Неврокопската певица Кинче Вълчева: Да си музикант в България и да се издържаш от това не е невъзможно, но е трудно, защото изкуството е недооценено, как да правиш хората щастливи, като ти си нещастен?

Кинче Иванова Михайлова, позната като Кинче Вълчева, е родена в град Гоце Делчев през 1992 г. Израснала е в Хаджидимово. Като дете слуша песните на Мариана Манолева и си мечтае един ден да стане добра певица като нея. През 2006 г. е приета в НУФИ “Широка лъка” и там завършва средно музикално образование. Професионалното й израстване започва в Благоевград като студентка в ЮЗУ “Неофит Рилски”, където завършва специалност “Изпълнителско изкуство”. Югозападният университет я среща и с музиканти, с които създават оркестър ,,Роял Бенд – Благоевград”, на който тя става солистка. Оркестърът става емблематичен за областта и заедно правят записи на много песни по музика и аранжимент на Петьо Кръстев. През последните 3 години заедно вземат активно участие в национални събори, фолклорни спектакли, фестивали, фолклорни и съвременни сватби, радио- и телевизионни предавания. Предстои издаване на първи албум заедно с оркестъра.

– Г-жо Вълчева, Вие сте млада народна певица от Македонския край. Откъде идва красивото Ви име Кинче? Разкажете за рода си?
– Кръстена съм на баба ми Кина и съм горда, че нося нейното име. В семейството ми е нямало музиканти, но на всеки семеен празник, а и не само, дори и в ежедневието, винаги е звучала хубава музика.
– С какви спомени сте от детството и кой откри певческия Ви талант?
– Имах най-прекрасното детство, спомням си, че летата изкарвах в Петрелик, селото, от което е майка ми. Израснала съм заедно с брат ми и братовчедите ми, вкъщи винаги беше забавно, весело и пълно. В детската градина започна да се проявява музикалността ми, след което леля ми, която участва в певческата самодейна група към читалището, ме записа на уроци по пеене при Лиляна Сейрекова. По-късно родителите ми ме записаха на пиано, солфеж и детски хор в Школата по изкуства в Хаджидимово при Людмила Куртова. Там бях до 6 клас, след което продължих със самодейния състав към читалището заедно с Димитър Милушев и Стефан Джуров, който ме подготви и за музикалното училище в Широка лъка.

– Какви спомени имате от училището в Широка лъка и ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград?
– Музикалното училище беше труден, но същевременно и най-прекрасният период. Спечелих приятели и нови знания, научих се сама на много неща и най-важното нещо за мен е, че се съхрани любовта ми към музиката, защото ако не бях отишла там, едва ли днес щях да се занимавам с музика. Там има прекрасни преподаватели, които са не само добри професионалисти, но и хора с големи сърца. В Югозападния университет завърших специалност “Изпълнителско изкуство” с преподавател по народно пеене Мариана Манолева, от която съм научила много. Имам удоволствието и честта днес да бъде и моя много близка приятелка. Университетът ме срещна с преподаватели, които съм горда, че познавам, и имам късмета да работя с тях и днес. Д-р Петьо Кръстев, доц. Георги Гаров, проф. Николай Цветков, проф. д-р Албена Георгиева са имена, които са се доказали през годините чрез своето творчество и съм щастлива, че имам възможността да се докосна до техния висок професионализъм. Тук срещнах любовта, както и хората, които са не просто мои колеги, а най- близките ми приятели – “Роял бенд”: Стефан Йорданов – акордеон; Камен Михайлов – кларнет и гайда; Цветомир Цачев – ударни инструменти и кавал; Ангел Стойков – ритъм и бас, и Кико Давидов – вокал. Интересна и дори съдбовна бих казала беше нашата среща и това, че точно тези хора се събрахме да направим този оркестър, за мен не е случайно.
– Днес много млади хора участват във фестивали, а също така правят сватбите си по стар български обичай, облечени в народни носии… Според Вас връщат ли се старите български традиции?

– С оркестъра имахме възможност да бъдем част от няколко такива сватби и фестивали. Последните фестивали, на които взехме участие, са “Пирин пее” и “Жеравна”. Да, според мен има завръщане към традициите, много млади хора все повече искат да се докоснат до древната култура на нашия народ и да се облекат в носия, по този начин се чувстват повече българи.
– Има и политици, които също се обличат в народни носии, когато участват в народни тържества. Според Вас това PR акция ли е?
– Всеки сам избира, аз не мога да кажа, но ако го правят само за PR, това не им прави чест.
– Налагало ли Ви се е да пеете попфолк и какво Ви е мнението за този жанр?
– Разбира се, че ми се е налагало, аз не си поставям граници в музиката, но със сигурност това не е моят жанр. Обичам народната музика и за мен тя е вечна. Една народна песен дори след 10-20 години пак ще бъде актуална и ще бъде възприемана като такава, докато попфолк песните се забравят бързо, след 10-20 години те вече биват наречени ретро, вече не са актуални и хората са ги забравили.
– Може ли един млад народен певец да се издържа с пеене в България?
– Съпругът ми Камен Михайлов също е музикант и се издържаме само и единствено от музика. Мисля, че не е невъзможно, но е трудно.
– Имали ли сте възможност да пътувате в чужбина и какви са Ви впечатленията от тези страни?
– Не съм пътувала многo в чужбина, но мисля, че всяка държава има своята индивидуалност и красота, всеки народ е уникален с нещо. Обичам Балканите и се радвам, че точно тук съм родена.
– Пред кои известни политици и бизнесмени сте пели?
– Пяла съм пред доста хора, вече не си спомням, а и за мен не е толкова важно пред кого пея, важното е да се представя добре и, разбира се, хората да са доволни.
– Имали ли сте желание да емигрирате в чужбина и да се занимавате там с музика?
– Никога не съм имала желание да живея на друго място, тук се чувствам добре, правя това, което обичам, и за момента не мисля да емигрирам.

– Съвсем наскоро се омъжихте. Какво е за Вас любовта и как се запознахме с любимия си?
– Да, наскоро предприехме тази крачка, но всъщност сме заедно от 7 години. Както казах, съпругът ми Камен Михайлов също е музикант, свири на кларнет и гайда в нашия оркестър. Запознахме се в университета, от първия ден заживяхме заедно и мога да кажа, че той не е само любовта на моя живот, а и моята сродна душа. Всъщност това е любовта за мен, да намериш човека, с когото се допълвате взаимно.
– Според Вас какво трябва да се направи в България, за да може хората, които се занимават с изкуство, да получават достойно заплащане, за да живеят нормално в страната си?
– Не знам какво точно трябва да се направи, но знам със сигурност, че не се прави достатъчно. Бих била спокойна и щастлива, ако изкуството се цени повече, защото нашата задача е да правим хората щастливи, а това няма как да се случи, ако ние самите се чувстваме нещастни и недооценени.
– Какво ще пожелаете на младите хора, които имат желание и се занимават с народно пеене?
– Труд, постоянство, стремеж и вяра в себе си, това са нещата, които пожелавам както на себе си, така и на всеки, който е поел по нелекия път на изкуството.
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

2 Коментара

  1. гого

    Еми ходи да работиш някъде. Всеки търси на работата лекото и на баницата мекото.

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *