя разказва, че за мястото е имало 43-ма кандидати, някои с история, с география, както и с двата предмета. Директорът решава да даде шанс на Спас Гегов, който на практика идва от студентската скамейка и като абсолвент на випуск 2020 трябваше да се дипломира сега/.
– Г-н Гегов, интересно ми е, ако сега Ви предложат място например в Неврокопската гимназия, ПМГ, където се искал да работите, ще приемете ли?
– Не, в крайна сметка те не са ме оценили и не са ми дали възможност, когато е трябвало. Искам да съм част от 4-о ОУ и ще направя всичко възможно да оправдая гласуваното ми доверие. Настина идвам на работа с голямо желание. Тук съм в 7 часа /б.р. час преди началото на учебните занятия/, често стоя до 17 часа, а колегите се шегуват, че ако можех, щях да спя в училището. Дори когато бяхме онлайн, идвах да преподавам от класната стая. Просто тук се чувствам добре, харесват ми обстановката, колегите… Сега съм в отпуск, но пак дойдох до училището.
– Географията или историята е по-трудна на децата?
– Сякаш историята, защото има много факти, събития, следствия, причини. Докато географията им е по-интересна, като нещо от живота, виждаш го, усещаш го. Например, когато вали или времето е настабилно, аз винаги давам нагледни примери, не гледаме облаците в учебника, а в самата природа.
– 4-о ОУ бе сред малкото училища, където се осъществяваше учебен процес до 30 юни, а Вие дадохте за домашна на петокласниците да научат 41 столици в Африка, което не е заложено в учебната програма…
– Не е заложено, но на мен ми се искаше да опитам и да видя как те ще подходят към тази задача. Смятам, че така е по-интересно, а има и състезателен характер. Те знаят, че ще ги изпитам на дъската, и всеки се стреми все повече и повече да научи. В този смисъл оценката е единият аспект, но другият, върху който аз се концентрирам, е изграждането на обща култура. Наясно съм, че децата няма да запомнят изведнъж столиците, но аз пак ще ги питам отново, с повторението става затвърждаване. Така те ще се обогатят. Най-елементарното е например, като чуят по новините, че в Катманду е станало нещо, те ще знаят, че това е столицата на Непал в Азия, което ще учим догодина в 6 клас.
– И децата научиха ли столиците?
– Справиха се много добре. В началото бяха притеснени, казваха, че не могат да ги научат, че са много. Аз ги посъветвах просто да опитат и не им дадох всички столици, които са общо са 53, а само част от тях и по-лесните. После се амбицираха и въпреки че ги изпитвах на по 5 столици, искаха да кажат още – по 7, по 10.
– Писахте ли двойки?
– Не, всички работиха активно и много старателно. На тези, на които малко не им достигаше, додадох от себе си, но двойки не съм писал. Има една-две четворки и другото е „Мн. добър” /5 /и „Отличен” /6/.
– Разбрах, че сте имали проверка?
– Да, по география проверката беше онлайн през януари, по история – през април, присъствено в 5 „б” клас. Аз и нови знания да преподавам, винаги питам децата и за стари неща. И всъщност г-жа Текерска /старши експерт по обществени науки, гражданско образование и религия в РУО/ и г-жа Димова /зам. директор на 4-о ОУ/ констатираха, че учениците са отговаряли на въпроси, които са 5 урока назад. Конкретно темата бе „Богове и вярвания на древните римляни”, а пък аз ги питах върху „Плебеи и патриции”. Това е първият урок от този раздел /от царския период на Рим/ и те го знаеха. Държа на тези знания, които са базови, и всеки път „стъпваме” върху нещо старо, за да изградим ново, да се „наслоят” знанията.
Друг е въпросът, че от онлайн обучението остана един проблем, свързан с разказването. Винаги казвам на децата да не зубрят, а да разказват урока. Моите планове може и да са малко дълги, но са систематични, с акценти и обяснения, така че да се разбере урокът, най-важното. Тоест неважно няма, но кое е същинското. Когато се върнахме в присъствена форма на обучение, се опитах да провокирам учениците да прочетат, да научат, още повече че, зубрейки, ако ги прекъсна, спират да разказват. Така постепенно се научиха да разказват спокойно и сега предстои да работим върху самоувереността на знанията. Те говорят, но не са сигурни в себе си, затова аз винаги им казвам да бъдат уверени. Идеален човек няма, но ние се учим от грешките си и като сбъркаш нещо, го помниш цял живот.
Ето аз например като ученик при изпитване не можах да кажа къде е река Велека и ми писаха петица. Сега може и да забравя някои реки, но тази винаги ще е помня, че е в Югоизточна България.
– Искате да кажете, че няма нищо страшно в това учениците да сбъркат, и дори да не получат шестица, е важното да бъдат самоуверени?
– Разбира се. Емоционалната памет е много силна и оставя дълбока диря.
– Както е известно, след 2 години настоящите петокласници ще държат национални външни оценявания по нов формат – с интегрирани тестове. Това оказва ли влияние на Вашата работа и начин на преподаване?
– Независимо дали ще има НВО, ще бъдат ли включени въпроси по география и история, за мен е най-важно моите ученици да имат базови знания. Работата ми няма да се промени, аз пак ще се старая, но наличието на изпит в края на седми клас ще повлияе на мотивацията на децата. Като основни предмети се набляга в по-голяма степен на българския език, литературата и математиката, а останалите сякаш са до известна степен на заден план. Така, знаейки за НВО, учениците ще проявят необходимото старание, за да научат, да подобрят знанията си. Аз им казвам винаги, дори и да е от първия урок по история, география, независимо кога сме го взели – да ме питат. Нещата са сложни, всеки има свой ритъм и важното е да се хване.
– Като казвате сложни, какво мислите за учебните програми по география и история, достъпен ли е материалът?
– Според мен материалът е добре представен. Някои неща са сякаш за по-големи ученици, но са систематично подредени и специално по история има връзка, достатъчно факти, изображения, документи и карти, за да се представят нагледно мащабите на дадена империя, царство. Основните неща са изведени като акценти, но има още много важни неща и на когото му е интересно, ще ги прочете. Моите уроци ги правя основно от учебника, като гледам структурирането, а вече виждайки какво е необходимо на учениците, добавям още неща. Мисля, че е хубаво да има няколко часа, предвидени за посещения на музей, за архиви, защото специално в 5 клас учим за първите цивилизации. Нашият град започва началото си от траките и в музея има доста богата експозиция.
По география са предвидени достатъчно схеми, но според мен трябва да има повече карти, климатограми, изображения. Повече работни уроци, за да затвърдим изучаваното с упражнения и практическа работа. В учебната програма трябва да бъде заложено време за направата на проекти. Например 3D проект на низина, равнина и планина, построяване на структури, измерване на мащаби. Също така вместо да пиша схеми и да обяснявам, да отидем и децата да видят на живо ВЕЦ /водноелектрическа централа/. Тоест да има часове с практическа ориентация, чрез които хем мога да си вземам материала, но и да додам допълнителни неща.
– Вече виждайки отвътре образователната система, какво не Ви харесва и бихте променили?
– На първо място стои поведението, държанието на учениците. Това е голямата тема. Има деца, които много се стараят, и често аз самият се амбицирам, като виждам тяхната мотивация. Но за тези, на които не им е интересно и не слушат, обучението се превръща в своеобразно мъчение и няма способ да бъдат „озаптени”, за да не пречат на искащите да научат.
Другото е липсата на авторитет. Семейството има основна функция, то дава първите седем години, възпитанието и това много се вижда. Независимо как е структурирана системата, този, който иска да научи, ще научи. Или както казва Кольо Фичето: „Който иска – научава, който не иска – и сто даскали да му сложиш, все тая”.
– В този смисъл кое е най-важното, на което искате да научите учениците си?
– Да мислят, а не да зубрят. В тестовете, които правя и давам на учениците от 5 клас до края на 7-и, поетапно намалявам затворените въпроси и давам път на отворените, за да могат да мислят. В първия пробен тест имаше добри резултати, но се вижда, че се придържат към учебника и гледат дословно да пресъздадат думите и определенията в нега, а аз казвам – разберете и напишете с ваши думи, не механично. Въпросът е да освободят мисленето си. Например, за да е по-разчупено, на 5 клас от урока за архитектурата на Рим бях дал за задача да построят схема на град по свой начин, все едно че те живеят там. Получиха се много интересни неща. Някои направиха акведукт на две нива, колизеум, всички положиха старание.
Важно е и децата да имат географска ориентация и когато застанат пред картата, да не казват: ей там, отгоре, вляво, вдясно. Няма такова нещо. Има изток, запад, север, юг. Дори имахме урок за ориентация в природата без компас. Разбира се, който иска да стане географ, ще му дам още информация, но основното е да имат базисни знания.
Също и по история – да имат една добра обща култура и да знаят важни неща за своята държава. Още повече че примери от историята могат да служат за мотивация на самите деца.
– Г-н Гегов, говорихме за това как идвате на работа в 7 и си тръгвате в 17 ч., за подготовка на уроците за следващия ден… В този ред на мисли как прекарвате свободното си време, например ходите ли на дискотека, споменахте и че обичате да рисувате?
– От 7 клас посещавах активно курсове по рисуване в квартал „Вароша”. Там прилагахме една интересна техника – „Батик”. Това е рисуване с парафин върху копринени тъкани. Аз лично имам две творби, които са чисто исторически. Що се отнася до сегашното положение, в свободното си време, когато не съм на работа и съм завършил всичко по магистратурата, обичам да ходя в парка, в местности извън града, с интересна архитектура и култура.
На въпроса за дискотеките – ще си призная, че не съм на това ниво. Последно ходих на нощен бар на 18 октомври 2018 г. Просто ако е за компания, мога да отида, но не се чувствам на място там. Първо, не харесвам такъв тип музика. Може и да е странно за човек на моите години, но съм любител на класиката – Шопен, Вивалди, Бетовен… на народната музика, с която трябва да се гордеем. Всеки ден като пътуваме с колегите за работа с моя автомобил, слушаме френски шансони, италианска ария, българска естрада. За мен музиката е израз на емоция чрез кулминация от звуци, тонове, ноти, а не просто стълпотворение на описателни и конкретни глаголи.
– И на финала: как се виждате в професионален план след 10 години, още повече че имате желание да се развивате и учите за придобиване на докторска степен?
– През септември ми предстои защитата на дипломна работа за магистърската степен. В процес на размисъл съм, но все повече се доближавам до идеята да запиша и докторантура. Това обаче няма да повлияе на моето желание да съм учител. Разликата е там, че в едната институция – училището, създаваш знания, а в другата – университета, ги надграждаш. За мен е важно да дам основата, която ще предопредели и посоката. Ще съм много радостен да видя и мой ученик като студент по география и история.
Надявам след 10 години да съм учител в 4-о ОУ. Тук ми харесва и искам да остана. Да съм опитен учител, с авторитет и при мен да идват студенти от Югозападния университет, на които да показвам, обяснявам и разказвам за тази професия, за да излизат още и още мотивирани и отговорни учители, които да горят за професията и да създадат ученици с много добри знания и награди на световно ниво. Това е основното – да предадеш своя огън и на други.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
В края на тази учебна година младият учител за пръв път попълни главната книга
Спас Гегов на лекция по история 
В студентския съвет
Като квестор на НВО по математика в 4 клас
По време на онлайн обучението 
Сред природата
С класната си Е. Шаренска и съученици по време на абитуриентския бал през 2016 г.
Направо сА просАлзих!