Нежният посланик на българския футбол в Европа, петричанката Л. Костова: Шампион съм на 4 държави, а в България футболните началници ме сложиха в категория „стари” и затворих страницата „национален отбор”, след тежка раздяла с полския „Медик” подписах с италианския „Верона”

“Когато има цел, няма провал”, тези думи са татуирани на ръката на Лили Костова, които “в кратце” изразяват житейската й философия. Петричката футболна прима е откровена до самокритичност, с последователна безпардонност отсява хората, които допуска до себе си. Това е Лили, “нежният” посланик на нашенския футбол в половин Европа, след като успя да спечели шампионатите на четирите държави, в които игра досега – България, Кипър, Русия и Полша. В последните дни на 2017 година бе “осветлен” транферът й на Ботуша, където футболът отдавна е религия. Да грабнеш “скудетото” на Апенините е чест, независимо дали си мъж или жена, така че граничещата скоро с химера вероятност Лили да се докосне до “калчото” като изпълнител от първо лице вече е факт. За това и за ред неща около живота й разговаряме нея в навечерието на 2018 г.

– Лили, как се стигна до трансфера ти в италианския “Верона”?

– Нещата се развиха изненадващо бързо и за самата мен. Знаете за неприятната ми раздяла с “Медик”, след която бях решила да си почина до лятото и тогава да мисля за нови предизвикателства. В един момент обаче възникнаха варианти да ритам в Германия и Исландия, в същото време чрез мой познат словенец от социалната мрежа с мен се свърза и хърватската мениджърка Ясмина Ковачевич. Тя ми извести за интереса на “Верона” към мен. Италианците сигурно са добили впечатления за играта ми от мачовете за ШЛ с “Бреша” през лятото на 2016 и заявиха сериозен интерес. Стигна се дотам, че им предложих да почакат до лятото, когато ще бъда свободен агент, но шефовете не “Верона” желаеха час по-скоро да си осигурят подписа ми. Е, сключихме договор по интернет и вече съм футболистка на “жълто-сините”.

– В тази връзка как стоят нещата с италианския език?

– Нямам притеснения в тази връзка, все пак в хода на кариерата ми дотук научих 5 езика /б.а. Лили говори свободно освен родния български още руски, гръцки, румънски и полски/. Още отсега бъдещите ми работодатели са направили график за свободните ми от тренировки дни, или по-скоро часове, през които ще наблягам на езика. Не съм се чула още с треньора Ренато Лонгега, но разбирам, че иска да ме използва в средата на терена, натоварена с диспечерски функции. Иначе от “Верона” вече пожелаха да научат всичко за мен и досегашната ми кариера. Известени са даже и за номера на обувките, които нося…

– Да те върна към раздялата ти с полския шампион…

– Не си тръгнах по мечтания начин. С президента-треньор Роман Яшчак влязохме в конфликт след загубения мач у дома с 3:4 срещу “Гурник” Ленчна. Обвиниха мен, Паулина Дудек и румънката Мария Фичай, че сме продали мача. Аз бях сменена при резултат 3:1 за нас, бях изработила и дузпата, след която падна първият гол за “Медик”. Нямаше как да приема подобна вина и нещата тръгнаха към раздяла. В крайна сметка на мен и останалите чужденки не ни платиха ноемврийската заплата и огорчението ме принуди да си тръгна оканчателно към България. Вероятно и други от момичетата ще напуснат Конин, което вещае края на доминацията на един добър отбор, какъвто наистина бяхме. Треньорът Яшчак гръмна доволен пред полските медии, че е взел сериозни пари за една от най-добрите си състезателки в мое лице, спестявайки сериозна част от истината в отношенията ни, и без да има принос към трансфера, на който по-скоро пречеше през цялото време. Както и да е, ако този некоретен човек заслужи поне бронзовите медали тази година, трябва да е щастлив. Основният клубен спонсор, търговската верига “Поло Маркет”, се оттегли, така че бъдещето не вещае добри дни за досегашния ми тим. В Италия заплатата ми ще е далеч по-добра от тази в Полша, футболът на Ботуша е несравнимо по-качествен, така че не искам да се връщам назад, било каквото било, защото се сещам за поговорката за “изписаните вежди вместо извадените очи”…

– Играла си в доста държави, къде дамският футбол стои организационно най-добре?

– Нещата у нас и в Кипър са долу-горе на едно, разбирай ниско ниво. Сигурно в Русия, защото там 8 равностойни отбора водят непримирима битка за първото място. Освен това премията, която получих за шампионската титла със “Зоркий” /Красногорск/, превишаваше повече от 10 пъти сумата, която взех за “златния дубъл” с “Медик Поломаркет”, в края на предишния сезон да речем. Иначе в Полша хората са студени, но пък градовете им са подредени и чисти. Не успях да се докосна до красотите на тази централноевропейска държава, обикаляхме по-скоро стадионите им през уикендите, отколкото забележителностите, за тях време така и не ми остана.

– През 2018 година навършваш 30… Докога смяташ да продължиш с кариерата си на терена?

– Познавам лично или съм запозната с кариерата на жени, които изживяват своя футболен рененсанс на на 32-33 години. А аз на 29 се чувствам превъзходно и през този уж ваканционен месец тренирах много здраво, особено като разбрах за предстоящата “италианска връзка”. Имам някакви болежки в кръста, но съм в контакт с отлични специалисти, с които заедно можем да елиминираме проблема. Ще продължавам, докато се чувствам можеща и полезна за съотборничките си. С конкретни цифри като пределна възраст няма да се ангажирам, защото краят, надявам се, още е далеч…

– Пое преди години ангажимента да следваш в ЮЗУ. Докъде стигнаха нещата?

– С много усилия изкласих до 3-ти курс в специалността “Треньор по вид спорт”. Имах щастието да попадна в една група с активно действащи или заслужили бивши спортисти. Горд колега съм с олимпийската медалистка Елица Янкова, с героя от САЩ’94 Емил Кременлиев, с футболния екснационал – вратаря Георги Петков, бившите футболисти на ЦСКА Венци Василев и Адриан Олегов, играча на “Септември” /Симитли/ Даниел Гогов, петричкия алпиец Георги Нушев, моите земляци от крайния Югозапад Ивайло Хаджигаев-Куман, Младен Малечканов и Георги Киров. Старая се да намирам време за подготовка и мисля, че се справям нелошо, опитвайки да нося две дини под една мишница, заедно с футбола… Подготвям реферати и курсови работи по интернет, когато съм тук, си вземам изпитите “на живо”.

– Един деликатен въпрос. Какво се случва с нациналния женски отбор, скоро не си получавала повиквателна?

– За жалост, или за радост, нямам контакт с действащите футболни началници. На този етап знам, че треньор е Троян Радулов, но комуникацията с него отсъства. От трети лица разбрах, че вече съм в категорията “стари” и затова не ме викат. Боли ме, защото винаги съм играла със сърце за националния тим, пред който перспективите не са никак добри. Чух, че съм сред номинираните футболистки за изтеклата година, но не храня надежди за призово място. Просто съм категорична – страницата “национален отбор” за мен е затворена окончателно, да се оправят.

– Какви клубни пристрастия изповядваш?

– Отколешна фенка съм на английския “Арсенал”, харесвах много Сеск Фабрегас, докато риташе в тима на Арсен Венгер първо на “Хайбъри”, после на “Емиратс”. У нас, естествено, съм за “Беласица”, тренирала съм с момчетата при всяка възможност, когато съм в Блъгария. “Лудогорец” направи добри мачове в Европа, записа дълга доминация във вътрешното първенство, обаче съм “пас”, когато става дума за вечния “червено-син” спор.

– Предстои вотът за “Спортист на Петрич 2017”, към него с какви очаквания се отнасяш?

– Станах трета в класацията за миналата година, от което няма как да не се чувствам горда. Във вота на хората през Фейсбук изоставах сериозно, но пък благодарение на мнението на спортните хора от комисията влязох в тройката, а това ме ласкае, защото ценя преценката им. Препоръката ми е, че като че ли е по-добре класациите да са разделени на мъже и жени, по-справедливо ми изглежда. Аз имам толкова титли и медали в кариерата си дотук, че бих преживяла всякакъв развой на тазгодишната анкета.

– Пожеланието ти към петричани за Новата 2018 година?

– Дано годината да е преди всичко мирна, безконфликтна и здрава. Надявам се за моите съграждани да предстоят едни по-добри, по-мъдри и по-благодатни времена оттук нататък.

СТАНЧО СТАНЧЕВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *