„Как се казват младите българи днес?” – тази изключително любопитна тема под формата на публична лекция изнесоха в Югозападния университет „Н. Рилски” – Благоевград доц. д-р Мая Влахова-Ангелова и гл. ас. д-р Надежда Данчева от секцията по ономастика на Института за български език „Акад. Л. Андрейчин“ при Българската академия на науките. Организатор на събитието бе Филологическият факултет, а гостите представи ръководителят на Катедрата по български език доц. д-р Радослав Цонев.
Специалистите езиковеди разясниха, че ономастиката е раздел от лингвистиката, който се занимава със значението, произхода и разпространението на имена – на хора и географски обекти. В уводната част бе посочено за съществуването на много теории, а най-старата и разпространената е, че името предопределя бъдещето. По-новите проучвания пък поставят въпрос и търсят връзка между името и брачните предпочитания, кариерата и успеха.
А как родителите кръщават децата си е обект на интерес не само от страна на филолози. В световен мащаб с темата се занимават и философи, и психолози, дори невробиолози и много маркетингови специалисти. Гл. ас. д-р Данчева направи и своеобразна историческа ретроспекция и коментира, че сред най-старите имена са: Зорница, Ралица, Здравко, Рая, Калина, Найден, които са актуални и до днес. След идването на Аспаруховите воини навлиза трети пласт прабългарски имена, а един от основните извори за тях е Именникът на българските ханове, където фигурират имената Самуил, Кубрат, Тервел…
След покръстването се разпространяват и християнските имена Анна, Мария, Катерина, Елена, Иван, Павел, Петър. Вече в началото на 20 век се появяват и имената, заети от други народи – като Мадлена, Елеонора, Антоанета…
В края на 19 век по руски модел в страната ни се въвежда съвременната трикомпонентна система за лично, бащино и фамилно име. Следва и закон, като до 1945 г. църквата контролира имената, а след това на родителите се предоставят препоръчителни списъци, по които да изберат как да се казва детето им.
„След демократичните промени в България именуването е много свободен процес. Според закона собственото име на детето се определя свободното от двамата родители по взаимно съгласие. Единственото условие е то да не е осмиващо и опозоряващо. Така че във времето, в което живеем, именуването е много комплексен процес и за нас е важно да регистрираме кои имена отпадат, осъвременяват, заемат, създават”, анализира гл. ас. д-р Надежда Данчева. Така учените от БАН правят изследване как в продължение на 10 години българите в различните краища на страната са кръщавали децата си. За целта от Националния статистически институт им предоставят списъците с имената на новородените, а т.нар. корпусно базирано изследване обхваща 8-те най-големи града в страната ни – София, Пловдив, Благоевград, Велико Търново, Варна… и се извършва в продължение на три години.
Данните показват, че през изминалата година 873 момченца са кръстени Александър, 820 – Георги, а следващото най-предпочитано име е Мартин. При момиченцата преобладават Виктория, Мария и Никол. Конкретно за Благоевград любимите мъжки имена са Александър, Георги и Никола, а женските – Виктория, Мария и Никол. Все по-рядко в актовете за раждане се вписват Иванка, Стефка, Пенка. Вместо това родителите избират Йоана и Стефани, и проявяват все по-голямо творчество. Така например се оказало, че Стивън е кръстен на дядо си Стоян, а Анабела – на баба си Анка. Ирина се трансформира в Айрин, Виолета – във Вайълет.
„Днес се налага тенденцията имената да бъдат благозвучни и фонемите да бъдат съчетани по начин, отговарящ на естетическите критерии на родителите”, коментира гл. ас. д-р Данчева. Преди години може да е звучало твърде екстравагантно, но днес родителите избират да създават чисто нови имена. По този модел са образувани имена като Цветодара, Благодара, Цветослава, Живомир. Все по-назад се среща името Христо за разлика от Кристиян. По същия начин все по-рядко се използват Христина, Христинка, но пък имаме Кристина и Крисия.
Наблюдава се и тенденция за осъвременяване на имена чрез различни суфикси /наставки/. Така вече се използва Велиан вместо Величко, Ивиан вместо Иво и Ива. Радостин се модифицира в Радостиан, а Петър – в Петриан. Появяват се и хибридни имена. И ако в миналото основният мотив е бил да се съчетаят имената на двете баби или двамата, за да се почетат и двата рода и да няма сърдити, то в днешно време родителите съчетават в едно две имена, които им харесват. Така се „раждат“ Девайла, Емима, Танимира, Раймил, Кристиандра, Емислав…
Вследствие на разширяване на географията на културата и езиците се заемат нови имена: Иман, Екторас, Терапонт, Арет, Сетара, Тамира. Безспорно най-много са англо-американските имена: Айви, Дейзи, Кейли, Браян, Джъстин… но се появяват и такива от екзотични култури – като Дуйгу, Ефе, Лукман…
„Това са абсолютно реални имена на българчета, родени през последните години. В този смисъл заемането на чужди имена, без да се адаптират към българския език, е доста активен процес”, посочи доц. д-р Мая Влахова-Ангелова и призна, че дори и те не се сигурни как точно се произнасят някои от новите имена.
Очевидно водени от стремежа си да бъдат оригинални, родители стигат и до куриози, като кръщават децата си Аннабелла /с две двойки удвоени съгласни/, Виттория, Илианна, Асенна… Всичко това, както заключиха специалистите, е плод на глобалната култура и акцентираха, че за тях подобно либерализиране на правописа е недопустимо.
Говорейки за нововъведенията в правописа, езиковедите посочиха и че съвременните родители не харесват буквата „я” и се стремят всячески да я избягват, като я заменят с „а”, и”, „й”. Така Якоб става Йакоб, Анелия – Анелиа. Една от причините за тази мода е, че родителите още от раждането, а вероятно и преди това си мислят как децата им по-лесно биха си изписали имената на латиница.
По време на лекцията филолозите подчертаха, че целта на изследването е както да проследи динамиката, развитието и изобщо да анализира чисто научно процеси и явления, то и да повиши езиковата култура сред населението.
„Категорична новост за нашата култура е появата на полово неутрални /унисекс/ имена, които могат да бъдат давани както на момичета, така и на момчета. Сред тях са такива като: Тони, Мони, Марти, Никита, Симон, Марсел, Розалин. Тук влиянието също е американско и то не засяга само нашия език. Подобни процеси се наблюдават в Румъния и скандинавските страни.
Важно е да се знае, че много важна роля има регулацията. Българската нормативна уредба в момента е либерална и не забранява подобни имена, докато в голяма част от европейските държави те не са разрешени и родителите нямат право да кръщават децата си с имена, които са полови неутрални”, коментира нововъведението доц. Ангелова. Тя допълни, че списъкът с унисекс имена далеч не е цялостен и има основания да се смята, че в най-скоро време ще набъбне – тоест полово неутралните имена по привнесен модел ще се увеличават. Все пак успокояващото е, че немалко майки и бащи кръщават децата си /синовете си/ на владетели, свързани с българската история – като Калоян, Борис, Симеон, Тервел, Асен.
Като цяло изводите от направеното изследване показват, че англо-американските имена служат като модел. Има и засилен стремеж към неповторимост и уникалност, затова все по-малко деца се кръщават с едно и също име, а родители се опитват да бъдат екзотични. Конкретно в Благоевград липсват имена от народната традиция, но много харесвани са чуждоезични варианти на домашните имена.
Лекцията и представеното изследване предизвикаха интерес както сред студенти от Филологическия факултет и обучаващи се в специалност „Връзки с обществеността” на Правно-историческия факултет, така и сред преподаватели. В залата бе и ръководителят на секцията по ономастика на Института за български език при БАН проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова, която е и преподавател в ЮЗУ, а нейното присъствие направи последвалата дискусия още по-интересна.
Репортер на „Струма“ попита проф. Чолева дали ако човек не харесва името си, или по някаква друга причина, може да се прекръсти. Такъв е случаят със строителния работник от Свищов Марин Левиджов, който води близо 15 г. борба с българската съдебна система, за да може да смени името си в чест на любимия си футболен отбор. След дълга сага сбъдна мечтата си и по лична карта се казва Манчестър Здравков Левиджов-Юнайтед. В отговор проф. Чолева поясни, че човек може да се прекръсти само един път, като трябва да изложи убедителни аргументи за това свое желание.
На финала присъстващите имаха възможност да разгледат специално донесения „Български именник“ на проф. Заимов и благодариха на учените от БАН за изключително интересната и обогатяваща лекция.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
