.Въпреки че има изготвени редица планове и записи за опазване на горите от пожари, всичко тава се оказва ненужно и написано само за проверяващите
.В новините излиза, че гасят огнеборците, а горските – тях ги няма. Те са на терена и никой не се сеща за тях. И понеже хората никога не стигат, се разчита на доброволци, на добрата воля. И тя е тънката нишка, която все още работи.
Вчера преди обяд пожарът в района на село Горно Спанчево навлезе в горски територии и много бързо огънят обхвана около 500 декара горска площ при общо засегнати към момента 700 декара. В битката с огнената стихия се включиха два булдозера, които почистват просеки с цел локализиране на огъня и осигуряване на достъп на противопожарна техника до фронта на пожара, 20 служители на „ДГС Катунци” и „ДГС Петрич” с един специализиран противопожарен автомобил, както и пожарникари от районните служби в Петрич, Сандански и Гоце Делчев. Югозападно държавно предприятие увери, че при необходимост има възможност за включване на допълнителни сили и средства.
Междувременно бившият директор на ЮЗДП Д-р инж. Светозар Михайлов сподели опита си при потушаването на горските пожари и даде своеобразен алгоритъм кой как действа в тези критични случаи:
„За пожарите се говори най-често през летния сезон. Истина е, че през този период пожарите са по-чести, но в горите те възникват целогодишно. Участвал съм в гасенето на пожар на снежна покривка с дебелина 30 см. Беше предизвикан от сигнални ракети в новогодишната нощ.
Много често малките пожари и запалвания се гасят само и единствено от служителите на Горско стопанство. Противопожарните служби ги регистрират след обмен на обективна информация между двете организации.
Гасенето на горски пожар е свързано с преодоляване на много препятствия, рискове и трудности. Сигналите за възникнали пожари пристигат едновременно в пожарната и в Държавното горско стопанство. Следва взаимно информиране за това къде е, какво гори и размера на засегнатите площи.
Обикновено тези данни са недостатъчни, поради което се налага да се проверят на място. Пожарникарите могат да излязат само след като получат заповед от началника. Изпраща се екип от горски служители, които трябва да уточнят какво е състоянието на пътя, може ли да се движи пожарният автомобил. Ако отговорът е положителен, следва има ли водоизточник, откъдето да се зареди с вода? Следващият въпрос, който търси отговор, е как може да се изгаси?
Едновременно с това горските служители започват да гасят с тупалки и ръчни помпи, които са постоянно в автомобилите или са взели набързо от противопожарните табла.
Въпреки че има изготвени редица планове и записи за опазване на горите от пожари, всичко тава се оказва ненужно и написано само за проверяващите. Не върши работа и противопожарното устройство на горите, проектирано при изготвяне на горскостопанския план. Ненужен е и годишният план за опазване на горите от пожари, който пожарната са проверили надлежно. Безполезни са и противопожарните кули, на които все нещо им пречи. Единствените полезни неща са в пожарното табло или инструментите в превозните средства за ежедневна работа.
Обикновено хората от първа група горски са недостатъчни да изгасят пожара. По тази причина той се разраства. В миналото, когато горските стопанства работеха със собствени работници, те бяха в гората и първи пристигаха на място, сега ги няма. Вече и служителите на пожарната са на терена. В зависимост от пътя, те са дошли или с пожарен автомобил, или с товарна ГАЗ – виетнамка. Те също носят тупалки, но поне дрехите са им от трудно горими материи. Забавените им движения и изморените тела показват, че са тук, след като им е свършила смяната, и вместо да почиват, са изпратени на пожара. Наредбите са такива, че трябва да останат на дежурство в населеното място, а хора не достигат за двете места. Но нали са мъжки момчета, стискат зъби и се борят със стихията.
Същевременно се разбира, че хората не достигат, а пожарът се разраства. Започва да се търсят хора. Доброволци идват, но и те като правило не достигат. Обаждането на фирмите, спечелили търгове да работят в горите, започва и завършва с един и същ въпрос – кой ще плати разходите? И двете страни знаят, че пари няма. А става въпрос само за материалните разходи. Получават се и мотивирани отговори, че работниците не са обучени, инструктирани и оборудвани за гасене на горски пожари. Разчита се на добрата воля. И тя е тънката нишка, която все още работи.
Вече слънцето е залязло и започва нощта. Задължително трябва да се оставят дежурни за през тъмната част от денонощието. Пожарникарите не са почивали вече трети ден и трябва да се приберат. Нуждаят се от почивка, защото на другия ден започва новата им смяна, а времето за почивка са прекарали на пожара.
Остават служителите на Горското. Освен че не са яли, те са с неподходящо за пренощуване на открито облекло. Студените нощи ги карат да се греят на огъня. През първата нощ няма доставена храна и вода. В суматохата никой не се е сетил за това.
На другата сутрин пристигат нови горски служители. Те вече са оборудвани с повече средства за гасене – помпи, резачки и маркучи. Те носят така чаканата храна. Нощната смяна трябва да се приберат за почивка възможно по-бързо, защото довечера ще са пак на смяна. Тогава ще носят подходящо облекло, храна и вода. Телефоните отново ще бъдат заредени.
Същевременно някой журналист се обажда в пожарната и търси информация за пожара. Информацията е коректна по отношение на действията на служителите на пожарната. В новините излиза, че пожарът се гаси от огнеборците, а горските – тях ги няма. Те са на терена и никой не се сеща за тях. Най-често журналистите намират кмета, който обяснява как се гаси горски пожар и как са се погрижили да осигурят техника, хора и средства за гасене. Горските пак са на терена и правят каквото могат.
Когато по изключение някой журналист ги попита за пожара, те не дават интервюта, било поради забрана от вишестоящите ръководства или по други причини. И хората си задават въпроса „Къде са горските?“.
Какво не казват горските?
Че има изготвени планове за изграждане на противопожарни съоръжения, но те не се изпълняват поради недостиг на пари.
Че приходите от продажба на дървесина не достигат да покрият разходите за охрана, лесозащитна дейност, залесяване, противоерозионни технически съоръжения, отгледни сечи без материален добив, строителство и поддръжка на горскопътната инфраструктура и многото други обществени и социални функции, с които е натоварено горското ведомство.
Че не достигат хора, особено при избухването на пожари.
Пожарите се гасят от служители на Горското стопанство и пожарната служба. Служителите на нормалните горски стопанства наброяват 30, максимум 40 човека. Те трябва да се разпределят на три групи, за да може пожарът да се контролира в дълбочина. Необходими са и хора за логистика. Пожарната е в състояние да осигури максимум до 5 човека. Реално пожарът се гаси от група от 15 човека, от които само 5 са обучени за гасене на пожари. Горските придобиват опит на терена. Когато пожарът е далеч от населени места, местните доброволци са пренебрежимо малко. Крайселищните пожари се гасят с участието на местните жители. За това, че те не са обучени и екипирани, всички си затварят очите.
Не достигат и пътища – като правило пожарите възникват на стръмни терени, където пътища няма. Наричащи себе си „еколози“ се разхождат по телевизионните студия и обясняват колко са вредни пътищата за природата и че не трябва да се изграждат. Участвал съм в гасенето на близо 80 пожара и не съм забелязал „еколог“ там.
Във всяка община има назначени служители на Министерството на земеделието – като служби за съвети в земеделието, тютюна, лозята, житата, общински служби по земеделие и т.н. В областните градове са общо от 12 до 16 такива служби. Но тези служители не участват в гасенето или не помагат за логистиката на пожарите.
Обикновено пожарите не избират да изпепелят само горите. Горят и ниви, и пасища, и ливади, и с тях държавата е оставила да се оправят пожарната и горските.
Значителна част от горските територии се управляват от МОСВ. Те също се нуждаят от пари. Екологичните такси едва стигат за космическите заплати на приближените до ПУДООС.
Спирам дотук. След всеки пожар оставам с впечатлението, че много неща не сме направили, за да посрещнем стихията. Най-добрата защита на горите от пожари е да се подготви гората за това предизвикателство“.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
