Нелегитимно сдружение на репресирани македонци осъди България в Страсбург заради отказана регистрация, председателят Стоян Василев получава 7500 евро обезщетение, 1000 евро за БХК

Сдружението „Дружество на репресирани македонци в България, жертви на комунистическия терор“ осъди България в Европейския съд по правата на човека заради отказана съдебна регистрация. Това съобщи председателят на нелегитимното сдружение Стоян Василев, който представи копие от решението в редакцията на „Струма“. Делото в Страсбург е образувано преди 5 г. по негова жалба като българин, родом от петричкото село Ключ, но живущ в Благоевград, който има и македонско гражданство в Северна Македония, и от страна на сдружението.

Съдебният състав  на Европейския съд по правата на човека, председателстван от Андре Потоцки, осъжда България да изплати обезщетение от 7500 евро на 72-годишния Стоян Василев и 1000 евро на Българския хелзинкски комитет, чийто председател Красимир Кънев е бил адвокат на делото. Обезщетенията трябва да бъдат изплатени до 3 месеца, заяви Стоян Василев.

„Аз съм бил политически затворник по време на комунистическия режим заради това, че съм македонец. Изключиха ме от гимназията, бях интерниран 4 години и две години лежах в Софийски затвор. Това, което искаме, е сдружението да получи регистрация, която към момента ни се отказва от съда. След решението на съда в Страсбург от 28 май тази година отново ще подадем документи в Агенцията по вписванията”, каза Стоян Василев, който прави опити за регистрация от 2014 г.

Учредено на 9 декември 2013 г., сдружението е вписало в устава си  цели като защита правата на македонските бежанци и техните потомци, и насърчаване на мира и добросъседските отношения на Балканите чрез публично застъпничество, образование, културни чествания, събиране на мемоари и архивни материали, и издателска дейност, които при това щели да се развиват изцяло в рамките на действащото законодателство в България.

На 24 септември 2014 г. Благоевградският окръжен съд обаче категорично им отказа регистрация, след като прецени, че една от целите в устава – „опазване и популяризиране на македонското културно и историческо наследство“, противоречи на Конституцията на Република България, която забранява организации, чиято дейност е насочена срещу единството на българската нация или към разпалване на национална и етническа вражда. Председателят Стоян Василев обжалва отказа за регистрация на сдружението пред Софийски апелативен съд с мотив, че посочването на самосъзнание за принадлежност към малцинствена група не може да се счита като застрашаващо демократичното общество и единството на българската нация, но през февруари 2015 г. и софийските магистрати му отказаха вписване в регистъра без право на обжалване. След отказа на двете съдебни инстанции сдружението подаде жалба срещу България в Европейския съд по правата на човека.

Последният опит за регистрация е преди две години в Агенцията по вписванията, която на 11.07.2018 г. отказва регистрация на сдружение „Дружество на репресирани македонци в България, жертви на комунистическия терор“. Отказът е обжалван пред Окръжен съд – Благоевград от председателя на сдружението Стоян Василев с мотива, че Агенцията по вписванията е нарушила чл. 22, ал. 5 от Закона за Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, като отказала да посочи на сдружението какви документи трябва да представи за вписването. Според Окръжен съд обаче агенцията ясно е посочила, че изискуем документ при вписване на сдружението е уставът, който следва да бъде подписан от всички учредители, и подписите им при това трябва да са под самия устав, а не в отделен документ. В същото време обаче сдружението представило устав само с подписи на председателя, заместник-председателя и секретаря-касиер, но не и на учредителите на сдружението. Освен това и агенцията, и съдът бяха намерили и други противоречия в документите, предоставени от македонистите. В протокола от общото събрание например е записано, че се учредява „Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия терор“, а в устава същото фигурира като сдружение за извършване на общественополезна дейност. Разминавания бяха открити още между целите на дружеството и сдружението, възможностите за набиране на средства /сдружението е писало от „допълнителна стопанска дейност“, което може да се извършва само от търговски дружества/ и др.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *