Новият директор на Камерна опера – Благоевград маестро Бойко Цветанов: Не съм дошъл тук за заплата, а да развиваме вкуса и културата на публиката, през ноември поставяме „Мадам Бътерфлай“

„Трудно е човек да казва истината, но още по-трудно е после да я отстоява“, с тези думи ме посреща не в кабинета си, а в залата за генерална репетиция маестро Бойко Цветанов, новият директор на Камерна опера – Благоевград, именит тенор, един от най-добрите ученици на Борис Христов. Още преди да започнем разговор за плановете му за работа в Благоевград, той признава: „Вълнението и напрежението ми са огромни! Това е първото и най-важно представяне пред благоевградската публика, защото оттук започваме“.

Говори за първия концерт, с който навръх Световния ден на музиката, 1 октомври, Камерна опера с диригент маестро Христо Христов официално откри новия творчески сезон. За него Б. Цветанов бе успял да доведе в областния център на Пиринско изявените български солисти Мариана Пенчева, Петър Данаилов, Стоян Бончев, Ирина Йордакеску от Букурещ, дъщеря на един от най- известните баритони на 20-и век Дан Йордакеску, Юми Мацофуджи от Япоания, както и  изтъкнатия ни джаз музикант с преподавателска кариера в САЩ Алекс Зографов, а изненадващият финал бе появата на Петя Буюклиева. Бурните и продължителни аплодисменти след всяко изпълнение бяха достатъчно доказателство, че напрежението на новия директор Б. Цветанов е било абсолютно излишно.

– Г-н Цветанов, оглавявате Камерна опера – Благоевград в един много специален момент от съществуването й, след сериозни реформи, които създадоха доста напрежение както в екипа, така и сред публиката. Успяхте ли да туширате това напрежение и да мотивирате хората да работят със сърце?

– Аз даже не съм усетил, че е имало напрежение, защото хората ме посрещнаха с надежда, а тя е нещо много важно. Разбира се, не всички са мотивирани достатъчно за работа заради проблеми от всякакво естество.

– Може би заради заплатите, които не е тайна, че никак не са високи?

– Това е проблем, който виси като Дамоклев меч над всички музиканти в България, не само тук. Не мога да разбера защо така мощно се неглижират дейците на българското изкуство и култура, все пак ние сме тези носители. Тези хора, които от малки са свирили по 7-8 часа на ден и буквално са игнорирали детството си, за да станат майстори, сега преживяват, лутайки се между един и друг оркестър, търсейки място за изява, за да изкарат допълнително някой лев над малката заплата.

– Община Благоевград все пак се опитва да промени нещата в тази посока…

– Така е, даже в последната година заплатите благодарение на Мила Йорданова (б.р. предишната директорка) и на професионализма на оркестрантите дори са вдигнати. Да, това е задача номер 1, но тя е перманентна и не може да се реши веднага и завинаги. Ще се борим да можем да дадем един много добър резултат от нашата дейност, за да можем да имаме основания за претенции за по-високи заплати за оркестрантите.

– Да разбирам ли, че очаквате добра печалба от продажба на продукцията Ви?

– Да. Продуктът трябва да се оцени, естествено, и съм убеден, че има хора, които ще го направят. Маестро Христов (б.р. новият диригент) е изключителен музикант и той ще повдигне нивото на оркестъра наистина, съм сигурен, че ще поведе благоевградската опера към върховете на оперното изкуство в България. Това е стремежът ни. В противен случай просто ние нямаме работа тук.

– Поехте Камерна опера в един доста свит състав, ще трябва да го попълвате…

– Така е, благодарение на зам. кмета по културата г-жа Шопова търсим много варианти, тя ни дава възможност и силна подкрепа, така че в скоро време оркестърът ще бъде комплектуван не в оптималния, но в един много добър вариант. Оттам нататък за всяка една продукция ще се провеждат конкурси и ще се търсят най-добрите изпълнители и солисти, както се прави навсякъде в Европа – все пак и двамата с г-н Христов сме работили много в чужбина, познаваме начина на работа и знаем, че това е най-добрият вариант, който други, не ние, са измислили и са го утвърдили.

– По-изгодно ли ще бъде за Камерна опера да наема изпълнители за конкретните си проекти, или предишният вариант с щатни певци ще се окаже по- добър?

– Щатният вариант виждате, че не работи поради простата причина, че нашето изкуство е изкуство на движението. То не търпи застой. А когато си на щат, имаш подсигурен „гръб“, колкото и малка да е осигуровката, и човек няма стремеж за развитие. А това е най-важното. Оптималният вариант за мен е един сериозен състав с постоянна продукция, но засега е невъзможно и можем да си мечтаем.

– Твърде големи са амбициите Ви, все пак да не забравяме, че операта в Благоевград е камерна…

– Но амбициите ни на са камерни.

– От доста време не е поставяна опера в Благоевград, да очаква ли публиката да промените нещо в тази посока?

– Естествено. Първото, което ще поставим, е „Мадам Бътерфлай“ в сътрудничество с маестро Иван Ангелов и една академия от Берлин с артисти от много високо ниво, а самата Бътерфлай ще е една японка – Юми Мацофуджи, прекрасен глас! Много се радвам, че успяхме да я привлечем, и мисля, че продукцията ни ще е много интересна, наистина заслужава да се види! Благодарен съм на директорката на Драматичния театър М. Мачева, която ни дава залата за премиерния спектакъл на 2 ноември.

– Ще успеете ли за толкова кратко време да подготвите постановката, а и как ще се справите финансово?

– А как мислите?! Трудно е, но работим. Камерна опера е с ограничен бюджет, а вече сме във втората половина на бюджетната година и той отдавна е преполовен. Не разполагаме със средства и очакваме помощ от, не бих искал да ги нарека спонсори, а спомоществователи и благодетели на благоевградската опера. И дано в този град има благодетели, защото с екипа ми не сме дошли тук за заплата, както се подразбира, а дейността ни е по-скоро пионерска. 

– Какъв е екипът, на който ще разчитате?

– Освен диригента маестро Христо Христов в екипа ми е Петър Одаджиев, който е режисьор и изпълнява задачите на артистичен секретар и PR, човек с американско образование в областта на мениджмънта, кинорежисьор със спечелени световни награди.

– С какво друго планирате да зарадвате публиката до края на годината?

– Много ми се ще да запазя някои неща в тайна, но днес (б.р. завчера) имахме среща с г-жа Мачева и планираме (дай Боже всичко да е наред) детски вариант на „Вълшебната флейта“ за Коледа. Другото на дневен ред е един голям коледен концерт. Да, няма много време, средствата ни са абсолютно ограничени, но се надявам, че ще осъществим идеите си благодарение на ентусиазма на екипа на Камерна опера, както и на служителите в отдела по култура в общината, които ми помагат безкрайно много. Разбира се, механизмите още не са задвижени както трябва, но контактът ни е много добър и трябва малко време. Да, ресурсът на операта е ограничен, а и нямаме зала, тя по-точно е в плачевно състояние. Не може да се работи в обстановка, в която мазилката пада, по стените се стича, когато вали, няма отопление… Това не е нормално, в ХХІ век сме, но доколкото разбрах, кметският екип вече има спечелени средства по голям проект и общината ще започне ремонт на залата на Камерна опера и на цялата сграда. А музиката е от огромно значение за възпитанието и формирането на отношение към живота изобщо. По улиците виждам поредицата от афиши на чалга певци, изключително грозно е, че ги лепят върху афиши за други културни събития, включително и върху нашите, което е отвратително! Нямам нищо против всеки да си има своята любима музика, но без добрата музика няма възпитание. Все пак говорим за култура, а не за упадъчни явления. Смятам чалгата за временно упадъчно явление, което нанесе огромни поражения върху културата на обикновения българин. Има хора, които гледат по-нависоко, по-надалече и са с по-богат хоризонт, но масата са хората, които ежедневно не се интересуват от голямата култура (не ги обвинявам, няма нищо лошо в това). Факт е обаче, че има глад за музика и този глад за жалост се засища с най-долнопробната музика. Някой може да ме упрекне, че съм много категоричен, но това е моето мнение, само казвам каквото мисля. Нашата цел, на мен и екипа на Камерна опера, е да развиваме не само вкуса, а културата на публиката. Високата култура, която носи духа на нацията, която го развива, а не онова, което ни превръща в обикновени потребители на най-долните материални придобивки.

Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *