Невъзвращенецът Адриан Лолев, който от 40 г. живее в Австралия: Избягах от Благоевград заради оруелската паралелна реалност, в която всички живеехме – не за парите, за свободата го направих

Понятия като „род“, „родина“, „носталгия“ са митове, създавани с векове от овластените, за да държат хората в подчинение, убеден е бившият юрисконсулт на Профсъюзите и „Мини Пирин”

Адриан Лолев е благоевградчанин, който от близо 40 г. живее в Австралия. Учил е в гимназията в Благоевград, музикално училище в Букурещ през 1965/6 г. и през 1978 г. завършва семестриално право в София. Преди да напусне завинаги родния град, работи като юрисконсулт в Профсъюзите и след това в мина „Пирин“. Музикант, поет, владее перфектно 3 езика. В момента е пенсионер в Австралия и е категоричен, че никога не би се върнал да живее отново в България. Пробвал преди 3-4 г., но установил, че не е за него. Причината: хората много са се променили, променил се е и той.

Адриан Лолев лесно грабва вниманието с провокативните си постове. Един от тях, публикуван на 6 август, звучи така:

„Ще ви призная, с опасност да скандализирам доста хора, че моментът, в който реших да избягам навремето, беше най-освобождаващият в живота ми. Свалих от гърба си тежестта на сакрални за много хора понятия като „родина”, „род” и подобни. Емигрантите от по-късния период едва ли са имали привилегията да напуснат страната без никаква мъка или съжаление и много от тях страдат и досега поради същата причина. Едва по-късно разбрах защо аз не изпитвах носталгия – свалих сакралното от баналното. Ето, това е тайната на освобождаването, мисля си“.

Разговоряме в интернет. Няма как първият въпрос да не е за онзи ден, когато е „свалил от гърба си тежестта на понятията „род“ и „родина“ и е избягал на хиляди километри оттук.

• Имах закваската от баща ми, който беше космополит и полиглот, господ да го прости. Беше политически емигрант в далечната 1969-а, но се върна и плати голяма цена. Аз не направих неговата грешка и се върнах едва след падането на комунизма. Всичко е въпрос на среда и възпитание. Страдам за близки и роднини, но не за земята, или „народа”. Митове са това, създавани с векове от овластените, за да държат хората в подчинение.
• Ти си градско момче, музикант, с добра професия, имал си сигурна и престижна работа вБлагоевград, вероятно и много приятели, кога точно и защо реши да напуснеш България?
• Избягах на 14.09.1986 г. Трудно дишах в онази среда. Беше оруелска паралелна реалност, в която всички живеехме. Не беше заради пари, а за свобода, и това е разликата със сегашната вълна на емиграция.
• Защо избра Австралия?
• Брат ми емигрира 6 години по-рано и беше в Австралия. Това повлия на решението ми.
• За колко време преодоля езиковата бариера, или имаше предварителна подготовка от Благоевград?
• Не говорех английски, защото в България учих френски, но след 2 г. говорех свободно. Спях с радиото на ухото и слушах езика 24/7. Постоянно. Владеех и румънски почти перфектно, а това помага. По линия на баща ми съм половин влах от „Вароша“. Отгледа ме баба ми, а тя ми говореше влашки от 6-месечна възраст. След това учих 2 години в музикално училище в Букурещ и го усъвършенствах.

– Имаше ли проблем с намирането на първата работа?

– Намерих работа след само 2 седмици дори с моя рудиментарен английски. Бях много убедителен и ми се отдаваше. Освен това работата ми беше да мия чинии в ресторант, но учих езика на галоп. Хахаха, беше славно време. Англосанксонците не разбират езиковата бариера, защото не им се налага да говорят чужди езици. След година говорех почти свободно и това ги впечатляваше. Работих след това в дом за стари хора, в златна мина, шофьор на товарни камиони, дори барман за една година. Най- дълго се задържах в Куантас, най-голямата австралийска авиокомпания. Там прекарах близо 20 г. Печелех по-добре и тогава успях да купя и първата си къща. Напуснах работа в края на 2013 г. и повече не работих за други и ден повече. Започнах да инвестирам на стоковата борса. Бях нещо като shocktrader, купувах и продавах акции. Загубих почти всичко на два пъти, но все се справях някак си. Първия път се наложи да продам дори втората си къща и се разделих с жена си. Сега строя малка къща близо до океана – само за мен.

– Що за град е Пърт, в който си се заселил, как се живее там?

– Пърт е много лежерен град. Най-отдалечената столица в света е, на 3500 км от Аделаида. Той е почти двумилионен, но е огромно пространство и разстоянията са големи. Моята нова къща е на 45 км от ситито. Аз рядко ходя в ситито, така че е окей.

И тук има българи, макар да са не повече от 600-700. Има повече в Аделаида, Мелбърн и Сидни. Имаме и български клуб даже.

• Вероятно вече имаш австралийско поданство?
• Да, гражданин съм от 1990 г., а постоянен резидент от февруари 1989-а.
• За начина на живот в една страна мерилото е здравеопазването. Как е организирано там?
• Здравеопазването е много добре уредено, но не е евтино. За най-бедните е почти безплатно. Аз имам частна осигуровка и плащам по $160 на месец, но вече съм пенсионер и получавам лекарства с намаление, както и безплатни лекарски консултации. Аз съм с доста подменени стави, почти съм киборг и за мен е нужна частна осигуровка заради операциите.
• Повечето нашенци в чужбина се връщат в България, за да си оправят зъбите. Твоят стоматолог как се казва?
• Аз не си правя зъбите в България, защото имам парадонтоза, а там няма много добри специалисти. Освен това взимам обратно от осигуровките за доста неща. Д-р Шарма е моят зъболекар. Индиец и много добър специалист. Пак казвам, че не е евтино, но е качествено. Опитах лечение в Благоевград, но станах пишман и няма да повторя.
• Сега освен австралийската получаваш ли и българска пенсия?
• Не получавам българска пенсия, защото имах само 12-13 г. стаж, а и не мисля да търся. Само австралийска имам, някъде около $2200, но това не са големи пари тук.
• Как минава животът на един австралийски пенсионер? Хоби? Спорт?
• Животът ми тук е dolcefarniente – сладко безделие. Карам колело и вдигам тежести по малко у дома. Вече не ходя на фитнес, защото с моите стави не става. Слушам музика, но отдавна не свиря. Пиша по малко поезия, но по-рядко напоследък. Занимавам се по 1-2 часа и с моя трейдинг на борсата. Далеч по-малко отпреди и с по-малки рискове. Нямам време да наваксвам вече.
• Стигнаха ли и до Австралия негативните последици от войната в Украйна и пандемията, усещате ли инфлацията?
• Инфлацията се усеща, но тук държавата много помогна както на бизнесите, така и на всеки, който си загуби работата. Плащаше по $750 на седмица компенсация на безработните, а така също и на пенсионерите. Даде на нас няколко пъти по $750, а така също и два пъти по $600 за електричество. Сега безработицата е минимална и няма рестрикции, но инфлацията е поне 7-8%. Не е евтино. По-нискоквалифицираните получават по $5-6 хиляди на месец, но хората с добър занаят или специалност вземат 2-3 пъти повече.
• Пишеш, че си опитал преди 4 г. да се върнеш в Благоевград, но бързо си се отказал, защото хората са се променили много. В какъв смисъл?
• Е, можах да посвикна, но не толкова, колкото ми се искаше. Тогава не работех, издържах се с моите инвестиции, но нещата не вървяха добре. По онова време не можех да си позволя да живея в Австралия заради финансовите ми загуби. После всичко потръгна и се върнах обратно. Купих си малък апартамент, а сега строя малка къща. Окей е. Аз съм повече австралиец, отколкото българин. Друг свят е България, но ми липсват близките и роднините. По-рано пътувах всяка година, но сега не съм си идвал в България вече 3 г. Догодина, здраве и живот, пак ще си дойда.

• Сам ли живееш?
• Разделих се с жена си преди 12 г., тя си има самостоятелно жилище, аз също. В добри отношения сме. Имам дъщеря тук със семейство – с 2 дъщери, които ме радват много. Имам и син в Лозана, Швейцария – там е от 22 години, женен, с дъщеря. С много добра професия са както той, така и жена му, и много успешни.
• Опиши живота в Австралия с 3 думи и живота в България, пак с 3 думи. Повтаря ли се поне едната?
• Австралийците са easygoing – леснодостъпни и благоразположени. И тук нещата се променят, има вече много емигранти, но това е нормално за емигрантска държава. Хората са по-толерантни и по-леко приемат различните. Хората в България са по-затворени и по-трудно достъпни. Не са особено щастливи, но има и изключения, особено напоследък. Мисля, че има напредък и съм оптимист, но недостатъчно, за да се преселя там. Пак казвам, че аз се промених доста, а хората там по-малко. Имам много добри преживявания в Благоевград, дори в кратките си посещения. Нищо не може да се синтезира в 3 думи, камо ли хората. Тук също има много проблеми. Казвам го сериозно.

Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА