Най-титулуваната наша футболистка Л. Костова след завръщането вкъщи: Дотук с чужбина, в живота има по-важни неща от спорта

Петричанката Лили Костова е безусловно най-титулуваната родна футболистка. Тя е шампионка на България, Кипър, Русия и Полша, носител на Суперкупата на Италия с отбора на „Фиорентина“. В предния сезон спечели поредния златен дубъл с „Чарни Сосновец“, който се върна на върха в дамската Екстралига след 21-годишна пауза, а седмица по-късно грабна и купата на страната. За любимия спорт сега и в бъдеще, за намеренията й в близък и по-далечен план разговаряме с нея, след като се прибра в родния град.

– Добре дошла в България! В полската преса написаха, че напускаш „Чарни“, тъй като преустановяваш състезателната си кариера. Вярно ли е това?

– Обичам да се шегувам в тази посока и на няколко пъти го написах в социалните мрежи. Журналистите в Полша пък са го взели за чиста монета и го официализираха по медиите. Това, разбира се, не е вярно, или е вярно само отчасти, що се касае до кариерата ми в чужбина, нещо планирано доста отдавна… Вече не съм в първа младост и в живота има по-важни неща от футбола и спорта, а именно здравето.

– Беше номинирана за кралицата на асистенциите, попадна и в идеалната 11-ка на сезона, една тамошна анализаторка, Йоана Токарска, те нарече най-добрия играч в лигата. Умеят ли поляците да ценят звездите в женския футбол?

– Определено там ценят успелите и успяващите не само в спорта, но и във всички сфери на живота. За жалост през дългата си кариера в България не съм усетила подобно отношение. Става дума за хората по високите етажи на БФС и родния спорт. Никой не е дошъл да ме поздрави за постиженията ми и да ми стисне ръката, както се казва. Знаят ме в Петрич и областта, нагоре по България не са и чували за името ми. В чужбина, не само в Полша, винаги са ме ценили като спортист и като човек, защото с изявите си на терена показах и доказах каква съм.

– Как те изпратиха от досегашния ти отбор, след като се разбра, че напускаш?

– До последния момент криех тази информация, защото не исках да натъжавам и разконцентрирам моите съотборнички. Все пак това се случи на последния мач от първенството, докато течеше награждаването с купата и медалите. Съобщиха по радиоуредбата пред множеството наши фенове, струпали се на стадиона, че напускам, и беше шок за всички. Не искаха да ме пускат и до ден-днешен ми пишат хора с молба да преосмисля решението си.

– Седем гола и 14 асистенции в 12 мача – как мислиш, много или малко е това?

– Аз съм доволна от себе си, сухата статистика говори за доста прилично представяне, като се има предвид, че не съм нападател, а играя в центъра на терена. От друга страна, винаги може по-добре.

–  Как е глезенът ти, контузията ти попречи на практика да играеш през пролетта? И ако не беше тази травма, щеше ли да останеш в Сосновец и сега да се готвиш за мача с „Ференцварош“ от предварителния кръг в Шампионската лига?

– Възстановявам се полека, нямам бърза работа. Тренирам постоянно, но здравословните проблеми бяха тези, които натежаха да си тръгна от Полша. Ако не бях се контузила, кой знае, можеше и да остана там.

– Имаше търкания с наставника на отбора Себастиян Стиемплевски, с него как се разделихте?

– Държа да кажа, че съм нямала проблеми с никого от треньорите, с които съм работила през всичките тези години. Да, със Стиемплевски имахме известни разминавания по отношение визията ни за футбола и за това как трябва да играе “Чарни”. Истината е, че предвид качествата на футболистките в състава, който и да беше начело, щеше да ни направи шампиони. В крайна сметка пан Стиемплевски  е човекът, който спечели всичко през годината и след като при тези обстоятелства нямаше как да бъде сменен, пък и нямаше да е логично, това също наклони везните в решението да си тръгна.


Л. Костова донесе шампионската купа в Сосновец за първи път през този век и добави купата на Полша седмица по-късно , с което заслужено попадна в идеалната 11-ка за сезона

– Оттук накъде, ще продължиш ли да упражняваш любимата игра, знам, че тренираш доста здраво…

– Тук ще издам, че ще играя за отбора на НСА в Шампионската лига наесен. Надявам се да помогна в тежките битки и да завърша магистратурата си в спортната академия. Както вече споменах, с кариерата си в чужбина приключих. Оттук нататък отвъд родните граници ще излизам да играя само когато става дума за евротурнирите и ангажименти с националния отбор. Мисля, че мога да науча на нещо моите по-млади съотборнички в селекцията на България, дано и те желаят да попият от опита, който съм натрупала до този момент. Познавам се с наставничката Силвия Радойска от 20 години, с нея бяхме съотборнички в „ЛП Супер спорт“, когато спечелих единствената си титла у нас, и знам, че всяка от нас може да разчита на другата. Задават се и квалификации през септември, в една група сме с Португалия и Германия, останалите 3 отбора Сърбия, Турция и Израел са горе-долу от нашата черга и дано се представим достойно.

– Винаги си казвала, че искаш да тренираш малки деца. Къде се виждаш след 5-6 години, като завършиш образованието си и вземеш треньорски лиценз?

– Ясно е, че футболът е моят път. Вече две десетилетия съм по терените, доста съм видяла, доста места съм обиколила. Имах възможността да се убедя, че в Европа се работи съвсем различно в сравнение с България, и мога да покажа на децата нови неща и подходи към играта, за да вървят напред. Моите цели не са да стана треньор на националния отбор, нямам високи летви, които да прескачам, просто искам да се дипломирам и да работя с футболните таланти в Петрич, защото тук са ми корените, това си е моето място.

Записа СТАНЧО СТАНЧЕВ

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *