Новият наставник на орлетата Уорън Фийни: Няма да бъда приятел на футболистите, на първата ни среща някои от тях се прозяваха, но на тренировката разбраха какво ги чака

“Пирин” представи вчера официално новия си наставник Уорън Фийни. Роденият в Белфаст 38-годишен специалист е трето поколение национал на Северна Ирландия и има в състезателната си кариера 46 мача и 5 гола за представителния отбор на родината си. В различните лиги на Острова е изиграл общо 365 двубоя със 76 попадения. Като треньор е работил в “Линфийлд”, “Нюпорт”, “Кроули”, “Нотс Каунти” и за последно в “Ардс”. Договорът му с благоевградския клуб е за година и половина, а ръководството на орлетата обяви, че му дава цялата спортно-техническа власт по подобие на класическия тип мениджъри в Англия.

  • Г-н Фийни, добре дошли в Благоевград. Какво знаехте за България и местния футбол, преди да приемете офертата на “Пирин”?
  • Не идвам за първи път в страната ви. Бил съм тук на една предсезонна подготовка. Познавайки футбола като цяло, познавам и футболните постижения на България. Естествено, че понаучих предварително някои неща от историята на “Пирин”, а след опознавателното ми посещение тук преди две седмици вече нямах никакви съмнения около решението си да дойда пак и да остана.
  • Работили сте в най-стария професионален клуб в света “Нотс Каунти”. Виждате ли разлики с “Пирин”?
  • Това, че президентът на “Нотс Каунти” беше малко луд, в добрия смисъл на думата, разбира се /смее се/. Този период от кариерата ми вече е в миналото, а и не бях достатъчно дълго време там. Важното сега е, че тук всички до момента се отнасят отлично с мен и семейството ми. Знаех, че ще се появи възможност да изляза извън Острова и ето ме в Благоевград. Проектът е прекрасен и ще дам сто процента от себе си да го развием.
  • Специално за представянето Ви ли сложихте зелена вратовръзка?
  • Естествено, че е тематично подбрана. Зеленият цвят е прекрасен и е свързан с цвета на родината ми, а сега и с “Пирин”. Гледах стари мачове на отбора на видео и бях впечатлен от показаното от футболистите и от темпераментната публика, което ме зарадва изключително много.
  • Какъв стил смятате да налагате в “Пирин” – типично британски или съобразен с българските стандарти?
  • Моят стил ще бъде “Пирин” да печели мачовете си. Още на първата ни среща с играчите ги предупредих, че отсега нататък ще им бъде доста по-тежко, отколкото досега. В момента английският футбол е най-добрият в света и това трябва да е жалонът. Няма да правя кой знае какви кардинални промени, но ако има нужда да се вложи нещо ново и различно, ще бъде направено. Излизайки на терена, футболистите ще имат от мен цялата информация, нужна, за да побеждават.
  • Вашият треньорски профил и темперамент може ли да се окаже несъвместим в български условия?
  • Няма да бъда най-добрият приятел на футболистите, в това можете да бъдете сигурни. Но ще бъда честен с тях винаги. Ентусиазиран съм много в момента, изисквам много от играчите си и затова те ще получават най-доброто от мен. Важно е да се наслаждават на тренировките, на мачовете, но най-вече да работят здраво. На вчерашната ни среща с отбора имаше някои странни прозявки, но след това на заниманието мисля, че разбраха какво им предстои.
  • Наясно ли сте с очакванията в Благоевград да се ползват млади футболисти от собствената школа, а в същото време търпението към треньорите бързо се изчерпва?
  • Знам от историята на “Пирин” какви играчи са излезли от местната школа. Аз не се притеснявам да налагам млади футболисти. Когато бях начело на “Линфийлд”, мисля, че поставих рекорд с използването на много млади момчета, които впоследствие продължиха кариерата си в по-големи отбори. Ако някой от юношите тук има талант, ще му се даде шанс да расте. Що се отнася до търпението, в нашата професия това е много относително. Имам приятел, който се задържа в един отбор точно 29 дни. Но както вече казах, не очаквайте да размахам магическата пръчка. Един треньор не трябва да живее с мисълта колко време ще остане на поста си, а да е спокоен и уверен в това, което прави. Тогава нещата е по-вероятно да се случат.
  • Какви цели Ви постави клубното ръководство?
  • Наясно съм, че нещата не се случват като с магическа пръчка, особено във футбола не е толкова лесно, колкото си го мислим. Клубът има цели, аз също. Не съм обаче такъв човек, който ще говори за цели или ще опитва да ги вкара в главите на състезателите. Ще кажа само, че се надявам накрая всички да сме доволни, след като сме дали всичко от себе си.
  • Знаем, че във футбола темата за заплащането е конфиденциална, но все пак във вашия случай доближиха ли се финансовите стандарти на Северна Ирландия и на “Пирин”?
  • Договорите са си договори. В края на краищата, ако не си доволен от това, което получаваш, не го подписваш. Щом си го направил, значи всичко е наред. На първо място за мен е футболът, той е моят живот. Финансовата част в случая не е важна, само трябва всяка страна да е изрядна по отношение на договореното.
  • В Англия е много популярен изразът “Да излезеш от зоната си на комфорт”, който се използва за хората, предприемащи нещо нестандартно и нетипично в живота и професията си. Това отнася ли се и за Вас след решението Ви да се впуснете в авантюрата треньор на български клуб?
  • За мен всеки ден е предизвикателство заради факта, че четирите ми деца не са с мен. За останалото не се притеснявам от нищо. В случая с “Пирин” гледаме в една посока с ръководството и това ми дава увереност, че имаме добър шанс да постигнем желаното.
  • Какво е усещането съпругата да е твой мениджър”
  • Това е човекът, в когото вярвам безрезервно. Имах преди това други агенти, но тя направи така, че да стигнем до споразумение с новия ми клуб, което ни устройва, и всичко за момента е фантастично за нас. Нямам търпение да доведа съпругата си и четирите ни деца на стадион “Христо Ботев”.
  • Някое от децата Ви занимава ли се с футбол?
  • Малкият ми син тренира в “Плимут” и вече се разхожда там с фланелка на “Пирин”. Когато се върна на Острова, очевидно трябва да нося поне десетина екипа повече със себе си, защото желаещи да ги облекат няма да липсват.
  • Успяхте ли да научите някоя и друга дума на български?
  • Разбира се, че знам нещичко, но ме предупредиха да не ги казвам, досещате се защо /избухва в бурен смях/.
    Интервю на
    СТОЙЧО СТОИЦОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *