Дай Боже от догодина еврото и в моето портмоне, спорът „за“ или „против“ е ненужно вълнение – България е в своето бъдеще време, категоричен е хералдикът
Кирил Гогов е български художник, хералдик и графичен дизайнер. Роден е в Кюстендил на 29 февруари 1944 г. Един от авторите на герба на Република България, автор на дизайна на голяма част от съвременните български банкноти. Завършва Художествената академия в София, специалност „Приложна графика“, при проф. Александър Поплилов. Автор е и на гербовете на редица български градове, както и на логото на зоологическата градина в София. Настоящото интервю пред „Телеграф” дава, както сам той казва – от планината Осогово, махала Плео.
– Г-н Гогов, Вие сте автор на дизайна на българските банкноти. Скоро се очаква да въведем еврото... С какви чувства се разделяте Вие лично с българските пари?
– Не на всички… Те се разделят с мен, обикновено в първите дни след пенсията…
– Като човек на изкуството вероятно сте над политически теми, но все пак какво е мнението Ви за това крайно политизиране на дебата „за“ или „против“ еврото?
– Ненужни „вълнения“ – България е в своето бъдеще време. Трето хилядолетие сме.
– Създател сте на образа на Паисий върху банкнотата от два лева, която излезе от обращение. Често ли се шегуват с Вас, че това е всъщност Ваш автопортрет? И каква е истината за това изображение, как стигнахте до този образ на Паисий?
– Истината, естествено, е друга. Прототип на образа няма. Предложих портрета от медальон в църквата „Света Богородица“ в Търговище, творба на художника Николай Ростовцев. Художникът има и друг, прекрасен портрет на Паисий, но той е частно притежание. Останалата работа е на „гравьора“. Е, досаждах му на главата и това може да е повлияло. Остана легендата – на пазара в Кюстендил бабите дълго време казваха: „Минават двата лева“. Сега съм спокоен – извън обращение съм…
– Вашият Паисий ли е на монетата от 2 евро?
– Паисий не е мой, Паисий е българин…
– Бихте ли споделили някой спомен от създаването на дизайна на българските банкноти, които в момента са в обращение?
– Не мога. Мога да споделя история с първата от предишната серия. Розалина Нацева, тогава началник на управление „Емисионно“, ме представи на медиите като първия жив художник на новите български пари. Попитах: Какъв е редът – убивате ли ни след свършената работа… Грубо беше, не обичам журналистите.
– Имате ли си любима банкнота?
– Двете хиляди с Никола Фичев и десетте хиляди с Майстора. И много красивата юбилейна двадесетолевка.
– А какво мислите за дизайна на банкнотите евро, които може би скоро ще бъдат в портмонето на всеки българин?
– Дано. Те и сега са, ама не във всички. Да даде Бог и в моето от догодина.
– От време на време циркулират в общественото пространство и различни конспиративни теории за тайни знаци, закодирани в банкнотите, например масонски символи, за копие в сърцето на Алеко Константинов и в гърба на лъва на по-старите емисии на банкнотата от 20 лв. Как гледате на тези конспирации и какво бихте разяснили за избрания от Вас дизайн?
– Циркулират днес, утре ги няма…
– Освен че сте съавтор на дизайна на държавния герб, проектирали сте и гербовете на редица градове, пощенски марки, логото на софийския зоопарк… Над какво работите в момента?
– Отговорите на последните въпроси ме забавиха. Извинявам се. За историята с новия държавен герб няма да говоря. Спечелихме национален конкурс, направихме го с Чапа, направихме стандарт за употребата, смениха ни с търговците колеги – непочтена работа, дълъг разговор. Работя със себе си… по поизостанали от халтура идеи.
– Трудно ли е на един художник да защити избрания от него дизайн пред тези, които му го възлагат? Кога сте склонен да отстъпите, кога се е налагало да правите компромис и кога сте успели да наложите своите възгледи?
– Дълъг разговор. Случвало се е „този от тези“ да разбере и приеме. Днес е трудно, направо не е възможно. Диктатът на „услужливо предложените/наложени всеобщи модели на мислене и боклучави конфекционни продукти примери“ на НЕпрофесионални арт образования е в услуга за полезност на „тези“. Трудно е. Не мога – не съм, „не сме в крак“ с времето и новите НЕправила на графичното общуване. Днес изкуственото в изкуството пренебрегва класическите модели на миналото. В „модерното“ ни графично общуване са изчезнали успешните и добрите примери, липсва приемственост, световни имена на автори се подменят с нови, вероятно „по-добри“? Няма го „добрия градинар“, няма ги неговите съвети – да плевим буренясалата графична градина. Копират се чужди НЕтворчески умозаключения и „добри резултати“ от вседостъпния „всеполезен“ интернет. Не преживяваме и не проУМяваме творческия процес. Не търсим в своя практически опит своя творчески модел.
– Как виждате бъдещето на художниците в този технологичен свят? Страх ли Ви е, че изкуственият интелект може да вземе хляба на художниците и особено на графичните дизайнери?
– Да го вземе! То пък един хляб… ако го има. Хляб за художници графични дизайнери? Няма такъв, няма такива. Кой го прави – търговци бизнесмени, посредници бизнесмени, фирми и студия бизнесмени… Включително и възложители бизнесмени – всичките засмени. Кой наистина го прави? Нашите талантливи студенти – горките изпълнители. Уроците са забравени, захвърлени, ненужни. Изкуствун интелект с хляб не се храни, храни се с мозъци.
– Могат ли художниците да се „спогодят“ с машината? С какво човекът е по-добър от машината?
– Човек-машина – може би, горкият човек. Машина-човек – знаем ли? С душа и разум! Днес е възможно 3D принтер да възпроизведе съставни части и цялото подобие – човек, да го удостои с изкуствен интелект. Но кой и как ще го направи живо същество, вдъхвайки му душа? Човекът от Бога е дарен. Одушевен… Езикът на душите днес е проблемен за разчитане, невъзможен за декодиране и знаково изобразяване. Ние обитаваме физически натурата, но не я проумяваме. Нашето общуване с хабитата е вредно, еднопланово – единствено и само в полза на човека – усвояваме природата в своя полза, за да направим живота си по-лесен: повече храна, повече удобство… Повече цивилизация – по-малко природа. Не се вразумяваме от грешките, не разбираме какво ни говорят въздухът, водата и земята, растенията и животните. Ние вече сме в бедата себеобожествяване. Накъде? Очевадно е – вървим към втори Вавилон.
