Наследничките на войводата Андон Кьосето, помагал при израждането на бебето на Катерина Цилка при аферата „Мис Стоун”: Дядо бил серт човек, баба Люба се съгласила да се омъжи за него след ултиматум – да избере бижу или кама /смърт/

Събирам ведно спомените на трите наследнички на Андон Кьосето, който е дядо на Марияна Маринова, прадядо на Мариана Ботушанова и на Ирина Кьосева. В интерент и на книжния пазар може да се намери информация за революционната му дейност, но разказите на наследниците му носят онази автентична атмосфера, която се помни по-дълго и за да остане до днес, значи е била значима и в техния живот.

Името му е Андон Лазов Янев. Кьосето е негов прякор. Марияна Маринова е питала баща си защо му казват Кьосето, след като на снимките го е виждала, че си има и брада, и мустаци. А той й отговорил: „Кьосе не защото си няма брада, а защото хората без бради са серт характер. Серт, или проклет човек!”. Прякорът му става и фамилно име на рода.

Андон Кьосето е роден на 25.11.1854 година в с. Голозинци, Велешко, Вардарска Македония. След Междусъюзническата война през 1913 година селото остава в Сърбия. Бил е сравнително дребен човек, но много подвижен и пъргав, и тези му качества са му помагали в революционната дейност. Фамилна черта е издълженият остър нос, какъвто имат почти всички от рода му. От 16-годишен се отдава на революционното движение за освобождението на Македония. Имал е своя чета, която е участвала в аферата „Мис Стоун” и в Илинденското въстание. Той е един от най-близките хора на Гоце Делчев, известен като острието на ВМРО. Четата му е участвала при залавянето на Мис Стоун и Катерина Цилка. Лично е помагал при израждането на бебето на Цилка до момента, в който довеждат бабата и дойката от селото. Цилка и Мис Стоун избират името на детето. Смятали са, ако е момче, да го кръстят Войвода, ако е момиче – Елена. Родила се Елена. Около 6 месеца са ги пазили. Лично Андон Кьосето е отговарял след получаване на откупа двете жени и бебето да бъдат върнати живи и невредими. По спомени на бабата на Мариана Ботушанова дъщерята на Цилка, Елена, е идвала в България и се е срещнала с Люба и другите роднини на прадядо й. Заминала е за Гърция с идеята да се върне за по-дълго, но станала катастрофа със съпруга й и плановете се осуетили.

Андон Кьосето е отговарял за складове с боеприпаси, храни и дрехи на македонската организация. Бил е един от най-преданните изпълнители на организацията. Прекланял се е пред Гоце Делчев. За него той е бил кумир и това е отразено и в спомените му, които е записал Боян Мирчев през 30-те години на миналия век. Той пише, че когато разказвал, няколко пъти се разплаквал при спомена за Гоце. Марияна Маринова помни баба си, която е починала, когато тя е била на 10 години. По-късно е слушала спомените от своя баща Васил, най-малкия син на Кьосето. Показвал й е ръкописни спомени на дядо й, които чичо й Кольо, най-големият от тримата братя, е записал и които баща й е дал заедно с две фотографии на проф.Туше Влахов, които, за съжаление, не са върнати на семейството. По-късно един колега на Марияна – историкът Борис Николов, е намерил тези спомени в архива на Туше Влахов.

След дълги години вярна служба на ВМРО Андон Кьосето напуска организацията. Той не приема идеята за съглашението й с младотурците. Предава всички складове, за които е отговарял, и отива в Рилския манастир, където ятак му е бил игуменът. Стоял там няколко месеца, но осъзнал, че не може така да продължава да живее и попитал дали има някоя вдовица да се ожени за нея. Те му казали за Люба, чието кръщелно име е Любица Николова, от Рила, която тогава живеела в Кочериново и била с 31 години по-млада от него – /18.04.1885 г.-26.02.1962 г./. Два пъти оставала вдовица. Първият й мъж умира от туберкулоза една година след сватбата им. След траура богат мъж от Кочериново я поискал за жена и тя се омъжила втори път, но той загинал в Балканската война.

Андон Кьосето изпратил секретаря си, с прякор Попето, който бил много начетен човек, да го сватоса. Люба, като чула за кого искат да я сватосат, казала: „Ами, хайдутин, разбойник, дума да не става!”. Върнал се секретарят с отказа и Андон Кьосето извадил камата и някакво бижу и отново изпратил секретаря си при нея. Казал му тя да избере – бижуто или камата, с която ще сложи край на живота й при втори отказ. Тогава тя поразсъдила и си казала: „Двама млади мъже ми умряха, прежалих ги. Този и да умре, няма да ми е жал!”. Тези думи е споделила на снаха си – майката на Марияна Маринова. Женят се. Андон работи известно време като файтонджия. Когато го обвиняват с други македонски дейци за убийството на Борис Сарафов, Люба продала част от имотите, за да плаща на адвокати. В негова защита на процеса се обявил активно и Антон Страшимиров. Когато са били оправдани, аверите им на ръце са ги изнесли от съдебната зала. След този случай Люба продава и другите имоти в Кочериново и отиват да живеят в Благоевград. Андон Кьосето е владеел турски, гръцки и влашки език, и перфектно се е разбирал с всички, които населявали Благоевград и региона.

Люба и Андон Кьосеви имат четири деца: трима техни и един доведен син от втория брак на Люба – Димитър Симеонов Бангелов, роден през 1909 година, умира през 1985 г. Първородният син на Андон и Люба е Никола /1914-1985/, вторият – Лазар /1917-1998 /, и Васил /1920-2002/. Лазар има две дъщери – Любка Донина и Величка Кьосева. Живял е в къщата на Андон Кьосето, която се е намирала зад Синята къща в Благоевград, и го е обгрижвал до последния му дъх.

Мариана Ботушанова е чувала спомени как след една от акциите за намиране на средства неговите авери са искали да заделят половината сума за тях и да избягат.Той им дал половината сума, но другата половина дълго време е съхранявал и е бил застрашен да бъде убит от приятелите, за да вземат парите. Въпреки всичко останал верен на ВМРО и по-късно предава парите на Гоце Делчев. Тази случка е описана и в личните спомени на Андон Кьосето.

Кои са наследниците на Андон Кьосето, с които разговарях?

Внучката на Андон Кьосето – Марияна Маринова, е дъщеря на най-малкия му син Васил.Тя е родена през 1953 година. Историк е по професия и вече 43 години работи в Музей за история на София, който по-късно става Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей и сега е Регионален исторически музей – София. Според нея да си историк е една от най-хубавите професии на света. Баща й Васил пеел хубаво и затова е бил изпратен да учи в Семинарията със стипендия от Неврокопската епархия. Стипендията е била прекратена и той не успява да завърши Семинарията. Но до края на живота си остава певец в Ансамбъла на Армията. Мечтата на майка му и баща му е била да има един духовен наследник, но не са имали финансова възможност да продължат издръжката, за да завърши висшето си образование. Може би защото Андон Кьосето е единствен, който не се овластява след Освобождението. Васил е работил като диригент на Хора на софийските учителки, както и на други хорове и вокални групи почти до 80-годишната си възраст. С хора на БДЖ изнасял концерти в Турция и Македония.

Майката на Марияна Маринова е Люба Йосифова. Снаха и свекърва с едно име. Родът на дядо й Йосиф Иванов по майчина линия е от Царево село, тогава в Македония, сега вече в българска територия. Неговото семейство след Съединението през 1885 година бяга към България и се установяват в Кюстендил. Дядо й е роден там през 1887 година. През 1908 година се преселва в София.

Съпругът на Марияна се казва Марин Маринов от Търговище и по съребрена линия е от рода на Дан Колов. Завършил е ВИТИЗ, специалност „Кинознание”, и до демократичните промени у нас през 1990 г. е работил като редактор в студия „Време”. Имат дъщеря Василена, която е кръстена на двамата си дядовци. Тя е завършила „Мениджмънт и човешки ресурси” и работи в администрацията на строителна фирма. Братът на Марияна – Антоний Кьосев, е бил военен и женен за Здравка, икономист по професия, бивш главен счетоводител на Министерството на културата. За съжаление Антоний умира през 2021 година. Той и Здравка имат две деца – син Венцислав, който работи в частния сектор и продължава името на Кьосевия род чрез сина си Кристиян, и дъщеря Ирина, която  започва създаването на родословно дърво на Андон Кьосето, което всяка година се разширява и обогатява с нови наследници, разпръснати в София, Враца, Пловдив, Кюстендил и Благоевград. Ирина е финансист по образование и работи в държавната администрация. Тя е омъжена за Валери Георгиев от Врачанския край, с когото имат двама синове. Големият е Здравко, 17-годишени, който отсега има интереси към киноиндустрията, а малкият Пресиян е в първи клас. Ирина проявява изключителен интерес към родовата им история и е член на Българското сдружение на родовете в Македония, където е представена от историка с македонски корен Александър Радовски. Била е малка, но помни, че нейният баща Антоний и дядо й Васил са събирали спомени и снимки, свързани с историята на Андон Кьосето и неговата съпруга Люба.Често са разказвали за тях при срещите в Македонския дом в София. Техните разкази са публикувани в публичното пространство по различни поводи. Има издадени книги: „Македония в пламъци”, съставител Цочо Болярски, „Андон Кьосето – одисеята на един терорист” на Цочо Билярски и Александър Радовски от 2018 година и „Андон Лазов-Кьосето – спомени” на Александър Радовски, която излиза в 2020 година, както и редица сборници, свързани с дейците на македонската комитска дейност.

Марияна Маринова казва, че доста спомени за дядо й е научила от своя брат Антоний, който е кръстен на Андон Кьосето. Той е бил по-голям от нея и е показвал двата стола в черквата „Въведение Богородично” в Благоевград, откупени от баба й и дядо й. Разказвал й е, че дядо им е бил много набожен. А тя от това си прави изводи колко предан е бил на делото, след като е престъпвал Божия закон, за да изпълнява смъртни присъди на македонската организация.

„Времената са били на силна любов и омраза, качества, които забелязваме и днес в обществото ни. Явно това е в кръвта на българските македонци”, споделя внучката на Андон Кьосето. Питала е баща си дали имат роднини във Велешко, но баща й е казвал, че всички са избити от турците. Дядо й Андон също е бил със смъртна присъда дълги години, но успява да се спаси и да доживее до 99 години. Умира на 11 септември 1953 година и не от болест или от старост. Отишъл на лозето си в местността Баларбаши и насякъл бадемови съчки. На прибиране се закача на една ограда с обли камъни и с вече поизмита от дъжда пръст. Камъните паднали върху него, счупили ребрата и костите му и след една седмица престой в гипсово корито без хрна и вода си отива от този свят. Лекарите се чудели на издръжливостта на сърцето му. Тази история е разказана от неговия внук Антоний в книгата „Андон Лазов Кьосето – спомени”, събрани от Александър Радовски.

Гробът на Андон Кьосето е бил в началото на стария гробищен парк в Благоевград, вляво от входа, но впоследствие близките му разбират, че това място е присвоено от други хора, които дори не са се погрижили да запазят останките на Андон Кьосето, и днес не се знае къде са.

Правнучката на Андон Кьосето Ирина има желание по-детайлно да проучи неговата семейна история, по-конкретно как една жена като прабаба й Люба е била спътница на един човек с много твърд и рязък характер. Човек, който в публичната си дейност и в семейството е бил изключителен авторитет и думата му не се е деляла на две. Той се откроява за времето си със своята принципност и безкомпромисно поведение, все качества, които според Ирина днес са позабравени и не толкова популярни, и се е заела да издирва всичко, свързано с историята на рода Кьосеви, за да го издаде в книга.

В Благоевградския музей има няколко вещи на Андон Кьосето, които Марияна Маринова е виждала, но добавя, че „не вещите са важни, а споменът за тези хора, които са дали живота си не за най-романтичната, както каза един президент, а за най-трагичната част от българската история”.

Другия ми събеседник Мариана Ботушанова срещнах в Благоевград. Тя е родена през 1963 година и е част от разклонението на сина на Андон Кьосето – Никола, който е баща на нейната майка Камелия, чийто трудов стаж е минал в Завода за високоговорители. Дядо Никола и баба Радка на Мариана Ботушанова са били известни между старите граждани в Горна Джумая като Николето и Бела Рада. Бела Рада е снаха на Андон Кьосето. Казвали са й така, защото е била хубава жена с много бяла кожа. Била е добра шивачка за онова време, работила е и като магазинерка. Те имат четири деца – най-голямата е Камелия Ботушанова. Втората е Незабравка Николова, която също има две деца, а третата Зоя Кьосева, която не се е омъжвала и е починала. Четвъртият е Венцислав Кьосев, който също е починал. Неговият син Радослав продължава да носи фамилията Кьосеви.

Дядо Никола и Баба Рада са успели да изучат всичките си деца и да им дадат добро образование. Внучката им Мариана Ботушанова е завършила Икономическия техникум в Благоевград и е работила 7 години в свинекомплекса, а през останалото време трудовият й стаж минава в сферата на търговията. Нейният баща Петър Ботушанов е от Якоруда и е от борчески род. Дядо й по бащина линия също е бил войвода по време на освободителните борби за Македония. Родът на баща й е бил от репресираните след 9 септември, защото дядо й е бил един от чорбаджиите на Якоруда, държал е дъскорезниците. След Деветосептемврийската революция им взимат всичко, а чичо й е бил изпратен в Белене.

Марияна е омъжена за Алесандър Спасов, който е работил като шлосер в Завода за високоговорители, пенсионер по болест в момента. Неговият корен е от Селище, но отдавна са жители на Благоевград. Дядо му е известен в града като Васе Семкаря. Марияна и Александър имат две дъщери – Рая и Камелия. Рая вече носи фамилията на съпруга си Русинова. И двете живеят и работят в София. Рая е завършила „Информатика и програмиране” и сега е зам. управител на един от най-големите шоуруми за фаянс.

Младите все още не се интересуват от родовата им история, но идва ден, в който обръщат поглед назад, за да разберат какви гени носят и разбират, че информацията е безвъзвратно загубена, ако няма кой да я запише и остави за поколенията.

В България няма паметник, посветен на Андон Кьосето. Имаше такива в Скопие и във Велес, но Марияна Маринова сподели, че не са ги харесали. Паметникът с кама в ръка на Андон Кьосето е един от петте, които бяха издигнати на 7 септември 2014 година на различни места в Скопие и монтирани по време на мандата на кмета Коце Траяновски от ВМРО-ДПМНЕ. На 22 февруари 2018 г. те са демонтирани и транспортирани в складовете на завода „Тито”. Местните македонски медии съобщават, че това е първата демонтирана скулптура от спорния проект „Скопие 2014“.

Но не паметниците, кръвта остава да говори във всичките наследници на Андон Кьосето, които търсят неговото продължение в своя живот, в своя характер, в своите мисли, действия и постъпки.

ЮЛИЯ КАРАДЖОВА