Народната певица Сп. Борисова: Хубаво е политиците да помислят за самодейците, защото за някои от хората дори таксите за участия са непосилни, а си ги плащаме от джоба

Спаска Борисова е родена в Дупница, живее в китното село Бистрица. Пее още от малка, а кариерата й стартира от певческия народен хор към НЧ “Зора 1858” – Дупница. С музиканта Венцислав Джаджаров сформират дуо “Настроение” към Клуба на пенсионера в село Ресилово, община Сапарева баня. Имат много участия и златни медали от фестивали. Спаска Борисова и съпругът й Генчо Борисов имат две деца – Надя и Атанас.

– Г-жо Борисова, откъде идва любовта Ви към българската народна песен?

– Родена съм в Дупница, но живея в село Бистрица. Моите родители ме запалиха по народната музика. Баща ми дълги години е работил като каменоделец, а майка ми в детската градина в село Бистрица, след това в зъболечението в  Дупница. Спомням си, че майка ми още като малка ми пускаше народна музика по радиото, а с баща ми от Благоевград купихме грамофон и грамофонни плочи с българска народна музика. Завърших основното си образование в училището в село Бистрица, а средното в ПГ по хранително-вкусови и химични технологии в Дупница. Започнах първо да пея в моето родно село още като ученичка, а след това се записах в хора по народно пеене в НЧ “Зора 1858” – Дупница с ръководител Георги Генов, след това го смени Стоян Стоянов, който идваше от Благоевград. Участвала съм в певческия хор към Профсъюзния дом на културата в  Дупница с ръководител г-н Илчев. Като ученичка съм ходила в Горхим на военно обучение. Ставахме в 6 часа сутринта, физзарядка, закуска. Спомням си, че дежурехме вечерта, учеха ни да сглобявахме оръжие, но наравно с ученето, аз продължавах да се занимавам с българска народна музика.

– Имате ли участия в чужбина и как Ви посрещна там публиката?

– Да, имам участия в чужбина. Когато бях в певческия хор заедно с ансамбъла за народни танци към читалището с ръководител Георги Жеков, бяхме една седмица на турне в Брянск. Посрещнаха ни много добре и радушно. Публиката ни ставаше на крака. Опитахме от руската храна и пихме руски чай. Разгледахме забележителностите на града. Беше прекрасно. Била съм на турне с ансамбъла за народни танци с ръководител Войн Войнов в Битоля. Там също ни посрещнаха много добре, и до днес имам мили спомени от тези прекрасни години.

– С музиканта Венцислав Джаджаров сте създали дуо “Настроение”, имате участия в много фестивали и конкурси. Как се запознахте с него?

– Да, с музиканта Венцислав Джаджаров създадохме дуо “Настроение” към Клуб на пенсионера в село Ресилово, община Сапарева баня. С него се познаваме от доста години. Още пеех в село Бистрица. Имахме участие на празника Покров Богородичен на Ресиловския манастир, трябваше да пеем, но на нашия музикант му се наложи да отсъства и тогава ни свири Венцислав Джаджаров. Така се запознахме и решихме да работим заедно. Участвали сме в много фестивали, от които сме взимали златни медали. От международния фестивал “Мома пее, гора се люлее” в Сапарева баня взехме първо място и златен медал. В село Кладница във “Витошки напеви” взехме два златни медала, единият за мое индивидуално изпълнение, а другият за дуо “Настроение”. На Шестия балкански шампионат по евро фолк “Жива вода 2017”  имаме златен медал от Хисаря. На 16 юли 2017 г. участвахме в Петия национален фолклорен събор-конкурс на сватбената обредност в село Пещера, община Земен, от там си дойдохме със златен медал. Участвахме в конкурс в село Говедарци, откъдето също имаме два златни медала. От фестивала “Пауталия” в  Кюстендил спечелихме първо място за дует и за индивидуално изпълнение, в Китен – първа степен, а в село Радуил спечелихме “Златен фасулицър”.

– Жива ли е българската народна песен и обичат ли я младите хора?

– Да, жива е българската народна песен, защото като ходим на фестивали и събори, наред с възрастните, има и много млади хора и дечица, които слушат с голям интерес и се хващат на хорото.

– Какво Ви е мнението за попфолка?  – Харесвам някои текстове на попфолка, защото и там има хубави песни?

– Вие сте работила като гладачка и шивашка. Какви бяха условията на работа и изплащаха ли Ви редовно трудовите възнаграждения?

– След като завърших средното си образование, продължих с пеенето, но започнах и работа в шивашкия сектор. Работила съм в една гръцка фирма машинна бродерия, а след това бях гладачка, в момента съм безработна. Работех в нормални условия, плащаха ни редовно, но бяхме на минимална работна заплата.

– Със съпруга Ви, който работи като строител, сте родени в един и същи ден. Имате 25 години щастлив брачен живот и две прекрасни деца. Разкажете за тях.

– Със съпруга ми Генчо сме родени в един и същи ден, месец и година. Той също е израснал в село Бистрица, завършихме заедно основното си образование в едно и също училище. Още в ученическите ни години пламна искрицата на любовта между нас. Имаме две деца. Дъщерята Надя завърши специалност “Икономика и маркетинг” в ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград. Живее и работи в Благоевград. Синът Атанас е в 12-и клас в НГПИ “Свети Лука” в София, специалност “Художествена дърворезба”. Децата ни обичат българската народна песен.  – Наред с пеенето, обичате ли да бродирате гоблени?  – Запалих се по гобленарството, след като родих дъщеря си. Ходила съм на курс в София, имам и диплом. Избродирала съм много гоблени като “Лунна зима”, “Момиче с куче”,  “Момичето с шапката” и много други, но любимият ми гоблен, който ми е най-близо до сърцето, е “Исус чука на вратата”.

– Имате ли желание да имигрирате в чужбина?

– Не съм се замисляла по този въпрос, но на този етап не.

– Като човек на изкуството какво ще посъветвате българските политици?

– Да се отпускат повече средства за култура, защото много често, когато ходим на фестивали, таксата си я плащаме от джоба. А за много самодейни състави е трудно да си отделят от залъка, за да заплатят таксата за участие. Всички знаем, че благодарение на българската народна музика, българските народни танци и българския фолклор, обичаи и култура се е запазила и до днес българщината.

Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *