
Няколко години преди пенсия благоевградчанинът Любомир Колев, по- известен с прякора си Любо Стареца, откри чара на учителската професия. 36 г. след дипломирането си като начален учител той за първи път пое първолаци, макар и само в часовете им по физическо възпитание.
Любо Стареца е завършил висшето си образование през 1988 г. Специалността му е „Начална училищна педагогика“ със специализация физкултура и изобразително изкуство, а дипломата от тогавашния ВПИ, сега ЮЗУ „Н. Рилски“, години наред останала неизползвана.
„Като завърших, нито един ден стаж не съм работил по специалността, защото реших да се пробвам в частния бизнес. Опит като предприемач започнах да трупам с две сергии на пазара за алкохол и цигари, просъществуваха 2-3 г. и оттогава съм се впускал в различни бизнес предизвикателства, признавам си, не всички успешни“, разказа Любо Стареца.
Съдбата обаче му поднесла изненада и през 2019 г. тогавашният директор на НХГ „Св.св. Кирил и Методий“ Марин Митов му се обадил да поеме временно часове по физическо възпитание.
„Титулярят имаше здравословен проблем и се наложило да излезе в по-дълъг болничен. Директорът ми се обади да замествам, защото двете колежки, на които дотогава бе разчитал в подобни ситуации, били ангажирани. Така ми дадоха лекторски часове от 8 до 12 клас“, разказа за първото си влизане като педагог в училище Любо Стареца.



На въпрос дали е имал притеснения предвид факта, че първите му уроци били при тийнейджъри, той бе честен: „Не съм притеснителен човек, но може и да съм изпитал известно напрежение. Колегите в учителската стая коментираха притесненията си от по-буйните ученици, кой какво направил в клас и реших да приложа тотално различен психологически подход. Още при първата ни среща на всяка от паралелките, на които преподавах, им заявих, че съм в училище за малко и ако смятат да ми правят живота черен, аз ще направя техния два пъти по-черен. Всъщност 90% в класовете бяха момичета с токчета и поли в час по физическо, всички седяха на пейките и никой не играеше. На третия ден всички бяха в спортен екип, а пейките бяха празни. На 10-ия ден започнаха да ме канят да ходя с тях на дискотека (не че приех някоя от поканите, разбира се).
Педагогическото му „кръщение“ продължило 3 месеца, а раздялата била със сълзи и от двете страни.
Така на 56-годишна възраст се влюбил в учителската професия и няколко пъти кандидатствал за обявени свободни позиции в благоевградски училища.
Щастлив е, че от тази учебна година води часовете по спорт на първолаците в Трето ОУ „Димитър Талев”. Възложили му спортните дейности като лекторски часове, заради изискване да ги води специалист.
„Не знам с какво точно ме „хвана“ тая професия, може би е заради децата, те са много директни, открити и не крият чувствата си“, откровен е Любо Стареца. Въпреки че опитът му в клас не е особено голям, смята, че работата с малките е доста по-тежка от обучението на по-големи ученици.
„Първи клас е много тежък, децата са още като в детската градина, искат да се гушкат, а родителите ги оставят в училище в 8 ч. и идват да ги вземат в 17 часа. Това за тях е страшно изморително и натоварващо и трудно издържат. На някои им се спи, уморяват се, енергията им се изцежда в учебния процес и в часовете по физкултура не всички се включват еднакво активно, но това е нормално. Като гледам поколенията обаче, констатирам, че нивото непрекъснато пада. Казвам го, като сравнявам начина на разсъждение на последните няколко поколения. Големият ми син е на 40 г., той и връстниците му разсъждаваха по един начин, различен от този на малкия ми син, който е на 25 г., както и на и випуска на дъщеря ми, най-малката от децата ми, на 19 г. Родителите на децата, на които преподавам, са на годините на малкия син и дъщерята и ми прави впечатление, че болшинството от тях нямат спортно-двигателни навици и не са създали такива на децата си. Но пък във всеки клас има деца със спортен хъс и те увличат останалите“, разказа впечатленията си като педагог Любо Стареца.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Подозирам, че уж на негово място ще назначат малкия му син…
Божке, божкееее, това е подигравка. Цял живот чейнчаджия, без един ден трудов стаж…Като сте почнали, направете и Петьо Вутов учител… аааа, забравих, мина той годините… Ужас, срам. И някои приемат поръчки, което не ме учудва.
Чейнчаджия-даскал!?Ха-ха!“Бореца за правдини“ се уреди на сладка държавна хранилка!
Божееее! Тоя е набор на Ной! И е забравил всичко, което е учил. Всичко