Експерт от Израел обучава български ученици в киберзащита, областният управител Георги Динев предложи координационен механизъм за спешни мерки, експерт от РУО поиска специална телефонна линия
Как да се справим като общество с кибертормоза на деца? Този проблем бе дебатиран на среща в община Благоевград, организирана от Българска академия за сигурност с председател водещия израелски експерт по киберсигурност проф. Владимир Бронфенбренер и медия „Стандарт“. В дискусията участваха областният управител Георги Динев, зам. кметът Боряна Шалявска, учители, училищни психолози от региона, експерти от РУО, Районна прокуратура и РУ на МВР – Благоевград. Модератор на форума под надслов „Заедно в борбата срещу кибертормоза на деца“ беше издателят на медия „Стандарт“Славка Бозукова, която предложи национален екшън план за действие. Усилията за подобряване на киберсигурността на децата трябва да бъдат насочени към създаване на киберкултура чрез обучения на ученици, учители, родители, криминализиране на кибертормоза чрез промяна в Наказателния кодекс, създаване на регистър на насилниците и популяризирането на тези мерки чрез информационни кампании. Славка Бозукова посочи, че в рамките на програмата „Киберзащитници“ за 3 години са спасени над 190 000 деца от нараняване в нета, а средният процент на тези наранени деца в България спадна под този в Европейския съюз. В пилотния проект на проф. Бронфенбренер в училище „Хр. Ботев“ в град Септември, в който е проведено обучение, процентът е спаднал до 31.8, което е най-ниското ниво в рамките на ЕС.
„Най-големият ни успех е, че благодарение на кампанията, киберсигурността беше включена от следващата година като отделна програма на Министерството на образованието и поставена като приоритет от министър Красимир Вълчев”, заяви Славка Бозукова.
Актуалните данни показват, че наранените деца в интернет в България са 51% , т.е. всяко второ дете е тормозено. Обезпокоително е, че 45% от децата играят с непознати в мрежата, което е много опасно.
„Израел е световен лидер в борбата срещу кибернасилието. В израелската полиция има изградено подразделение 105, в което участват представители на 6 институции. Два пъти в седмицата те се събират и работят заедно в пълна координация за намаляване на насилието в мрежата. Имаме национален оперативен център, който функционира 24 часа през 365-те дни на годината. Създаден е специален уебсайт и се провеждат обучения за киберсигурност във всички училища“, разказа проф. Бронфенбренер . Програмата „Киберзащитници“ е основана през 2019 г. в България и от 2021 г. е осъществявана съвместно с израелската Агенция по защита на детето в киберпространството. Тя има за цел да подпомогне превенцията на кибертормоза чрез информационни ресурси и практически насоки. От 2021 г. медиен партньор на програмата е „Стандарт“. Според проучване на Българската академия за сигурност и ДА „Закрила на детето“ резултатите от прилагането на програмата в България са положителни – между 2021 и 2023 г. се отчита намаление от 12,6% на пострадалите деца в онлайн среда. През 2023 г. този процент достига 51,9% – под средното ниво за ЕС (52%).
„Всяка седмица предписанията на израелския експерт се публикуват от „Стандарт“, иконката на програмата вече са я сложили на началната си страница стотици училища, а клипове се въртят в софийските трамваи, а отскоро и в Бургас. Фактът, че всяко второ дете в България е засегнато от посегателство в
интернет, е достатъчно показателен, че нашите усилия не само трябва да продължат, а трябва да се ускорят. Какво прави община Благоевград в тази посока?”, попита Славка Бозукова.
„Щастлива съм, че Благоевград е домакин на този форум, който поставя фокус върху важната тема за киберзащита. Надявам се, че това събитие ще помогне за обединяването на всички институции в борбата с кибертормоза над деца и че заедно ще начертаем мерки за превенция и информираност по този значим обществен въпрос.
За съжаление, родителите не са наясно какво правят децата им в интернет и те също имат нужда от обучение. Община Благоевград може да стане следващата, в която да се популяризират мерки за киберзащита в училищата”, увери зам. кметът по образование и бизнес развитие Боряна Шалявска.
Областният управел Георги Динев бе категоричен, че превенцията срещу киберагресията е наложителна и направи конкретни предложения. „Кибертормозът оставя огромни белези върху децата. Това не е сценарий от научно-фантастичен филм, а реалност. Децата живеят в лош свят и лоша среда. Те могат да избягат от физическо насилие, но не и от кибернасилие. Ако досега родителите проверяваха дали децата им миришат на цигари и алкохол, и дали зениците им са разширени, сега е още по-опасно. Има много наранени деца, а не са малко случаите, когато жертви на насилие след това стават насилници. Такъв е последният случай със стрелбата в училище в австрийския град Грац. Кибертормозът е един нов вирус, който навлиза, и ние трябва да вземем мерки. Ще предложа да бъде създаден междуинституционален координационен механизъм. Най-малкото трябва да знаем на кого да звъним при кибертормоз , да има изготвен протокол за действие.
Може да се поставят кутии в училищата за анонимни сигнали.
Детето трябва да е в центъра на всички наши усилия. Забързани в ежедневието, родителите говорят малко с децата, а доверие се гради с диалог”, каза областният управител Георги Динев.
В дискусията се включи полицейска служителка от 1 РУ на МВР – Благоевград, която разказа за случай на кибертормоз в училище.
Дете било унижавано и подигравано от съучениците си във вайбъргрупа. След реакция на родителя била проведена беседа с тях, но те дори не осъзнавали, че са извършили тормоз над техен съученик. Полицейската служителка предложи кибертормозът да бъде включен в координационния механизъм на институциите, които се занимават с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни.
„Проблемът се корени в това, че родителите и обществото нямат сензитивност и неглижират общуването на децата в социалната мрежа и така техните онлайн контакти остават скрити.
В ОД на МВР – Благоевград няма обучени специалисти, които да разкриват източника на кибертормоз. Отдел „Киберпрестъпления” има само в ГДБОП в София. Няма местна структура и това е пречка за разкриване на този тип престъпления. Проблем е събирането на доказателствата по електронен път, тъй като липсват компютърни специалисти”, обясни прокурор Катя Иванова от Районна прокуратура – Благоевград. Тя допълни, че прокурорите се опитват да са близо до проблемите на учениците, като провеждат обучения в училищата в рамките на образователната програма на ВСС.
Старши експертът по информационно осигуряване в РУО – Благоевград Катя Иванова посочи, че се провеждат различни обучения и като успешен пример посочи съвместен проект с Гърция за изчезнали деца. „За кибертормоза на деца е добре да се открие специална телефонна линия. Да се правят информационни дни и обучения, защото най-важният фокус е детето . В Благоевградска област има 117 училища. Няма как в малки населени места в училища с 5 ученици да има назначен психолог. Обучението по темата за киберсигурност трябва да бъде широко застъпено в повечето класове”, счита ст. експерт Иванова.
Началникът на отдел „Закрила на детето” в община Благоевград Гинка Грънчарова посочи, че сигналите за кибернасилие са много малко, но добави, че има национална телефонна линия 116 111 за деца в риск. Изглежда не е толкова популярна тази линия, след като ст. експертът по информационно осигуряване в РУО – Благоевград Катя Иванова не я знаеше. А това е ясен сигнал, че има крещяща нужда от повишаване на информиранността и подобряване на комуникацията както на обществото, така и на институциите. Форумът, който се проведе в Благоевград за киберсигурността на децата, е в тази посока.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА
