На първа линия срещу Ковид на 81

„Да си лекар е свръхотговорност. Трябва да си роден за това”. Тези думи са на д-р Мария Богоева, а примерът й го доказва. Тя е най-възрастният инфекционист, който продължава да практикува професията в България. На 81 години е и се бори на първа линия с Ковид-19 от началото на пандемията в инфекциозното отделение на общинската болница в Дупница, без да се интересува дали има, или няма хронични заболявания, дали попада в рисковите групи за изхода на заболяването. Взела е смело решение на един труден избор, пред който са изправени много от колегите й. Шапки долу!

Работният й ден започва в 7.00, но никога не завършва в 14.00 часа, независимо че заради възрастта ръководството на лечебното заведение я е освободило от нощни дежурства. Освен нея за болните, които към момента са 23-ма, се грижи д-р Елена Гюзелева, пулмолог от вътрешно отделение, също пенсионер, гонещ 70-те. За нощните смени им помагат по-млади лекари от другите отделения, макар и в тях тези в пенсионна възраст да са мнозинство.

„Това е положението в България. Като съм на 81 години, трябва ли да оставя хората да умират, защото няма друг инфекционист?”. Така риторично отговаря д-р Богоева на въпроса не я ли е страх да не се зарази с коронавируса. „Здравословно съм добре, нямам придружаващи заболявания, а и съм от род на дълголетници, та не ме е страх. И да се случи нещо с мен, аз съм си извървяла пътя, но тези, младите, по леглата, трябва да имат живот пред себе си”, казва лекарката. И по увереността, с която го изрича, се вижда, че е човек с хъс, решен да остане да изпълнява дълга си.

Д-р Мария Богоева е завършила Медицинския университет в София, тогава Висш медицински институт, през далечната 1967 година. Месец след дипломирането си, през февруари, започва работа като участъков лекар в поликлиниката към общинската болница в Дупница. Работата й тогава в продължение на пет години е досущ както сега тази на общопрактикуващите лекари – прегледи, консултации, наблюдаване на хронично болни, посещения при новородени.

„Тогава времената бяха други. Работехме за каузи, не бяхме изкушени от парите. Познавах си пациентите, семействата им, рисковите наследствени фактори. Смея да твърдя, че и те ме обичаха. Исках обаче да видя какво означава да работиш в болница, да вдигнеш адреналина, както казват сега”, спомня си с умиление за първите си години в професията д-р Мария Богоева. Когато се освободило място в инфекциозното отделение, въобще не чакала. Подала си документите веднага. Назначили я.

Работата я увлякла и специализирала инфекциозни болести също в Медицинския университет в София. Оттогава до пенсионирането си през 1994 г. е работила само в болницата в Дупница. Възползвала се от възможността да излезе в заслужен отдих, щом навърши 22 години трудов стаж. Така можело тогава. Много скоро поискала пак да практикува, но се оказало, че в началото на 90-те все още имало много лекари в България и отказвали да наемат на работа пенсионерка.

„Не можех обаче и да си седя вкъщи. Не съм от жените, които могат да ходят и бършат с парцала по цял ден у дома. Четеш, гледаш телевизия, пак четеш, но липсват живите хора. Не издържах”, разказва д-р Богоева.

Три години работила каквото намери, само и само да може да общува. Пак си останала вкъщи. През 2004 г. обаче за дупнишката болница настъпило преломно време. От нея били направени две лечебни заведения. В едната структура инфекционистът напуснал и отишъл в частна болница за по-висока заплата. Така се оказало, че инфекциозното отделение трябва да бъде закрито.

Друг такъв специалист в града нямало освен д-р Мария Богоева. Извикали я на работа, та макар и вече 65-годишна пенсионерка.

„Въобще не се поколебах. Не можех да си представя, че ще закрият отделението, което ме беше създало като лекар. Започнах работа отново”, разказва хронологията на живота си лекарката. Огорчава се от подхвърлени думи на свои съграждани. Някои смятали, че работи, за да трупа пачки. „Парите не ме интересуват. Имам добра пенсия, мъжът ми също. Децата са осигурени добре”, казва тя.

Съпругът й е пенсиониран служител на МВР. Той не се възпротивил, когато тя му заявила, че макар и пенсионерка, се връща в болницата. „Той е разбран човек. Знае ми характера и е наясно, че реша ли нещо, въобще няма да го слушам, каквото и да каже”, смее се тя и пояснява, че няма ангажименти към двамата внуци и трите правнучета. Синът и семейството му са в САЩ, където развиват успешно спедиторски бизнес. Така, вече 16 години, тя продължава да работи в инфекциозното отделение. За разлика от повечето лекари, д-р Богоева не тъжи, че нито синът й, нито снаха й, а и никой от внуците не е поел нейния път на медик.

„Не им се сърдя. Това е свръхотговорна професия. Не можеш да избягаш от нея. Дълго време не ни ценяха. Сега, по време на пандемията, обществото разбра, че и ние сме хора”, казва тя. Независимо обаче, че се възхищават от лекарите, които лекуват Ковид болни и се борят денонощно за живота им, срещите с инфекционисти на улицата или в магазина в малкия град не са особено желани. „Тук всички се познават.

Избягват ни, страхуват се да не сме заразни”, натъжава се 81-годишната лекарка. Преди пандемията се събирала поне два пъти с приятелки на кафе или в пицария. По думите й сега и те я отбягват, пак от страх. Твърди, че не им се сърди, но от тона й става ясно, че е огорчена. Радва се обаче, че излекуваните от Ковид-19 пациенти остават признателни на своите лекари. След изписването се връщат да им благодарят – кой с цветя, кой с торта.

„Можем да отворим сладкарница в отделението – бонбони, пасти, бисквити”, смее се д-р Мария Богоева. Точно бисквитите и чаша кафе по обяд в повечето случаи са единствената храна за нея и екипа от рано сутрин до края на смяната. За друго няма време. Докато изпишат един пациент и санитарката едва смогне да смени бельото и да дезинфекцира, веднага карат друг. Лекари, медицински сестри, санитари едва смогват.

Д-р Богоева твърди, че не я е страх от инфектиране. „Съпругът ми живее на вилата в едно близко село, децата са зад Океана. И да се заразя, ще се самоизолирам вкъщи и няма да се тревожа, че има хора около мен”, казва лекарката. Тя е от жените, които залагат повече на грижата за интелекта, отколкото на домакинската работа.

„Държа чисто вкъщи, но най-добре се чувствам с книга в ръка. Така си почивам най-добре”, казва тя и пояснява, че рядко готви. Хапва малко. Сутрин не пропуска да изпие чаша гореща вода с лимон. Така чисти токсините от организма си. Рядко успява да обядва в болницата. Вечер й е достатъчен един сандвич и плод. Признава си, че любовните романи не я увличат, пада си по криминалните. Затова и не пропуска вечер сериал с такъв сюжет. Д-р Богоева твърди, че не е привърженик на конспиративните теории, но има свой възглед за произхода на SARS-Co-2. „Такъв ужас природата не може да създаде.

Явно там е пипала човешка ръка, създаден е в лаборатория. Помислете само, може да се каже, че вече почти година медицината не е напълно сигурна в борбата си с него. Той ни изненадва непрекъснато с проявите си, сякаш ни се подиграва – казва д-р Мария Богоева. – Освен зли гении обаче има и добри. Те са, които ще намерят и лекарство, и ще създадат надеждни ваксини срещу Ковид-19. Няма шанс злото да победи и да ни диктува живота”, убедена е лекарката и се навежда над медицинските книжа. Тях тя започва да попълва чак когато завърши работният й ден в 14.00 часа. Докога ще се занимава с тях зависи от това колко човека са приети и колко са изписани за деня.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *