Не дадоха на 91-г. партизанин Райчо Стоев от старческия дом в „Струмско“ да гласува, той бесен: 2 пъти съм умирал за тази страна, сега си искам единственото право, което ми е останало!

„Помогнете ми да гласувам поне на балотажа, защото на редовните избори в неделя два пъти ходих до секцията и два пъти ме върнаха” – с тази молба към редакцията на в. „Струма“ се обърна 91-годишният Райчо Милев Стоев, който от 5 г. живее в старческия дом в кв. „Струмско“.

Той е инвалид – напълно глух, не вижда с едното око, ръцете му са осеяни с белези от огнестрелни рани, но въпреки трудното си придвижване заради прекаран инсулт бе намерил сили, за да дойде до редакцията и да изрази възмущението си от отказаното му право на глас.

„От 27 май 2015 г. имам удостоверение за настоящ адрес в старческия дом, с него гласувах и на евроизборите, и на президентските, и сега в неделя спокоен отидох в секцията в детската градина в „Струмско“, където и преди бях гласувал. Този път обаче ми казаха, че ме няма в списъка и ме върнаха в дома да търся някакъв документ – заявление за вписване в избирателния списък по настоящ адрес. Да, обаче началничката Иванова в неделя си почива, затова отидох втори път в секцията и настоях да говоря с председателката на комисията. Тя обаче също ми каза, че нямам право да гласувам. Иванова ми го даде това заявление чак в понеделник и ми каза да ходя да го заверя в общината. Аз обаче реших, че няма да ходя, защото щом вече съм гласувал 2 пъти с моето удостоверение и живея в Благоевград, значи ще трябва да мога да гласувам и за местните избори“, демонстрира желязна логика дядо Райчо.

Проверка на „Струма“ в Общинската избирателна комисия обаче показа, че членовете на СИК в „Струмско” са били в правото си да върнат гласоподавателя. Той е трябвало до 12 октомври наистина да си подаде молба в общината да го впишат в избирателния списък по настоящ адрес и това се прави преди всеки избор, разясни председателят на комисията Мартин Бусаров. Самият той обаче не успя да си обясни как предишните секционни комисии са допуснали пенсионера да даде вота си за президент и Европейския парламент единствено на основание удостоверението му за настоящ адрес.

За тази неделя Райчо Стоев се закани, че пак ще отиде да гласува на балотажа и вече ако и тогава го върнат, щял да предприеме „по-сериозни мерки да си търси правата“.

Заканата му не са хвърлени напразно приказки, като се има предвид досегашният му живот, в който дядото е имал много по-сериозни житейски препятствия от една инатлива избирателна комисия.

„Аз съм единственият останал жив партизанин – прави ударно представяне Райчо Стоев и запрята ръкавите на блузата си. – Виж, оттук ми мина куршум през ръката, защото бях в Босилеградския партизански отряд. Куршума го извадиха италиански лекари, които ме лекуваха в тяхна партизанска болница. През 1962 г. ходих на курс в Ленинград и там се запознах с една украинка. В България бях женен за една безплодна и измамна жена и реших да се разведа с нея. Родиха ми се двама синове. Като партизанин не станах убиец, но станах после – убих единия си син. С двуцевна ловна пушка. Това стана през 1990 г., а той беше на 28 г. Дотогава беше добро момче, после обаче се хвана с някакви металисти и един ден ми предложи да играем на руска рулетка с истински патрон. Заплаши ме, че ако аз не взема пушката, той ще я вземе. Взех оръжието, за да не може синът ми да го хване, и стрелях, без да искам. Такава омраза обаче се беше събрала в мен, че като хвърлих оръжието на земята, изкрещях: „Мръсна гад!“. В Кюстендил ме осъдиха на 3 г. ефективно, после намалиха присъдата на условна. Върнах се на село и написах 3 книги – историята на Кюстендилския и Босилеградския партизански отряд. Добри приятели ги издадоха и сега тези книги ще останат след мен, защото вече всичко забравям и едно изречение не мога да напиша.

А в Благоевград се озовах, след като стана инфлацията, аз си продадох апартамента в Кюстендил, дадох парите на големия син, той построи къща, живях малко там и после със снахата ме изгониха. Оттогава съм в старческия дом и нямам връзка с тях. Санитарките и медицинските сестри са като пчелички в дома, но наред с ангелите, там има и демони и един от демоните се казва Мария. Тя е от втори етаж, много е важна, защото са й дали отделна стая, и е превърнала дома в котешки развъдник. Целият първи етаж и конкретно моята стая е пълна с хлебарки, защото Мария събира храната от масите и ги носи на котките. Аз избягвам да се срещам с нея, защото е злобен човек и не съм сигурен достатъчно ли съм добре с нервите – страх ме е да не се разлютя и да не взема да я халосам.

Сега се боя от нерви да не направя някаква глупост и заради гласуването. Освен това знам за кого искам да гласувам – бях свързочен офицер, сега изостанах с техниката и от компютри хич не разбирам, но вестниците сте много полезни, защото ни информирате за всичко. Бях си избрал кандидат-кмета, всичко изчетох за него и затова още повече ме е яд, че не успях да го подкрепя! Аз съм се бил за тази страна, 2 пъти съм умирал на фронта и 2 пъти са ме връщали от оня свят, затова никой няма право да ми отнема единственото право, което имам – да гласувам на избори“, обяви дядо Райчо.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *